Отмяна на влязло в сила решение поради новооткрито писмено доказателство

Текстът на акта

Ключови фрази

- 6 -

РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. София 08.04.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 29.01.2020 (двадесет и девети януари две хиляди и двадесета) година в състав:

Председател : Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров

при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 1687 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 2 от ГПК и е образувано по молба с вх. № 153 418/22.11.2018 година, подадена от „Спринт 2002” ЕООД [населено място] за отмяна на решение № 439/23.02.2019 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 12-ти състав, постановено по в. гр. д. № 5459/2016 година.

С решението, чиято отмяна се иска е отменено първоинстанционното решение № 6785/17.08.2016 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-4 състав, постановено по гр. д. № 13 185/2010 година като е отхвърлен предявеният от „Спринт 2002” ЕООД [населено място] против М. Б. Р. иск, с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, за обявяването на сключения между тях на 06.11.2010 година предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот за окончателен и е признато, че този предварителен договор е неистински (неавтентичен) документ. С определение № 798/22.10.2018 година, постановено по гр. д. № 1940/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. въззивното решение на Софийския апелативен съд не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила.

От изложените в молба на „Спринт 2002” ЕООД [населено място] твърдения следва, че дружеството иска отмяна на решение № 439/23.02.2019 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 12-ти състав, постановено по в. гр. д. № 5459/2016 година на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК (ново писмено доказателство) и в тази връзка се позовава на приложените към молбата доказателства сред които е и издадена от М. Б. Р.-продавач по предварителния договор разписка от 06.10.2010 година, с която същата е заявила, че е получила част от цената по договора. Тази разписка била предадена на дружеството с приемо-предавателен протокол от 18.11.2018 година от предишния му управител С. Г. Т., който я бил открил след влизането в сила на въззивното решение, чиято отмяна е поискана.

Ответницата по молбата за отмяна М. Б. Р. е подала отговор на същата с вх. № 166 179/18.12.2018 година, с който е изразила становище, че не на налице твърдените от „Спринт 2002” ЕООД [населено място] основания за отмяна на влязлото в сила решение на Софийския апелативен съд. Представената разписка е оспорена като неистински документ с твърдението, че не е подписана от Р.. Освен това се сочи, че разписката не е съставена на посочената в нея дата, а самата тя не е от съществено значение за изхода на съдебния спор, тъй като въззивния съд е приел, че предварителния договор от 06.11.2010 година не е подписан от Р..

С оглед на датата, на която се твърди, че „Спринт 2002” ЕООД [населено място] се е снабдило с новото писмено доказателство-08.11.2018 година и датата, на която е подадена молбата за отмяна-28.11.2018 година трябва да се приеме, че е спазен предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК преклузивен срок за сезиране на съда.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки твърденията на страните и представените от тях доказателства, намира за установено и доказано следното:

С решение № 439/23.02.2019 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 12-ти състав, постановено по в. гр. д. № 5459/2016 година е отхвърлен предявеният от „Спринт 2002” ЕООД [населено място] против М. Б. Р. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване на сключения между тях на 06.11.2010 година предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот представляващ масивна жилищна сграда в [населено място], [улица], представляваща имот с идентификатор № ... по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-33/15.06.2010 година на Изпълнителния директор на АГКК [населено място], заедно с 1/3 идеална част от дворното място, в което е построена сградата, представляващо имот с идентификатор № ... по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-33/15.06.2010 година на Изпълнителния директор на АГКК [населено място] за окончателен, като е прието, че предварителния договор е неистински (неавтентичен) документ и същия е изключен от доказателствата по делото. За да обоснове този извод съставът на Софийския апелативен съд се е позовал на заключението на изслушаната пред него петчленна съдебно-графична експертиза, според което подписът за продавач под предварителния договор не е изпълнен от М. Б. Р.. В тази връзка са изложени мотиви защо въззивният съд не дава вяра на заключенията на изслушаните пред първоинстанционния съд графични експертизи, според които подписът за продавач е изпълнен от Р..

По делото е било установено, че уговорената продажна цена на имота, предмет на предварителния договор, е 400 000.00 лева, като при подписването на договора трябвало да бъде заплатена сумата от 300 000.00 лева, чието плащане се удостоверявало с отделен подпис върху договора от двете страни имащо характер на разписка. Остатъкът от продажната цена в размер на 100 000.00 лева трябвало да бъде заплатен едновременно със сключването на окончателния договор, като Р. трябвало да издаде разписка за така извършеното плащане.

В представената в настоящето производство разписка като издател е посочена М. Б. Р.. Също така е посочено, че разписката се издава във връзка със сключен между Р. и „Спринт 2002” ЕООД [населено място] предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 06.11.2010 година, като е получена сумата от 300 000.00 лева, която е част от цената от 400 000.00 лева, като остатъкът от 100 000.00 лева ще трябва да се доплати.

Както се посочи по-горе „Спринт 2002” ЕООД [населено място] иска отмяната решение № 439/23.02.2019 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 12-ти състав, постановено по в. гр. д. № 5459/2016 година. по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК. Съгласно тази разпоредба заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които тя не е могла да се снабди своевременно. Видно от разпоредбата на чл. 297 от ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Наред с това, по силата на чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдебното решение установява със сила на присъдено нещо отношенията между страните и техните правоприемници като по силата на чл. 299, ал. 1 и ал. 2 от ГПК разрешеният с него спор не може да бъде пререшаван. Моментът, към който настъпват тези действия на решението е приключването на съдебното дирене в инстанцията по същество. Затова съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК, страната има възможност да оспорва съдебното решение само на основание на факти, които са настъпили след този момент. В този случай ще е налице ново фактическо положение, което ще доведе до промяна на съществуващите между страните правни отношения, поради което не се налага отмяна на съдебното решение по реда на чл. 303 от ГПК. Съществува възможност в случаите, когато в хода на съдебното производство страната не е посочила обстоятелства, които са от значение за спора или не е представила доказателства за тях, съдебното решение да не отразява действителните отношения между страните по делото. Предвид настъпилата с влизането в сила на решението обвързаност от силата на присъдено нещо и невъзможността да се иска пререшаването на спора страната не би могла да санира този си пропуск чрез предявяване на нов иск за вече разрешения спор. Именно затова разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК дава възможност на заинтересованата страна, в случаите, когато пропускът не се дължи на нейно недобросъвестно поведение, т. е. когато въпреки положената от нея дължима грижа тя не е могла да узнае или да се снабди със съответното доказателство, да иска отмяна на съдебното решение и провеждането на ново съдебно производство, в което новите доказателства да бъдат преценени при разрешаването на спора. От посоченото следва, че новите писмени доказателства трябва да са съществували към момента на приключване на устните състезания пред инстанцията по същество, поради което при надлежното им посочване са могли да бъдат взети предвид от съда при постановяване на решението му, дори и да са създадени след предявяването на иска, в който смисъл е чл. 235, ал. 3 от ГПК. Освен това тези доказателства трябва да не са представяни в производството, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска и да не са обсъждани от инстанцията по същество при постановяването му. Наред с това новите доказателства могат да обосноват отмяна на съдебното решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК и когато са създадени след приключване на устните състезания пред инстанцията по същество, но за това трябва да установяват обстоятелства от значение за спорното право, които са съществували към този момент. Тези нови доказателства трябва да са от съществено значение за делото, т. е. да подкрепят твърденията на страната и да би могло при вземането им предвид да се обоснове друг правен резултат от спора, различен от този в постановеното по делото решение. От посоченото следва, че обстоятелствата, които разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК дава защита на страната, в случаите, когато делото не е било попълнено с релевантни за спора доказателства, не по нейна вина. Ако бъде констатирано това основание за отмяна на съдебното решение и молбата за това бъде уважена, заинтересованата страна ще може, във възобновеното производство по спора, да ангажира доказателствата при новото разглеждане на спора.

В случая представената от „Спринт 2002” ЕООД [населено място] в настоящето производство разписка е от съществено значение за спора по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. В случай, че бъде установена нейната автентичност (спорът за това е извън предмета на настоящето производство), то Р. ще е признала както съществуването на сключен между нея и „Спринт 2002” ЕООД [населено място] предварителен договор от 06.11.2010 година, така и размера на уговорената с него цена и факта, че част от тази цена е заплатена от дружеството. В този смисъл разписката би могла да се тълкува като потвърждение на този договор от страна на М. Б. Р., дори и да бъде установено, че той не е подписан от нея. Същевременно ако разписката е истински документ тя би поставила под съмнение твърдението на Р., че подписът за продават под предварителния договор не е изпълнен от нея. Обраното, ако бъде установено, че разписката е неистински документ, то това обстоятелство евентуално би потвърдило направеното от Р. оспорване на предварителния договор. Предвид всичко това е възможно приемането и обсъждането на разписката като доказателство по делото да доведе до изход от спора по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, който е различен от този, до който е достигнал въззивния съд в решението, чиято отмяна е поискана.

Разписката не е представяна в производството, по което е постановено решение № 439/23.02.2019 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 12-ти състав по в. гр. д. № 5459/2016 година, поради което представлява ново доказателство във връзка с това производство, което не е обсъждано от съда при постановяване на решението. Същевременно оглед на посочената дата на издаването й-06.11.2010 година разписката е съществувала към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество и е могла да бъде представена пред тази инстанция.

Предвид горното представената с молбата за отмяна разписка от 06.11.2010 година има характера на ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК и е от съществено значение за делото. С оглед на това от значение на основателността на молбата на „Спринт 2002” ЕООД [населено място] са обстоятелствата, поради което разписката не е представена в производството по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. За да се уважи молбата трябва или съществуването на разписката да не е било известно на дружеството до момента на приключването на съдебното дирене в инстанцията по същество или то да не е могло да се снабди с нея своевременно. В конкретния случай в самата искова молба, въз основа на която е образувано производството по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, е посочено че по сключения предварителен договор купувачът („Спринт 2002” ЕООД [населено място]) се е задължил за сумата от 400 000.00 лева, от която е платена сумата от 300 000.00 лева, за чието плащане бил съставен документ. Самата разписка се е намирала в лицето, което към момента на съставянето й е било управител на дружеството. От това следва, че дружеството е било в известност за така съставената разписка още към момента на предявяването на иска. Още повече, че исковата молба е била подадена от С. Г. Т., който към този момент, както и към момента на сключването на предварителния договор е бил управител на дружеството. Именно това е лицето, от което молителят твърди, че е получил разписката на 18.11.2018 година. Предвид на това „Спринт 2002” ЕООД [населено място] е знаело за разписката е било в държане на същата като е могло да я представи още с исковата молба, а и във всеки един последващ момент от производството до настъпване на преклузията за това, тъй като С. Г. Т. е бил управител на дружеството до 02.04.2014 година. Обстоятелството това да не е направено е по причини дължащи се на „Спринт 2002” ЕООД [населено място]. Това, че впоследствие С. Г. Т. е загубил качеството на управител на дружеството, като не е предал разписката на новия управител (което следва от твърдяното от „Спринт 2002” ЕООД [населено място], че разписката е била в Т.) не води до друг извод. Касае се до отношения между дружеството, бившия и новия управител, на които дружеството е могло да влияе. Затова при полагане на необходимата грижа то е могло да се снабди с разписката от С. Г. Т. да я представи като доказателство по делото. Всяка страна по делото е длъжна да действа добросъвестно, което изискване намира приложение и при попълването на делото с доказателства. Страната е задължена да положи необходимата грижа за защита на интересите си и да представи наличните доказателства, с които разполага във връзка с твърденията си. Противното би представлявало недобросъвестно поведение на страната и затова непопълването да делото с доказателства, дължащо се на това поведение, не може да бъде основание за отмяна. Страната, ще трябва да понесе поледиците от поведението си, което е станало причина делото да бъде разрешено без да са взети предвид всички относими към спора доказателства. Отмяната не може са послужи за саниране на горепосоченото поведение на страната. Същата ще е допустима само в случаите когато страната поради обективни причини или поради поведение на трети лица не е знаела за писменото доказателство или поради същите причини макар и да е знаела не е могла да се снабди с него. Когато пропускът делото да бъде попълнено с доказателства се дължи на поведение на самата страна, която не е положила необходимата грижа за това, както е в настоящия случай, този неин пропуск не може да бъде саниран в производството по отмяна на влязло в сила решение.

С оглед на посоченото не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК за отмяна на решение № 439/23.02.2019 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 12-ти състав, постановено по в. гр. д. № 5459/2016 година и подадената от „Спринт 2002” ЕООД [населено място] молба с вх. № 153 418/22.11.2018 година за това трябва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на делото „Спринт 2002” ЕООД [населено място] ще трябва да заплати на М. Б. Р. сумата от 5000.00 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 153 418/22.11.2018 година подадена от „СПРИНТ 2002” ЕООД [населено място], район „В.”, [улица], за отмяна на решение № 439/23.02.2019 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 12-ти състав, постановено по в. гр. д. № 5459/2016 година на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК.

ОСЪЖДА „СПРИНТ 2002” ЕООД [населено място], район „В.”, [улица], да заплати на М. Б. Р. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], чрез адвокат П. З. сумата от 5000.00 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: 1.
2.

- 2 -