Недопустимост на присъждане на лихва за период извън обжалването

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увредения срещу застрахователя * обезщетение за неимуществени вреди * Обезсилване на решение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60150

гр. София, 25.11.2021 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ГАЛИНА ИВАНОВА

при участието на секретаря Лилия Златкова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 2145 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Касационното обжалване е допуснато по жалбата на ответника по исковете, „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, срещу решение № 41/18.06.2020г. по в.т.д. № 53/2020 на Апелативен съд–Бургас в частта, с която „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на Ф. М. М. законна лихва върху присъденото от въззивната инстанция застрахователно обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) от още 5000 лева, считано от деня на застрахователното събитие - 25.10.2014г. до 20.05.2016г.

В жалбата се поддържа, че въззивното решение е обжалвано от ищцата в частта, в която е отхвърлен искът по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за 75 000 лева и за присъждане на лихва за забава, считано от 20.05.2016г. до окончателното плащане, но при частичната отмяна на първоинстанционното решение, въззивният съд е присъдил законна лихва върху увеличения от него размер на обезщетението по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) от по-ранна дата – 25.10.2014г. С оглед на това, застрахователят иска обезсилване на въззивното решение в частта, в която е присъдена законна лихва за периода от 25.10.2014г. до 20.05.2016г.

Ответникът по жалбата и ищец по делото, Ф. М. М., не е представила писмен отговор на касационната жалба на застрахователя. В съдебно заседание пълномощникът на ищцата изразява становище за основателност на жалбата на касатора в частта, в която е допуснато касационното обжалване.

С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предл. 2-ро ГПК за проверка за наличие на евентуална недопустимост на атакувания съдебен акт в частта за присъдената с него законна лихва върху застрахователното обезщетение от 5000 лева за периода от 25.10.2014г. до 20.05.2016г., предвид въведения с въззивната жалба на ищцата предмет на въззивното производство – законна лихва за забава върху претендираното обезщетение, считано от 20.05.2016г. до окончателното плащане на главницата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:

Ищцата е обжалвала с въззивна жалба първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за 75 000 лева, като се иска присъждане на застрахователно обезщетение от 75 000 лева, ведно със законна лихва, считано от 20.05.2016г. до окончателното плащане на главницата.

С въззивното решение на апелативния съд, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е уважен предявеният иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сума от още 5 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за настъпилите неимуществени вреди, вследствие смъртта на малолетното внуче на ищцата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на застрахователното събитие - 25.10.2014г. до окончателното й изплащане.

Видно от изложеното, апелативният съд е излязъл извън очертания с въззивната жалба на ищцата предмет на въззивното производство, присъждайки законна лихва върху главницата по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за период (считано от 25.10.2014г.), предхождащ началото на периода, за който ищцата иска заплащане на законна лихва за забава върху застрахователното обезщетение (считано от 20.05.2016г.), поради което в частта за присъдената лихва за забава за периода от деня на застрахователното събитие - 25.10.2014г. до 20.05.2016г. въззивното решение е недопустимо.

Предвид горното, касационната жалба е основателна в частта, в която е допуснато касационното обжалване, като въззивното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо в частта, в която „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на Ф. М. М. законна лихва върху присъденото от въззивната инстанция застрахователно обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) от още 5000 лева, считано от деня на застрахователното събитие - 25.10.2014г. до 20.05.2016г.

Водим от горното, на основание чл.293, ал.4 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,

Р Е Ш И

ОБЕЗСИЛВА решение № 41/18.06.2020г. по в.т.д. № 53/2020 на Апелативен съд–Бургас в частта, с която „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на Ф. М. М. законна лихва върху присъденото от въззивната инстанция застрахователно обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) от още 5000 лева, считано от деня на застрахователното събитие - 25.10.2014г. до 20.05.2016г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.