Отказ за отмяна на влезли в сила съдебни решения по иск за собственост

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 612

София, 21.10.2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 16 септември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

при участието на секретаря Даниела Никова

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр.дело 1460 /2025 година

Производство по чл. 307, ал.2 ГПК, образувано е по две молби за отмяна.

С определение № 2169 от 29.04.2025г. по настоящото дело е допусната до разглеждане по същество молба вх. № 271149/15.05.2024 г., подадена от „Тома строй“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК 203017188 за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на въззивно решение № 1466/01.12.2022 г по гр. д. № 1909/2022 г. на Апелативен съд - София във влязлата в сила част , с която е признато за установено по предявения от „Климатроник“ ООД против „Тома строй“ ЕООД /в несъстоятелност/ иск по чл. 108 ЗС, че ищецът „Климатроник“ ЕООД е собственик на основание постановление за възлагане от 04.02.2016 г. по изп.д. № 20148380410887 на ЧСИ М. Б. на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място], адрес [населено място], общ. „Т.“, [улица], ет. 2, с площ от 92.60 кв.м. и 13/72 ид. ч. от общите части на сградата.

Молителят твърди, че са налице нови обстоятелства, установени с нови доказателства – определение № 38/05.02.2018 г. и издадена въз основа на него обезпечителни заповеди, двете по ч.т.д.23/2016 г.на Окръжен съд-Силистра, с които в полза на „РОСГ“ ЕООД е допуснато обезпечение на бъдещ иск, чрез спиране на изпълнението по изп.д.№ 10887//2014г. на ЧСИ Б., молба вх.№ 10443/ 05.02.2016г. на „РОСГ“ ЕООД по изп.д.№ 887/2014 г., обезпечителна заповед от 27.04.2016 т. по т.д.№ 31/2016 г. на Окръжен съд-Силистра, обезпечителна заповед от 16.06.2016 г. по т.д.№ 95/2016г. на ОС-Силистра, обезпечителна заповед от 22.08.2016 г. по гр.д.№ 10169/2016 г., определение № 193 от 10.08.2018 г. по в.ч.т.д.№ 250/2018 г. на Апелативен съд-Велико Търново. Според молителя, представените обезпечителни заповеди установяват, че предвид спиране на изпълнението с тях, са спрели да текат и сроковете за обжалване на постановлението за възлагане и като последица от това следва да се съобрази реда за вписване в имотния регистър, от което следва да се направи извод, че ищецът неправилно е признат за собственик на процесния имот.

С определение № 2817 от 02.06.2025 г. е допълнено първото определение, като е допусната до разглеждане по същество и молба вх. №279774 от 27.09.2024 г., за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на решение № 424 от 28.06.2024 г. по гр.д.№ 1595/2023г. на ВКС, ІІ гр.о., с което след частична отмяна на посоченото въззивно решение, искът по чл. 108 ЗС е уважен и в осъдителната част, като дружеството-молител „Тома строй“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК 203017188 е осъдено да предаде владението върху същия самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР, одобрени със Заповед № РД- 18-108/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес [населено място], общ. „Т.“, [улица], ет. 2, с площ от 92.60 кв.м. и 13/72 ид. ч. от общите части на сградата.

Молителите твърдят, че решението на ВКС е неправилно, защото е прието, че то, като ответник по иска е било във владение на процесния имот, поради което е уважен иска по чл. 108 ЗС и в осъдителната му част. Позовава се на ново доказателство, с което се е снабдил след постановяване на решението – удостоверение изх.№ 3223/12.05.2023 г. по изп.д.№ 823/2018 г. на ЧСИ М. М. относно извършените действия от него по обезпечителна заповед от 07.06.2018 г. на Окръжен съд-Плевен.

По същество и по двете молби, дружеството-молител „Тома строй“ ЕООД /в несъстоятелност/ твърди, че счита представените доказателства за нови, защото ЧСИ не е привел в изпълнение обезпечителните заповеди, не е спирал производството, не е връчвал протоколи или други актове за възобновяване на производството на молителя, който не бил главен длъжник и е извършил процесуални действия при спряно изпълнително производство, включително и на основание чл. 638 ТЗ, а инстанциите по същество пренебрегнали реда за вписване в търговския и имотния регистър. Счита, че постанолението за възлагане никога не е влизало в сила поради обжалването и откриване на производството по несъстоятелност срещу главния длъжник и обзпечителните заповеди, поради което твърди, че с решението на ВКС, ІІ гр.о. е нарушен на закона, както и, че не е съобразен реда на вписване на разпореждане от един праводател. Счита, че представените доказателства са определящи за изхода от спора, защото индивидуалното принудително изпълнени е проведено въпреки, че производството е следвало да бъде спряно, че те сочат, че Постановлението за възлагане не е влязло в сила и н легитимира ищеца като собственик, поради което предявеният иск по чл. 108 ЗС е следвало да се отхвърли.

Ответникът по молбата „Климатроник“ ООД оспорва молбите, защото не са налице предпоставките на чл. 307, ал.2 ГПК за отмяна решението на ВКС - приложените доказателства се представят като новооткрити, а те са приложени към приложените копия от изпълнителни дела, че доводи за реда за вписване в имотния регистър вече са правени пред въззивното производство, поради което те не са новооткрити обстоятелства и няма да променят изхода от спора. По същество оспорва и двете молби.

Ответникът по молбата „Обединена българска банка“ АД оспорва това, че представените доказателства не са новооткрити, твърди, че са били известни на молителя и са част от материалите по делото, а молителя не може да се позовава на бездействието си и да прави доводи във връзка с тях. Представя доказателства по тези твърдения. Оспорва това, че представеното удостоверение по втората молба установява нови обстоятелства. Твърди, че установените с него факти са твърдени и в хода на производството, но не са доказани, а молителя е могъл да се снабди с удостоверението и в хода на производството.

Третото лице-помагач ЧСИ М. Б. не взема становище.

Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа по същество молбите и данните по делото, намира следното:

Въззивното решение, чиято отмяна се иска е влязло в сила в установителната част по иска по чл. 108 ЗС на 22.02.2024 г., съгласно чл. 296, т.3 ГПК, когато не е допуснато до касационно обжалване с определение № 786/22.02.2024 г. по гр.д.№ 1595/2023 г. на ВКС, ІІ гр.о. С него е признато за установено, че ищеца „Климатроник“ ЕООД е собственик на основание постановление за възлагане от 04.02.2016 г. по изп.д. № 20148380410887 на ЧСИ М. Б. на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място], адрес [населено място], общ. „Т.“, [улица], ет. 2, с площ от 92.60 кв.м. и 13/72 ид. ч. от общите части на сградата.

По този иск в истанциите по същество е установено следното: На 19.12.2009 г. е вписана договорна ипотека в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, за обезпечаване на вземанията й към кредитополучателя „Боско Строй“ ЕООД по договор за кредит от 31.07.2008 г., върху няколко недвижими имота, между които по б. Б процесния апартамент, находяща се в [населено място], на [улица], ет. 2 с площ 92,60 кв.м. с идентификатор р ***. С нот. акт № 98, т. II, от 20.03.2014 г. на нотариус И. Д., „Боско Строй“ ЕООД е прехвърлил на „Гео Строй ГД“ ЕООД същия ипотекиран апартамент. С договор от 16.04.2014 г., вписан в ТР на 25.04.2014 г. е прехвърлено на „Тома Строй.“ ЕООД търговското предприятие на „Гео Строй ГД“ ЕООД, като изрично е включен и процесния апартамент. Образувано е изп.д. № 20148380410887 на ЧСИ М. Б. с взискател „Райфайзенбанк България“ АД и длъжници „Боско Строй“ ЕООД (н), „Интербетон“ ООД, „Екобетони“ ЕООД и ипотекарен длъжник е „Това Строй“ ЕООД (н). Вписана е възбрана на 23.08.2013 г. – преди ипотекарния длъжник да се разпореди с ипотекирания имот. На 04.12.2014 г. по това изп.д. е вписана възбрана върху процесния апартамент, върху който е насочено изпълнението. С постановление за възлагане от 04.02.2016 г., издадено по същото изп.дело, влязло в сила на 27.07.2017 г. за купувач на процесния имот е обявен „Климатроник“ ЕООД. В частта относно индивидуализацията на имота по кадастрална карта, постановлението за възлагане от публична продан е допълнено с постановление от 28.09.2017 г. и е вписано на 03.10.2017 г. Подадената от „Тома строй“ ЕООД жалба срещу постановлението е оставена без уважение с решение от 29.09.2016 г. по ч.гр.д. № 6617/2016 г. на СГС, потвърдено с определение от 05.04.2017 г. по гр.д. № 1290/2017 г. на САС, частната жалба срещу което е оставено без разглеждане от ВКС с определение № 392/26.07.2017 г. по ч.т.д. № 1534/2017 г. на ВКС, I т.о. „Интербетон“ ООД е уведомен за възлагането на процесния имот на 10.02.2016 г., видно от представеното уведомление по изп.д. № 20148380410887 на ЧСИ Б. и подадената от това дружество жалба е оставена без разглеждане, като просрочена, с влязло в сила определение по ч.гр.д. № 2952/2019 г. на СГС. Подадената от присъединения взискател „РОСГ“ ЕООД, жалба от 18.10.2018 г. срещу постановлението за възлагане също е оставена без разглеждане с влязло в сила определение на 29.05.2020 г. по ч.гр.д. № 2310/2020 г. на СГС, според посоченото във въззивния акт след служебна справка от деловодната система на СГС. С решение No 93 от 27.07.2016 г. по т.д. 105/2016 на ОС, гр. Плевен е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Тома строй“ ЕООД, а с решение от 03.01.2017 г. е обявена несъстоятелността на дружеството и е постановена обща възбрана. Тя е наложена след издаване на Постановлението за възлагане от 04.02.2016 г. С определение № 635/07.06.2018 г. по т.д. № 105/2016 г. по описа на Окръжен съд-Плевен синдика на „Тома строй.“ ЕООД (н) е овластен, със съдействието на избран от него съдебен изпълнител и ключар да подмени заключващите механизми на процесния апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ет. 2. Определението е обжалвано от „Климатроникс“ ЕООД, но е потвърдено с определение № 541/17.05.2018 г. по т.д. № 105/2016 г. по описа на Плевенски окръжен съд. Въз основа на определението и издадената обезпечителна заповед и е образувано изп. дело № 20187860400823 на ЧСИ М. М., по което са подменени заключващите механизми на самостоятелните обекти в сградата на [улица], ет. 2, в това число и процесния, за което е съставен протокол от 08.06.2018 г., представен по делото. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот № 128 от 13.11.2018 г. на нотариус И. Н., на основание чл. 718 ТЗ и в съответствие с определение № 629/07.06.2018 г. по т.д. № 105/2016 г. на Плевенски окръжен съд синдика на „Тома Строй“ ЕООД продава на „Совтранс Ауто“ ЕООД няколко недвижими имота, сред които и процесния с идентификатор ***.

Въззивният съд е приел, че ищецът „Климатроникс“ ЕООД се легитимира като собственик – обявен за купувач от публична продан с постановление за възлагане от 04.02.2016 г., издадено по изп.д. № 20148380410887 с взискател „Райфайзенбанк България“ ЕАД, един от длъжниците е „Боско Строй“ ЕООД, с ипотекарен длъжник - „Тома Строй“ ЕООД, чиято собственост е бил продадения на публичната продан имот. Прието е, че постановлението за възлагане е влязло в сила, от който момент произвежда действие, съгласно чл. 496, ал.2 ГПК, на 27.07.2017 г., когато е постановено от ВКС необжалваемото определение по жалбата. Просрочената, оставена без разглеждане жалба, подадена от „Интербетони“ ЕООД е прието, че не е произвела ефект върху влизане в сила на постановлението за възлагане. Същото е прието и за подалото жалба дружество „РОГС“ ЕООД, което не е било активно легитимирано да обжалва постановлението за възлагане. Тъй като към момента на изпълнението процесният имот не е в масата на несъстоятелността на длъжника „Боско строй“ ЕООД, а на ипотекарния длъжник „Тома Строй“ ЕООД, то откриването на производство по несъстоятелност на „Боско Строй“ ЕООД не спира изпълнението срещу имуществото на „Тома Строй“ ЕООД (н) на основание чл. 638, ал.1 ТЗ. На действието на вписаната ипотека и възбрани от 2009 г., 2013 г.. в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД (преди прехвърлянето на процесния имот от „Боско Строй“ ЕООД) може да се позовава само банката, но не длъжника или други, неучастващи в изпълнението лица. Последващите вписването прехвърляния са непротивопоставими на вписалият възбраните взискател и присъединилите се кредитори /чл. 453/. „Тома Строй“ ЕООД е придобило имота с ипотеката, учредена през 2009 г. в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, предвид нормата на чл. 173, ал. 1 ЗЗД и след вписване на възбраната, вписана на 23.08.2013 г. Позовайки се на практиката на ВКС (Решение № 55/20.05.2021 г. по гр.д. № 3415/2020 г. на ВКС, II г.о.) и чл.496, ал.1 ГПК, въззивният съд е приел, че фактическият състав на публичната продан, като самостоятелен изпълнителен способ приключва с изготвяне на постановлението за възлагане, след като лицето, обявено за купувач, внесе в срок дължимата сума и спрямо този момент е преценено приложението на нормите на чл.638 ТЗ. Ако към този момент спрямо длъжникът не е обявена несъстоятелност, то с влизане в сила на постановлението за възлагане настъпва вещно-прехвърлителният ефект на реализираната публична продан в индивидуалното принудително изпълнение. Само ако към момента на обявяване несъстоятелността на длъжника не е приключил фактическия състав на публичната продан, т.е. не е издадено постановлението за възлагане или при обжалване то е отменено, индивидуалното принудително изпълнение ще подлежи на спиране, респ. прекратяване съгласно чл.638 ТЗ. При обявяване на длъжника в несъстоятелност след издаване на постановлението за възлагане, но преди влизането му в сила, в масата по несъстоятелността се включва внесената от купувача по публичната продан цена, но не намира приложение нормата на чл.638 ТЗ, тъй като индивидуалното принудително изпълнение по отношение на този изпълнителен способ вече е приключило /Съставът на ВКС се е позовал и на мотивите към т.2 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС/. Тъй като постановлението за възлагане е издадено на 04.02.2016 г., а производството по несъстоятелност на „Тома Строй“ ЕООД е открито на 27.07.2016 г. фактическият състав на публичната продан се счита за реализиран с издаване на постановлението за възлагане и предприетото индивидуално принудително изпълнение не е подлежало на спиране и прекратяване. Влизането в сила на постановлението за възлагане не е част от фактическия състав на изпълнителните действия по този способ, а е свързано със стабилизирането на постановлението за възлагане като властнически акт. Наложената с решението на съда по несъстоятелността по чл. 710 ТЗ от 03.01.2017 г. обща възбрана върху имуществото на „Тома Строй“ ЕООД няма препятстващ публичната продан ефект. Съобразено е и, че съдът по несъстоятелността на „Тома Строй“ ЕООД е дал разрешение по реда на чл. 638, ал. 3 ТЗ за продължаване на изпълнителните действия по изп.д. № 20148380410887 на ЧСИ М. Б., макар и в момент, следващ започването на публичната продан по отношение на процесния апартамент по това дело. Така с влязло в сила на 26.07.2017 г. постановление за възлагане и на основание чл. 496, ал. 2 ГПК е прието, че купувачът „Климатроникс“ ЕООД е станал собственик на процесния имот, като негов праводател е ипотекарният длъжник „Тома строй“ ЕООД (н), който съответно е изгубил правото на собственост върху него. Последващата продажба на същия имот от синдика на „Тома Строй“ ЕООД (н) не може да бъде противопоставена на купувача от публична продан „Климатроникс“ ЕООД, тъй като Постановлението за възлагане не е отменено, нито е прогласена недействителността на публичната продан по исков ред. По тези съображения е уважен иска по чл. 108 ЗС в установителната му част.

В осъдителната част, въззивният съд е приел иска за неоснователен, защото с извършения въвод във владение на купувача „Климатроникс“ ЕООД е отнето владението от „Тома Строй“ ЕООД. По възлагане от синдика, като обезпечителна мярка, съдебен изпълнител е сменил ключалките на процесния имот и го е запечатал по реда на чл. 651 ТЗ. Така имота е останал във владение на синдика на „Тома Строй“ ЕООД, а не на самото дружество. Съдът е приел, че синдикът не действа от името на несъстоятелния длъжник, а в собствено качество и целта е да охрани неговото имущество. Когато имуществото не е във владение на длъжника, запечатването не води до преминаване на владението на длъжника. Въззивният съд се е позовал и на това, че въпреки процесното постановление за възлагане, през 2018 г. синдикът на „Тома Строй“ ЕООД (н) е продал по реда на чл. 718 ТЗ имота на третото лице „Совтранс Ауто“ ЕООД и вероятно вече го е въвел във владение на имота, поради което не е доказано, че „Тома Строй“ ЕООД го държи или владее. Затова е отхвърлен иска в осъдителната му част.

С решението на ВКС, чиято отмяна е поискана, е прието, че овластяването на синдика с определението от 07.06.2018г. от съда по несъстоятелността, със съдействието на съдебен изпълнител да подмени заключващите механизми на процесния имот, има за цел опазване имуществото на длъжника като обезпечителна мярка по чл.650, вр. чл.642 ТЗ. Тази мярка е наложена след обявяване на длъжника в несъстоятелност и изпълнението й е осъществено от синдика. Представителството по закон на несъстоятелния длъжник се осъществява от синдика, който действа от името на дружеството, а и е прието в установителната част на въззивното решение по чл.108 ЗС, че ищецът е собственик на имота на основание постановлението за възлагане от 04.02.2016г., вписано на 03.10.2017г., и, че имота не е част от масата на несъстоятелността, тъй като правото на собственост върху него валидно е прехвърлено на ищеца. Прието е от състава на ВКС, че неправилно са обсъждани данните за продажба на имота от синдика на трето лице /в хода на процеса/, както и вероятността синдика да го е въвел във владение. Ако последващ купувач придобие владение върху имота в хода на производството, това е индиция, че имотът е във фактическа власт на дружеството - праводател, представлявано от синдика, а същевременно прехвърлянето в хода на делото, е ирелевантно за уважаване на искането за предаване на владението срещу първоначалния ответник по иска, доколкото приобретателят на спорното право е обвързан от съдебното решение по силата на чл.226 ГПК.

И двете молби за отмяна се основават на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. За да е налице това основание за отмяна е необходимо новите доказателства да установяват нови обстоятелства, които не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото или с които страната не е могла да се снабди своевременно. От значение е обективната невъзможност на страната да узнае новите обстоятелства по време на процеса или да се снабди с новите доказателства. В производството по отмяна на влязло в сила решение не могат да се поправят нейни пропуски и бездействие. Новите обстоятелства следва да са от съществено значение за изхода от спора. Посочените предпоставки следва да са налице кумулативно.

В частта, с която се иска отмяна на въззивното решение, с която е признато, че ищеца „Климатроник“ ЕООД е собственик на основание постановление за възлагане от 04.02.2016 г. по изп.д. № 20148380410887 на ЧСИ М. Б. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КК с площ от 92.60 кв.м. и 13/72 ид. ч. от общите части на сградата, с адрес [населено място], общ. „Т.“, [улица], ет. 2, молителят се позовава на нови обстоятелства, установено със следните нови доказателства: определение № 38/05.02.2018 г. и издадена въз основа на него обезпечителни заповеди, двете по ч.т.д.23/2016 г.на Окръжен съд-Силистра, с които в полза на „РОСГ“ ЕООД е допуснато обезпечение на бъдещ иск, чрез спиране на изпълнението по изп.д.№ 10887//2014г. на ЧСИ Б.; Молба вх.№ 10443/ 05.02.2016г. на „РОСГ“ ЕООД за спиране изпълнителните действия по изп.д.№ 887/2014 г. на ЧСИ Б.; обезпечителна заповед от 27.04.2016 т. по т.д.№ 31/2016 г. на Окръжен съд-Силистра, с която се спира изпълнително дело 6060/2013 г., изп.д.№ 8113/2014 г., изп.д.№ 10161/2014 г. изп.д.№ 9924/2014 г., всички на ЧСИ Б.; обезпечителна заповед от 16.06.2016 г. по т.д.№ 95/2016г. на ОС-Силистра, с която е спряно изпълнението по изп.д.№ 10887/2014 г., изп.д.№ 10161/2014г., изп.д.№ 9924/2014 г., изп.д.№ 6060/2014г., всички на ЧСИ Б.; обезпечителна заповед от 22.08.2022г. на СГС по гр.д.№ 10169/2016 г., с която е допуснато обезпечение на бъдещ иск, който ще бъде предявен от С. Д. П. срещу Райфайзенбанк“ България за прогласяване нищожност на определение на определение № 634/05.08.2016г. чрез спиране принудителното изпълнение по изп.д.№ 8113/2014г., изп.д.№ 10887/2014 г., изп.д.№ 10161/2014 г. и изп.д.№ изп.д.№ 6060/2014г. на ЧСИ Б..

Определение № 38/05.02.2016 г. и издадена въз основа на него обезпечителни заповеди, двете по ч.т.д.23/2016 г.на Окръжен съд-Силистра, с които в полза на „РОСГ“ ЕООД е допуснато обезпечение на бъдещ иск, чрез спиране на изпълнението по изп.д.№ 10887//2014г. на ЧСИ Б. са обезсилени с определение № 202 от 23.08.2016 г. по ч.търг.д. № 152/2016 г. на Варненски апелативен съд. С обезсилването им са заличени и последиците от издаването на обезпечителната заповед, поради което тя не е спряла изпълнението Затова тази обезпечителна заповед и определението, въз основа на което е издадена не са от съществено значение за изхода от спора. Обезсилената заповед не е и ново доказателство за молителя и не устоверява ново обстоятелство по делото, което да не е било известно на молителя „Тома Строй“ ЕООД, против когото е следвало да се предяви бъдещия иск.

Постановление за възлагане е издадено на 04.02.2016 г. по изп.д. № 20148380410887 с взискател „Райфайзенбанк България“ ЕАД, един от длъжниците е „Боско Строй“ ЕООД, с ипотекарен длъжник - „Тома Строй“ ЕООД т.е. постановлението за възлагане е издадено преди издаване на първата обезпечителна заповед от 27.04.2016г. и следващите, а с издаването му, според цитираната съдебна практика на ВКС приключва изпълнителния способ, поради което издадените след това обзпечителни заповеди за спиране на изпълнението не влияят на извода на съда, че Постановлението за възлагане е породило действие. Обезпечителните заповеди от 27.04.2016 г. и от 16.06.2016 не са и новооткрити доказателства за молителя, тъй като видно от молби, подадени от него на 24.06.2016 г. по изп.д.№ 8113/2014 г. и от 16.08.2016 г. по изп.д.№ 10887/2014 г., обезпечителните заповеди са цитирани от него и са представени като доказателства по посочените изпълнителни дела. Следователно цитираните обезпечителни заповеди не са нови доказателства – съществували са към момента на разглеждане на спора в инстанциите по същество и са били известни на молителя. Те не са и съществени за изхода от спора, тъй като са издадени след издаване на постановлението за възлагане. Затова въз основа на тях не може да се отмени влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, поради липса на две от кумулативно изискуемите предпоставки от този текст за това.

Молбата на „РОСГ“ ЕООД също не е от значение за изхода от спора. Подадената от него жалба против действията на съдебния изпълнител е оставена без разглеждане, като е прието, че „РОСГ“ ЕООД не е страна, която има право да обжалва постановлението за възлагане на процесния имот. Обсъдено е, че всеки предприет изпълнителен способ в рамките на изпълнително производство е отделно изпълнение и спирането на изпълнението не засяга цялото изпълнително производство, а само действията, които се отнасят до молителя. Въпросът за законосъобразността на постановлението за възлагане, след отхвърляне на жалбите против него и оставяне без разглеждане на недопустимите от тях не може да се пререшава. Отделно от това във въззивното решение е обсъдена че подадената от „РОСГ“ ЕООД жалба по чл. 435 ГПК. против предприетото изпълнение срещу процесния имот. Затова искането да се отмени въззивното решение подари представената молба от „РОСГ“ ЕОО до ЧСИ Б. е неоснователна, защото това доказателство не е съществено за изхода по настоящия спор. Ако с това, че не е уважена молба за спиране на изпълнението, подадена от „РОСГ“ ЕООД са засегнати негови права, молителят „Тони строй“ ЕООД не е негов процесуален субституент и не може да защитава негови права дори това да е и в полза и за молителя.

Обезпечителната заповед от 22.08.2016 г. и определението от 18.08.2016 г., издадени по гр.д.№ 10169/2016 г. на СГС също са издадени след изготвяне на постановлението за възлагане, с което е приключил изпълнителният способ публична продан по отношение на процесния имот и те не са могли да предизвикат спиране, т.е. не влияят на действието му, предвид приетото в цитираната практика на ВКС, възприета и от въззивния съд. Затова и тези доказателства не са от значение за изхода от спора и не са основание за отмяна на влязлото в сила въззивно решение.

Доводът, че е вписаната обща възбрана при откриване производството по несъстоятелност на „Боско строй“ ООД е обсъден от възивния съд и е прието, че тази възбрана не засяга имуществото на ипотекарния длъжник „Тони строй“ ЕООД, а срещу последното, производство за несъстоятелност е открито след вписване на възбраната. Отделно от това „Тони строй“ ЕООД е придобило ипотекиран имот и то след вписване и на възбраната в полза на взискателя „Райфайзенбанк България“ АД на 23.08.2013 г., поради което придобиването е непротивопоставимо на взискателя. Подобни доводи, обсъдени от инстанциите в хода на изчерпания инстанционен контрол не могат да се преразглеждат и обсъждат отново.

Втората допусната до разглеждане по същество молба е за отмяна на решението на ВКС, в частта, с която след частична отмяна е уважил иска по чл. 108 ЗС и в осъдителната му част, като дружеството-молител е осъдено да предаде владението върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР, одобрени със Заповед № РД- 18-108/13.12.2016 г.

Молителите твърдят, че решението на ВКС е неправилно, защото е прието, че то, като ответник по иска е било във владение на процесния имот. Позовава се на ново доказателство, с което се е снабдил след постановяване на решението – удостоверение изх.№ 3223/12.05.2023 г. по изп.д.№ 823/2018 г. на ЧСИ М. М. относно извършените действия от него по обезпечителна заповед от 07.06.2018 г. на Окръжен съд-Плевен.

Ответникът по молбата „Обединена българска банка“ АД оспорва това, че представеното удостоверение установява нови обстоятелства. Твърди, че установените с него факти са твърдени и в хода на производството, но не са доказани, а молителя е могъл да се снабди с удостоверението и в хода на производството.

Представеното удостоверение е издадено след влизане в сила на решението, но не установява нови обстоятелства. Посочените действия в изпълнение на обезпечителната заповед са извършени по отношение на молителя. За тях е представен по делото протокол на съдебния изпълнител удостоверяващ извършването им. Затова представеното удостоверение не удостоверява нови обстоятелства и за тях молителя е узнал. Тези обстоятелства са обсъждани по делата при разглеждане на третата предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 ЗС в осъдителната му част и в този смисъл решение е постановено от първата инстанция. ВКС е изградил изводите си въз основа на събраните в инстанциите по същество доказателства Затова не са налице предпоставките на посоченото от молителя основание по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение на ВКС, с което е уважен иска по чл. 108 ЗС и в осъдителната му част. Поради това и втората молба ще се остави без уважене.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 271149/15.05.2024 г., подадена от „Тома строй“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК 203017188 за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на въззивно решение № 1466/01.12.2022 г по гр. д. № 1909/2022 г. на Апелативен съд - София във влязлата в сила част, с която е признато за установено по предявения от „Климатроник“ ООД против „Тома строй“ ЕООД /в несъстоятелност/ иск по чл. 108 ЗС, че ищецът „Климатроник“ ЕООД е собственик на основание постановление за възлагане от 04.02.2016 г. по изп.д. № 20148380410887 на ЧСИ М. Б. на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място], адрес [населено място], общ. „Т.“, [улица], ет. 2, с площ от 92.60 кв.м. и 13/72 ид. ч. от общите части на сградата.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №279774 от 27.09.2024 г., подадена от „Тома строй“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК 203017188 за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на решение № 424 от 28.06.2024 г. по гр.д.№ 1595/2023г. на Върховен касационен съд, второ гр.о.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: