Дисциплинарна отговорност на ЧСИ за забавено изпращане на жалби в съда

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е № 50185

гр. София, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цанова
При участието на секретар Кристина Първанова, разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1755 по описа за 2022 г.

Производството е по чл. 73 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ).

Обжалвано е решение от 24.01.2022 г. по дисциплинарно дело № 21/2021 г., с което Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители (ДК на КЧСИ) е отхвърлил искането на министъра на правосъдието с изх. № 94-Н-186/19/14.04.2021 г. да ангажира дисциплинарната отговорност на ЧСИ В. П., рег. № 879 с район на действие Окръжен съд – Ловеч за това, че:

· към 12.04.2021 г. (момента на резултата от извършената проверка по чл. 76 ЗЧСИ от съдебния инспектор, назначен със заповед на министъра на правосъдието) ЧСИ В. П. не е изпратил жалба вх. № 00749/08.01.2021 г. от Н. Л. Б. и П. Р. Б., длъжниците по изп.д. № 20168790400399, заедно с възражението от взискателя „Юробанк България“ АД, копие от изпълнителното дело и мотивите по обжалваните действия – нарушение по чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК

· към 12.04.2021 г. ЧСИ В. П. не е изпратил препис от жалба вх. № 05333/10.02.2021 г. от длъжника Н. Б. на взискателя „Юробанк България“ АД (нарушение по чл. 436, ал. 3, изр. 1 ГПК) и не е изпратил жалбата в съда (нарушение по чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК).

Решението се обжалва от министъра на правосъдието с доводи, че е незаконосъобразно. В дисциплинарното производство е установено, че ЧСИ е извършил нарушенията, а в противоречие с чл. 436, ал. 3, изр. 2 и 3 ГПК органът на дисциплинарна отговорност е приел обратното.

Ответниците по жалбата, ЧСИ В. П. и Камарата на ЧСИ възразяват, че е неоснователна.

Настоящият състав приема, че жалбата има допустим предмет, подадена е при надлежна процесуална легитимация, спазен срок по чл. 73, ал. 2 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост. Тя е основателна по следните съображения:

Страните не спорят и от приложените материали по изпълнителното и дисциплинарното дело се установява следната фактическа обстановка, възприета в обжалваното решение.

Изпълнителното дело е образувано по молба от „Банка Пиреос България“АД (с правоприемник „Юробанк България“ АД) по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение от 21.08.2015 г. по гр.д. № 1417/2015 г. срещу длъжниците Н. и П. Б., ипотекирали свой имот в обезпечение дълга към Банката.

По делото са извършени описи на имоти и са наложени запори върху друго имущество на длъжниците.

Постъпилата по изпълнителното дело жалба вх. № 00749/08.01.2021 г. е от двамата длъжници. Те са се оплакали, че не са уведомени за насрочената за периода 20.02.2020 г. – 20.03.2020 г. публична продан на ипотекирания имот и не е ясно как е определена цената. Същата жалба е подадена и в Окръжен съд – Ловеч и препратена на ЧСИ за администриране (вх. № 756/08.01.2021 г). На 13.01.2021 г. ЧСИ изпраща препис на взискателя. Съобщението с преписа е получено на 21.01.2021 г. На 27.01.2021 г. постъпва възражението от взискателя.

На 05.02.2021 г. постъпва и жалба от И. К. – наддавач, отстранен от проведената публична продан.

По изпълнителното дело постъпва и жалба вх. № 5333/10.02.2021 г. от длъжника Н. Б. срещу постановлението за възлагане на имот след успешно проведена публична продан. С разпореждане от същата дата ЧСИ указва на жалбоподателя да внесе дължимата държавна такса в 1-седмичен срок от съобщението. Съобщението е връчено на 26.02.2021 г. Длъжникът внася таксата и препис от жалбата е връчен на взискателя на 01.03.2021 г.

На 22.04.2021 г. тези жалби са изпратени в Окръжен съд - Ловеч.

При таза установените факти в обжалваното решение е прието, че чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК не визира срок, а това означава, че органът на дисциплинарна власт следва да съобрази особеностите на конкретния случай. В конкретния случай, по изпълнителното дело в пандемичната обстановка от началото на 2021 г. са постъпили последователно четири жалби срещу едни и същи изпълнителни действия; едната е била нередовна; изпълнителното дело е около 1 000 страници; забавеното изпращане на всички жалби в съда е незначително; предположила го е необходимостта от съвместното им разглеждане с цел единно и непротиворечиво съдебно решение. Така органът на дисциплинарна власт е заключил, че ангажирането на дисциплинарната отговорност на ЧСИ В. П. би било прекомерно, а искането на министъра на правосъдието е неоснователно.

Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК (приложимата редакция на текста след ЗИДГПК ДВ бр. 86/2017 г.), страната която е получила препис от жалбата, може в тридневен срок да подаде писмени възражения. След изтичането на този срок съдебният изпълнител изпраща на окръжния съд жалбата заедно с възраженията, ако има такива, и копие от изпълнителното дело, като излага мотиви по обжалваните действия.

Настоящият състав споделя извода в обжалваното решение, че чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК изисква определянето на срока, в който съдебният изпълнител е длъжен при приключила процедура по администриране на постъпила жалба да я изпрати в окръжния съд, заедно с възраженията на насрещните страни, ако има такива, копие от изпълнителното дело и изложени мотиви по обжалваните действия, следва да се отчетат особеностите на конкретния случай, но при всяко положение този срок следва да е разумен.

В случая, от материалите по изпълнителното дело се установява, че ЧСИ В. П. е изпратил жалби вх. № 00749/08.01.2021 г., жалба вх. № 5333/10.02.2021 г. и жалбата от 05.02.2021 г. от И. К. в Окръжен съд – Ловеч на 22.04.2021 г., след връченото на 18.04.2021 г. уведомление по чл. 70, ал. 2 ЗЧСИ за образуваното дисциплинарно производство. С тези си действия е доказал, че в срока от четири работни дни е успял да изготви преписа от изпълнителното дело, съдържащо около 1 000 листа и своите мотиви, които чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК изисква; при това по трите жалби (жалба вх. № 00749/08.01.2021 г. и жалба вх. № 756/08.01.2021 г. са все от длъжниците, имат идентично съдържание и обхват на обжалване, а разликата е единствено в това, че първата е постъпила по изпълнителното дело, а втората е препратена след постъпването й в Окръжен съд – Ловеч) и също в пандемичната обстановка от началото на 2021 г. Поради това и като съобрази сравнително краткия четиридневен срок на фактическо изпълнение, настоящият състав го намира за разумен.

Този срок, в който ЧСИ В. П. е следвало да изпрати в Окръжен съд - Ловеч жалба вх. № 00749/08.01.2021 г. и идентичната жалба вх. № 756/08.01.2021 г. от длъжниците Н. и П. Б., окомплектована според изискванията по чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК, е изтекъл на 02.02.2021 г. Изпращайки я на 22.04.2021 г., ЧСИ В. П. е допуснал забава от два месеца и 14 работни дни.

Срокът, в който ЧСИ В. П. е следвало да изпрати в Окръжен съд – Ловеч жалба вх. № 5333/10.02.2021 г. на длъжника Н. Б., окомплектована според изискванията по чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК, е изтекъл на 10.03.2021 г., доколкото по тази жалба възражение от взискателя няма. Срокът за такова възражение по чл. 436, ал. 1, изр. 1 ГПК е изтекъл на 04.03.2021 г. Изпращайки я на 22.04.2021 г., ЧСИ В. П. е допуснал забава от един месец и 9 работни дни.

ЧСИ В. П. чрез своите действия, обяснения в дисциплинарното производство и отговор на жалбата срещу решението на ДК на КЧСИ, а и органът на дисциплинарна власт в обжалваното решение, неправилно приемат, че трите жалби (двете от длъжниците - вх. № 00749/08.01.2021 г. и вх. № 5333/10.02.2021 г. е третата от отстранения наддавач от 05.02.2021 г.) е следвало да бъдат окомплектовани от ЧСИ В. П. и изпратени на Окръжен съд – Ловеч за съвместно разглеждане в едно производство по реда на глава XXXIX, раздел I ГПК. В изпълнителния процес няма норма със съдържание, сходно на чл. 213 ГПК. Съдебният изпълнител, а впоследствие – и съдът - могат да приложат чл. 213 ГПК по аналогия, но само ако различните жалби са постъпили в краткосрочна последователност. В случая, разумният срок, в който ЧСИ В. П. е бил длъжен да изпрати окомплектованата жалба вх. № 00749/08.01.2021 г., е изтекъл на 02.02.2021 г., т.е. преди по изпълнителното дело да постъпят жалбите от отстранения наддавач и втората жалба от длъжника Н. Б..

Следователно за всяко от двете допуснати нарушения, изразени в нарушения срок по чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК, следва да се ангажира дисциплинарната отговорност на ЧСИ В. П.. Като е приел обратното, органът на дисциплинарна власт е постановил незаконосъобразно решение. Върховният касационен съд следва да го отмени.

Настоящият състав съобрази, че Законът за частните съдебни изпълнители изисква за всяко от двете констатирани нарушения да се наложи отделно наказание. Това че ЧСИ В. П. е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност в периода 20.02.2021 г. – 26.02.2021 г. не го освобождава от отговорност. По първата жалба от длъжниците разумният срок по чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК е изтекъл далеч преди това. По втората жалба от длъжниците разумният срок по чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК е изтекъл далеч след това. Допълнително, ЧСИ е длъжен и по време на отпуск да обезпечи непрестанност на своята дейност. Поради това той се подпомага от поне един помощник (чл. 36 ЗЧСИ). От друга страна, настоящият състав съобрази, че въпреки дългия период на забавата и при двете допуснати нарушения, жалбите са окомплектовани и изпратени в съда. По никоя контролният орган не е установил допуснати нарушения. Няма данни и за настъпили вредоносни последици. Поради това следва да се наложи глоба от по 1 000 лв.

При тези мотиви, съдът Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 24.01.2022 г. по дисциплинарно дело № 21/ 2021 г. на Дисциплинарната комисия при Камарата на частните съдебни изпълнители.

НАЛАГА на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ на ЧСИ В. Л. П., рег. № 879, район на действие Окръжен съд – Ловеч глоби от по 1 000 лв. за две нарушения по чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК по изп.д. № 20168790400399, изразени в това, че:

· жалба вх. № 00749/08.01.2021 г. от длъжниците Н. Б. и П. Б., възражението от 27.01.2021 г. от взискателя „Юробанк България“ АД, ведно с копие от изпълнителното дело и мотивите за обжалваните действия са изпратени в Окръжен съд – Ловеч на 22.04.2021 г., вместо на 02.02.2021 г.

· жалба вх. № 5333/10.02.2021 г. от длъжника Н. Б., по която няма възражение, ведно с копие от изпълнителното дело и мотивите за обжалваните действия са изпратени в Окръжен съд – Ловеч на 22.04.2021 г., вместо на 11.03.2021 г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.