Придобиване по давност на етаж от къща след фактическа делба между сънаследници

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 728
гр.София, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

Членове: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА

при секретаря Даниела Танева, като разгледа докладваното от съдия Коледжикова гр. д. № 4783 по описа за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 3316 от 24.06.2025 г., постановено по делото, е допуснато касационно обжалване само по жалбата на ищеца М. В. М. срещу отменителната част на въззивното решение № 243 от 15.01.2024 г. по в.гр.д. № 8169/2021 г. по описа на СГС, с която е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено спрямо А. В. М., че ищецът е собственик на основание давностно владение в периода 2003 - 2017 г. на 82,25/110 идеални части (разликата над 28,75/110 ид.ч. до 110/110 ид.ч.) от първия жилищен етаж на двуетажна жилищна сграда, цялата с идентификатор №*** по кадастрална карта и кадастралните регистри на [населено място], с площ от 156 кв.м., както и за осъждането на ответника да предаде на ищеца владението на процесния недвижим имот. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на ревандикационния иск на М. М. за 28,75/110 идеални части от етажа, въззивното решение е влязло в сила с постановяване на определението по чл.288 ГПК, с което не е допуснато обжалване по касационната жалба на ответника А. М..

Касационният жалбоподател се позовава на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си да обсъди всички доказателства, възражения и доводи на страните, включително материалите по ДП № 123/2019 г. по описа на 5-то РПУ МВР-София, свидетелските показания, и др. Оспорва като неправилен крайния извод на съда за неприложимост на чл. 69 ЗС при установена съсобственост, възникнала от наследяване. Твърди, че фактическото разделяне, при което всеки от братята в продължение на повече от 10 год. е живял и стопанисвал отделен етаж, е достатъчно да обоснове фактическия състав на придобивната давност като последващото противопоставяне и оспорване на правото на собственост след изтичане на законовия срок са без правно значение. Моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.

Ответникът по тази жалба я оспорва и моли решението да се остави в сила в посочената част.

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: когато близки роднини и сънаследници /съсобственици/ живеят в жилищна сграда, в която има няколко самостоятелни жилища и всеки от тях е установил самостоятелна фактическа власт върху отделен обект със знанието и без противопоставянето на другите съсобственици, която фактическа власт упражнява в продължение на повече от 10 години, трябва ли да се извършват някакви други действия по отблъскване владението на другите съсобственици? – поради констатирано противоречие с практиката на ВКС – решение № 97 от 19.10.2020 г. по гр.д. № 325/2020 г. на ВКС, І г.о.; решение № 50136 от 21.11.2022 г. по гр.д. №309/2022 г. на І г.о.

С тези решения се приема, че в отношенията между съсобственици не е изключено приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС. Когато след възникване на съсобственост някой съсобственик ползва общата вещ, той е владелец на своята част и държател на идеалната част на другите съсобственици. За да придобие частите на останалите съсобственици, е необходимо да демонстрира, че е отблъснал намерението на другите съсобственици и е започнал да свои техните части за себе си. Превръщането на държането във владение не изисква някакъв специален акт, макар че може да съществува и такъв. Фактическото разделяне на наследствените /съсобствените/ имоти, при което всеки от съсобствениците установи самостоятелна власт върху конкретен имот, живее постоянно в него със семейството си със знанието и без възражение на останалите и при липса на спорове относно начина на фактическо разпределение, ползването и стопанисване на имотите и без претенции за упражняване на права на съсобственик по чл. 30, ал.3 или чл. 31, ал.2 ЗС, са действия, които преценени комплексно, демонстрират промяна на намерението за своене и установяване на владение за себе си. В този смисъл са мотивите към т.1 от ПП-6-74.

Тези действия покриват съдържанието на правото на собственост. При съчетаното им проявление те установяват признаците на владението, защото са явни – възприемат се от съсобствениците, не са смутени от никой от тях и са непрекъснати. Недвусмислени са, доколкото никой от владелците не претендира и не упражнява съсобственически права по чл. 30 -32 ЗС. Когато тези действия се упражняват в продължение на период от 10 години, предпоставките на придобивната давност, визирани в чл. 79 ЗС са реализирани, ако течението й не е спряно или прекъснато на някое от основанията по чл. 115 и чл. 116 ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС.

Не е необходимо отношенията между съсобствениците или сънаследниците, /които често са близки роднини/ да са се влошили, да са преустановени контактите между тях, за да се приеме, че е променено държането на идеалните части на другите във владение за себе си. Съществено е действията на своене, покриващи съдържанието на правото на собственост да са изявени пред съсобствениците по начин, че те да могат да разберат, че имотът се свои изцяло от този, който упражнява и фактическа власт върху него.

Заключването на имота и преустановяване на достъпа на другия съсобственик в него може да бъде действие на отблъскване на владението, но това не изключва възможността съсобствениците фактически да са разпределили съсобствените имоти и всеки да е започнал да владее за себе си имота, който е получил по общо разбирателство.

Настоящият състав споделя разрешението в посочената практика по въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване.

Преди да се произнесе по основателността на жалбата, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:

В исковата и уточняващите молби ищецът М. В. М. твърди, че страните са наследници на В. М. Б., който преди смъртта си през 1990 г. изградил двуетажна жилищна сграда в северната част на поземлен имот с идентификатор № ***. Ищецът живеел със семейството си на първия жилищен етаж на сградата през периода 2003-2017 г. като го владял непрекъснато през този период и придобил правото на собственост върху етажа по давност. Ответникът живее със семейството си на втория жилищен етаж. През 2017 г. ответникът А. В. М. се снабдил с констативен нотариален акт за собственост на цялата сграда и отнел достъпа на ищеца до първия жилищен етаж. Ищецът е отправил искане до съда да го признае за собственик на първия етаж на основание давностно владение и да осъди ответника да му предаде владението върху процесния етаж. В становище от 18.05.2020 г. ищецът изложил, че е живял в имота като наследник на починалия си баща, а в периода 2003 – 2017 г. осъществявал владение на първия етаж и придобил правото на собственост върху него по давност.

Първостепенният съд уважил изцяло иска, приемайки, че е осъществен фактическият състав на придобивната давност по отношение първия жилищен етаж, който ищецът владял самостоятелно в периода от 2003 г. до 2017 г. За да отмени частично това решение, въззивният съд приел, че ищецът е владял процесния етаж през периода 2003-2017 г. като наследник на В. М., но не е установил преобръщане на държането на наследствената част на ответника (28,75/110 идеални части) във владение, нито е доказал демонстриране спрямо ответника на намерението си да владее за себе си. Посочено е, че страните са смятали цялата сграда за съсобствена, а разпределението на ползването на отделните етажи по реда на чл.32, ал.1 ЗС и извършването на ремонти в тях не сочи на начало на давностно владение и демонстрирано променено намерение на ищеца да владее частите на другия съсобственик на процесния етаж. Въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че страните са низходящи наследници /синове/ на В. М. Б., починал на 09.10.1990 г. Жилищната сграда, в която се намирал процесният първи жилищен етаж, е съществувала към 1987 г. като едноетажна стара къща, която била поставена в дял и изключителна собственост на наследодателя на страните – В. М. с протокол за съдебна делба от 05.10.1987 г. Впоследствие къщата била пристроена и надстроена от наследодателя на страните като към 1990 г. и към настоящия момент е в триетажен обем /два жилищни етажа и тавански етаж/. Преустройството било извършено без строителни книжа; понастоящем само първият и вторият етажи били довършени и оформени като жилищни пространства, а най- горният трети подпокривен етаж бил в състояние груб строеж. Всеки от двата жилищни етажа имал характеристиките на самостоятелен обект като достъпът до първия етаж се осъществявал през тераса, а до втория етаж – по отделно стълбище. От събраните в хода на процеса свидетелски показания съдът приел, че след смъртта на баща им страните, заедно с майка си, живеели на първия жилищен етаж до 2003 г., когато ответникът се преместил заедно със семейството си на втория жилищен етаж, а майката отишла да живее в едноетажната къща в същия парцел. На първия жилищен етаж останал да живее ищецът със семейството си. До 2003 г. двамата братя извършвали съвместно ремонт и подобрения в жилищната сграда - през 2000 г. заедно поставили изолация на цялата къща. Между двамата братя имало неформална уговорка първият жилищен етаж да остане за ползване от ищеца, а вторият - от ответника. Около 2003 г. всеки от двамата братя извършил ремонт на предназначения за него етаж, след което заедно с жените и децата си заживели в отделните жилища. Двамата братя обсъждали, че трябва да оформят „документално“ тяхната уговорка всеки да ползва съответния етаж от къщата, но това така и не се случило до 2017 г., когато поради влошени отношения ищецът напуснал къщата и се преместил да живее със семейството си на друго място, а ответникът заел и първия етаж.

Въззивното решение е допустимо. То е постановено по отношение на страните, между които е налице правен спор относно правото на собственост върху процесния етаж от жилищна сграда; по допустимо и валидно заявено искане и в съответствие със същото, както е посочено в определението по чл.288 ГПК. Неправилно е становището на ответника А. М., че искът е следвало да бъде насочен към всички наследници на В. М. Б.. Не са необходими задължителни другари всички съсобственици на имот, за който ищецът съсобственик твърди, че е придобил по давност. Правният спор възниква само между ищеца и оспорващия правата му съсобственик, а процесуалният закон не изисква участието на всички съсобственици като процесуална предпоставка за допустимост на исковия процес.

По основателността на касационната жалба. С оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е неправилно в обжалваната част поради противоречието му с материалния закон. Приетите от въззивния съд факти се установяват от доказателствата по делото. За периода 2003-2017 г. всеки от двамата братя наследници на В. Б. е живял със съпругата и децата си на обособените жилищни етажи – ищецът на първия, а ответникът на втория етаж; всеки извършвал ремонт на етажа, който обитавал, обзавел го и никой нямал претенции към жилището на другия: било е извършено фактическо разделяне на наследствената сграда, в която всеки от двамата обитавал отделен жилищен етаж. Ищецът установил самостоятелна власт върху първия етаж, ответникът завладял втория етаж и по този начин живели със семействата си през целия период от 2003 г. до 2017 г. със знанието и без възражение на останалите и при липса на спорове относно начина на фактическо разпределение, ползването и стопанисване на имотите и без претенции за упражняване на права на съсобственик върху етажа на другия.

Така установените отношения между страните по повод двата жилищни етажа в наследствената сграда са действия, които преценени комплексно демонстрират промяна на намерението за своене и установяване на владение за себе си. Ищецът е упражнявал само за себе си фактическа власт върху първия етаж през периода 2003 – 2017 г. и се позовава на придобивна давност в настоящия процес. С оглед изтичането на давностния срок, той е придобил правото на собственост върху процесния етаж за разликата над наследствените си права в него преди края на 2013 г. Предявеният от него ревандикационен иск е основателен, тъй като ответникът не спори, че владее етажа.

Неоснователни са възраженията на ответника, че с прекъсване на владението на ищеца през 2017 г. той е загубил правото да се позове на придобивна давност, както и че сградата е изградена без строителни книжа, поради което върху процесния първи етаж не можело да възникне право на собственост.

Съдебната практика е категорична по въпроса за възможността сграда без строителни книжа да бъде обект на право на собственост, включително и да се придобие по давност.

От доказателствата по делото съдът приема, че през месец август 2017 г. ищецът е напуснал процесния имот, който е владял като свой от 2003 г., но до 27.09.2018 г. няма данни фактическата власт върху първия етаж да е била отнета от ответника. В приложения препис на ДП № 123/2019 г. по описа на 5-то РУ-СДВР се съдържат обективирани в протокол за очна ставка от 23.06.2020 г. изявления на М. М. и А. М. по повод процесния жилищен етаж. Ответникът А. М. е заявил, че той е сменил ключалката на входната врата на етажа след нахлуването на М. М. и адв.Т.. Според жалба от 13.08.2018 г., подадена от А. М. до 5-то РУ-СДВР, това посещение на първия етаж от М. М. и адв.Т. е било на 07.08.2018 г. М. М. е заявил, че е узнал за смяната на ключалката на 27.09.2018 г. Установено е, че към момента на смяната на ключалката ищецът не е живеел на първия етаж, който е напуснал през август 2017 г. Следователно е осъществена хипотезата на чл.76 ЗС – отнето владение чрез насилие и по скрит начин, доколкото ищецът не е бил уведомен за смяната, а е узнал при посещението си на 27.09.2018 г. Съгласно практиката на ВКС (напр. решение № 4 от 06.02.2012 г. по гр. д. № 388/2011 г., І г. о. на ВКС) насилствено отнемане на вещта е осъществено както при използване на физическа сила или заплаха срещу лицето, което владее или държи вещта, така и при употреба на физическа сила по отношение на самата вещ, например чрез разбиване на врата или ключалка. В случая смяната на ключалката от ответника съставлява такава употреба на физическа сила, при която отнемането на владението се квалифицира като такова чрез насилие. Съгласно теорията и константната съдебна практика, владението е смутено /неспокойно/, когато е установено или се поддържа от владелеца с насилие, докато трае насилието. Следователно упражняването на фактическа власт върху процесния етаж от ответника А. М. не представлява владение, доколкото не отговаря на изискването да е спокойно и явно – то е установено чрез насилие и по скрит начин. До преустановяване на насилието владението на ищеца не е прекъснато, защото не е установено такова от ответника. По делото няма данни за преустановяване на завзетата с насилие фактическа власт от ответника. Ето защо е неоснователно възражението, че ищецът се позовал на придобивна давност, след като изгубил владението върху етажа за повече от шест месеца.

Ищецът е упражнявал владение върху процесния първи етаж за срок повече от десет години през исковия период, считано от 2003 г., който е достатъчен за придобиването му по давност. Налице е и позоваване на придобивната давност в настоящия процес, иницииран по искова молба, в която ищецът твърди, че е придобил правото на собственост върху етажа по давност. Както е прието в т. 2 от ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, при наличие на позоваване на упражняваното в 10-годишен срок владение, правните последици - придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок. Следователно ищецът е придобил правото на собственост по давност преди края на 2013 г.

Обжалваното решение е неправилно в допуснатата до касация част. Тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, по аргумент от чл. 293, ал. 3 ГПК след отмяна на решението в посочената част настоящият състав ВКС следва да се произнесе по съществото на спора като признае за установено по отношение на ответника, че М. В. М. притежава право на собственост върху на основание давностно владение, упражнявано повече от 10 години, считано от 2003 г., на 81,25/110 идеални части от първия жилищен етаж на двуетажна жилищна сграда, цялата с идентификатор № *** по кадастрална карта и кадастралните регистри на [населено място], с площ от 156 кв.м., и осъди ответника да предаде на ищеца владението върху посочения имот. Настоящият състав констатира, че във въззивното решение е допусната явна фактическа грешка при пресмятането на разликата над 28,75/110 идеални части до 110/110 идеални части, вследствие което искът е отхвърлен за 82,25/110 идеални части, вместо за 81,25/110 идеални части. След постановяване на настоящото решение делото ще се изпрати на Софийски градски съд за служебна поправка на посочената аритметична грешка.

Въззивното решение следва да се отмени и в частта, с която М. М. е осъден да заплати на А. М. 1107,95 лева за разноски пред СРС и 882,46 лева за разноски пред СГС

Възражението за прекомерност на заплатеното от М. М. адвокатско възнаграждение е основателно. При сезиране за прекомерност на платено адвокатско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК се прилагат разясненията по т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС за процесуалното правомощие на съда да осъществи самостоятелна преценка на съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Фактическата сложност се обуславя от широк кръг обстоятелства, които се изследват и установяват в съдебното производство като релевантни към правния спор, а правната сложност произтича от процесуалното развитие на производството и въпросите, които следва да се разрешат при преценката за основателност на претенцията. За да е прекомерно, възнаграждението следва да е уговорено в съществено отклонение /пряко мярката, наложена от пазара на адвокатските възнаграждения по подобни дела. Съобразявайки вида на договорената дейност /процесуално представителство пред касационната инстанция/, фактическата и правна сложност на делото и защитавания интерес, настоящият състав намира, че договореното и заплатено от ищеца възнаграждение над 3000 лева е прекомерно.

С оглед изхода от спора, в полза на касатора се дължат разноски за трите инстанции в размер 6001,03 лева (3245,36 лева за касационната инстанция, 2164,76 лева допълнително за първоинстанционното производство и 590,91 лева допълнително за въззивното производство).

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 243 от 15.01.2024 г. по в.гр.д. № 8169/2021 г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 20094462 от 14.04.2021 г., постановено по гр.д. № 43546/2019 г. по описа на Софийския районен съд е отхвърлен предявеният от М. В. М. иск за признаване за установено по отношение на А. В. М., че ищецът е собственик на основание давностно владение в периода 2003 - 2017 г. на 81,25/110 идеални части (разликата над 28,75/110 ид.ч. до 110/110 ид.ч.) от първия жилищен етаж на двуетажна жилищна сграда, цялата с идентификатор № *** по кадастрална карта и кадастралните регистри на [населено място], състоящ се от коридор, кухня-трапезария, тоалетна и баня, спалня, детска стая, стая за гладене, хол, ведно с прилежащата тераса-вход към него, с обща площ от 156 кв.м. и за осъждането на ответника да предаде на ищеца владението на процесния недвижим имот; както и в частта, с която М. М. е осъден да заплати на А. М. 1107,95 лева за разноски пред СРС и 882,46 лева за разноски пред СГС и вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. В. М., че М. В. М. е собственик на основание давностно владение на 81,25/110 идеални части от първия жилищен етаж на двуетажна жилищна сграда, цялата с идентификатор №*** по кадастрална карта и кадастралните регистри на [населено място], състоящ се от коридор, кухня-трапезария, тоалетна и баня, спалня, детска стая, стая за гладене, хол, ведно с прилежащата тераса-вход към него, с обща площ от 156 кв.м., и на основание чл. 108 ЗС ОСЪЖДА А. В. М. с ЕГН [ЕГН] да предаде владението на тази част на М. В. М., ЕГН [ЕГН].

В частта, с която А. М. е осъден да предаде на М. М. 28,75/110 идеални части от първия етаж, собственост на М. М., въззивното решение е влязло в сила с постановяването на определението по чл.288 ГПК.

ОСЪЖДА А. В. М. с ЕГН [ЕГН] да заплати на М. В. М., ЕГН [ЕГН] сумата 6001,03 лева (шест хиляди и един 0,003) лева - разноски по делото за всички инстанции.

Изпраща делото на Софийски градски съд за провеждане на производство по чл.247 ГПК съгласно мотивите на настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.