Редовно призоваване при продължително неоткриване на съобщения адрес

Текстът на акта

Ключови фрази

4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 66
гр. София, 15.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска като изслуша докладваното от съдия Владимиров гр. дело № 4885/2019 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 307, ал. 2 ГПК.

Образувано е по молба, вх. № 5022840/11.02.2019 г. по регистъра на Софийски районен съд (СРС), подадена от М. М. А. за отмяна на влязлото в сила решение № 373835/28.03.2018 г. по гр. д. № 1148/2016 г. на СРС, ГО, 81 състав.

В молбата се твърди, че страната вследствие на нарушаване на съответните правила – чл. 41, ал. 2 ГПК, е била лишена от възможност да участва в делото (не е била редовно призована за съдебното заседание на 20.03.2018 г. пред СРС) и не й е връчено редовно съобщението за решението по делото, а узнала за него на 23.01.2019 г., когато се снабдила от ЧСИ, пред който е образувано изпълнителното дело, по което е длъжник, с преписи от съобщението за образуването му и от изпълнителния лист, а на 01.02.2019 г. се запознала и със съдържанието на самото решение в архива на СРС.

Ответникът по молбата - „Топлофикация София“ ЕАД в писмено становище я намира за неоснователна. Претендира разноски.

Третото лице помагач - „Бруната“ ООД, не е изразило становище по нея.

С определение № 99 от 16.04.2020 г. на настоящия състав на Върховния касационен съд, на основание чл. 307, ал. 1 ГПК е допуснато разглеждане на молбата за отмяна.

Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

С решението, предмет на молбата за отмяна, е уважен предявения по реда на чл. 422 ГПК иск и е признато съществуването на вземане на „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. А. за сумата 275. 59 лв. - цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за апартамент с абонатен № 432984, находящ се в сградната инсталация на [улица], район „Искър“ на [населено място] за периода м. декември 2012 г. – м. април 2014 г., ведно със законната лихва, считано от 15.09.2015 г. до изплащането, както и за сумата 39. 80 лв. – лихва за забава върху главното вземане, за периода 31.01.2013 г. - 25.08.2015 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 55888/2015 г. на СРС, III ГО, 81 състав.

На ответника по иска (сега молител) е връчен срещу разписка на 29.09.2016 г. в канцеларията на СРС препис от исковата молба с приложенията, като страната е посочила адрес за призоваване и изрично е предупредена относно последиците от неизпълнение на задълженията си по чл. 40 и чл. 41 ГПК, вкл. и ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение без да уведоми съда за новия си адрес, то всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат за връчени (чл. 41, ал. 2, изр. 1 ГПК). В призовката до ответника за насроченото съдебно заседание на 20.03.2018 г. е отбелязано от връчителя, че адресатът е търсен на адреса, който е съобщил по делото на 28.12.2017 г., 14.01.2018 г. и 09.02.2018 г., но не е открит и при позвъняване никой не отваря. При връчване на съобщението за решението на страната на известния по делото неин адрес призовкарят е извършил същото отбелязване – че лицето е търсено на 30.04.2018 г., 13.05.2018 г., 18.06.2018 г. и 05.07.2018 г. и не е открито на адреса, а при позвъняване никой не отваря. Ето защо, както за съдебното заседание на 20.03.2018 г., така и за връчване на изготвеното по делото решение (вж. резолюцията от 20.07.2018 г.) съдът е приел, че е налице редовно призоваване за заседанието, респ. уведомяване на молителя за съдебния акт по същество на спора, съгласно чл. 41, ал. 2 ГПК.

Видно от данните, изнесени в показанията на разпитаните в настоящото производство свидетели С. и С. молителят живее на адреса в [населено място],[жк](по документ), а иначе е[жк], [жилищен адрес] на петия етаж повече от 25 години. Те са негови съседи от същия блок. Сочат, че в периода м. декември 2017 г.- м. юли 2018 г. молителят не е отсъствал от адреса повече от 1 месец, защото почти всеки ден се срещали във входа на блока, в който живеели (св. С.), респ. поне 3-4 пъти в месеца се засичали в асансьора, навън пред блока – св. С., при посещения на съпругата му на домашния й адрес, тъй като е личен лекар на този свидетел.

Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна.

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая доводите са, че страната не е могла да вземе лично участие в делото поради нарушаване на правилата за призоваване.

По силата на правилото на чл. 41, ал. 1 ГПК, страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Неизпълнението на това задължение има за последица приложението на фикцията по чл. 41, ал. 2, изр. 1 ГПК, според която всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За да бъде предпазена от тези неблагоприятни за нея последици поради незнание, страната се предупреждава за задължението си по чл. 41, ал. 1 ГПК с първото съобщение по делото (чл. 41, ал. 2, изр. 2 ГПК). В случая последното изискване е спазено – на ответника по иска (сега молител) е бил връчен препис от исковата молба с приложенията, като страната е съобщила адрес по делото и изрично е била предупредена за последиците от неизпълнение на задължението по чл. 41, ал.1 ГПК, а именно, че всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат за връчени (чл. 41, ал. 2, изр. 1 ГПК). Касае се до фикция за призоваване, предвидена в закона с цел да обезпечи развитието на производството когато страната или нейният представител отсъстват продължително. Преценката на съда за приложението на чл. 41, ал. 2 ГПК, се формира въз основа на удостоверяване от връчителя, че страната отсъства повече от месец от адреса, който само при сведение, че лицето е напуснало адреса, е длъжен да отрази качеството на далите сведения лица или въз основа на какви наблюдения е направил тази констатация. При удостоверяване от връчителя, че не е връчил съобщението, тъй като не намира адресата, без да има сведения, че е напуснал адреса или за продължителното му отсъствие, фикцията на чл. 41, ал. 2 ГПК е приложима само при данни, че връчителят е посещавал адреса в продължение на един месец май – малко три пъти по различно време, поне едното от които е в неприсъствен ден, вкл. в обичайното време за пребиваване на адреса. Такава е процесната хипотеза. Връчителят, посетил съобщеният от страната адрес по делото е удостоверил посещенията си, които са били в период, надхвърлящ един месец, вкл. и в неприсъствен ден и е отразил констатациите си, че адресатът не е открит и при позвъняване на входната врата на жилището никой не отваря. Така оформеният от връчителя (длъжностно лице при съда) официален удостоверителен документ се ползва с обвързваща доказателствена сила относно удостоверените с него обстоятелства, която не е опровергана от оспорващия – молителя А., вкл. чрез разпитаните в настоящото производство свидетели. Фактът, изнесен в показанията на последните, че техният съсед (молител) не е отсъствал от адреса си в процесния период за време, надхвърлящо 1 месец, не реализира противоречие с удостовереното от връчителя и констатациите му – че не открива адресата, за да му връчи призовките и книжата, и това състояние е продължило повече от 1 месец, като са извършени три и повече посещения на адреса, вкл. и в неприсъствен ден. Ето защо, първоинстанционният съд правилно е приложил фикцията за връчване по чл. 41, ал. 2, изр. 1 ГПК, като е приел, че ответникът е бил редовно призован за заседанието на 20.03.2018 г. по делото, респ. надлежно му е връчен препис от решението при същите условия. По тези съображения следва да се приеме, че тази страна (молителят А.) не е лишена от правото да участва при разглеждане на делото и отсъстват предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Затова и депозираната в този смисъл молба следва да се остави без уважение.

С оглед изхода по делото в полза на представляваната от юрисконсулт страна следва да се присъдят разноски за осъщественото представителство и защита в настоящото производство. Те възлизат на сумата 100 лв., определена съгласно правилата по чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ (НЗПП).

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх. № 5022840/11.02.2019 г. по регистъра на Софийски районен съд, подадена от М. М. А. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на влязлото в сила решение № 373835/28.03.2018 г. по гр. д. № 1148/2016 г. на Софийски районен съд, ГО, 81 състав.

ОСЪЖДА М. М. А. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес]08 да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД със седалище гр. София сумата от 100 (сто) лева – разноски за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.