Набедяване на полицейски служител в престъпление чрез сигнал до МВР

Текстът на акта

Ключови фрази

Набедяване в престъпление пред орган на власт * обществено порицание * неоснователност на касационна жалба

Р Е Ш Е Н И Е

№ 141

гр. София, 16 март 2026 г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА

БОНКА ЯНКОВА

при секретаря Илияна Петкова

и в присъствието на прокурора Калин Софиянски

изслуша докладваното от

съдия ИВАНОВА касационно дело № 1110 по описа за 2025 г

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ю. А. М., депозирана чрез неговия защитник, срещу нова въззивна присъда на Пернишки окръжен съд № 9 от 23.09.2025 г, по ВНОХД № 305/25, с която е отменена присъда на Районен съд, Перник, № 16 от 8.05.2025 г, по НОХД № 644/24, и подсъдимият жалбоподател е признат за виновен в това, че на 20.05.2021 г в [населено място], пред надлежен орган на властта чрез подаване на сигнал до Министерство на вътрешните работи / МВР /, изпратен по компетентност на дирекция „Вътрешна сигурност“ към МВР и Окръжна прокуратура, Перник, е набедил С. П. В., началник група ПППС при 1 РУ, Перник, в множество престъпления, като знаел, че е невинен, с оглед на което и на основание чл. 286, ал. 1 НК и чл. 54 НК, е осъден на „лишаване от свобода“, за срок от една година, при „строг“ режим, и „обществено порицание“, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата в кабелна телевизия „К.“.

С присъдата на първата инстанция подсъдимият е признат за невиновен в това, че на 20.05.2021 г в [населено място], пред надлежен орган на властта чрез подаване на сигнал до Министерство на вътрешните работи / МВР /, изпратен по компетентност на дирекция „Вътрешна сигурност“ към МВР и Окръжна прокуратура, Перник, е набедил С. П. В., началник група ПППС при 1 РУ, Перник, в множество престъпления, като знаел, че е невинен, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението по чл. 286, ал. 1 НК НК.

С жалбата се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Сочат се следните доводи: Липсва елемент от обективната страна на състава на престъпление по чл. 286, ал. 1 НК, тъй като сигналът е подаден до МВР, а не до „надлежен орган на властта“. Установено е, че подсъдимият е използван като информатор на полицейското управление в [населено място], а отправеното към него искане да се внедри в определени престъпни групи, е представлявало заплаха за неговата сигурност, което е довело до отказа му да извърши поисканото действие. Не е установена субективната страна на деянието, което е основание за оправдаване на подсъдимия. Не е взето предвид, че жалбоподателят е с ниска степен на образование и с неразвит интелект, което му е попречило да прави преценка коя информация е важна и коя е маловажна. Неправилно са оценени показанията на св. Л. и на св. Д., а са пренебрегнати показанията на св. Я., съпруга на подсъдимия. Материалният закон е приложен неправилно, доколкото деянието не съставлява престъпление по чл. 286, ал. 1 НК.

С жалбата се иска отмяна на осъдителната присъда и оправдаване на подсъдимия.

В съдебно заседание на ВКС защитникът поддържа жалбата и пледира за оправдаване на подсъдимия.

Подсъдимият жалбоподател се присъединява към становището на своя защитник.

Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Окръжният съд е провел цялостен и задълбочен анализ на събраните доказателства и средствата за тяхното установяване, при което е достигнал до верни изводи по релевантните факти. Вярно са оценени показанията на св. Л. и св. Д., анализирани в контекста на показанията, депозирани от св. В., и след съпоставянето им с приложените писмени доказателства. Установено е, че св. В. е познавал подсъдимия като част от криминалния контингент на [населено място], като свидетелят е допринесъл за разкриване на извършени от жалбоподателя престъпления, спазвайки стриктно служебните си задължения на полицейски служител. Процесният сигнал с данни за извършени множество престъпления, уличаващ св. В., е подаден до МВР в момент, когато подсъдимият е бил „задържан под стража“ по обвинение за участие в грабеж, за който именно В. е проявил активност за разобличаване на виновния. На следващо място, вярно са оценени показанията на св. Я., в които проличава явната й заинтересованост от изхода на делото в качеството й на съпруга на подсъдимия, което е дало основание на окръжния съд да откаже кредитирането им. Отдадено е дължимото значение на писмените доказателства, от които е установено, че с оглед служебното качество на св. В. като служител на МВР, сигналът на подсъдимия е препратен на дирекция „Вътрешна сигурност“ и отделно от това, на Окръжна прокуратура, Перник, за проверка на изнесените данни. Изяснено е, че предварителна проверка е извършена и след като е изяснено, че изнесената в сигнала информация не отговаря на обективната истина, прокуратурата е постановила отказ да бъде образувано наказателно производство.

С оглед на изложеното, ВКС намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което не се поражда процесуална необходимост от отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото на окръжния съд за ново разглеждане от друг състав.

Не е допуснато и нарушение на материалния закон.

Окръжният съд е изложил съображения, че са осъществени признаците от състава на престъплението по чл. 286, ал. 1 НК, които са верни и се споделят от настоящата инстанция. Правилно е становището, че депозирането на сигнала до министъра на вътрешните работи като ръководител на ведомство / МВР /, което разполага с правомощия да придвижи сигнала към разследващите органи, е основание да бъде прието, че сигналът е депозиран до „надлежен орган“ по смисъла на чл. 286, ал. 1 НК. Съдебната практика е изяснила, че „надлежен орган на власт“ е този орган, който може да инициира наказателно производство срещу набеденото лице. При действието на НПК / отм. /, наказателно производство е можело да бъде започнато със съставяне на постановление за образуването му от прокурор или следовател. Действащият процесуален закон предвижда, че досъдебното производство може да започне и с първото действие по разследването. Разследващи органи, освен следователите, са и разследващите полицаи, и полицейски органи в МВР, които могат да извършат действия по чл. 212, ал. 2 НПК, когато това им е възложено от прокурор, следовател или разследващ полицай. Тази процесуална уредба, залегнала в действащия НПК / ДВ, бр. 86/2005 г / разширява кръга на „надлежните органи“ по чл. 286, ал. 1 НК, като включва освен тези, които могат да образуват наказателно производство, и тези, които могат да го започнат / решение на ВКС № 558 от 4.02.2014 г, по н. д. № 1760/2013, 1 НО /. По настоящето дело, сигналът е подаден до органите на МВР, които по закон имат задължение да разкриват престъпления и да противодействат на тяхното извършване. Сигналът е придвижен до дирекция „Вътрешна сигурност“ и до Окръжна прокуратура, Перник, по този сигнал е извършена предварителна проверка и е постановен отказ на прокурора да образува наказателно производство. Такова движение на сигнала не би било възможно, ако той е подаден до орган, извън „надлежните органи“ по чл. 286, ал. 1 НК, например, до Президента на Република България или до ръководител на ведомство, което не е призвано да осъществява правоохранителна дейност. Престъплението по чл. 286, ал. 1 НК е формално. В момента на уведомяване на „надлежния орган“, че определено лице е извършило престъпление, престъплението е довършено. Ако набеденото лице е привлечено към наказателна отговорност, това е основание за квалифициране на деянието по чл. 286, ал. 2 НК.

На следващо място, верен е извода на окръжния съд, че подсъдимият е набедил св. В., като е знаел, че е невинен. Не може да бъде споделен довода, че, след като жалбоподателят е с ниска степен образование и неразвит интелект, това му е попречило да оценява важността на определени обстоятелства. В сигнала, подаден от подсъдимия, се съдържат твърдения за множество престъпления, приписвани на св. В., при наличие на съзнание у дееца, че контактите му със св. В. са изцяло на служебна основа, а именно: комуникацията между двамата е била само във връзка с работата на свидетеля като полицейски служител, който в това си качество е участвал в разкриване на престъпления. Изяснено е, че жалбоподателят разполага с обща житейска и правна грамотност, тъй като той е личност със завършено психологическо развитие, с придобит житейски и социален опит, а отделно от това, срещу него са водени множество наказателни дела, приключили с осъдителни присъди, което дава основание да се приеме, че подсъдимият е имал досег с нормите на Наказателния кодекс. Следователно, за подсъдимия е било известно, че изложените в сигнала обстоятелства сочат на престъпни прояви, приписани на св. В., със знанието, че не са извършени от него, като целта на сигнала е била да бъде злепоставен свидетеля, което да повлияе негативно и на неговото служебно положение. Подсъдимият е имал яснота относно действията на св. В. в кръга на неговата компетентност като полицейски служител, призван да противодейства на престъпността и разобличаване на извършителите на престъпни посегателства, като ясно е съзнавал, че нито едно от неговите твърдения в сигнала не отговарят на обективната истина. Установено е, че сигналът е подаден, след като подсъдимият е бил обвинен в грабеж, за разкриването на който е съдействал св. В., което е мотивирало обвиняемия да злепостави служителя на полицията, който е „отговорен“ за неговото привличане към наказателна отговорност. Що се отнася до довода, че подсъдимият е сътрудничил на полицията в [населено място], такъв факт не е приет от съда, както и липсват доказателства да му е наредено „да се внедри в определена престъпна група“, за да бъде коментиран такъв факт. От друга страна, и за сътрудниците на полицията важи забраната да извършват престъпления, а в случай, че извършат такива, те носят наказателна отговорност, както всички останали граждани.

На следващо място, верен е извода на окръжния съд, че е налице субективната страна на престъплението по чл. 286, ал. 1 НК. Деянието е извършено умишлено и затова е налице съставомерност и от субективна страна. В тази насока, правилно е взето предвид, че деецът е имал знание относно неистинността на изложените от него обстоятелства, но е сезирал органите на МВР, за да уличи невинен човек. Правото на гражданите да подават сигнали предполага изнасяне на данни, известни на лицето, подало сигнала, за проверката на чиято истинност се сезират компетентните органи. В случай, че сигналът е насочен срещу определено лице, подателят на сигнала изнася известната му информация, без да съзнава, че се касае за невинно лице, като в този случай, целта на сигнала е да се изясни дали посоченото лице е извършило престъпление. При престъплението по чл. 286, ал. 1 НК, деецът изнася данни, сочещи на извършено престъпление, от страна на определено лице, като предварително разполага с информация за неговата невинност. При тази хипотеза, се извършва посегателство, както срещу доброто име на лицето, засегнато в сигнала, така и срещу правосъдието, което ангажира сериозен ресурс за проверка на изнесеното в сигнала, макар и за подателя на сигнала да е известно, че е налице изначална липса на престъпление, какъвто е и настоящият случай.

С оглед на изложеното, ВКС намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, а искането за отмяна на осъдителната присъда и оправдаване на подсъдимия, което е възможно само в случаите по чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, не може да бъде удовлетворено.

По тези съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в СИЛА нова въззивна присъда на Пернишки окръжен съд № 9 от 23.09.2025 г, по ВНОХД № 305/25.

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: