Практика · Върховен касационен съд · 06 Юли 2025
Отмяна на влязло в сила решение поради нарушено право на участие на чужд гражданин
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Ищци предявяват иск за обявяване на продажба на дружествени дялове за недействителна, по който един от ответниците е чуждестранен гражданин, неприбиваващ в България. Съдилищата са разгледали и решили делото без надлежното му призоваване, приемайки погрешно, че е редовно уведомен чрез друг ответник. Върховният касационен съд отмени решенията на двете инстанции и върна делото за ново разглеждане.
Какво приема съдът
Когато чужд гражданин не пребивава в страната, призоваването му следва да се извърши чрез международна съдебна поръчка, а връчване чрез пълномощник е допустимо само ако лицето е надлежно посочено като съдебен адресат или процесуален представител за конкретното дело.
Приложени разпоредби
- чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК
- чл. 53 ГПК
- чл. 39, ал. 1 ГПК
- чл. 32 КМЧП
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
отмяна на влязло в сила решениенередовно призоваванелишаване от участиечужд гражданинмеждународна съдебна поръчкасъдебен адресат
Текстът на акта
Ключови фрази Отмяна на влязло в сила решение * отмяна-нарушено право на участие Р Е Ш Е Н И Е № 187 гр. София, 09.07.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ търговско отделение, в открито заседание на тридесети април, две хиляди и двадесет и пета година, в състав: Председател: Бонка Йонкова Членове: Петя Хорозова Иванка Ангелова при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като разгледа докладваното от съдията Ангелова т.д. № 302 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.307, ал.2 ГПК във вр.с чл.303, ал.1,т.5 ГПК. Образувано е по молба на Д. А., гражданин на Република Турция, чрез адв. Ф. Р., за отмяна на Решение № 85/ 20.06.2024г. по в.гр.д. № 293/ 2023г. на Окръжен съд - Търговище и потвърденото с него Решение № 445/ 07.09.2023г. по гр.д. № 432/23г. на Районен съд – Търговище. С посоченото решение е обявен за недействителен спрямо ищците „Търговище сити център“ ЕООД/н/, действащо чрез синдик В. Л. Г., и „А. транс“ ЕООД /н/, чрез синдик В. Л. Банков, договор за продажба на дружествени дялове, с който Д. А. продава по номинал за сумата от 5 000 лв. на А. Х. А. всички дружествени дялове от „Сити контрол и каруош“ЕООД, на основание чл.135, ал.3 във вр.с ал.1 ЗЗД. Основанието за отмяна на решението, на което се позовава молителят, е по чл. 303, ал.1,т.5 ГПК – нарушаване на правила за призоваване, довели до лишаване на страната от възможност да участва в делото. Постъпил е общ отговор от В. Л. Г. – синдик на „Търговище сити център“ЕООД/н/ и от В. Л. Банков, синдик на „А. транс„ЕООД /н/, с който оспорват основателността на молбата за отмяна. Не е постъпил отговор от А. Х. А.. В съдебно заседание упълномощеният от страната адвокат Т. изразява становище за основателност на молбата за отмяна на посоченото в нея основание. Настоящият състав на Второ търговско отделение на Върховния касационен съд, като взе предвид доводите на страните и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307, ал.2, във вр.с ал.1 ГПК, намира следното: С постановено по настоящото дело Определение № 670 от 28.02.2025г. молбата за отмяна е приета за процесуално допустима – изхожда от легитимирана страна, има за предмет влязло в сила съдебно решение и е спазен преклузивният срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК. По същество настоящият състав на ВКС намира следното: Основанието по чл.303 ал.1 т.5 ГПК визира няколко самостоятелни хипотези, на първата от които се позовава молителят в настоящия спор - лишаване на страната от възможност да защити правата и интересите си в процеса като последица от нередовното му призоваване за двете съдебни производства. От материалите по приложеното гр.д. № 69/2022г. на Окръжен съд - Търговище е видно, че искът на „Търговище сити център“ЕООД/н/ и „А. транс„ ЕООД /н/, с който се претендира обявяване относителната недействителност на сключен между ответниците договор за продажба на дружествени дялове е предявен срещу Д. А. и А. Х. А., за първият от които е посочено, че е гражданин на Република Турция, с адрес: [населено място],[жк]кв.1, картал 82. Посочен е и адрес в Република България – [населено място], [улица], на който са изпратени препис от исковата молба и указания, че може да подаде писмен отговор. На 01.03.2023г. призовката е върната в цялост с отбелязване, че по сведения от собственика на имота А. А. от 4-5 години лицето е извън Република България. В съдебно заседание съдът е приел ответника Д. А. за редовно призован, без да излага мотиви, като в същото заседание делото е обявено за решаване и е постановено решение № 445/7.09.2023г. Съобщението за постановеното решение е изпратено отново на адреса в [населено място], върнато в цялост, оформено по горепосочения начин, върху което е поставена разолюция от 09.10.2023г., с която е прието, че е налице редовно връчване от 05.10.2023г. Във въззивното производство, образувано по жалба на другия ответник А. Х. А., Д. А. отново е призован на адреса в [населено място], като призовката е върната в цялост. В първото съдебно заседание съдът е констатирал, че призоваването на Д. А. е нередовно, за каквото е приел и призоваването му пред Районен съд – Търговище, отложил е делото за 17.06.2024г., като е разпоредил призоваването му да се извърши на посочения в исковата молба адрес в Република Турция чрез Министерство на правосъдието чрез изпращане на призовка, препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, съобщение по чл.131 ГПК, постановеното по спора решение и книжа от въззивното дело. Междувременно, ищците са представили копия от пълномощни и извлечения от нотариалните регистри на различни нотариуси, които са заверявали подписа на Д. А. в [населено място] в периода 2018г. – 2021г. за упълномощаване на М. М. А., както и преупълномощаване от последния на А. Х. А.. С Разпореждане № 142 от 31.05. 2024г. е разпоредено да се извърши служебна справка в НБД – Население относно данни за постоянния и настоящ адрес на пълномощника на ответника М. М. А., на който след установяването му е изпратена призовка, върната в цялост и приложена към делото. В проведеното на 17.06.2024г. съдебно заседание по съображения, че ответникът Д. А. е редовно уведомен, както за първоинстанционното, така и за въззивното производство, тъй като по силата на пълномощно № 4920/04.11.2019г. ответницата А. Х. А. е преупълномощена от пълномощника на ответника М. М. А. с правата да представлява лицето Д. А. и като физическо лице, въззивият съд е дал ход на делото. В същото съдебно заседание въззивният съд е обявил делото за решаване и на 20.06.2024г. е постановил решение. Видно от книжата по въззивното дело съдебната поръчка е върната в Окръжен съд – Търговище на 06.01.2025г. Същата е изпълнена на 05.07.2024г., т.е. след постановяване на въззивното решение. Следва да се отбележи също така, че от представеното с исковата молба удостоверение № 28913/ 07.12.2021г. от ОД на МВР– Търговище се установява, че турският гражданин Д. А. е с регистриран настоящ адрес в [населено място], [улица], тъй като е с разрешен статут на продължително пребиваващ чужденец в Република България до 15.12.2021г. При тези данни настоящият състав на ВКС намира молбата по чл.303 ГПК за основателна по следните съображения: При липса на спор, че ответникът Д. А. е чужд гражданин, изрично посочено и в исковата молба, за призоваването му на адрес в Република България е необходимо наличието на предвидените в чл.53 ГПК кумулативни предпоставки, а именно – да пребивава в страната и адресът, на който се извършва призоваването, да е заявен в съответните административни служби. Видно от върнатите в първоинстанционното производство невръчени съдебни книжа ответникът Д. А. към момента на предявяването на иска по чл.135 ЗЗД - 21.11.2022г., не пребивава в страната, което съответства и на удостовереното от ОД на МВР– Търговище, че същият е с разрешен статут на продължително пребиваващ чужденец в Република България до 15.12.2021г. Следователно, в случая не се установява една от предпоставките за приложението на чл.53 ГПК, поради което редът за надлежното уведомяване и призоваване на ответника Д. А. е този по чл.32 КМЧП – чрез международна съдебна поръчка. От гореизложеното се налага изводът, че в случая са били нарушени съответните процесуални правила по обезпечаване на редовното връчване на съдебните книжа и призоваването на ответника както за първоинстанционното, така и за въззивното производство, в което делото е обявено за решаване преди изпълнение на международната поръчка. Направеният от въззивния съд извод, че ответницата А. Х. А. е преупълномощена от пълномощника на ответника М. М. А. с правата да представлява лицето Д. А. и като физическо лице, въз основа на който е прието за редовно призоваването на ответника Д. А., не съответства на данните по делото. Видно от протокола от с.з. от 17.06.2024г. въззивният съд се е позовал на пълномощно № 4920/ 04.11.2019г., за което от представеното извлечение от нотариалните регистри на нотариус Г. Г. се установява, че е изходящо от М. М. М., с което преупълномощава А. Х. А. с правата по пълномощно с рег. № 12382 от 05.10.2018г., заверено от И. И. – помощник нотариус по заместване при Петя Ангелова, нотариус под № 496. По делото обаче не е представено описаното пълномощно с рег. № 12382 от 05.10.2018г., поради което изводът, че ответницата А. е преупълномощена с правата да представлява лицето Д. А. и като физическо лице, е необоснован. Наред с това, следва да се отбележи, че уреденото в чл.39, ал.1 ГПК връчване на представител, което се приравнява на лично връчване /чл.45, изр.2 ГПК/, е възможно само в хипотезите на посочени от страната по конкретното дело лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат, или пълномощник по делото. Няма данни Д. А. да е посочил А. Х. А. за съдебен адресат по делото или да е негов пълномощник. Т.е., изводът на въззивния съд, че А. Х. А. е представител по делото на ответника Д. А., чрез който може да бъде призоваван, е постановен в нарушение на чл.39, ал.1 ГПК. Отделно от това, за да приеме редовно уведомяване на ответника Д. А. чрез представителя му А. Х. А. въззивният съд не е съобразил и обстоятелството, че по делото няма данни Д. А. да е призоваван чрез А. А., което само по себе си също е нарушение на процесуалните правила. Следователно призоваването на ответника Д. А. в исковото производство пред първоинстанционния и въззивния съд е извършено при съществени нарушения на съответните процесуални правила, което е довело до лишаването му от възможност да участва в делото. Осъществено е основанието на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което влязлото в сила въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да бъдат отменени. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Търговище, което да започне от изпълнение на процедурата по чл. 131, ал. 1 ГПК по указване на ответника Д. А. да подаде писмен отговор на исковата молба, която видно от изпълнената съдебна поръчка, му е връчена, ведно с приложенията, при съобразяване с пълномощно /лист 9 от настоящото дело/, по силата на което адвокат Ф. Т. Р. е упълномощен да го представлява по делото за обявяване на недействителност на продажбата на дружествени дялове по чл.135 ЗЗД. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК влязло в сила Решение № 85/ 20.06.2024г. по в.гр.д. № 293/2023г. на Окръжен съд –Търговище и потвърденото с него Решение № 445/07.09.2023г. по гр.д. № 432/23г. на Районен съд – Търговище. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Търговище. Решението не подлежи на обжалване. П РЕДСЕДАТЕЛ : Ч ЛЕНОВЕ :1. 2.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.