Вписване като адвокат без изпит и признаване на юридически стаж

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 100

[населено място] 10.08.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

при участието на секретаря Валентина Илиева

разгледа докладваното от съдията Декова

гр.дело №3061 по описа за 2021 год.

Производството е по реда на чл.7, ал.7 от Закона за адвокатурата.

Образувано е по жалба с вх. № 2058/13.07.2021 г. на С. П. П., чрез процесуален представител адв.С., против решение № 3459 на Висшия адвокатски съвет от 18.06.2021г., с което е оставена без уважение жалбата му срещу решение на Софийски адвокатски съвет, обективирано в протокол №15 от 16.04.2021г., с което се постановява отказ да бъде вписан в регистъра на адвокатите на Софийска адвокатска колегия на основание чл.6, ал.3 от Закона за адвокатурата - без полагане на изпит за адвокатска правоспособност. Искането е да се отменят решенията и да бъде задължен Софийски адвокатски съвет да извърши вписването му на основание чл.6, ал.3 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./.

Ответникът по жалбата Висш адвокатски съвет, чрез процесуален представител адв.А., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Претендира се адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв.

Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за неправилност на решението, приема следното:

С. П. П. е подал молба до Софийски адвокатски съвет да бъде вписан в регистъра на адвокатите на Софийска адвокатска колегия на основание чл.6, ал.3 от Закона за адвокатурата - без полагане на изпит за адвокатска правоспособност, поради това, че има юридически стаж повече от 5 години, вкл. времето преди да е придобил юридическа правоспособност по смисъла на чл.4, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл.294 от Закона за съдебната власт, през 2018г. – като юрисконсулт на територията на Република България в търговско дружество и като юрисконсулт в адвокатска фирма, консултантска фирма и банка в Република Франция.

С обжалваното решение на Висшия адвокатски съвет е оставена без уважение жалбата на С. П. П. срещу решението на Софийски адвокатски съвет, с което се постановява отказ да бъде вписан като адвокат по чл.6, ал.3 ЗАдв. в Софийска адвокатска колегия, по съображения, че не е придобил изискуемия се юридически стаж по смисъла на §1 ДР ЗАдв.

Решението е правилно.

Със Закона за адвокатурата са уредени три хипотези във връзка с юридическия стаж, при изпълняване изискванията на които лице, притежаващо юридическа правоспособност, може да стане адвокат: да има две години юридически стаж и да е положил успешно изпит; да има пет години юридически стаж; младши адвокат да стане адвокат след като има две години юридически стаж. Съгласно чл.4, ал.1, т.3 и т.4 ЗАдв. адвокат може да стане лице, което има най-малко две години юридически стаж и положи предвидения в закона изпит. Без полагане на изпит, съгласно чл.6, ал.3 ЗАдв., се вписват лицата, които имат най-малко пет години юридически стаж.

Разпоредбата на чл.6, ал.3 от Закона за адвокатурата установява вписване без полагане на изпит на: кандидатите с образователна и научна степен „доктор по право”, както и лицата, които имат юридически стаж повече от 5 години. В съответствие с изискванията на закона са доводите на Висшия адвокатски съвет, че за юридически стаж се приема само този стаж, който следва придобиването на юридическа правоспособност. Стажът преди да е придобил юридическа правоспособност по смисъла на чл.4, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл.294 от Закона за съдебната власт, през 2018г. – като юрисконсулт на територията на Република България в търговско дружество и като юрисконсулт в адвокатска фирма, консултантска фирма и банка в Република Франция, не е зачетен като „юридически стаж“ по съображения, че изискуемият, съгласно чл.4 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./ юридически стаж следва да бъде такъв по смисъла на §1, т.1 ДР ЗАдв. Последният изисква както завършено висше юридическо образование, така и положен теоретико-практически изпит, който се обективира в удостоверение за юридическа правоспособност, издавано от министъра на правосъдието, в какъвто смисъл е и трайната съдебна практика /напр. решение по гр.д.№2634/2017г. на ВКС, ІVг.о., решение по гр.д.№5067/2016г. на ВКС, ІІІг.о., решение по гр.д.№2355/2013г. на ВКС, ІІІг.о., решение по гр.д.№1064/2013г. на ВКС, ІІІг.о./. С. П. П. е завършил специалност „право и политики на развитието“, степен магистър, в Университет Рене Декарт, Париж, Франция, с диплома от 2008г. и на основание чл.14, ал.1 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища, му е признато висше образование магистър по право /удостоверение от № 10-142/20.01.2016г. на Национален център за информация и документация/. С приложените към заявлението документи се удостоверява, че има трудов стаж 9 години и 2 месеца, от които 2 години 3 месеца и 15 дни – „юридически стаж“ след придобиване на юридическа правоспособност по смисъла на чл.4, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл.294 от Закона за съдебната власт, като юрисконсулт. Преди това има трудов стаж като юрисконсулт на територията на Република България от 01.03.2016г. до 17.08.2018г. /датата на протокола за издържан изпит за придобиване на юридическа правоспособност по чл.294 ДСВ/ и като юрисконсулт в Република Франция /последният с продължителност 4 години, 9 месеца и 12 дни - в адвокатска фирма, консултантска фирма и банка/. Придобил е юридическа правоспособност по смисъла на чл.4, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл.294 от Закона за съдебната власт, през 2018г. /удостоверение за правоспособност №634/13.09.2018г. на Министерство на правосъдието на Република България/. Работил е на длъжност „главен юрисконсулт“ в „НЕТ ЕНД ЛО“ ООД, код по БУЛСТАТ[ЕИК], от 01.03.2016г. до 01.12.2020г., когато трудовият му договор е прекратен на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ. Т.е. от документите за трудов стаж, на които самият жалбоподател е основал искането си по чл.6, ал.3 ЗА, не се установява след придобиването на юридическа правоспособност през м.август 2018г. до подаване на 15.03.2021г. на молбата за вписване в регистъра на Софийска адвокатска колегия, да е работил повече от 5 години като юрисконсулт.

Съгласно чл.294 от Закона за съдебната власт з авършилите висше образование по специалността "Право" придобиват юридическа правоспособност след 6-месечен стаж като стажант-юристи и полагане на изпит /ал.1/; през времето на стажа стажант-юристите се запознават практически с основните функции и с организацията на работата на професиите, за които се изисква юридическо образование и участват в изготвянето на проекти на актове и документи с правно значение /ал.2 - Изм– ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г./. Редакция на ал.2 преди изменението: През времето на стажа стажант-юристите се запознават практически с основните функции и с организацията на дейността на органите на съдебната власт и участват в изготвянето на постановяваните от тях актове.

В съответствие с изискванията на закона са изводите на Висшия адвокатски съвет, че времето преди 17.08.2018г., през което С. П. П. е работил като юрисконсулт на територията на Република България и в Република Франция, не представлява юридически стаж по смисъла на чл.4 ЗАдв., вр. §1, т.1 ДР ЗАдв. Съгласно посочената допълнителна разпоредба юридически стаж по смисъла на Закона за адвокатурата е времето, през което лицето е работило на длъжност или упражнявало професия, за която се изискват юридическо образование и правоспособност, включително стаж на лицата с висше юридическо образование, които работят на длъжност съдебен помощник във Върховния касационен съд или Върховния административен съд, прокурорски помощник във Върховната касационна прокуратура или Върховната административна прокуратура, разследващ полицай с висше юридическо образование в системата на Министерството на вътрешните работи, разследващ полицай с висше юридическо образование в Министерството на отбраната или разследващ митнически инспектор в Агенция "Митници". Доколкото се касае до изключение от общото правило, при това – предвидено в императивна норма, при неяснота, същото не може да се тълкува разширително /решение по гр.д.№5067/2016г. на ВКС, ІІІ г.о./. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че придобитият от него стаж като юрисконсулт преди придобиване на юридическа правоспособност по смисъла на чл.4, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл.294 от Закона за съдебната власт, представлява юридически стаж по смисъла на §1, т.1 ДР ЗА, защото счита, че придобитата от него юридическа правоспособност в Република Франция е еквивалентна на тази, която се придобива в Република България. В случая по чл.6, ал.3 ЗА, правилата, уреждащи професията в Република България, отчитайки придобития професионален опит на длъжност или професия, за която се изискват юридическо образование и правоспособност, за посочения период от пет години, че е разумно да се предполага, че юристът е придобил необходимите качества, за да се включи в професионалното адвокатско съсловие в Република България, без да се явява на изпит за проверка, че е придобил професионален опит. Според правилата, уреждащи професията на адвоката в Република Франция, юрисконсултите имат възможност да се включат в професионалното адвокатско съсловие без изпит, с доказан професионален опит най-малко 8 години в едно или няколко предприятия. Обстоятелството, че юристът е придобил професионален опит като юрисконсулт в Република Франция, не го освобождава от спазване на правилата, уреждащи достъп до адвокатската професия в Република България, вкл. посочената хипотеза на чл.6, ал.3 ЗАдв. във връзка с юридическия стаж, при изпълняване изискванията на които лице, притежаващо юридическа правоспособност, може да стане адвокат. Касае се до национални правила на професията, които не се засягат от правилата, уреждащи професията в друга държава членка на ЕС, нито в посочената хипотеза на чл.6, ал.3 ЗАдв. /във връзка с юридическия стаж, при изпълняване изискванията на които лице, притежаващо юридическа правоспособност по смисъла на чл.4, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл.294 от Закона за съдебната власт, може да стане адвокат/ може да бъде зачетен стажа на С. П. като юрисконсулт в Република Франция, предвид различния подход на двете национални законодателства към отчитане на придобития професионален опит за включването в професионалното адвокатско съсловие.

Според жалбоподателя с атакуваното решение се създава непряка дискриминация за всички лица, които могат да докажат професионална практика като юрисконсулти в други държави членки и които не са придобили юридическа правоспособност в България. Излага съображения, че този отказ нарушава законовите изисквания и противоречи на чл.45 и чл.49 ДФЕС, които имат директен ефект, като: 1/лишава от право на свободно движение лицата, придобили права за упражняване на юридически стаж по законите на друга държава-членка, в която не се изисква юридическа правоспособност по смисъла на закона в България; 2/създава непряка дискриминация за достъп до професията на юрисконсулт и на адвокат в България; 3/прави по-малко привлекателно упражняването на гражданите на Съюз, вкл. на държавата, приела въпросната ограничителна мярка, на гарантираните от ДФЕС основни свободи; 4/ ограничава неговата свобода на установяване. Сочи, че според практиката на СЕС, мярка, която създава пречка за свободно движение на работници и за свободата на установяване, ако се предположи, че не е дискриминационна, може да бъде допусната само ако с нея се преследва законосъобразна цел, съвместима с Договора и обоснована с императивни съображения от общ интерес, при условие, че прилагането на такава мярка може да гарантира постигането на съответната цел и не надхвърля необходимото за постигането й. Доводите са неоснователни. Както се посочи и в определение №153 от 12.04.2022г. по настоящото дело, относимо е решението на Съда на ЕС от 17 декември 2020, Onofrei, C-218/19, EU:C:2020:1034, основните точки в което са следните: „ правото на ЕС допуска правна уредба на държава членка да обуславя достъпа до адвокатската професия от притежаването на знания и квалификации, които са преценени за необходими /т. 26/; членове 45 ДФЕС и 49 ДФЕС по принцип не допускат национална мярка относно условията за вземане предвид — за целите на достъпа до адвокатската професия — на професионален опит, придобит в държава членка, различна от приелата тази мярка държава членка, която може да затрудни или да направи по-малко привлекателно упражняването от гражданите на Съюза, включително тези на приелата посочената мярка държава членка, на гарантираните от Договора за функционирането на ЕС основни свободи /т.30/; ограничение на свободата на движение е допустимо само ако, на първо място, е обосновано от императивно съображение от обществен интерес, и ако, на второ място, спазва принципа на пропорционалност, което означава, че с това ограничение може съгласувано и последователно да се гарантира, без да се надхвърля необходимото, постигането на преследваната цел /т.32/; защитата на потребителите, и по-специално на получателите на правни услуги, предоставяни от участващите в правораздаването професии, и от друга страна, доброто правораздаване, са сред целите, които могат да се считат за императивни съображения от общ интерес, годни да обосноват ограничаване на въпросните свободи /т.34/; Колкото до условието кандидатът да е практикувал националното право, следва да се отбележи, че когато определя знанията, необходими за упражняването на адвокатската професия, държавата членка във всички случаи има право да изисква задоволително познаване на националното право, тъй като правоспособността да се упражнява тази професия включва възможността за даване на съвети или за оказване на помощ по националното право /т.37/; в този контекст мярка, която изключва възможността задоволително познаване на националното право, даващо право на упражняване на адвокатската професия, да може да се придобие посредством практикуването само на правото на Съюза, не може да се счита за непропорционална с оглед на целите, посочени в точка 35 от настоящото решение, стига да не изключва възможността да се вземе предвид релевантността на областите, в които е работило заинтересованото лице /т.39/“. Доводите за неправилност на обжалваното решение поради допуснато процесуално нарушение - постановяване на решението извън посочения в закона едномесечен срок за произнасяне, са неоснователни, доколкото срокът е инструктивен.

По изложените съображения жалбата е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3459 на Висшия адвокатски съвет от 18.06.2021г., с което е оставена без уважение жалбата на С. П. П. срещу решение на Софийски адвокатски съвет, обективирано в протокол №15 от 16.04.2021г., с което се постановява отказ да бъде вписан в регистъра на адвокатите на Софийска адвокатска колегия на основание чл.6, ал.3 от Закона за адвокатурата

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: