Правомерно ли е преместването на ограда в съседен имот при допустимо кадастрално отклонение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 164

София, 12.03.2024 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 834 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ю. Г. Д. и С. И. Д. чрез пълномощника им адвокат Р. Д. против решение № 1545 от 1.12.2022 г., постановено по гр. д. № 2004 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 2636 от 8.08.2022 г. по гр. д. № 316/2021 г. на Районен съд - Варна в частта за отхвърляне на предявения от Ю. Г. Д. и С. И. Д. против В. К. С. и Т. Х. И.-С. ревандикационен иск в осъдителната му част за предаване владението на 0.5 кв.м. реална част от имот ПИ ***, находящ се в [населено място], [улица], намираща се между действащата кадастрална граница между имот *** и *** и материализираната на мястото ограда, заключваща се между т. 1, 2, 3, 4 и 5 на изготвената комбинирана скица, находяща се на л. 131, която комбинирана скица е неразделна част от решението.

В. К. С. и Т. Х. И.-С. чрез пълномощника си адвокат Н. Н. оспорват касационната жалба в подаден писмен отговор и претендират възстановяване на направените разноски.

С определение № 3395 от 7.11.2023 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса “ във всички случаи ли се упражнява правомерно фактическа власт върху реална част от съседен имот, когато ответникът едностранно е преместил ограда между своя имот и имота на ищеца, при което навлизането в имота на ищеца е в рамките на допустимата грешка по чл. 18, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри “.

Данните по делото са следните:

Първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявения ревандикационен иск в установителната му част, като е признато за установено по отношение на В. К. С. и Т. Х. И.-С., че Ю. Г. Д. и С. И. Д. са собственици 0.5 кв.м., реална част от имот ПИ ***, находящ се в [населено място], [улица], намираща се между кадастралната граница между имот *** и *** и материализираната на мястото ограда, заключваща се между т. 1, 2, 3, 4 и 5 на изготвената комбинирана скица, находяща се на л. 131.

Пред въззивната инстанция е бил пренесен спорът следва ли ответниците да предадат владението на ищците на спорната реална част.

Въззивният съд е посочил, че и според двете експертизи, изслушани в хода на първоинстанционното производство, оградата е поставена почти точно на кадастралната граница между двата имота, като отклонението е минимално: според единична СТЕ навлизането в имота на ищците е 3 см., което е под 1 кв. м., а от тройната СТЕ се установява, че навлизането е 2 см, а ако се мери от колчетата - 6 см, което е в рамките от 0.5 кв.м. до 1 кв.м. Следователно и според двете заключения, които са непротиворечиви, обективно и компетентно изготвени, навлизането в имота на ищците е 0.5 кв.м., като навлизането варира, но максималното е 4 см. в най-широката част, или общо 25-29 см. В Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството на основание ЗКИР, са посочени правилата за точността на нанесените в кадастралната карта поземлени имоти, сгради и съоръжения на техническата инфраструктура. Вещите лица, изготвили експертизите са единодушни, че е налице разминаване между кадастралната граница и материализираната на мястото ограда (доколкото липсва влязъл в сила регулационен план по отношение на процесните имоти), но същите са в границите на допустимите отклонения. Следователно, установява се, че ответниците владеят реална част от имота на ищците от около 25 - 29 кв. см., но това владение е правомерно доколкото отклонението на място на оградата и точната кадастрална граница е минимално.

Съдът е приел, че действителната граница между имотите е тази по кадастралната карта, тъй като заснемането на имотите по нея е извършено с прецизни електронни геодезически инструменти. Според вещите лица, изготвили тройната СТЕ, навлизането в имота на ищците е само 2 см.. В о.с.з. вещите лица заявяват, че при огледа се установява, че оградата действително е преместена, но отклонението е в допустимите граници, които са: когато се мери само една точка (без да се образува права) -40 см., а когато е между две точки -20 см. Вещите лица посочват също, че на места оградата е прикрепена към колчетата, а на места - виси свободно, а диаметърът на самото колче е 4 см. Направил е извод, че в конкретния случай общото навлизането в имота на ищците е 25 см.

Посочил е, че освен, че е в рамките на допустимото отклонение по Наредба № РД-02- 20-5 от 15.12.2016 г. следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 48, ал. 3 ЗУТ – че оградите към съседните урегулирани поземлени имоти се разполагат с равни части в двата имота. Вещите лица излагат, че колчетата са от страната на ответниците, което е логично след като те са поставили оградата, поради което мрежата, закрепена от външната им страна навлиза в имота на ищците. Отбелязал е, че доколкото оградата е обща и за двата имота, съответно обслужва и двата, то е житейски оправдано да навлиза минимално и в имота на ищците като се има предвид, че самите колчета са с диаметър 4 см.

По тези съображения съдът е формирал извод, че искането за осъждане на ответниците да предадат владението на 0.5 кв.м. следва да бъде отхвърлено, тъй като навлизането от действителната кадастрална граница, замерена с точни електронни геодезически уреди в размер на 25 см., доколкото е минимално и в рамките на допустимото отклонение, то същото се явява правомерно по см. на Наредба № РД-02-20-5 /15.12.2016 г. вр. чл. 48, ал.3 ЗУТ.

По основанието за допускане на касационно обжалване:

ЗКИР определя границите на поземлените имоти като граници на правото на собственост (чл. 24, ал. 2) и урежда правила за тяхното идентифициране в процеса на създаване на кадастралната карта (чл. 43, ал. 1, т. 5), както и процедура за отстраняване на непълнота или грешка или явна фактическа грешка. Чл. 31 ЗКИР делегира на министъра на регионалното развитие и благоустройството издаване на наредба, с която да се уредят на подзаконово ниво съдържанието, условията и редът за създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, а според чл. 43, ал. 2 ЗКИР АГКК не носи отговорност за отклоненията при нанасяне на границите на поземлените имот в кадастралната карта, по-малки от допустимите съгласно наредбата по чл. 31 ЗКИР.

В чл. 18 от издадената въз основа на законовата делегация по чл. 31 ЗКИР Наредба № РД-02-20-5 от 14.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри урежда алгоритъма, по който се установява точността на нанесените в кадастралната карта граници на поземлените имоти и следващата от тях площ, а чл. 20, ал. 2 предвижда, че допустимата грешка по чл. 18, ал. 4 или ал. 5 не е основание за изменение на кадастралната карта.

Тази нормативна уредба е от значение при спорове за собственост на реална част от съседни недвижими имоти чрез ревандикационен иск при преценка дали искът е основателен и в осъдителната си част и при иск по чл. 109 ЗС за защита на собствеността върху такава реална част. В исковите производства установяването, че фактическа власт или други въздействия върху реална част от съседен имот, която реална част е в рамките на допустимата грешка по чл. 18 от Наредба № РД-02-20-5 от 14.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри обаче няма самостоятелно значение при преценка основателността на искането за предаване на владението или основателността на негаторния иск.

При предявен ревандикационен иск дали фактическа власт върху такава реална част се упражнява правомерно от ответника съдът следва да прецени въз основа на всички установени по делото факти. В случай като настоящия, при който правния спор е възникнал от преместването на ограда между двата поземлени имота от значение е имало ли е съгласие на собствениците за местоположението на новата ограда, както и спазени ли са изискванията на специалните нормативни актове, уреждащи изискванията за вида и местоположението на оградите между съседни имоти.

Ако е налице съгласие на собствениците или са спазени нормативните изисквания фактическата власт върху чуждата реална част се упражнява правомерно от ответника. В тази хипотеза ревандикационният иск е основателен в установителната си част и неоснователен в осъдителната. С действителната имотна граница страните по спора следва да се съобразят при изграждането в бъдеще на нова ограда.

Ако липсва съгласие на собствениците и не са спазени нормативните изисквания фактическата власт върху чуждата реална част се упражнява неправомерно от ответника. В тази хипотеза искът по чл. 108 ЗС е основателен и в осъдителната си част.

По основателността на касационната жалба:

С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване изводът на въззивния съд, че доколкото навлизането от действителната кадастрална граница, замерена с точни електронни геодезически уреди е минимално и в рамките на допустимото отклонение, то същото се явява правомерно, не съответства на фактите по делото. Съдът правилно е приел, че следва да прецени спазени ли са нормативните изисквания за определяне местоположението и поставянето на оградата. Неправилно обаче се е позовал на нормата на чл. 43, ал. 3 ЗУТ, която предвижда, че оградите към съседните урегулирани поземлени имоти се разполагат с равни части в двата имота. Установено по делото е, че оградата е поставена от ответниците, без съгласието на ищците и без разрешение за строеж, т. е. в хипотезата на чл. 151, ал.1, т. 11 ЗУТ, приложима за леки прозирни огради каквато е поставената, но само доколкото е разположена в рамките на поземления имот. След като оградата е поставена от ответниците без съгласието на ищците и в нарушение на изискванията на чл. 151, ал.1, т. 11 ЗУТ, то обстоятелството, че е завзета площ от имота на ищците в рамките на допустимата грешка по чл. 18 от Наредба № РД-02-20-5 от 14.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри се явява неотносимо. Ответниците упражнява фактическа власт върху спорната площ без правно основание и ревандикационният иск е основателен и в осъдителната си част.

Въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено като вместо него се постанови друго, с което ответниците бъдат осъдени да предадат на ищците спорната реална част. Неоснователен е доводът в отговорът на касационната жалба, че след като не е предявен иск по чл. 109 ЗС за премахване на оградата, то и осъдителното решение по иска по чл. 108 ЗС не може да бъде изпълнено, поради което искът не може да бъде уважен в осъдителната му част. Изпълнението на установените в съдебно решение задължения се урежда в част Пета на ГПК и тези норми са неотносими при преценка материалноправните предпоставки за основателност на предявения иск, нито пък от тях може да се изведе задължение за съединяване на искове, каквото нормата на 210 ГПК не урежда. Тълкуването по решение № 245 от 3.11.2014 г. по гр. д. № 483/2014 г., І г. о. на ВКС касае липсата на право на собственика на терена да ползва земята под суперфициарна сграда, както и прилежащата към нея площ с оглед материално правната уредба по чл. 64 ЗС, поради което и искът по чл. 108 ЗС не може да бъде уважен относно тази площ без да се иска премахване на чуждата сграда. Това тълкуване, на което се позовават ответниците по касационната жалба е изцяло неотносимо към фактите по настоящото дело.

С оглед изхода на спора ответниците дължат на ищците направените в настоящото касационно и във въззивното производство разноски.

В представения в съдебното заседание на 13.02.2024 г. списък на разноските ищците претендират да им бъдат възстановени и сумите за транспортни разходи и една нощувка в хотел на процесуалния им представител (общо 307.99 лв.). Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК като разноски по делата се възстановяват сумите, платени за държавни такси, във връзка с движението на делото и за събиране на доказателства (за назначаване на особен представител на разноски на ищеца, за възнаграждение на вещо лице или за призоваване на свидетел, обезпечаване на доказателсва и др.) и възнаграждението за един адвокат. Други разходи извън посочените в чл. 78, ал. 1 ГПК не подлежат на възстановяване, поради което и искането за заплащане на транспортни разходи и хотел във връзка с явяването на процесуалния представител на ищците в съдебно заседание е неоснователно. Поради изложеното за касационното производство ответниците дължат на ищците разноски в размер на 1055 лв., представляващи заплатена държавна такса за допускане на касационно обжалване и за разглеждане на касационната жалба и възнаграждение за процесуално представителство на адвокат Д.. За въззивното производство дължат разноски в размер на 500 лв., заплатена държавна такса и възнаграждение за процесуално представителство на адвокат Д..

Неоснователно е искането на ищците за присъждане на разноски за първоинстанционното производство. Районният съд е приел, че искът е частично основателен, като го е уважил за 0.5 кв. м. и го е отхвърлил за разликата до претендираните 6 кв. м. и с оглед на това е осъдил ответниците на възстановят на ищците 152.76 лв., а ищците да възстановят на ответниците 737.08 лв. Изводът на районния съд за частична основателност на иска е неправилен. Трайно в практиката на ВКС се възприема, че площта на поземлен имот не е индивидуализиращ белег на вещното право (независимо, че е част от основните кадастрални данни), а е функция на границите му. Когато правният спор касае реална част на границата на два поземлени имота съдът не е обвързан от претендираната от ищеца площ. Основателността на иска зависи единствено от принадлежността на правото на собственост, т. е. към имотите на коя от страните принадлежи спорната реална част. Площта й зависи от установяване на действителната имотна граница и затова съдът се произнася относно установената от доказателствата по делото площ, независимо дали тя е по-голяма или по-малка от твърдяната от ищеца в исковата молба. Неправилната преценка на първоинстанционния съд за частична основателност на иска обаче е можела да бъде отстранена само по пътя на инстанционния контрол. В случая ищците не са обжалвали произнасянето на районния съд в установителната част на ревандикационния иск, поради което решението е влязло в сила, а съответно не могат да се преразпределят и направените в първоинстанционното производство разноски.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1545 от 1.12.2022 г., постановено по гр. д. № 2004 по описа за 2022 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отхвърлен предявения от Ю. Г. Д. и С. И. Д. против В. К. С. и Т. Х. И.-С. ревандикационен иск в осъдителната му част и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА В. К. С., ЕГН [ЕГН], и Т. Х. И.-С., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], [улица], ет.4, ап.10 да предадат на Ю. Г. Д., ЕГН [ЕГН] и С. И. Д., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], кв. В., [улица] на основание чл. 108 ЗС владението на 0.5 кв.м., реална част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [улица], намираща се между имотната (кадастрална) граница между поземлени имоти с идентификатор *** и *** и материализираната на мястото ограда, заключваща се между т.1, 2, 3, 4 и 5 на изготвената комбинирана скица, находяща се на л. 131 от първоинстанционното гр. д. № 10316 по описа за 2021 г. на Районен съд - Варна, 47-ми състав, която комбинирана скица е приподписана от съда и е неразделна част от настоящото решение.

ОСЪЖДА В. К. С., ЕГН [ЕГН], и Т. Х. И.-С., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], [улица], ет.4, ап.10 да заплатят на Ю. Г. Д., ЕГН [ЕГН] и С. И. Д., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], кв. В., [улица] разноски за въззивното и касационното производство в размер на 1555 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: