Обезщетение за бавно разследване на престъпления от т.нар. „възродителен процес“

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 620

гр. София, 23.10.2025 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ТРЕТО гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ

Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Росица Иванова

изслуша докладваното от съдията Е.Томов гр.д № 461/2025 и съобрази следното

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Х. Ю. чрез адв. М. И. срещу въззивно решение № 1080/30.10.2024г. по в.гр.д. № 872/2024 г. на Софийски апелативен съд. Потвърдено е решение №857 от 15.02.2024 г. постановено по гр.д. № 4307/2023 г. по описа на Софийски градски съд за частично уважаване иск на касатора за обезщетение на неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и приключване в разумен срок на образуваното сл.дело № 1/1991 г., преобразувано в ДП № ІІ-048/1999 г. по описа на ВОП – София, на основание чл.2б от ЗОДОВ вр. чл.6, § 1 КЗПЧОС и до размера на сумата от 12 000 лева, определена ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 07.04.2023 г. Искът е отхвърлен до пълния размер от 124 000 лева, в която част решението се обжалва.

Решаващите съображения на въззивния съд се оспорват от касатора с оплаквания по чл.281 т.3 ГПК. Твърди се, че не са обсъдени доводите на жалбоподателя, че във вътрешното право няма аналог на подобно дело, че присъденото обезщетение е в занижен размер и не отговаря на справедливостта. Не е съобразено значението на делото за жалбоподателя поради тежките репресии които е претърпял през периода 1985-1989г, не е отчетена възрастта му и съдебната практика на ВКС за сходни случаи, която е била посочена от защитата, без да е обсъдена и съобразена при постановяване на решението. Претендира разноски.

Не е постъпил отговор от Прокуратурата на РБ.

Въззивният съд е изтъкнал, че страните не спорят по фактите. Ищецът е бил включен в списъка на пострадалите лица от престъплението по чл. 387 от НК - злоупотреба и превишаване на власт чрез провеждане на насилствена асимилация по отношение мюсюлманското малцинство в страната по време на т. нар. "възродителен процес" през периода 1984-1989г., за извършването на които престъпни деяния е образувано процесното досъдебно наказателно производство по сл.дело № 1/1991г. /преобразувано в ДП № ІІ-048/1999 г. по описа на ВОП – София/. Развитието на наказателното дело е проследено и преценено като надхвърлящо всякакви разумни граници, като е нарушено право на ищеца по чл.6, § 1 КЗПЧОС. Няма спор и за това, че ищецът Ю. е бил задържан и лишен от свобода, а в последствие и принудително заселен в друго населено място, различно от обичайното му местожителство. Също така, предвид установената практика на ВКС и презумпцията /необорена по делото/, че неразумната продължителност на съответното производство причинява неимуществени вреди, поради което поначало не е необходимо да се доказват изрично обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице /жертва на престъпление/, когато производството е продължило извън рамките на разумния срок, прието е, че ищецът М. Ю. твърди настъпването именно на такива вреди и искът е основателен. Макар и обичайни и типични за подобни случаи, процесните неимуществени вреди са търпени от ищеца в един много продължителен период от време от приблизително 30 години. С оглед това и без собствено да обсъди други факти, въззивният съдебен състав е намерил за приложима практика на ВКС /решение №50030/09.02.2023 г. по гр. д. № 785/2022 г. на IV-то гр. отд., решение № 60265/20.12.2021 г.по гр. д. № 1701/2021 г. на IV-то гр. отд., решение № 6/11.02.2022 г. по гр. д. № 1555/2021 г. на IV-то гр. отд., решение № 140/29.06.2022 г. по гр. д. № 3356/2021 г. на IІІ-то гр. отд.,решение № 73/02.06.2022 г. по гр. д. № 4038/2021 г. на IІІ-то гр. отд. и други/, изтъкнатата като преобладаващата. Съгласно тази практика справедливият размер на обезщетението за репарирането на същите по вид, характер, интензитет и продължителност – обичайни /типични/ неимуществени вреди, причинени от прекомерната продължителност на същото досъдебно наказателно производство по сл. д. № 1/1991г., възлиза на сумата 12 000 лева. В сочената по-горе практика се приема, че при определянето на този размер на обезщетението е отчетен и фактът, че самото осъждане на Прокуратурата има основно репариращо действие – предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди.
С определение №3386 от 27.06.2025г. състав на ІІІ г.о на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба на основание чл. 280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса как се прилага критерият за справедливост по чл.52 ЗЗД относно изискването за сходно разрешаване на аналогични случаи и съобразяване на съдебната практика в сходни хипотези, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на сходни неимущестевни вреди от един и същи вид и източник.
По въпроса, обусловил допускане на въззивното решение до касационно обжалване в обжалваната част, Върховен касационен съд ІІІ г.о намира следното:
Справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид,което определя значимостта на съдебната практика на Върховния касационен съд по прилагане критериите на чл.52 ЗЗД в сходни хипотези. В случая въззивният съд ,като е приложил критерия в чл. 52 ЗЗД , е възприел конкретен размер от 12 000 лева за синхронизиран в съдебната практика на ВКС.Това решаващо съображение на въззивния съд , а не размера на обезщетението по чл.2б ЗОДОВ взет сам по себе си е в противоречие с отговора на правния въпрос в решение №506/2024г по гр.д №4306/2023г на Четвърто г.о на ВКС и решение №667/2024г по гр.д № 4616/2023г, на Четвърто г.о на ВКС с посочване на конкретно относимата практика на ВКС за сходно разрешаване на случаи ,по които релевантни за справедливия размер на обезщетението обективни обстоятелства са идентични с тези по настоящия иск ,които водят до една и съща презумпция относно вредата - решение № 50280 /2023 г. по гр.д. № 4210/2021 г. на IV г.о. на ВКС , решение № 50062 /2024 г. по гр.д. № 1080/2022 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 117 /2024 г. по гр.д. № 1194/2023 г. на III г.о. на ВКС и др. В практиката на ВКС формирана в решение № 72/ 2022 г. на ВКС по гр.д. № 4037/2021 г., III г.о , решение № 50280/ 2023 г. на ВКС по гр. д. № 4210/2021 г., IV г.о. решение № 50062/2024 г. на ВКС по гр. д. № 1080/2022 г., IV г.о.; решение № 117/2024 г. на ВКС по гр. д. № 1194/2023 г., III г.о.; решение № 283/ 2024 г. на ВКС по гр. д. № 1838/2023 г., IV г.о.; решение № 338/2024 г. на ВКС по гр. д. № 3020/2023 г., III г.о. решение № 506/ 2024 г. на ВКС по гр. д. № 4306/2023 г., IV г. о. и решение № 667/.2024 г. по гр. д. № 4616/2023 г., IV г.о. както и в множество определения по селекция на постъпили касационни жалби ( (определение от 28.03.2022 г. на ВКС по гр.д. № 3607/2021 г., IV г.о.; определение от 29.03.2022 г. на ВКС по гр.д. № 3509/2021 г., IV г.о.;.; определение от 20.08.2022 г. на ВКС по гр.д. № 3595/2021 г., III г.о.; определение от 24.03.2023 г. на ВКС по гр.д. № 3839/2022 г., IV г.о.; определение от 28.04.2023 г. на ВКС по гр.д. № 4566/2022 г., IV г.о.;; определение № 28 от 4.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 986/2023 г., III г. о.;; определение № 3070 от 18.06.2024 г. на ВКС по гр.д. № 5059/2023 г., III г.о и др.) са установени случаи, сходни на разглеждания по настоящото дело. Една и съща неразумна продължителност на едно и също предварително производство, която значително надхвърля законоустановените срокове (неприключило в продължение на 30 години разследване), е причинила сходни неимуществени вреди на пострадалите от т. нар„възродителен процес“ лица, ищци по посочените дела.Съставите на ВКС са констатирали, че в практиката си ЕСПЧ и ВКС приема наличието на оборима презумпция,че всяка неразумна продължителност на производството води до причиняване на неимуществени вреди. Обичайните такива са свързани с обстоятелството, че за дълъг период от време, лицето е поставено в ситуация да изпитва притеснения и безпокойство, накърнено е чувството му за справедливост, страда нуждата от доверие в институциите и сигурността, че те ще си свършат по най-добрият начин работата, така че резултатът от престъпното деяние да бъде възмезден.В конкретните разгледани случаи са установени и обстоятелства, обуславящи наличието на конкретна вреда , извън обичайните при забавяне на едно наказателно разследване , които водят до определяне на по-висок размер на обезщетението.Едно от тези обстоятелства е установената продължителност на процесното досъдебното производство, която значително надхвърля не само законоустановените, но и разумните срокове за приключването му. Забавянето на досъдебното производство е довело до изтичането на абсолютната давност за престъпленията, за които се води производството /през 2000 година/, поради което очакваният от ищците резултат може да се разглежда и като невъзможен, като една от основните причини, ако не и единствената, е именно продължилото в неразумен срок досъдебно производство.В конкретна степен така формираната практика на ВКС отчита и значението, което забавеното наказателното разледване е имало за ищеца като жертва , по- специално, когато същият лично е претърпял репресии и принудителни мерки по време на т.нар „възродителен процес” ,същесвеменно под една или друга форма лично е проявявал и активно отношение,свързано с разследването на престъпленията и хода на следственото дело. Същевременно се подчертава по-ограничения обхват на компенсация при обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ, в рамките на обичайни или допълнително установени вреди , произтичащи от конкретното отражение на забавеното производството върху пострадалия,с отчитане възрастта и заинтересоваността на всеки конкретен ищец,включително и предвид репресии, които е претърпял през периода 1985-1989г, а именно: стрес, накърнено чувство за справедливост, неоправдаване на очакванията му за възмездие чрез довеждане докрай на наказателния процес, депресия от неизвестността и чакането в течение на толкова много години, загуба на доверие в институциите и чувство на безсилие и безпомощност от тяхното бездействие. Определените за тези сходни случаи обезщетения по посочените дела са в един и същи или сходни размери. Обстоятелството, че всеки един от ищците е бил част от голяма група от пострадали лица, само по себе си не обосновава определяне на по-нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди, от тези които са действително установени по делото.

По касационната жалба
Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че основният довод на жалбоподателя е основателен. В посочените от него и обсъдени решения на ВКС са установени сходни обстоятелства, както и по настоящото дело, които обуславят сходни неимуществени вреди, определение са същите или сходни обезщетения, които са в по-голям размер от определеното от въззивния съд.
Настоящият съдебен състав приема, че макар въззивният съд да е изложил мотиви по доводите на жалбоподателя относно справедливия размер на обезщетението и по релевантните за спора обстоятелства, той не е съобразил в достатъчна степен конкретните обстоятелствата, които имат значение за определяне на размера на обезщетението и по този начин е определил размер, който е занижен.Това се е отразило на правилността на въззивното решение в допуснатата до обжалване част, което налага настоящият съдебен състав да се произнесе по същество по размера на обезщетението.
При съобразяване на съдебната практика в сходни хипотези и съобразно даденият отговор на правния въпрос , обусловил допускане на въззивното решение до касационно обжалване настоящият съдебен състав на Върховен касационен съд намира, че справедливият размер на обезщетението следва да бъде 30 000 лева. Искът е основателен за сумата 30 000 лева и неоснователен над този размер до претендирания такъв от 124 000 лева.
От изложеното следва, че касационната жалба е частично основателна, а въззивното решение е неправилно в частта, с която искът по чл.2б ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 12 000 лева до 30 000 лева и съгласно правомощията на настоящата съдебна инстанция по чл.293 ГПК, то следва да бъде отменено в тази част и вместо него да бъде постановено друго решение, с което искът да бъде уважен и за тази сума. В останалата отхвърлителна част въззивното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските.
С оглед изхода от това производство на жалбоподателят следва да бъдат присъдени поисканите от адв. И. в открито съдебно заседание на 18.09.2025 г. – 30 лева държавна такса за допускане на касационно обжалване и за разглеждане на касационната му жалба. Други разноски не са заявени . На ответника Прокуратурата на РБ не се дължат разноски.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1080/30.10.2024г. по в.гр.д. № 872/2024 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която с него е потвърдено решение №857 от 15.02.2024 г. постановено по гр.д. № 4307/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлен искът на М. Х. Ю., ЕГН [ЕГН] срещу Прокуратурата на Република България с правно основание чл.2б ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 12 000 лева до 30 000 лева, ведно със законната лихва върху тази част (върху сумата 18 000 лева), считано от 07.04.2023 г.
Вместо това постановява:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на М. Х. Ю., ЕГН [ЕГН] на основание чл.2б ЗОДОВ и сумата 18 000 (осемнадесет хиляди) лева, представляваща разликата над 12 000 лева, за която искът е уважен, до сумата 30 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.04.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1080/30.10.2024г. по в.гр.д. № 872/2024 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която искът на М. Х. Ю., ЕГН [ЕГН] срещу Прокуратурата на Република България с правно основание чл.2б ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над сумата 30 000 лева до пълния предявен размер 124 000 лева, ведно със законната лихва върху тази отхвърлителна част, считано от 07.04.2023 г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на М. Х. Ю., ЕГН [ЕГН] сумата 30 (тридесет) лева държавни такси за допускане на касационно обжалване и за разглеждане на касационната им жалба.
Решението е окончателно .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: