Влияние на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ върху владението и придобивната давност

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50119

София, 15.11.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр. д. № 4667 по описа за 2021 година.
Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Подадена е касационна жалба от Т. К. В., чрез адвокат С. М., срещу решение № 264378 от 01.07.2021 г. по в.гр.д.№ 8549/2020 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 119979 от 16.05.2017 г. по гр.д.№ 67789/2015 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 33 състав, и са отхвърлени предявените по реда на чл.124, ал.1 ГПК, от Т. К. В. срещу В. В. К. и С. В. К., отрицателни установителни искове за признаване за установено, че ответниците не са собственици на недвижими имоти, находящи се в [населено място], район “Нови Искър”, [улица], нанесени като поземлени имоти с идентификатори .........и .........по одобрената кадастрална карта на [населено място], с площи, съответно, от 346 кв.м. и 273 кв.м., които по отменения кадастрален план на града от 1956 г. са съставлявали реални части от имот пл. № ....., в кв. ..., и за които по регулационния план от 1984 г. са били отредени парцели ........., с площ от 390 кв.м. и ............, в кв. .......... Излагат се съображения за неправилност на решението, поради необоснованост на фактическите изводи, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения – необсъждане на всички събрани по делото доказателства, както и на твърденията и доводите на страните, и поради противоречие с материалния закон – чл. 79, ал. 1 и чл. 69 ЗС. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Претендира се присъждане на разноски, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции.

Срещу касационната жалба е подаден отговор от В. В. К. и С. В. К., чрез пълномощника им адв. С. Ч., в който са изложени съображения за правилност на въззивното решение и се иска потвърждаването му. Претендират се разноски за настоящата инстанция.

С определение № 215 от 20. 05. 2022 г. по гр. д. № 4667/2021 г. на ВКС, 1 г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: прекъсването на течението на погасителния давностен срок по силата на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ има ли за последица прекъсване и на владението върху имота, започнало преди това.

Въпросът е обсъждан в тълкувателно решение № 10/05. 01. 10. 12 г. по т.д. № 10/2012 г. на ОСГК на ВКС и в тълкувателно решение № 1/6. 08. 2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС. В мотивите към първото се приема, че нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ заличава с обратна сила изтеклата до момента на влизане на този закон в сила придобивна давност, но не изключва фактическото господство върху вещта, нито пък намерението на владелеца да я свои по-нататък. Прекъсва се придобивната давност, течението на придобивния давностен срок, а не владението върху вещта. Именно поради това, че се прекъсва времевият срок, а не владението, то придобивната давност, която започва да тече след прекъсване на давността е идентична по вид на давността, текла до прекъсването й. В мотивите и към двете тълкувателни решения е разяснено, че упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало.

По основателността на касационната жалба:

Делото има за предмет предявени от Т. К. В. срещу В. В. К. и С. В. К. отрицателни установителни искове за собственост на описаните по-горе поземлени имоти.

Правният интерес от исковете е обоснован с твърдението, че ищците са собственици на процесните имоти, като са ги придобили на основание чл. 79, ал. 1 ЗС, чрез упражнявано от 1969 г. до предявяване на иска на 5. 11. 2015 г. владение, основано на договор прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с н.а. № ....../8. 12. 1969 г., към което са присъединили и владението на праводателя си по договора К. В. П., признат за собственик по давност с н.а. № ........../1962 г., както и с обстоятелството, че ответниците претендират да са собственици на същите имоти на основание реституция по ЗСПЗЗ. Горното видно от исковата молба, уточнена в проведените на 6. 10. 2016 г., пред първоинстанционния съд, и на 12. 03. 2018 г., пред въззивната инстанция, открити съдебни заседания.

Ответниците са оспорили иска като неоснователен. Заявили са, че те са собственици на процесния имот,като са го придобили на основание влязло в сила решение № ........../7. 10. 2004 г. на ОСЗ – [населено място], постановено въз основа на влязло в сила съдебно решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, и скица към него.

По делото е представен констативен нотариален акт № ......./1962г., с който бащата на ищцата К. В. П. е признат за собственик по давност на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място] - София – неурегулирано дворно място в местността “Г.”, с построена върху него къща, цялото застроено и незастроено от 2 000 кв. м., при съседи: Ф. Г., Гълъб С., К. Г., Ц. З., И. А. и Б. С.. С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с н.а. № ......./1969 г., К. П. е продал на дъщеря си Т. В. и съпруга й И. В. описания по-горе имот, ведно с построената в него къща, срещу задължението на приобретателите да поемат издръжката и гледането на прехвърлителя и съпругата му Е. П. до края на живота им. С нотариален акт № ........./30.05.2007 г. по описа на нотариус С. М., рег. № ........, ищцата Т. В. и съпругът й И. В. са признати за собственици по давност на недвижими имоти, находящи се в [населено място],[жк], [улица], а именно: а/. поземлен имот с пл. № .........с обща площ от 1 180 кв. м., за който имот са отредени УПИ ........ с уредени сметки по регулация, УПИ.........., УПИ .......... и УПИ ..........,........., всички от кв........., с неуредени сметки по регулация; б/. поземлен имот с пл.№ .........от кв..........по кадастралния план на [населено място],[жк], целия с площ 412 кв.м., за който имот е отреден УПИ ............,..........от кв.........., с неуредени сметки по регулация.

Според показанията на свидетелите В. Я. М. и Л. В., процесният имот се владее от Т. В. и съпруга й повече от 40 години, а преди това – имотът е владян от бащата на ищцата К.. Целият имот е ограден, с направена подпорна стена и с единствен достъп от лицевата му част, където имало куче и не можело да се влезе незабелязано. Имотът е застроен в единия край с къща, в другия край със стопански постройки, мястото между сградите е обработвано и ползвано като градина. През последните 40-50 г. никой друг освен ищцата и съпругът й не са владели имота.

Данни за идентичност между процесните имоти и имотите, описани в коментираните по-горе писмени доказателства, се съдържат в комбинирана скица-приложение № 5 към исковата молба и 2 броя скици № № 15-414671/13. 11. 2014 г. и 15-414662/13. 11. 2014 г., на поземлени имоти с идентификатори № ............и № ............, издадени от С. – София, както и в заключението на съдебнотехническата експертиза. В разписния лист към кадастралния план на [населено място] като собственик на имота са записани Т. К. В. и И. И. В., на основание н.а. № ......../1962 г., а в кадастралните регистри към кадастралната карта, одобрена 2012 г., като собственик на имота са записани Т. К. В. и И. И. В., както и наследодателката на ответниците С. Г. И..

Във връзка със заявеното от ответниците В. В. К. и С. В. К. придобивно основание е прието за установено от фактическа страна, че същите са наследници на С. Г. И., починала на 02. 12. 2002 г. С решение № ........../7. 10. 2004 г. на ОСЗГ – [населено място] на наследниците на С. Г. И. е възстановена собствеността в съществуващи стари реални граници върху процесните имоти. Решението е постановено въз основа на постановено по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ съдебно решение от 03. 07. 2000 г. по гр. д. № 1303/1999 г. на СРС.

От правна страна въззивният съд е приел, че процесните имоти са собственост на ответниците В. В. К. и С. В. К., които са ги придобили на заявеното от тях придобивно основание - наследяване на С. Г. И. и влязло в сила реституционно решение по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ. Заявеното от ответниците придобивно основание, възникнало на 21. 10. 2004 г. (влизане в сила на реституционното решение на общинската служба по земеделие и гори), не е погасено към предявяване на отрицателния установителен иск, тъй като ищците не са придобили спорните имоти по давност. В тази връзка съдът е приел, че до 21. 10. 2004 г., когато е влязло в сила РПК № ......../7. 10. 2004 г. на ОСЗГ – Нови Искър, е било невъзможно придобиване на имота по давност от ищците, съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. Ищцата се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост по давност през 2007 г., но 10 годишният придобивен давностен срок е започнал да тече най-рано на 22. 10. 2004 г. и не е бил изтекъл към 2007 г. Прието е, че след 22. 10. 2004 г. ищците са били държатели на имота и, за да променят държането във владение, е следвало да демонстрират промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност. В случая това не е доказано – разпитаните свидетели установяват осъществявано от ищците владение преди 21. 10. 2004 г., но след 21. 10. 2004 г. същите са държатели и не е доказано превръщане на държането във владение чрез демонстриране намерение за своене на имота спрямо ответниците по иска.

Решението е неправилно.

Обоснован е изводът на въззивния съд, че в полза на ответниците, като наследници на С. Г. И., е постановено решение № ........./7. 10. 2004 г. на ОСЗГ – [населено място] за възстановяване на собствеността върху процесните имоти, влязло в сила на 22. 10. 2004 г.

Необоснован и противоречащ на разпоредбите на чл. 79 ЗС, 99 ЗС и чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ е изводът на съда, че придобитото от ответниците право на собственост към предявяване на отрицателния установителен иск за собственост не е било погасено, поради придобиването му по давност от ищците. Установено е, от категоричните, последователни и непротиворечиви показания на свидетелите, както и от писмените доказателства, че процесният имот се владее от ищцата Т. В. и съпруга й непрекъснато, явно, безспорно, несъмнено и спокойно в продължение на повече от 40 години преди предявяване на иска, включително и в периода 22. 10. 2004 г. – 5. 11. 2015 г. С влизане в сила на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ на 22. 11. 1997 г. се прекъсва само течението на придобивния давностен срок, но не и владението, нито владението се трансформира в държане. В мотивите към тълкувателно решение № 10/05. 01. 10. 12 г. по т.д. № 10/2012 г. на ОСГК на ВКС се приема, че нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ заличава с обратна сила изтеклата до момента на влизане на този закон в сила придобивна давност, но не изключва фактическото господство върху вещта, нито пък намерението на владелеца да я свои по-нататък. Прекъсва се придобивната давност, течението на придобивния давностен срок, а не владението върху вещта. Именно поради това, че се прекъсва времевият срок, а не владението, то придобивната давност, която започва да тече след прекъсване на давността е идентична по вид на давността, текла до прекъсването й. В посоченото по-горе тълкувателно решение, както и в тълкувателно решение № 1/6. 08. 2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС е разяснено, че упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало.

Като е приел, че към предявяване на отрицателния установителен иск ответниците са собственици на процесния имот на заявеното от тях основание – наследяване на С. Г. И. и реституция по ЗСПЗЗ, тъй като не са изгубили, на основание чл. 99 ЗС, правото си на собственост, поради придобиването му от ищците по давност, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.

Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия и с оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК, след отмяната следва да бъде постановено решение по същество, с което предявеният отрицателен установителен иск бъде уважен.

При този изход на делото ответниците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците сумата 2643, 40 лв. съдебни разноски, направени при разглеждане на делото пред всички инстанции.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 264378 от 01.07.2021 г. по в.гр.д.№ 8549/2020 г. на Софийски градски съд И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, от Т. К. В. срещу В. В. К. и С. В. К., отрицателни установителни искове, че В. В. К. и С. В. К. не са собственици на недвижими имоти, находящи се в [населено място], район “Нови Искър”, [улица], нанесени като поземлени имоти с идентификатори ..........и ............по одобрената кадастрална карта на [населено място], с площи, съответно, от 346 кв.м. и 273 кв.м., които по отменения кадастрален план на града от 1956 г. са съставлявали реални части от имот пл. № ........., в кв. .........., и за които по регулационния план на [населено място] от 1984 г. са били отредени парцели .........., с площ от 390 кв.м. и ............, с площ от 355 кв.м., в кв. ............

ОСЪЖДА В. В. К. и С. В. К., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на Т. К. В. сумата 2643, 40 лв. съдебни разноски, направени при разглеждане на делото пред всички инстанции.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: