Дисциплинарно уволнение при подадено от служителя предизвестие

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ
№ 50123
гр. София, 27.02.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 18.10.2023 (осемнадесети октомври две хиляди двадесет и трета) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова
Членове : Владимир Йорданов
Димитър Димитров

при участието на секретаря ДИАНА АНАЧКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3185 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 7373/30.06.2022 година, подадена от И. М. О., срещу решение № 319/23.05.2022 година на Окръжен съд Благоевград, втори въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 235/2022 година.

С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Благоевград е потвърдил първоинстанционното решение № 500 097/15.02.2022 година на Районен съд Разлог, постановено по гр. д. № 39/2021 година, с което са отхвърлени предявените от И. М. О. срещу [община] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, за признаване за незаконно и за отмяна като такова на уволнението на О. от длъжността специалист „обществени поръчки“ в [община], извършено със заповед със заповед № 109/24.11.2020 година кмета на [община], като същият бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, а [община] бъде осъдена да му заплати сумата от 600.00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради на незаконното уволнение, заедно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска 08.01.2021 година до окончателното плащане, а също така и иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ за поправка на вписаното в трудовата книжка основание за уволнение.

В подадената от И. М. О. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от него срещу [община] искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, а също така и по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ да бъдат уважени.

Ответникът по подадената касационна жалба [община] е подал отговор с вх. № 9310/19.08.2022 година, с който жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено.

И. М. О. е бил уведомен за обжалваното решение на 31.05.2022 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 7373/30.06.2022 година.

Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

С постановеното по делото определение № 50 308/08.08.2023 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по правния въпрос за това длъжен ли е работодателят да прекрати трудовото правоотношение в случаите, когато изтича срокът на предизвестието по чл. 326, ал. 1 от КТ, при започнало производство по налагане на дисциплинарно наказание и поискани обяснения по реда на чл. 193 от КТ и допустимо ли е при започнало реализиране на елементите на едно основание за уволнение, изпълнението на този фактически състав да се спре с инициирането на друго основание за прекратяване на правоотношението?.

По така поставения въпрос съставът на ІV г. о. на ГК на ВКС приема, че разпоредбата на чл. 326, ал. 1 от КТ дава право на работника или служителя да прекрати едностранно трудовия си договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя, чиито срок се определя съгласно правилата на чл. 326, ал. 2 и ал. 3 от КТ и който срок започва да тече от деня, следващ деня на получаването му от работодателя (чл. 326, ал. 4 от КТ).

В този случай, съгласно правилото на чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ, трудовото правоотношение се прекратява с изтичането на срока на предизвестието. Законът придава конститутивно действие на факта на изтичането на този срок, като настъпването на този факт е достатъчно за прекратяването на трудовото правоотношение, без е необходимо предприемането на каквито и да са допълнителни действия от която и да е от страните по него. Същите могат само да констатират факта на настъпилото автоматично прекратяване на договора и да се съобразят с него.

Евентуално издадената от работодателя заповед за прекратяване на трудовото правоотношение няма да има конститутивно, а само удостоверително такова по чл. 128а, ал. 3 от КТ.

Всяко едно от предвидените в закона основания за прекратяване на трудовия договор е самостоятелно и независимо от останалите. В закона липсва разпоредба, която да дава предимство на едни основания за прекратяване на трудовия договор пред други такива, а същите са уредени като равнопоставени.

Същевременно основанията не са уредени като процесуални производства, а това се отнася и до основанието по чл. 330, т. 6, във връзка с чл. 190 от КТ, макар, че с оглед законосъобразността на последното е необходимо работодателят да извърши действията по налагането му в определена поредност Затова реализирането на едно от основанията за прекратяването на трудовия договор от една от страните по него не може да бъде спряно от започналото реализиране на друго такова от насрещната страна.

В този случай предимство ще има това основание, чиито фактически състав е реализиран първи и именно то ще доведе до прекратяването на договора, а реализирането на второто основание ще е безпредметно, тъй като целеният с него ефект вече ще е постигнат. Това правило е приложимо и по отношение на прекратяването по чл. 326, ал. 1 от КТ, доколкото законът не предвижда възможност са спиране или прекъсване на срока на предизвестието. Затова изтичането на срока на предизвестието ще доведе до прекратяването на трудовия договор и в случаите когато работодателят е предприел действия по налагането на дисциплинарно наказание на работника или служителя, но заповедта за това още не е връчена към този момент, но при определени условия. Разпоредбата на чл. 326, ал. 1 от КТ урежда субективно право на работника или служителя, което може да бъде упражнено по негова преценка, без да е необходимо да се излагат мотиви за това и да се иска съгласието на работодателя. Това право обаче трябва да бъде упражнявано добросъвестно (чл. 8, ал. 1 от КТ) за да настъпят последиците от него.

В случаите, когато е налице злоупотреба с правото, като то е упражнено единствено с цел да бъдат избегнато налагането на дисциплинарно наказание за нарушения на трудовата дисциплина, извършени преди отправянето на предизвестието, следва да се приеме, че трудовия договор не е бил прекратен към момента на налагането на наказанието (решение № 159/15.03.2021 година, постановено по гр. д. № 4433/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и решение № 289/18.11.2014 година, постановено по гр. д. № 1289/2014 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.).

С оглед на така даденият отговор на правния въпрос, по повод на които е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Окръжен съд Благоевград като краен резултат е правилно, но поради други мотиви, по следните съображения:

Окръжен съд Благоевград е посочил, че, не било спорно, а и от писмените доказателства установявало, че И. М. О. заемал длъжността „специалист-местни данъци и такси“ в [община] по силата на трудов договор № 40/18.07.2016 година Основните му задължения, изведени от длъжностната характеристика, която му била връчена на 21.07.2016 година, били да приема и обработва данъчни декларации по ЗМДТ; да поддържа актуална база данни за декларираното движимо и недвижимо имущество на ЮЛ и ФЛ по ЗМДТ и други. С допълнително споразумение № 84/13.07.2020 година О. бил преназначен в същата администрация на длъжността „специалист обществени поръчки“. Със заповед № 109/24.11.2020 година на кмета на [община] било прекратено трудовото правоотношение на И. М. О. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от датата на връчване на заповедта. В заповедта било посочено, че дисциплинарното уволнение се налага за допуснати нарушения на трудовата дисциплина на основание чл. 188, т. 3, във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7, във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7, т. 8, т. 9 и т. 10 от КТ. Те били индивидуализирани като неизпълнение от служителя на възложена работа от работодателя, съобразно установеното в длъжностната му характеристика; като неправомерно боравене със служебна информация и манипулиране на данни по същата и настъпило от това увреждане на работодателя, с което интересите на последния били злепоставени и било уронено доброто му име, както пред останалите служители на общинската администрация, така и пред данъкоплатци в [община]; като неизпълнение на задълженията по ЗМДТ за правилно отразяване на данните в декларациите по чл. 54 от същия закон, въз основа на които се изчислявали данъците на МПС; като нанесена имуществена вреда на общината в размер на 19 817.25 лева в резултат на направени от О. корекции на параметрите на МПС, участващи във формулата за изчисляване на данъка, като по този начин данъчно задължените лица не били заплатили в пълен размер дължимите данъци за МПС, които били подробно посочени в приложение 1, 2, 3 и 4 към протокол № 1/19.10.2020 година с изх. № 92-00-825/19.10.2020 година.

Изрично в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание било посочено, че неразделна част от нея били посоченият протокол и приложенията към него.

В същия били материализирани констатациите на комисия, назначена да извърши проверка на начисления и внесения данък МПС, данък недвижими имоти и такса битови отпадъци на територията на [община] за периода 01.01.2017 година-30.09.2020 година. Комисията била установила, че са направени промени в данните в софтуера „М.“ от служителя в отдел „МДТ“ И. М. О., като по отношение на отделни МПС били извършени няколкократни промени в проверявания период.

Констатирано били, че корекциите са за параметри на МПС–та, които участвали при формирането на данъка им, в посока намаляване на същия и това било довело до незаплащане на дължими суми за данък от собствениците им за периода 01.01.2017 година-31.21.2020 година в размер на 838.17 лева за 2017 година.; 3215.90 лева за 2018 година; 7471.13 лева за 2019 година и 8292.05 лева за 2020 година.

Отразено било в протокола, че проверката на комисията сочела, че корекциите били извършвани чрез служебния профил на И. М. О., като били нанесени данни различни от данните за параметрите на МПС-та, постъпили от системата на МВР. Към съдържанието на протокола били отнесени и данните от приложения № 1 – № 4, които изброявали имената и ЕГН-та на 70 души данъкоплатци, данните за чиито МПС-та били коригирани, регистрационните им номера; данните които били подадени от КАТ за параметрите на автомобилите и коригираните параметри в системата „М.“, както и какъв бил действително дължимият данък и разликата между него и заплатения.

Констатациите в протокола се потвърждавали от показанията на свидетеля Д., който работил на длъжността юрисконсулт „обществените поръчки“ при общинска администрация Я. и бил участвал в комисията, извършила проверка и констатирала промените в данните на 70 броя МПС-та в системата „М.“. Видно било от приемо-предавателен протокол от 04.11.2020 година, съставен от С. А. Х.., че на същата дата И. М. О. се бил запознал със съдържанието на протокол № 1/19.10.2020 година с изх. № 92.0.0825/19.10.2020 година и приложенията към него, но бил отказал да получи същите срещу подпис. Това обстоятелство било удостоверено с подписа на двама свидетели. С покана на основание чл. 193 от КТ, подписана от кмета на [община] били изискани обяснения от О. за причините и основанията за извършени от него промени в данните на софтуера за информационно обслужване на местни данъци и такси „М.“, чрез лично създадения му профил и парола, които трябвало да бъдат дадени в срок от три дни за представянето им. Отразено било от връчителя на поканата С. А. Х., че на 04.11.2020 година О. бил запознат със съдържанието на поканата, но отказва да я получи.

Отказът бил удостоверен с подписите на двама свидетели. Установявало се от протокол № 1/04.11.2020 година че И. М. О. бил отказал да подпише декларация, че не се намирал в отпуск за временна нетрудоспособност по чл. 162 от КТ преди да му се връчи поканата по чл. 193 от КТ. Заедно с това бил направил изявление, че не бил в болничен и не страдал от заболяване, което да го поставя под закрила.

Със заявление-предизвестие от 09.11.2020 година И. М. О. бил уведомил работодателя си, че бил във влошено здравословно състояние и заявявал желанието си на основание чл. 326, ал. 1 от КТ да му бъде прекратено трудовото правоотношение. Въззивният съд констатирал, че работодателят бил приложил императивното правило на чл. 193, ал. 1 от КТ и бил поискал писмени обяснения от служителя, относно всички факти, изложени в заповедта за уволнение, като му бил определил и разумен срок за тях. Заедно с това, преди да изиска обясненията, работодателят бил запознал служителя със съдържанието на протокол № 1/19.10.2020 година.

Освен това било видно от съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, че фактите, за които били поискани обяснения, били същите, които били обосновали преценката на работодателя за допуснати нарушения на трудовата дисциплина. Категорично следвало да се заключи, че заповед № 109/24.11.2020 година на кмета на [община] била мотивирана съгласно изискванията за форма, залегнали в чл. 195, ал. 1 от КТ.

Същата била писмена, в нея бил посочен нарушителят, подробно били описани констатираните факти и какви нарушения на ЗМДТ и на длъжностната характеристика за длъжността специалист „местни данъци и такси“, реализирали действията на И. М. О.. Посочен бил периодът на извършване на нарушенията, наказанието което се налагало със заповедта и законовият текст, въз основа на който се налагало.

Въззивният съдебен състав не споделял възражението на наказания служител, че липсвали мотиви, въз основа на които да се провери основателността на заповедта. В процесната заповед освен с цифри (нормата от закона) и с текст било изписано, че работодателят квалифицира действията на служителя като злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието; като неизпълнение на възложената му работа; неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закон, както и увреждане на работодателя, поради заплащане на данък МПС с 19 817.25 лв. по-малко от дължимия.

От това следвало, че не били налице формални основания, свързани с нарушения на процедурата или липсата на реквизити в атакуваната заповед, които да водели до нейната незаконосъобразност. Без значение за законосъобразността на атакуваната заповед било обстоятелството, че в хода на дисциплинарното производство И. М. О. бил отправил до работодателя изявление за прекратяване на трудовото му правоотношение с едностранно предизвестие. Развитието и приключването на дисциплинарното производство не можело да бъде осуетено от служителя, тъй като той бил обект на това производство, т. е. понасял правните последици от него, а не бил субект на същото, т. е. не го реализирал със свои действия и актове. Последното се прави от работодателя.

Според въззивният съд ако било започнало реализирането на елементите от фактическия състав на едно основание за уволнение, изпълването на този фактически състав не можело да се спре с инициирането на друго основание за прекратяване на правоотношението. Нещо повече, в случая едномесечният срок от предизвестието по чл. 326, ал. 1 от КТ бил изтекъл на 10.12.2020 година, а заповедта за налагане на дисциплинарното наказание била издадена от работодателя преди това-на 24.11.2020 година. Заповедта била връчена и правните й последици за служителя били настъпили с връчването на 15.12.2020 година, тъй като преди това той бил в отпуск по болест и не бил на работа, за да му се връчи.

Връчването на заповедта не било елемент от фактическия състав на производството по установяване на дисциплинарните нарушения и издаването на заповедта за налагането на дисциплинарното наказание, а само дефинира момента, от който наказанието се смятало за наложено, т. е. от който настъпвали правните последици на същото. И. М. О. поддържал, че уволнителната заповед била незаконосъобразна, тъй като се ползвал от закрилата по чл. 333, ал. 1 от КТ, поради това че страдал от исхемична болест на сърцето, а работодателят не бил изискал предварително разрешение на Инспекцията по труда за уволнението.

Това оплакване било необосновано, тъй като И. М. О. не бил уведомил, нито бил представил доказателства на работодателя си, че страдал от заболяване по чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5/20.02.1987 година за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила, съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ.

Категорично се установявало от заключението на съдебномедицинската експертиза, че И. М. О. не бил диагностициран със заболяване „исхемична болест на сърцето“, нито бил провеждал медикаментозно лечение за такова заболяване.

При липсата на каквито и да било данни за последното, работодателят бил процедирал правилно като не бил изискал предварително разрешение за уволнението. Въззивният съдебен състав намирал за необходимо да акцентира върху това, че И. М. О. не бил изложил в исковата си молба никакви възражения по материалната законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарното му наказание „уволнение“. Същият бил заявил общо, че била незаконосъобразна, но не бил формулирал конкретни оплаквания, че не бил извършил визираните в нея нарушения на трудовата дисциплина.

Въпреки, че предметът на всеки правен спор се очертава от заявеното от ищеца в исковата молба, съответно в отговора от ответника, въззивният състав обсъждал законосъобразността на обжалваната заповед и по същество.

Правният извод, който се налагал в делото бил, че работодателят правилно бил квалифицирал деянието на И. М. О. като нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 8, пр. 1 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 126, т. 9 от КТ работникът или служителят бил длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие. Съдебната практика приемала, че злоупотреба с доверието на работодателя била налице, когато служителят, възползвайки се от служебното си положение, бил извършил преднамерени действия, с цел извличане на имотна облага или без да извлече имотна облага, бил извършил деяние, компрометиращо оказаното му доверие, при което бил злепоставил интересите на работодателя, независимо дали деянието е извършено умишлено.

В случая категорично се доказвало, че И. М. О. със своето потребителско име и парола е интервенирал в софтуерния продукт „М.“, като бил коригирал данни за 70 броя МПС-та, собствениците на които били заплатили на общината общо 19 817.25 лв. по-малко данъци. Това поведение било изцяло в противовес на трудовите му функции, които повелявали да поддържа актуална база данни за движимото и недвижимо имущество на ЮЛ и ФЛ по ЗМДТ, а не да манипулира тези данни.

По този начин той бил компрометирал оказаното му доверие, като без значение било обстоятелството дали бил извлякъл имотна облага за себе си или за другиго. Тези действия на О. съставлявали тежко дисциплинарно нарушение, за което законът предвиждал налагане на наказание дисциплинарно уволнение.

Установяването само на горното основание за дисциплинарно уволнение било достатъчно за потвърждаването на заповедта, с която било наложено. Но за пълнота на изложението въззивният съд излагал извода си, че били доказани и останалите нарушения по смисъла на чл. 187 от КТ, посочени в нея. Безспорно било, че като не е въвел действителните параметри за мощност, екокатегория и други на 70 броя МПС-та, а бил отразил неверни данни за тях, И. М. О. не бил изпълнил задължението си по длъжностна характеристика да поддържа актуална база данни. Това съставлявало нарушение по смисъла на чл. 187, т. 3 от КТ. От действията на Я. били настъпили вреди за работодателя под формата на неплатени данъчни задължения в пълен размер от задължени лица, собственици на 70 броя МПС-та, като размерът на вредата бил значителен-19 817.25 лв. Това било нарушение по чл. 187, т. 9 от ГПК, което се квалифицирало като друго тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, т. 7 от КТ, за което се налагало дисциплинарно уволнение.

С оглед дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, неправилни се явяват мотивите на въззивният съд в частта им, с която е прието, че развитието и приключването на дисциплинарното производство не можело да бъде осуетено от служителя, тъй като той бил обект на това производство, т. е. понасял правните последици от него, а не бил субект на същото, т. е. не го реализирал със свои действия и актове.

Последното се правело от работодателя. Ако било започнало реализирането на елементите от фактическия състав на едно основание за уволнение, изпълването на този фактически състав не можело да се спре с инициирането на друго основание за прекратяване на правоотношението. Очевидно въззивният съд е имал предвид, че осъществяването на фактическия състав на прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 330, т. 6, във връзка с чл. 190 от КТ не можело да бъде осуетено от работника или служителя, чрез предприемане на действия по осъществяването на друго основание за прекратяване на правоотношението, в случая това по чл. 326, ал. 1 от КТ.

Поради това е прието, че въпреки изтичането на срока на предизвестието на 10.12.200 година, налагането на дисциплинарното наказание „уволнение“, което е станало с връчването на заповедта на 15.12.2020 година, е законосъобразно. Видно е, че съставът на Окръжен съд Благоевград е приел, че това правило се прилага във всички случаи, независимо от добросъвестността или недобросъвестността на работника или служителя.

Съгласно отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, обаче такава разлика следва да бъде провеждана. В конкретния случай от фактическите твърдения в отговора на исковата молба на [община] може да се направи извод за наличието на недобросъвестност на И. М. О. при упражняването на правото му по чл. 326, ал. 1 от КТ. На 04.11.2020 година същият е отказал да получи поканата за даване на обяснения по чл. 193 от КТ.

Същевременно на 05.11.2020 година е посетил лекар. В амбулаторния лист за това посещение като основна диагноза е записано: „сърдечна, аритмия, неуточнена“, а като придружаващи заболявания са посочени: „други видове стенокардия“ и „хипертонично сърце, без (застойна) сърдечна недостатъчност“. Впоследствие на 09.11.2020 година И. М. О. се е снабдил с болничен лист за отпуск поради временна неработоспособност за периода от 04.11.2020 година до 23.11.2020 година, който отпуск е бил продължен с болничен лист от 24.11.2020 година за периода от 24.11.2020 година до 13.12.2020 година. И в двата болнични листа като диагноза е посочено: „други уточнени болести на жлъчния мехур“. Наред с това на 09.11.2020 година И. М. О. подава предизвестие по чл. 326, ал. 1 от КТ, в което е посочил: „Уведомявам Ви, че съм във влошено здравословно състояние, за което ще представя болничен лист. Заявявам желанието си да бъде прекратено трудовото ми правоотношение с Вас, на основание чл. 326, ал. 1 от КТ-в едномесечен срок пот получаване на настоящето заявление.“

Същевременно заповедта за налагане на дисциплинарно наказание била изготвена на 24.11.2020 година, но била връчена едва на 15.12.2020 година, след изтичането на разрешения на И. М. О. отпуск поради временна неработоспособност. От посоченото следва, че О. е подал предизвестието по чл. 326, ал. 1 от КТ след като вече е узнал за предприетите, по отношение на него, от страна на работодателя действия по налагане на дисциплинарно наказание.

При това няма данни влошеното му здравословно състояние да е било пречка да изпълнява възложената му работа, а самото действие е предприето в момент, в който връчването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не може да бъде връчена поради ползвания от И. М. О. отпуск поради временна неработоспособност, а срокът на предизвестието е очевидно недостатъчен за преодоляване на ползваната от него предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1 от КТ. От това следва извода, че действията на О. по чл. 326, ал. 1 от КТ са предприети с цел избягване на налагането на дисциплинарното наказание за извършеното от него дисциплинарно нарушение, поради което съществуващото между него и [община] трудово правоотношение не трябва да се счита прекратено към момента на налагането на наказанието.

От установената по делото фактическа обстановка е видно, че работодателят е изискал от И. М. О. обяснения за действията, за които му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ със заповед № 109/24.11.2020 година на кмета на [община], по реда на чл. 193 от КТ. О. е отказал да получи поканата, с която е направено искането за даване на обяснения, поради което липсата на такива се дължи на неговото поведение, а не може да се вмени във вина на работодателя.

Дисциплинарното наказание е наложено от работодателя със заповед, отговаряща на изискванията на чл. 195 от КТ, даваща възможност на служителя да узнае за какво точно му се налага наказанието и да организира защитата на правата си. Извършването на дисциплинарното нарушение е доказано от събраните по делото доказателства, включително и от заключението на изслушаната по делото експертиза, а при налагането на наказанието е спазено правилото на чл. 189, ал. 1 от КТ.

В исковата молба не са навеждани доводи за това, че дисциплинарното наказание е наложено в нарушение на правилата на чл. 194 от КТ, поради което и съдът не е разглеждал дали това е така.

Предвид изложеното така предявените от И. М. О. срещу [община] искове с правно искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, което налага обжалваното решение да бъде потвърдено.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 319/23.05.2022 година на Окръжен съд Благоевград, втори въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 235/2022 година.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: 1.
2.