Отговорност на болница за неположена профилактика при бременност с висок тромбозен риск

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 446

София, 04.07.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр. д. № 4916 по описа за 2022 година.
Производството е по чл. 290-293 ГПК.

С определение № 2291 от 24. 07. 2023 г. по гр. д. № 4916/2022 г. на ВКС, 1 г.о., е допуснато, по касационната жалба на ищеца Д. Д. Т. (презимето е променено от Б. на Д., след извършено осиновяване на детето), касационно обжалване на решение № 1100 от 26. 07. 2022 г. по в. гр. д. № 331/2022 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 12 с-в, в частта потвърждаваща решение № 266165 от 20. 10. 2021 г. по гр. д. № 14886/2019 г. на СГС, I ГО, 6 с-в, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. Д. Т. против „МБАЛ за женско здраве Надежда“ ООД частичен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, за присъждане на сумата 25100 лв. (частичен иск от 200000 лв.) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Б. Д. Т., настъпила на 30. 06. 2017 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 30. 06. 2017 г. до окончателното й изплащане.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпрос касаещ задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, относими към правния спор, както и да разгледа всички твърдения, доводи и възражения на страните.

В касационната жалба са развити съображения за неправилност на решението поради постановяването му при съществени процесуални нарушения – необсъждане на всички събрани по делото доказателства и установените с тях факти, поради необоснованост на извода за липса на пропуски при проследяване бременността на починалата – с твърдения за несъответствието му с доказателствата по делото, установяващи, че при проследяването на бременността не е проведена консултация с ангиолог или специалист по съдови болести и не е проведена продължителна антикоагулантна профилактика, както и поради противоречие с материалния закон - чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. Иска се отмяна на въззивното решение и уважаване на частичния иск в пълния предявен размер, евентуално – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Подаден е отговор на касационната жалба вх. № 23192/3. 11. 2022 г. от ответника „МБАЛ за женско здраве – Надежда“ ООД, чрез пълномощника адв. С. Д., с който се поддържа правилност на въззивното решение и се иска потвърждаването му. Твърди се, че не е доказано нарушение на медицинските стандарти при полагане на грижи за починалата Б. Т., противоправно поведение на медицински специалисти и причинна връзка между поведението на лекарите и получената белодробна тромбоемболия, причинила смъртта на майката на ищеца.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:

Настоящият състав споделя формираната по тълкуването и прилагането на чл. 269, чл. 235, ал. 2 и ал. 4, чл. 236, ал. 2 ГПК непротиворечива практика на ВКС, според която въззивната инстанция е длъжна, като инстанция разрешаваща по същество материалноправния спор, да разгледа и обсъди изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, както и възраженията в отговора на въззивната жалба. В пределите очертани с въззивната жалба и отговора следва да подложи на самостоятелна преценка релевантните доказателства и обсъди защитните тези и доводи на страните. Тези изводи следва да намерят писмено отражение в мотивите към въззивното решение, съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК, което би осигурило възможност за страните да се запознаят с изводите на съда, а за горната инстанция – да провери правилността на решението.

По основателността на касационната жалба:

За да потвърди първоинстанционното в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора срещу ответното търговско дружество частичен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за присъждане на сумата 25100 лв. обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, въз основа на заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза, заключението на повторната тричленна съдебномедицинска експертиза със същите задачи, изготвени след запознаване с цялата медицинска документация, касаеща Б. Т., изискана от „МБАЛ за женско здраве Надежда“ ООД, УМБАЛ „Александровска“ и УМБАЛСМ „Н.Й.Пирогов“, въз основа на устните разяснения на вещите лица в проведените открити съдебни заседания и въз основа на събраните гласни доказателства, че преди инвитрооплождането на ищцата е било установено, че същата страда от следните заболявания: разширени вени на долните крайници, оперирани през 1999 г. и през 2000 г.; хипотиреоидизъм, за който е била наблюдавана и лекувана с Елтирокс 75 дневно; чернодробен хемангиом и ретенционна киста на черен дроб (установени април 2016 г.), субмукозен лейомиом (отстранен през юни 2016 г.).

В края на м. юни, 2016 г., след направена подготовка и предварителни диагностично-терапевтични процедури в „МБАЛ за женско здраве Надежда“ ООД, е извършено успешно инвитрооплождане и ембриотрансфер с донорска яйцеклетка.

По време на бременността пациентката е била наблюдавана от акушер-гинеколог при болница „Надежда“ – д-р К., разпитан като свидетел. Наблюдението е осъществявано с код по МКБ (Международна класификация на болестите) Z35.8 (наблюдение на бременността при жена, подложена на друг висок риск – 45 години). Провеждала е периодично хормонално лечение, преглеждана е периодично от ендокринолог, консултирана е от кардиолог – доц. Х.. Не са установени противопоказания за инвитропроцедури и бременност. Бременността протекла нормално, работела активно до последно. Д-р К. бил уведомен от Б. Т., че имала повърхностни разширени вени, които преди 18-20 години оперирала по естетически съображения. Не намерила документи за операциите. Според показанията на д-р К., същата нямала видими разширени вени, нито имала оплаквания.

На 05. 03. 2017 г. Б. Т. била приета в болница „Надежда“ за родоразрешение с цезарово сечение. След проведена консултация със специалист по вътрешни болести, същият е установил „Хронична венозна недостатъчност на долни крайници“ и назначил профилактично прием на „Хепарин“ и ластични чорапи. Не е установена флемботромбоза или тромбофлебит. Вместо ластични чорапи са поставени ластични бинтове. До операцията пациентката е била в добро състояние и без оплаквания.

На 06.03.2017 г. операцията започнала по-рано от предвидения час, заради започнала родова дейност. Извършена била оперативна интервенция – ниско цервикално цезарово сечение, коремен достъп, като кръвозагубата е била минимална. Изваден е плод от мъжки пол с тегло 3050 гр. и ръст 50 см. Ранният постоперативен период е протекъл гладко, матката е била контрахирана с умерено кървене. В 19.00 ч. на 06.03.2017 г. е направена антикоагулантна профилактика с Фраксипарин 0.6. Започната е и антибактериална профилактика.

На 07.03.2017 г. сутринта, след ставане от леглото и раздвижване, Б. Т. пада до леглото. Изпада в коматозно състояние, със зеници забавено реагиращи на светлината, със спонтанно движение на крайниците, без огнищна мозъчна симптоматика. Установено е учестено плитко дишане, ниско кръвно налягане, висок пулс, изразена хипервентилация. При извършена в 9:15 ч. ехокардиография от доц. Х. са установени данни за белодробна тромбоемболия (БТЕ). Предлага се терапия с включване на кислород и прилагане на хепарин 30000Е, добутамин, допамин, адреналин. Направена е контролна рентгенография. Състоянието бързо се влошава и настъпва клинична смърт, тежка хипоксемия, хиперкапния и респираторна ацидоза, което налага бърза оротрахиална интубация и сърдечен масаж, медикаментозна стимулация, антикоагулантна терапия. Целият екип на реанимацията бил включен в реанимационните дейности. Възможно е да се получи фрактура на ребрата при качествена реанимация – образува се т.нар. „гръден капак“ (ребрата се счупват там, където се свързват с гръдната кост, в резултат на компресията, която е необходима, за да се възстанови сърдечната дейност). Пациентката била изведена от състоянието „клинична смърт“ и приведена в задоволително състояние. Достатъчно е циркулацията на кръв да се прекрати за 5-7 минути, за да настъпи мозъчна смърт. На място бил извикан, за консултация, и доц. В. от Александровска болница.

След обсъждане от лекуващия екип и консултация с доц. Х. и доц. В. от кардиологичната клиника на УМБАЛ“Александровска“, се взема решение, предвид данните за масивна форма БТЕ, да бъде преведена Б. Т., веднага след като това стане възможно, в кардиологичната клиника на УМБАЛ“Александровска“, за инструментално отстраняване на тромбите. Поради тежкото състояние на пациентката и високия риск от транспортирането й (транспортирането било много рисковано, но с оглед оценката на съотношението полза-риск било оправдано), е поискано съгласието на майката К. Т.. В първия възможен момент след стабилизиране на синусовия ритъм, през същия ден, Б. Т. е приведена с оборудван реаниавтомобил и с реанимационен екип, на фона на механична вентилация, в УМБАЛ „А.“. Доц. В. стигнал в А. болница за около 20 минути, а екипът с пациентката пристигнал около половин част по-късно. Екипът на Александровска болница поел пациентката от вратата, веднага е вкарана в ангиографска зала, където веднага е направена пулмоангиография, при която са визуализирани тромботични маси двустранно в средните и долни сегментни артерии. Осъществена е локална фибринолиза, като вътресъдовите съсиреци са отстранени, след което пациентката е преведена в I НАИЛ към КАИЛ за продължаване на лечението и активно наблюдение. Там е продължена медикаментозната терапия и механичната вентилация, кръвногазовите параметри се подобрили, но коматозното състояние продължило. От 09.03.2017 г. пациентката е със стабилна хемодинамика. На 13.03.2017 г. в следобедните часове започва кървене от влагалището, което постепенно се засилва, въпреки терапията. На 14.03.2017 г. е направена релапаротомия, намерен е субдиафрагмален хематом – направена е хемостаза, лаваж и дренаж. Установени са данни в кръвните проби за стафилококова инфекция. Установяват се белези на дифузен мозъчен оток с намаление на мозъчна перфузия, белодробен емболизъм, двустранни плеврални изливи. Свидетелят д-р К. ежедневно ходел при пациентката да види състоянието й и активно участвал в грижите за нея.

По настояване на близките и след съгласуване с проф. Б., болната се привежда в болница „Пирогов“ за продължаване на лечението. В реанимационното отделение на болница „Пирогов“ пролежава три месеца и половина, без да дойде в съзнание, през цялото време на механична вентилация и лечение. Постепенно се развиват множество характерни усложнения за болни на механична вентилация, които довеждат до леталния изход на 30.06.2017 г.

Причина за смъртта на Б. Т. е белодробна тромбоемболия – масивна форма, настъпила след секцио цезареа, остра десностранна сърдечна недостатъчност, кардиогенен шок, асистолия и клинична смърт. Хипоксично-исхемично увреждане на мозъка. Постхипоксична енцефалопатия. Мозъчен оток. Външна и вътрешна хидроцефалия. Преустановяването на сърдечната дейност е регистрирано на 30.06.2017 г. в 7:17 ч.

При извършените в УМБАЛ „Александровска“ изследвания (ангиография) и процедури е установено, че ищцата страда от вродено заболяване „синдром на Мей-Търнър“, при което артерия илиака вдясно кръстосва и притиска лявата вена илиака и води до варици (разширени вени) и тромбози в малкия таз и оттам – до БТЕ. Този синдром се развива от жени, притежаващи 45, вместо 46 хромозома – вместо два полови хромозома ХХ имат един полов хромозом ХО. За диагностициране на заболяването е необходимо извършване на генетично изследване (броене на хромозоми), каквото в случая не е правено.

Неврологичният консулт на 08.03.2017 г. е обективирал състояние на глобална мозъчна исхемия, мозъчен оток с прояви на децеребрационна ригидност, което представлява апалиен синдром – необратимо вегетативно състояние и смърт на неокортекса. В това състояние е възможно да се проявява значителна активност на стволовите структури, може да се възстанови самостоятелното дишане, зенични реакции при светлина, движения характерни при децеребрация, и др., но у индивида никога не се възстановява интелектуално-мнестичната дейност. Състоянието е обективирано и с ЯМР-изследване на 05.04.2017 г.

При Б. Т. са били налице множество рискови фактори за развитие на БТЕ: забременяла е инвитро много късно (на 45 г.); прилагала е хормонални препарати (всички хормонални препарати повишават риска от тромбоемболии); самата бременност е рисков момент за развитието на БТЕ; наличие на вродено състояние, при което артерия илиака в дясно кръстосва и притиска лявата вена илиака. Съвкупността от тези рискови фактори обуславя риск от БТЕ около 50%.

При настъпилата масивна тромбоемболия, съчетана с кардиогенен шок и клинична смърт, процентът на фаталния изход достига до 90%, като фаталният край в такива случаи настъпва за минути и е много трудно да се реагира. В такива случаи бързо се уврежда мозъкът, настъпва мозъчен оток, некроза на мозъчните клетки и неовладяема кома.

При бременни с висок тромбозен риск се прави продължителна профилактика с нискомолекулен хепарин, който потиска процеса на тромбообразуване. Профилактиката с „Фраксипарин“ и с „Хепарин“ не гарантират предотвратяването на белодробна тромбоемболия. Независимо от антикоагулантната терапия, има пациенти, при които настъпва белодробна тромбоемболия. Белодробна тромбоемболия може да настъпи при всяка родилка. В конкретния случай Б. Т. не е имала оплаквания през бременността и обективни изменения при нормална параклиника, поради което не е била показана за продължителна антенатална профилактика с нискомолекулярен хепарин. Бременността е наблюдавана съгласно Наредба №3/2004 г. на МЗ за профилактика и диспансерно наблюдение на бременните, съгласно действащия медицински стандарт по „Акушерство и гинекология“.

При тези фактически изводи въззивният съд е приел от правна страна, че искът по чл. 49 ЗЗД е неоснователен, тъй като не са налице част от елементите на фактическия състав за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответното дружество. Събраните доказателства не установява противоправно поведение на служители на ответника - действия или бездействия на лекари, които да са в нарушение на правилата на добрата медицинска практика, на медицинския стандарт „Акушерство и гинекология“ или на вътрешните правила на болницата. Не е установена и причинна връзка между поведение на членовете на медицинския екип на болницата и настъпването на белодробна тромбоемболия при осъществяването на кардио-пулмоналната ресусцитация или при транспортирането на пациентката.

Поради липса на елементи на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД съдът е преценил, че не е необходимо да се обсъждат събраните по делото доказателства, установяващи настъпилите неимуществени и имуществени вреди.

Решението е неправилно.

Основателно е оплакването на касатора за постановяването му при допуснато съществено процесуално нарушение - на чл. 235, ал. 2 и ал. 4, чл. 236, ал. 2 ГПК, изразяващо се в необсъждане на всички събрани по делото доказателства и на установените с тях факти. Не е обсъдено обстоятелството, че пациентката уведомила наблюдаващия бременността лекар, че във връзка с разширени вени на долните крайници е била оперирана през 1999 г. и 2000 г., когато възрастта й е била под 30 години, както и че е имала видими варикозни изменения в областта на подбедриците, което, според вещото лице ангиолог, сочи на хронична венозна недостатъчност – предпоставка за венозни тромбози. Не е обсъдено обстоятелството, че при приема й 05. 03. 2017 г., в болница „Надежда“, д-р К. е отбелязал, в изготвения от него документ „Данни при приемането“ и в окончателната епикриза, че пациентката имала разширени вени и отоци. Не са обсъдени устните разяснения на вещото лице д-р М., ангиолог, дадени в проведеното на 23. 02. 2021 г. открито съдебно заседание: „Не е задължително да има консултация с ангиолог или съдов хирург. Клиничната пътека не задължава такава консултация. Във всички случаи не би било грешно да се направи такава консултация. Аз лично бих направил такава консултация преди раждането, още по време на бременността. Стигам до това мнение, тъй като е имала хронична венозна недостатъчност, която създава риск за венозни тромбози.“; „Пациентката е имала варикоза, за която е била оперирана. Това означава, че в рамките на тази варикоза тя има и хронична венозна недостатъчност. Операцията не премахва напълно тази хронична венозна недостатъчност, а само един от нейните компоненти.“

Необсъждането на тези доказателства опорочава решението, тъй като правните изводи не са базирани на всички релевантни към спора факти, установени по делото.

Съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, включително и коментираните по-горе, води до извода, че са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответната болница за обезщетяване на неимуществените вреди, причинени на малолетния Д. Т., роден на 6. 03. 2017 г., от смъртта на майка му Б. Д. Т., настъпила на 30. 06. 2017 г., а именно:

„МБАЛ за женско здраве – Надежда“ ООД е възложител на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД – дружеството функционира като лечебно заведение, осъществяващо дейността си чрез медицинските и други специалисти, работещи в болницата по трудово или гражданско правоотношение.

Налице е бездействие от медицински специалист от ответната болница, проследявал бременността на починалата Б. Д. Т., изразяващо се в непровеждане на специализирана профилактика на тромбоемболични усложнения по време на бременността и непредоставяне на дължимата грижа за намаляване риска от тромбоемболия чрез насочването й за консултация с ангиолог за преценка за провеждане на продължителна профилактика с нискомолекулярен хепарин.

Бездействието е противоправно . Съгласно чл. 6 от Закона за лечебните заведения, дейността на лечебните заведения и медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Част от дейността на медицинското заведение – ответник по иска е проследяване на бременност и раждане и тази дейност следва да се осъществява при спазване на Медицински стандарт „Акушерство и гинекология“, утвърден с Наредба № 19 от 22. 12. 2014 г., действал към релевантния за спора период от време. Според Глава Х, , т. 3.3.6 и Глава ХII, т. 3.2.1 от стандарта, медицинските дейности, осъществявани в АГ – болниците включват и специализирана профилактика на тромбоемболичните усложнения на бременността, раждането и оперативните намеси, като профилактиката на тромбоемболичните усложнения на бременността се извършва на ниво лекарско 2 (специалист по АГ). В Глава ХVII, т. 6.2.2. от медицинския стандарт е посочено, че сред специфичните качествени показатели за оценка качеството на диагностично-лечебните дейности в лечебните заведения за болнична помощ по АГ фигурира и показателят БОД (брой и относителен дял) на интераоперативни и ранни следоперативни тромбоемболични усложнения.

В случая, както през периода на проследяване на бременността на починалата, така и при приема й в ответната болница във връзка с планирано раждане чрез цезарово сечение, е имало достатъчно данни, че Б. Т. е страдала от хронично заболяване - разширени вени на долни крайници и хронична венозна недостатъчност, значително увеличаващо риска от образуването на тромби. Същата е имала видими варикозни изменения в областта на подбедриците и е уведомила наблюдаващия бременността лекар, че във връзка с разширени вени на долните крайници е била оперирана през 1999 г. и 2000 г., когато възрастта й е била под 30 години, което, според устните разяснения на вещото лице ангиолог, сочи на съдов проблем. При приема й на 05. 03. 2017 г., в болница „Надежда“, д-р К. е отбелязал, в изготвения от него документ „Данни при приемането“ и в окончателната епикриза, че пациентката имала разширени вени и отоци. Освен наличието на данни за хронично заболяване - разширени вени на долни крайници и хронична венозна недостатъчност и за други рискови фактори за ищцата, са били известни и редица други фактори, увеличаващи риска от тромбоемболични усложнения: късна бременност, инвитрооплождане, предхождано от хормонално лечение, планирано цезарово сечение. Всички тези фактори са подценени и Б. Т. не е била насочена за консултация с ангиолог, евентуално – за провеждане на продължителна профилактика с нискомолекулярен хепарин. Поради изложеното, не би могло да се приеме, че при проследяване на бременността на Б. Т. е предоставена дължимата специализирана превантивна грижа, за да се намали риска от тромбоемболия.

Налице е причинна връзка между противоправното неполагане на дължимата специализирана профилактична грижа за Б. Т. по време на проследяване на бременността и настъпилатата смърт на лицето в резултат на БТЕ (белодробна тромбоемболия), масивна форма, и причинените от това неимуществени вреди на Д. Б. Т.. Съгласно практиката на ВКС и малолетни деца в невръстна възраст имат право на неимуществени вреди от смъртта на родител, тъй като вредите произтичат от факта, че детето е лишено от възможността да получи полагащите му се майчина обич, грижа, закрила и подкрепа в своя живот (решение № 254 от 29. 01. 2013 г. по т.д. № 32/2012 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 907 от 25. 07. 1977 г. по н.д. № 750/77г. на ВКС, ІІІ н.о. и др.).

Не е оборена презумпцията за виновност , установена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

При определяне размера на обезщетението настоящият състав съобрази, че детето е в изключително незряла възраст и ще бъдат лишено завинаги от възможността да общува с майка си, да има емоционална връзка с нея, да чувства нейната грижа и внимание, морална опора и подкрепа. Съобразявайки тези обстоятелства, обществено-икономическите условия в страната към март 2017 г. и разпоредбите на чл.чл. 51, ал. 1 и 52 ЗЗД, съдът намира, че сумата 200000 лв. би обезщетила детето за причинените му неимуществени вреди от смъртта на майката Б. Т..

Частичният иск, предявен от Д. Б. Т., е основателен за пълния предявен размер от 25100 лв.

Следва да се уважи и претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от 30. 06. 2017 г. до окончателното й изплащане, основана на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.

Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му потвърждаваща първоинстанционното в частта отхвърляща частичния иск на Д. Т. срещу „МБАЛ за женско здраве – Надежда“ ООД, вместо което бъде постановено друго, с което предявеният от Д. Т. частичен иск бъде уважен за пълния заявен размер от 25100 лв., ведно със законната лихва от 30. 06. 2017 г. до окончателното й изплащане.

При този изход на делото ответникът „МБАЛ за женско здраве Надежда“ ООД следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ищеца Д. Д. Т. сумата 3940 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции.

Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 1100 от 26. 07. 2022 г. по в. гр. д. № 331/2022 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 12 с-в, и потвърденото с него решение № 266165 от 20. 10. 2021 г. по гр. д. № 14886/2019 г. на СГС, I ГО, 6 с-в, в частта , с която е отхвърлен предявеният от Д. Д. Т. против „МБАЛ за женско здраве Надежда“ ООД частичен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, за присъждане на сумата 25100 лв. (частична претенция от 200000 лв.) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Б. Д. Т., настъпила на 30. 06. 2017 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 30. 06. 2017 г. до окончателното й изплащане, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „МБАЛ за женско здраве Надежда“ ООД, на основание чл. 49 ЗЗД, да заплати на Д. Д. Т. сумата 25100 лв. (частична претенция от 200000 лв.) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Б. Д. Т., настъпила на 30. 06. 2017 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 30. 06. 2017 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „МБАЛ за женско здраве Надежда“ ООД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Д. Д. Т. сумата 3940 лв. разноски за трите инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: