Отговорност при грабеж чрез упояване и съучастие при отнемането на вещите

Текстът на акта

Ключови фрази

Грабеж на движима вещ, придружен с тежка или средна телесна повреда, от които е последвала смърт * ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода * Грабеж на движима вещ, придружен с убийство или опит за убийство * грабеж чрез привеждане на пострадалия в безпомощно състояние * веществени доказателства

Р Е Ш Е Н И Е

№ 76

гр. София, 13 февруари 2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА

ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

при секретаря……...….Марияна Петрова….......……и в присъствието на прокурора….....…............Атанас ГЕБРЕВ…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 687 по описа за 2024 г.

Производството е образувано по протест от прокурор в апелативна прокуратура гр. Варна и по касационни жалби от адв. П. В. – защитник на подсъдимия Р. М.; от адв. В. В. – защитник на подсъдимата Р. Н.; от адв. Н. А. – защитник на подсъдимия Л. М. срещу въззивно решение № 64 от 16.05.2024 г., постановено по внохд № 135/23г. на Варненски апелативен съд.

В протеста се сочат касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Като съществено нарушение на процесуалните правила се изтъква неправилната, непълна и необективна оценка на оценка на доказателствата, довела и до нарушение на материалния закон. Посочва се, че при правилно установени факти законът е приложен неправилно. От действията на подсъдимите М. и Н. според прокурора се установява възникването на инцидентен общ умисъл за осъществяването на грабеж, поради което с признаването на подсъдимия М. за виновен по чл.194, ал.1 от НК законът е приложен неправилно. Предлага се въззивното решение да се отмени в частта, с която е преквалифицирано осъщественото М. престъпление в такова по чл. 194 от НК, същият е оправдан по чл.199 от НК и относно приложението на чл.23 от НК, а по отношение на подсъдимата Р. Н. да се отмени оправдаването относно съучастието с подсъдимия М.. В посочените части се предлага делото се върне за ново разглеждане от въззивния съд.

Пред касационния съд прокурорът от ВКП поддържа протеста със същите аргументи.

В жалбата на адв. В. се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Като съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато от първостепенния съд се изтъква осъждането на М. по непредявено обвинение – по чл.215 от НК, без да е налице изменение на обвинението от страна на прокурора и по което обвинение подсъдимият не се е защитавал. Според касатора въззивният съд е допуснал на свой ред съществено процесуално нарушение, като в мотивите си не е отговорил на възраженията и доводите на защитата направени с въззивната жалба и в съдебното заседание пред въззивната инстанция. С осъждането на този подсъдим за престъпление по чл.215 от НК се твърди, че е нарушен законът предвид липсата на елементи от престъпния състав, а именно коя от формите на изпълнително деяние е осъществена и дали подсъдимият е знаел или предполагал, че вещите са придобити чрез престъпление. За явно несправедливо се счита и наложеното на М. наказание предвид липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства и не отчитане на смекчаващи такива. Алтернативно се настоява за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия М. или за намаляване на наложеното му наказание.

Пред касационния съд жалбата се поддържа със същите аргументи.

В жалбата на адв. В. също се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Според касатора въззивният съд е постановил съдебния си акт при съществени нарушения на процесуалните правила при обсъждане и оценка на доказателствата и при формиране на фактическите си и правни изводи по обвинението. Твърди се за противоречие в мотивите на въззивния съдебен акт относно вида на причинената телесна повреда и връзката с настъпилата смърт. Като съществено процесуално нарушение се посочва и липсата на отговор в мотивите по възраженията на защитата. Излагат се доводи, че пострадалият сам е причинил тежката телесна повреда, довела до смъртен изход, като по свое желание е приел различни наркотични вещества. В тази връзка защитникът счита, че правилната правна квалификация на осъщественото от подсъдимата престъпление е по чл. 198, ал.4 във вр. с ал. 1 от НК. Наложеното на подсъдимата наказание се твърди, че е явно несправедливо. Макар и определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, наказанието не е съобразено с наличието на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, каквото е оказаното от Н. съдействие за разкриване на обективната истина на досъдебното производство чрез предоставянето на достъп до информацията, съхранена на мобилния й телефон и дадените от нея обяснения. Неправилно като характеризиращи личността на подсъдимата обстоятелства са били ценени осъжданията й, настъпили след инкриминираното деяние. При условията на алтернативност се настоява за оправдаване на Р. Н. и отхвърляне на предявените срещу нея граждански искове; изменение на решението с прилагане на закон за по - леко наказуемо престъпление или връщане на делото за ново разглеждане. В срока по чл.351, ал.4 от НПК е постъпило допълнение към жалбата от подсъдимата Н., в което същата отрича да е дрогирала пострадалия, а обясненията й от досъдебното производство твърди, че са дадени под натиск.

Пред касационния съд жалбата се поддържа от адв. В. със същите доводи и искания. В личната си защита подсъдимата Н. поддържа изложеното в допълнението към жалбата.

В жалбата на адв. А. се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Твърди се, че въззивното решение е постановено при съществени нарушения на процесуални правила – постановено от съдебен състав, който може да се счита за предубеден; липса на мотиви предвид не даването на отговор на възражения на защитата; повърхностен, едностранчив и почиващ на предположения анализ на доказателствата; липса на произнасяне по част от обвиненията. В нарушение на закона според касатора подсъдимият М. е осъден за престъпление с невъзможен предмет – при независимо извършителство с Р. Н. по едно и също време е отнел едни и същи вещи от същия пострадал. Осъждането на този подсъдим за разпространение на неустановено количество хероин и метамфетамин на неустановена стойност също се претендира, че е в нарушение на закона. Като явно несправедливо се определя и наложеното на подсъдимия наказание, при определянето на което не били взети предвид смекчаващи отговорността обстоятелства. Алтернативно се настоява за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наложеното наказание с прилагане на института на условното осъждане. В допълнение към касационната жалба по реда чл.351, ал.4 от НПК, се излагат аргументи към наведените касационни основания.

Пред настоящата инстанция жалбата се поддържа от адв. Н. А. както е подадена.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци адв. А. А. счита протеста за основателен и моли да бъде уважен, а делото се върне за ново разглеждане. Дава становище за неоснователност на жалбите.

В последната си дума подсъдимият М. моли да бъде оправдан или наказанието му да бъде намалено.

В последната си дума подсъдимата Н. поднася съболезнования за починалия, но заявява, че не е причинила смъртта му.

В последната си дума подсъдимият М. моли жалбата му да бъде уважена.

Върховният касационен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 72 от 14.12.2022г. по нохд №102/22г. на Варненски окръжен съд подсъдимата Р. Б. Н. е призната за виновна за това, че на 08.08.2020 г. в гр. Варна, в съучастие с Л. Й. М., като съизвършители, отнела чужди движими вещи - мобилен телефон марка „S.", модел „Xperia", таблет марка „HUAWEI", ведно с кожен калъф с надпис „HUAWEI", часовник марка „SEIKO“, всичко на обща стойност 510 лв., от владението на М. Х. М., гражданин на Република Австрия, с намерение противозаконно да ги присвои, като за отнемането на вещите лицето е било приведено в безсъзнание, деянието е придружено с тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, от която е последвала смърт, поради което и на основание чл.199, ал.2, т.1, пр.1, вр. с чл.198, ал.4, вр. с ал.1 от НК и чл.55 ал.1 т.1 от НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет години, при първоначален строг режим, като на основание чл.304 от НПК е оправдана деянието да е извършено от три лица, сговорили се предварително да вършат кражби и грабежи.

На основание чл.59 ал.1 от НК съдът е зачел предварителното задържане на подсъдимата Н..

Със същата присъда подсъдимият Р. И. М. е признат за виновен в това, че на 08.08.2020г. в гр. Варна, спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи, за които знаел, че са придобити от Р. Б. Н. и Л. Й. М. чрез престъпление, а именно: мобилен телефон марка „S.", модел „Xperia", таблет марка „HUAWEI", ведно с кожен калъф с надпис „HUAWEI", часовник марка „SEIKO", всичко на обща стойност 510 лв., собственост на М. Х. М., гражданин на Република Австрия, поради което и на основание чл.215 ал.1 и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години, при първоначален общ режим на изпълнение, като на основание чл.304 НПК е оправдан по първоначално възведеното обвинение по чл.199, ал.2, т.1, пр.1, вр.чл.198, ал.4, вр. ал.1 от НК.

Със същата присъда подсъдимият Р. И. М. е признат за невинен в периода 03.08.2020 г.- 08.08.2020г. в гр. Варна, в съучастие с Л. Й. М., като съизвършител, без надлежно разрешително да е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - хероин с общо нетно тегло 7,88 гр., от което 4,86 гр. с процентно съдържание 26,15%; 2,88 гр. с процентно съдържание 26,05% и 0,14 гр. с процентно съдържание 24,4%, на обща стойност 512,20 лева; кокаин с нетно тегло 0,54 гр., с процентно съдържание 52,20%, на стойност 86,40 лева; метамфетамин с общо нетно тегло 0,44 гр., от което 0,36 гр. с процентно съдържание 47,45% и 0,08 гр. с процентно съдържание 47,30%, на обща стойност 11,00 лева и рискови наркотични вещества - 60 бр. таблетки „Ривотрил" 2 мг., на обща стойност 29.80 лева, всичко на обща стойност 639,40 лева, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.354а, ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.

На основание чл.59 ал.1 от НК е зачетено предварителното задържане на подсъдимия М..

Със същата присъда подсъдимият Л. Й. М. е признат за виновен в това, че:

1. На 08.08.2020 г. в гр. Варна, в съучастие с Р. Б. Н., като съизвършител, отнел чужди движими вещи - мобилен телефон марка „S.", модел „Xperia", таблет марка „HUAWEI", ведно с кожен калъф с надпис „HUAWEI", часовник марка „SEIKO", всичко на обща стойност 510 лв., от владението на М. Х. М., гражданин на Република Австрия, с намерение противозаконно да ги присвои, като за отнемането на вещите лицето е било приведено в безсъзнание, деянието е придружено с тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, от която е последвала смърт, поради което и на основание чл.199, ал.2, т.1, пр.1, вр. с чл.198, ал.4, вр.с ал.1 от НК и чл.55 ал.1 т.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет години, при първоначален строг режим, като на основание чл.304 НПК е оправдан деянието да е извършено от три лица, сговорили се предварително да вършат кражби и грабежи.;

2. В периода 03.08.2020г. - 08.08.2020г. в гр. Варна, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - хероин с общо нетно тегло 7,88 гр., от което 4,86 гр. с процентно съдържание 26,15%; 2,88 гр. с процентно съдържание 26,05% и 0,14 гр. с процентно съдържание 24,4%, на обща стойност 512,20 лева; кокаин с нетно тегло 0,54 гр., с процентно съдържание 52,20%, на стойност 86,40 лева; метамфетамин с общо нетно тегло 0,44 гр., от което 0,36 гр. с процентно съдържание 47,45% и 0,08 гр. с процентно съдържание 47,30%, на обща стойност 11,00 лева и рискови наркотични вещества - 60 бр. таблетки „Ривотрил" 2 мг., на обща стойност 29.80 лева, всичко на обща стойност 639,40 лева и на 08.08.2020 год., в гр. Варна, разпространил на Р. Б. Н. неустановено количество, на неустановена стойност високорискови наркотични вещества - хероин и метамфетамин и рискови вещества - 4 бр. таблетки „Ривотрил" 2 мг., поради което и на основание чл.354а, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК и чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца, при първоначален строг режим и глоба в размер на пет хиляди лева.

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е наложил на подс. М. общо наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет години, при първоначален строг режим на изпълнение на наказанието.

На основание чл.23 ал.2 НК към така определеното общо наказание е присъединено наказанието глоба в размер на пет хиляди лева.

На основание чл.59 ал.1 от НК е зачетено предварителното задържане на подсъдимия М..

Със същата присъда подсъдимите Р. Н. и Л. М. са осъдени да заплатят солидарно на М. С. Х. М., Х. М., Б. К. М., Б. К. М., А. Х. М., Р. Х. М., П. Х. М., Й. Х. М. и Б. Х. сумата от по 250 000лв. за всеки един от тях, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 08.08.2020 г. до окончателното й изплащане.

С присъдата съдът се произнесъл по веществените доказателства.

В тежест на подсъдимите са възложени и сторените по делото разноски, а подсъдимите Н. и М. са осъдени и да заплатят държавна такса върху уважените граждански искове в размер на 90 000лв.

Срещу присъдата са постъпили въззивен протест и въззивни жалби от тримата подсъдими, по които е образувано внохд № 135/23г. на Варненски апелативен съд. С решение № 64 от 16.05.2024г. постановено по същото дело присъдата е изменена като:

1. По отношение на подсъдимия Л. М.:

- приложен е закон за по - леко наказуемо престъпление, като деянието е преквалифицирано от такова по чл.199, ал.2, т.1, пр.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК в такова по чл.194, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от четири години лишаване от свобода като е оправдан деянието да е извършено в съучастие с Р. Н.;

- по отношение на обвинението по чл.354а, ал.1 от НК е приложен закон за същото престъпление, като е намалена стойността на наркотичните вещества и подсъдимият е оправдан да го е извършил в съучастие с Р. М.;

- присъдата е изменена относно приложението на чл.23, ал.1 от НК, като на подсъдимия М. е наложено общо наказание от четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изпълнение на наказанието, към което на основание чл.23, ал.3 от НК е присъединено наказанието глоба в размер на 5000лв.;

2. Подсъдимата Р. Н. е оправдана да е осъществила престъплението по чл.199, ал.2, т.1 от НК в съучастие с подсъдимия М., поради което е оправдана по обвинението във вр. с чл.20, ал.2 от НК;

3. Присъдата е изменена в гражданската част, като подсъдимата Н. е осъдена да заплати в полза на М. С. М. Х. и Х. М. сумите от по 130 000лв., а в полза на Б. К. М., Б. К. М., А. Х. М., Р. Х. М., П. Х. М., Й. Х. М. и Б. Х. сумите по 100 000лв., като гражданските искове са отхвърлени до пълния им предявен размер; както и отхвърлени изцяло по отношение на подсъдимите Л. М. и Р. М..

В останалата й част присъдата е потвърдена.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното:

По жалбата на адв. В.

Жалбата е неоснователна.

Твърдението, че липсва произнасяне от страна на въззивния съд по отношение на осъждането на подсъдимия М. за престъпление по чл.215 от НК, което сочи на процесуално нарушение, свързано с липса на мотиви, е неоснователно. Макар и не особено подробно, на л. 26 от мотивите такива съображения са били изложени от въззивния съд.

Неоснователни на следващо място са съображенията, че подсъдимият М. е осъден по непредявено обвинение, по което не се е защитавал и така било нарушено правото му на защита. От принципна гледна точка това би представлявало съществено нарушение на процесуални правила, но в конкретния случай така изложената теза не отговаря на действителното положение. В обстоятелствената част на обвинителния акт са описани действията на подсъдимия М. сам и с подсъдимия М., свързани с предаването на вещите на пострадалия в заложна къща и получаването на заплащане за тях (л.9 от обв. акт). При провеждането на съдебното следствие пред първата инстанция не са били установени нови и различни факти в сравнение с описаните такива в обстоятелствената част на обвинителния акт, по които факти подсъдимият се е защитавал. В този смисъл не е била налице първата от предпоставките на чл. 287, ал.1 от НПК, която да налага изменение на обвинението от прокурора. Необходимостта от изменение на обвинението би възникнала само когато на съдебното следствие се установят основания, внасящи съществени промени на основни елементи от инкриминираните фактически обстоятелства – р. № 25 от 13.05.2019г. по н.д. № 52/19 на III н.о. на ВКС. Подсъдимият е признат за виновен от първоинстанционния съд за по - леко наказуемо престъпление, при липса на изменение на обстоятелствената част на обвинителния акт.

Неоснователни са и доводите за нарушение на закона, тъй като не била посочена формата на изпълнително деяние на престъплението по чл.215 от НК. Фактите на разпореждане с инкриминираните вещи чрез оставянето им в заложна къща от страна на подсъдимия М. сочи, че е последният е реализирал хипотезата, в която деецът е спомогнал да бъдат отчуждени отнетите от друго лице чрез престъпление вещи, за което е признат за виновен с първоинстанционната присъда. На л.26 от мотивите на въззивното решение са изложени съображения относно субективната страна на осъщественото от М. деяние, основаващи се доказателствата по делото, които обуславят знанието на подсъдимия, че вещите са придобити чрез престъпление, с които доводи настоящата инстанция се съгласява. В тази насока съдът е кредитирал обясненията на подсъдимата Н., че подсъдимите М. и М. заявили, че могат да пласират отнетите вещи. От обективираните действия на подсъдимия М. по залагане на инкриминираните вещи в заложна къща и получаването на парични средства за тях се извежда и наличието на специалната цел за получаване на имотна облага.

Неоснователно на последно място е оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При определянето му съдилищата са отчели превес на отегчаващите отговорността обстоятелства – наркотичната зависимост, създаваща потенциална възможност за криминални прояви и скитническия начин на живот без трудова заетост. Към така изброените обстоятелства следва да се отчетат и недобрите характеристични данни за подсъдимия (т.4, л.84 от ДП). Смекчаващи отговорността на М. обстоятелства са чистото му съдебно минало (реабилитиран на основание чл.88а, ал.2 от НК) и оказаното съдействие на разследването. Наложеното на М. наказание е малко над средния размер за предвиденото за престъплението по чл.215, ал.1 от НК и съответства на съотношението между смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства, поради което липсват основания за допълнителното му смекчаване.

По жалбата на адв. В.

Жалбата е неоснователна.

Доводите относно нарушение на процесуални правила, свързани с оценка на доказателствената съвкупност не могат да бъдат възприети. При преценка на относимите факти съдът е изброил изрично в мотивите си доказателствените източници, възоснова на които е формирал изводите си от фактическа страна. В жалбата липсва конкретика относно доказателства, които да са били игнорирани или които да са противоречиви, което да изисква излагането на съображения кои от тях се кредитират и на кои не се дава вяра.

Твърденията в допълнението към жалбата от подсъдимата Н., че депозираните от нея обяснения на досъдебното производство били дадени под натиск, не са подкрепени с доказателства. Разпитът на подсъдимата на 10.08.2020г. в качеството й на обвиняема (л.26, т.1 от ДП) е проведен в присъствието на защитник, което сочи на спазване на процесуалните гаранции на правото й на защита. Съображенията във въззивното решение, с които са отхвърлени възраженията, че този разпит бил депозиран в рамките на друго наказателно производство, се споделят от настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни. Неоснователна е тезата, че изводите относно фактическата обстановка са основават единствено на дадените от Н. обяснения. Последните са били анализирани в съвкупност и с останалия доказателствен материал, като въззивният съд е констатирал тяхната корелация с показанията на свидетелите П. и Н.; с протокола за оглед на веществени доказателства в профила на подсъдимата Н. в социална мрежа и осъществената между нея и подсъдимия М. кореспонденция; протокола за доброволно предаване от подсъдимия М. и обясненията но подсъдимия М. от ДП (л.41, т.1), прочетени и приобщени към доказателствения материал на основание чл. 279, ал.2 във вр. с ал.1, т.4 от НПК. Неоснователни в тази връзка са и съображенията, че изводите на инстанционните съдилища за предоставяне от страна на подсъдимата на таблетки „Ривотрил“ на пострадалия М. Х. почивали на предположение, което представлява съществено нарушение на процесуални правила. Доказателства в тази насока, освен в обясненията на подсъдимата Н. се съдържат и в обясненията на подсъдимия М., както и разменената между Н. и М. кореспонденция. Обективното състояние на пострадалия след приема на медикамента, съответстващо на последиците от употребата му, изключва вероятността Н. да му е дала друг вид лекарство, а и такава теза не е в съответствие с наличните по делото доказателства. Предвид изложеното оплакването относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК е неоснователно.

Несъгласието с мотивите на въззивния съд от страна на адв. В. се отнася изцяло до съответствието между приетите от съда факти и правната им оценка, което сочи на оплакване за нарушение на закона. В жалбата са цитирани избирателно мотиви от въззивното решение в подкрепа на изразената теза, че мотивите на съда били противоречиви и неясни. Изложените в тази връзка аргументи не могат да бъдат приети. По отношение на подсъдимата Н. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.199 ал.2, т.1 във вр. с чл.198, ал.4 от НК. В случая принудата, която е едно престъпленията, включени в съставното престъпление грабеж, не се е изразила в упражняване на сила или заплаха, а в привеждане на пострадалия в безсъзнателно състояние, което е било и целеният от подсъдимата резултат. За постигането му тя е дала на пострадалия лекарството „Ривотрил“ в по – голямо от терапевтичната доза количество, заблуждавайки го, че това е медикамент за засилване на половата потентност. След привеждането на пострадалия в състояние, което не му е давало възможност за каквато и да е съпротива, подсъдимата е отнела от владението му вещи, съвместно с подсъдимия М., с което е реализирала и второто, включено в съставното престъпление грабеж деяние. С оглед така установените факти, преценката на въззивната инстанция, че подсъдимата Н. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението грабеж, е основателна.

Възражението в жалбата, че подсъдимата следва да носи отговорност само за отнемането на вещи, тъй като пострадалият приел по свое желание медикамента „Ривотрил“ няма как да бъде възприето. Според приетите за установени факти подсъдимата е дала на пострадалия „Ривотрил“ заблуждавайки го, че е хапче за ерекция. Пострадалият не е приел по своя воля медикамент, предназначен за лечение на епилепсия, а е бил измамливо мотивиран за това от подсъдимата. Привеждането на пострадалия в безсъзнание в хипотезата на чл.198, ал.4 от НК може да бъде осъществено по различни начини – чрез алкохол, опиати, лекарства и др., като деецът може да ги е поставил в храни или напитки без знанието на пострадалия, но е възможно и да го е мотивирал да ги приеме сам по измамлив начин, какъвто е и настоящият случай.

Възражението в жалбата относно това, че не подсъдимата е причинила на пострадалия тежката телесна повреда, от която е настъпила смъртта му, не е от естество да даде основание за прилагането на закон за по - леко наказуемо престъпление - кражба, тъй като придружаващото грабежа причиняване на телесна повреда, от която е последвала смърт, представлява квалифициращо грабежа обстоятелство, обуславящо понасянето на по - тежка наказателна отговорност. Макар пострадалият да е заявил желание да употреби наркотик, подсъдимата Н. е лицето, което го е снабдило с наркотични вещества в значително количество и от различен вид, като предвид предходния си опит като наркозависима е съзнавала опасността от предозиране. Мотивите на апелативния съд относно наличието на пряк умисъл за причиняването на телесна повреда и евентуален такъв за настъпването на смърт се споделят от настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни. С оглед изложеното оплакването за нарушение на закона е неоснователно.

На подсъдимата Н. е определено наказание при условията на чл.55, ал.1 т.1 от НК, като инстанционните съдилища са констатирали наличието на многобройни смекчаващи отговорността й обстоятелства, сред които е и оказаното от нея съдействие за разкриване на обективната истина по делото. Последното обстоятелство няма характера на изключително смекчаващо отговорността, тъй като не сочи на изключителност на случая в сравнение с престъпните посегателства от същия вид, а оказването на съдействие на разследващите безспорно е обстоятелство, смекчаващо отговорността и то е съответно взето предвид при определяне на наказанието. Основателно е възражението, че неправилно съдилищата са ценили като отегчаващо обстоятелство лошите характеристични данни, изводими от осъжданията на подсъдимата Н. след осъщественото деяние. Наличните по делото доказателства относно обстоятелството, че подсъдимата Н. води скитнически начин на живот, не пребивава трайно на посочения от нея адрес (характеристична справка на л.82, т.4 от ДП), снабдява се със средства за препитание по неморален начин, сочи на наличието на отрицателни характеристични данни, които принципно са били правилно взети предвид при определяне на наложеното й наказание. Не са налице обстоятелства, които да обусловят допълнително намаляване на размера на наложеното й при условията на чл.55, ал.1, т.1 наказание, поради което липсва касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК.

По жалбата на адв. Н. А.

Жалбата е частично основателна.

Твърденията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила не могат да бъдат възприети. Доводите, че атакуваното въззивно решение е постановено от незаконен състав се основават на твърдение за предубеденост на решаващия състав във въззивното производство, която според касатора намира проявление в постановеното от съда определение по внохд № 93/23г., с което въззивното производство е било прекратено и делото върнато на първоинстанционния съд за полагане на подписи от членовете на съдебния състав, председател и съдебен секретар. Както е известно от правната теория, съставът на съда се определя като законен, когато броят на съдиите и съдебните заседатели е съобразен с изискванията на закона, когато същите са избрани или назначени по съответния ред, спрямо тях липсват основания за отвод и когато всички членове на състава са участвали в постановяване на решението. Предубеденост на членовете на съдебния състав би била налице, когато неговите членове са изразили предварително становище по съществото на делото. В случая нито една от посочените хипотези не е била реализирана. Следва да се отбележи, че делото е било разгледано като първа инстанция от Варненския окръжен съд като електронно такова, поради което както протоколите, удостоверяващи извършените съдопроизводствени действия, така и постановената присъда ведно с мотивите са изготвени в електронна среда, с полагането на електронен подпис от председателя на състава, неговите членове и съдебния секретар. По делото са били приложени копия от така изготвените в електронна среда документи на хартиен носител. Това обстоятелство е било констатирано при постъпване на делото във въззивния съд, който със свое определение е прекратил съдебното производство и е върнал делото с указание да бъдат положени саморъчни подписи от изготвилите съответните съдебни актове лица. Макар това определение на апелативния съд да е мотивирано с практиката на ВКС, то е правилно по съществото си, тъй като делото е започнало с провеждането на досъдебно производство, което не е било осъществено в електронна среда. След като делото е започнало като „хартиено“ такова в досъдебната си фаза, не е следвало да се проведе в електронна среда във фазата на съдебното производство, тъй като се касае до протичането на единен и неделим наказателен процес в двете му фази. С полагането на саморъчни подписи от съдебния състав и секретар, това несъответствие е било отстранено. Тъй като въззивният съд е постановил определение по движение на делото, а не е изразил становище по съществото на казуса, липсват данни за каквато и да е предубеденост. В тази връзка не могат да бъдат споделени и твърденията за добавени реквизити и промяна в съдържанието на протоколите. Протоколите на първоинстанционния съд са били изготвени и подписани в електронен вид след провеждане на съответните съдебни заседания, което е видно от съответното отбелязване от електронната система. Такива промени не се съдържат както в присъдата, така и в мотивите й. С оглед изложеното не касае до съставени след постановяването на присъдата съдебни актове, а до полагането на подписи върху хартиен носител на вече съставените такива в електронна среда. Не би могъл да се изведе извод за заинтересованост на въззивния съдебен състав в каквато и да е посока, тъй като произнасянето му по същество е на базата на идентични по съдържание протоколи и присъда на хартиен и електронен носител. С оглед изложеното твърдението за липса на подписани от председател и секретар протоколи от първоинстанционното съдебно производство е спекулативно.

Неоснователно е и възражението, че не били налице основания за прочитане на обясненията на подсъдимата Н., тъй като били дадени по друго досъдебно производство. Дадените от подсъдимата обяснения касаят казуса, предмет на настоящото производство. По делото липсват документи, от които да се установява, че има отделени или присъединени материали от друго производство, което би повдигнало въпроса за тяхното валидно приобщаване.

Тезата за липсващо произнасяне по част от повдигнатите на подсъдимия М. обвинения също е несподелима. В правомощията на въззивната инстанция по чл.337, ал.1, т.2 от НПК е да приложи закон за същото, еднакво или по - леко наказуемо престъпление. Когато въззивната инстанция изменя присъдата на това основание и преквалифицира извършеното деяние, не е необходимо да оправдава подсъдимия по първоначалното обвинение, тъй като то се заменя с актуалното. В същия смисъл е р. № 497 от 11.02.2015г. по н.д. № 1578/ 14г. на III н.о. на ВКС.

Казаното по - горе относно анализа на доказателствата от страна на въззивния съд не следва да бъде повтаряно. На възраженията относно определени факти от обстоятелствата по делото касационният съд не може да даде отговор, тъй като се оспорва обосноваността на въззивното решение, а необосноваността на представлява касационно основание. Единствено следва да се отбележи в принципен план, че процесуалният кодекс не поставя изисквания определени факти да се доказват само с определени доказателства. Когато доказателствата са събрани съгласно предвидения процесуален ред и имат отношение към предмета на обвинението, те могат да бъдат поставени в основата на постановения съдебен акт.

Доводите относно липса на мотиви, че доброволно предадените от подсъдимия М. наркотични вещества не били държани с цел разпространение са противоречиви доколкото в самата жалба се сочат доказателствени източници от които този извод може да бъде направен.

Неоснователни на следващо място са твърденията, че съдът не отговорил на възраженията на защитата относно дефектите на обвинителния акт, а първостепенният съд отказал да обсъди дефектите на обвинението. С ДВ, бр.63 от 2017г. чл.248 от НПК е изменен, като е предвидено провеждането на разпоредително заседание, в рамките на което могат да се правят и съответно обсъждат възражения относно това дали на досъдебното производство е било допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила. Съгласно чл.248, ал.3 от НПК в съдебно заседание на първоинстанционния, въззивния и касационния съд не могат да се правят възражения за допуснати нарушения на процесуални правила по чл.248, ал.1, т.3 от НПК, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание или които са приети за несъществени. В случая с определение на Варненски апелативен съд от 13.04.2022г., постановено по чнд № 92/22г., е отменено определение от разпоредително заседание по нохд № 102/22г. на Варненски окръжен съд за връщане на делото за отстраняване на допуснати нарушения на процесуални правила. В мотивите на определението е прието, че внесеният обвинителен акт съдържа необходимите реквизити съгласно ТР № 2 от 2002г. на ВКС на РБ. След като възраженията срещу качеството на обвинителния акт са били приети за неоснователни с окончателен акт на въззивната инстанция, то възможността същите възражения да бъдат поставени на обсъждане е преклудирана, съответно за съда липсва и процесуална възможност да им даде отговор.

Възражението, че доказателствата за осъществената комуникация между подсъдимите Н. и М. не били събрани по надлежния ред е неоснователно, като мотиви за това са изложени във въззивното решение. На субективното несъгласие с отговора на възражението, касационната инстанция не може да даде отговор. Несъстоятелно е и твърдението, че дадената доброволно от Н. парола за социалната мрежа Фейсбук не сочела на съгласие за използването на Месинджър. Последното приложение няма как да бъде достъпено без парола за посочената социална мрежа и за него не е предвидена отделна парола. Съображенията във въззивното решение, че доброволно предоставеният достъп от страна на Н. до електронната й кореспонденция сочи на доброволно предаване, за което не е предвидена изрична форма и реквизити в НПК, се споделят от настоящия касационен състав. Вън от съмнение е, че електронната комуникация между мобилни устройства освен кореспонденция по смисъла на чл.165 от НПК, представлява също и „компютърни информационни данни“ по смисъла на чл.159 от НПК. Приобщаването й чрез протокол за доброволно предаване не е процесуално недопустимо, когато предаването й от задължените лица по чл.159, ал.1 от НПК изключва/обезсмисля извършване на действие по разследване по чл.163 или чл.165 от НПК. В този смисъл, макар доброволното предаване да не е посочено изрично в чл.136 от НПК като способ на доказване в наказателното производство, както огледа, претърсването, изземването и др., не може да се отрече, че то е един от възможните начини за включване на електронни веществени доказателства („компютърни информационни данни“) в доказателствената съвкупност, когато лицето, осъществяващо фактическа власт над тях, желае да ги предаде доброволно на разследващия орган. В същия смисъл е р. № 60216 от 17.12.2021г. по н.д. № 922/21г. на I н.о. на ВКС. Освен албум, е изготвен и хартиен носител със съдържанието на кореспонденцията, което обезсмисля повторното й възпроизвеждане чрез описание в протокола за оглед. Огледът на посоченото електронно веществено доказателство е извършен в присъствието на поемни лица и на специалист технически помощник Р. Д. – БНТЛ при ОД на МВР Варна. Присъствието на последния дава отговор на въпросите, поставени в допълнението към жалбата относно техническата част на осъщественото влизане в профила на Р. Н., използваната парола е предоставената от нея, а видът на компютърната конфигурация чрез която е осъществено влизането в профила с случая е ирелевантно. Връзката между фейсбук профил и месинджър профил е ноторно известно обстоятелство за всеки ползвател на посочената социална мрежа, поради което не са необходими допълнителни разяснения. С оглед всичко изложено настоящият касационен състав счита, че процесуално - следственото действие е извършено по предвидения от НПК ред, а протоколът за оглед на веществено доказателство е годно доказателствено средство.

Съображенията относно допуснатото нарушение на закона в касационната жалба са принципно основателни. Подсъдимите Н. и М. са били осъдени по два различни състава на престъпление – съответно по чл.199 и чл.194 от НК при условията на независимо извършителство, осъществени по едно и също време, на едно и също място и по отношение на едни и същи вещи, което е невъзможно като правна конструкция. Последното обстоятелство налага отмяна на присъдата по отношение на подсъдимия М. в посочената част и връщане на делото за ново разглеждане. Основателни са и съображенията относно осъждането на подсъдимия М. по чл.354а от НК в частта, с която последният е признат за виновен, че разпространил на Р. Н. високо рискови наркотични вещества в неустановено количество и на неустановена стойност. В мотивите на присъдата е прието за установено, че М. е дал на Н. наркотични вещества, но този факт е недостатъчен да обуслови осъждане и за разпространение на наркотични вещества по смисъла на чл.354, ал.1 от НК. За осъждане по посочения текст видът, количеството и стойността на наркотика следва да бъдат безспорно установени. Ето защо в тази част решението следва да бъде отменено, като въззивният съд съобрази дадените в настоящото решение указания.

Оплакването относно наличието на касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК не следва да бъде разглеждано, тъй като справедливостта на наказанието следва да се прецени при правилно определена правна квалификация на осъщественото от подсъдимия, каквато в случая не е налице.

По протеста на прокурора

Твърдението за допуснати съществени нарушения на процесуални правила по чл.14 от НПК е лишено от конкретика. Не се посочват изрично кои са допуснатите нарушения на дейността по установяване и проверка на релевантните факти. В този смисъл не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.

Възражението относно неправилната правна оценка на установените факти сочи на допуснато нарушение на закона. Изложените в тази връзка съображения в протеста са основателни. От фактическа страна в мотивите на въззивното решение е прието, че подсъдимата Н. е привела пострадалия в безсъзнание, а двамата заедно с М. участвали в отнемането на инкриминираните вещи. От правна страна обаче са изложени съображения, че липсвал предварително формиран общ умисъл за извършването на грабеж, поради което от субективна страна следвало подсъдимият М. да носи наказателна отговорност само за извършената кражба. По тези съображения съдът оправдал подсъдимия М. по обвинението за престъпление по чл.199 от НК и за съучастието с Р. Н. и преквалифицирал извършеното от него в престъпление по чл.194, ал.1 от НК. Така се е достигнало до посочения по - горе правен абсурд двамата подсъдими да са осъществили едновременно при независимо извършителство две различни престъпления в едно и също време, с един и същ предмет и един и същ пострадал.

Липсата на умисъл за извършване на грабеж от подсъдимия М. въззивният съд е обосновал с положението в теорията, че когато дейността на съизвършителите е осъществена не едновременнно, а последователно, то следва да е бил формиран предварителен общ умисъл между тях за извършването й. Това теоретично положение не е съобразено с конкретния казус и конкретното обвинение за престъпление по чл.199 от НК, за което подсъдимите са били привлечени да отговарят. Според фактите, които самият съд е приел за установени, привеждането на пострадалия в безсъзнание е осъществено самостоятелно от Н., но отнемането на вещите е извършено от Н. и М. съвместно, а не последователно. Както също е известно от теорията, престъплението може да е осъществено както при предварителен така и при инцидентен общ умисъл, като при извършителството всеки от съучастниците следва да е участвал в осъществяването на изпълнителното деяние. В случая на подсъдимите е повдигнато обвинение за съставно престъпление, което включва не едно, а две изпълнителни деяния, осъществяващи самостоятелно престъпните състави на две отделни престъпления – принуда и кражба. В случая подсъдимата Н. е упражнила принудата, а двамата заедно с М. са осъществили отнемането на вещите. Престъплението грабеж е довършено тогава, когато са осъществени и двете деяния, включени в престъпния му състав. Налице е инцидентен общ умисъл от страна на подсъдимите за извършване на грабеж, като подсъдимият М. е съзнавал, че участва заедно с Н. в отнемането на вещи от лице, което подсъдимата е привела в безсъзнание.

Предвид изложеното касационният съд намира, че законът по отношение на осъщественото от Л. М. е приложен неправилно, което сочи на основателност на протеста и обуславя отмяната на решението по отношение на този подсъдим и връщането на делото за ново разглеждане, при което следва да бъде приложен закон за по - тежко наказуемо престъпление, според първоначално повдигнатото на този подсъдим обвинение. Протестът е основателен и по отношение на искането на прокурора за отмяна на оправдаването на Р. Н. за съучастие с подсъдимия М..

Предвид липсата на съответен протест или жалба от гражданските ищци и с оглед забраната за утежняване на положението на подсъдимия М., касационният съд намери, че решението не подлежи за отмяна в гражданската му част.

Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.3, т.3 и чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 64 от 16.05.2024 г., постановено по внохд № 135/23г. на Варненски апелативен съд по отношение на подсъдимия Л. Й. М. в частта относно:

- прилагането за закон за по - леко наказуемо престъпление по чл.194, ал.1 от НК и оправдаването му по обвинението по чл. 199, ал.2, т.1, пр.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК и относно съучастието с Р. Н.;

- осъждането за престъплението по чл.354а, ал.1 в частта да е разпространил на Р. Н. високо - рискови наркотични вещества в неустановено количество и на неустановена стойност;

- в частта относно приложението на чл.23, ал.1 от НК.

ОТМЕНЯ същото решение в частта, с която подсъдимата Р. Б. Н. е оправдана да е извършила престъплението по чл. 199, ал.2, т.1 от НК в съучастие с подсъдимия Л. М. – във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменените части от друг състав на въззивния съд.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: