Възобновяване на дело при задочно осъждане без уведомяване за обвинението

Текстът на акта

Ключови фрази

Длъжностно присвояване в големи размери * задочно производство * задочно осъждане * задочно осъден * Искане за възобновяване на наказателно дело от задочно осъден

Р Е Ш Е Н И Е

№ 324

Гр. София, 06 юни 2024 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА

БОНКА ЯНКОВА

С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора И. Симов разгледа докладваното от съдия Цонева к. н. д. № 453/2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на осъдената Р. В. Г. за възобновяване на наказателното производство по н. о. х. д. № 33/2015 год. по описа на Районен съд – Велинград.

В искането, основаващо се на чл. 423, ал. 1 от НПК, се сочи, че производството по делото е протекло изцяло в отсъствие на осъдената и тя не е знаела нито за повдигнатото ѝ обвинение, нито за постановената присъда, за която е научила едва при задържането ѝ за изтърпяване на наложеното ѝ наказание. Настоява се за отмяна на присъдата по реда на извънредния способ и за връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание защитникът на осъдената поддържа искането по изложените в него съображения. Акцентира върху обстоятелството, че Г. е била привлечена в качеството на обвиняем по реда на чл. 206 от НПК и пледира наказателното производство да бъде възобновено.

Осъдената Р. Г. се солидаризира с аргументите на защитника си. Сочи, че не е била уведомена за наказателното производство и за повдигнатото ѝ обвинение и моли искането да бъде уважено.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на искането.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:

Искането за възобновяване е допустимо, защото е направено от процесуално легитимирана страна и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК. Спазени са сроковете по чл. 423, ал. 1 от НПК, тъй като искането е депозирано на 08. 04. 2024 год., а осъдената е узнала за постановената присъда на 20. 11. 2023 год., когато е постъпила в местата за лишаване от свобода за изтърпяване на наложеното ѝ наказание и откогато е възникнала реалната възможност да упражни правата си по чл. 423 от НПК.

Разгледано по същество, искането е основателно.

С присъда № 18/14. 05. 2015 год., постановена по н. о. х. д. № 33/2015 год., Районният съд – Велинград е признал подс. Р. В. Г. за виновна в това, че за периода от 01. 01. 2004 год. до 13. 07. 2009 год. в [населено място] и в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството ѝ на длъжностно лице – главен специалист „Финанси“ в Кметство – [населено място] и главен счетоводител в ОУ /училище/ – [населено място], присвоила чужди пари – сумата от 381 987.87 лева, собственост на Кметство – [населено място] и сумата от 54 153.08 лева, собственост на ОУ /училище/ – [населено място], като общата присвоена сума пари е в размер на 436 140.95 лева, връчени в това ѝ качество и поверени ѝ да ги пази и управлява, като за улесняване на длъжностното присвояване са извършени и други престъпления по чл. 310, ал. 1 от НК вр. чл. 308, ал. 1 от НК и присвояването е в големи размери, поради което на основание чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК я е осъдил на пет години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип.

На основание чл. 202, ал. 3 от НК Г. е била лишена от правото да извършва дейност свързана с пазене или управление на чуждо имущество за срок от пет години.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и е възложил в тежест на осъдената направените по делото разноски.

Така постановеният съдебен акт е проверен по жалба на служебния защитник на осъдената и с решение № 97/10. 07. 2015 год. по в. н. о. х. д. № 267/2015 год. по описа на Окръжен съд – Пазарджик е потвърден. Процесуалното развитие на делото е следното:

Наказателното производство е образувано на 30. 09. 2009 год. за престъпление по чл. 202 от НК. Посредством свидетелски показания е установено, че осъдената е в неизвестност за близките си от м. април 2009 год. Това обстоятелство е потвърдено след неизпълнени постановления за принудително довеждане и след изпращане на призовки до известния по делото адрес, които неизменно са били връщани в цялост със забележка, че Г. го е напуснала. Призоваването ѝ по месторабота също не е дало резултат. С телеграма № 62680/03. 12. 2009 год. осъдената е обявена за общодържавно издирване, но местонахождението ѝ не е било установено. След многократни опити за призоваването ѝ Г. е била привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 от НК с постановление от 21. 12. 2010 год. по реда на чл. 206 вр. чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК. Постановлението е предявено единствено на назначения ѝ служебен защитник. Наказателното производство многократно е спирано поради неоткриване на осъдената, а възобновяването му е било аргументирано не с установяването ѝ, а с необходимостта от извършване на други следствени действия – разпити на свидетели и назначаване на експертизи. На 28. 01. 2015 год. е внесен обвинителен акт в Районен съд – Велинград.

Съдебното производство също е протекло в отсъствие на осъдената. Независимо от положените усилия Г. не е била редовно призована и не ѝ е бил връчен препис от обвинителния акт. Инстанциите по фактите са дали ход на делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК и са провели заседанията си без личното участие на осъдената след като са се убедили, че местоживеенето ѝ е неизвестно, а в съдебните протоколи не са документирани изявления на служебния ѝ защитник, че е осъществил връзка с нея и я е уведомил за делото.

Така описаната фактология дава основание за извод, че са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното производство. Същото се е развило и приключило изцяло в отсъствие на осъдената без това да е последица от съзнателно направен от нея избор да се откаже от упражняване на гарантираното ѝ от закона и Конвенцията за правата на човека и основните свободи право на лично участие в процеса. Хронологията на процесуалните действия показва, че в нито един момент от подготвителната или от съдебната фаза на производството Г. не е била уведомена за повдигнатото ѝ обвинение и за неговата фактическа и правна рамка, защото не е била открита на заявения от нея постоянен и настоящ адрес, нито на какъвто и да било друг такъв в страната или в чужбина. В тази връзка следва да се подчертае, че преди привличането му в качеството на обвиняем за осъдения не съществува задължение да уведомява разследващия орган за промяната в местоживеенето си или на местоработата си, за предстоящи дългосрочни задгранични пътувания или за наличие на друг адрес, на който би било възможно връчването на съдебни книжа. По силата на чл. 66 от НПК това задължение възниква едва след извършване на действията по чл. 219 от НПК. Аргумент в тази насока се съдържа и в самия текст на чл. 423, ал. 1 от НПК, който обвързва недобросъвестното поведение на осъдения като основание за отказ да бъде възобновено наказателното производство с предявяване на обвинението в досъдебното производство. Ето защо обстоятелството, че осъдената е напуснала адреса си през м. април 2009 год., т. е. още преди образуване на наказателното производство, и по нейни твърдения е отишла да живее и работи в Гърция не представлява укриване по смисъла на чл. 423 от НПК и не съставлява процесуална пречка за възобновяване на наказателното производство.

Предвид тези съображения наказателното производство по н. о. х. д. № 33/2015 год. по описа на Районен съд – Велинград следва да бъде възобновено, като бъде отменена постановената по него присъда и решението по в. н. о. х. д. № 267/2015 год. на Окръжен съд – Пазарджик, с което същата е била потвърдена. Тъй като задочното производство е започнало още от досъдебната фаза, именно там следва да бъде върнато делото за ново разглеждане.

Разпоредбата на чл. 423, ал. 4 от НПК изисква от съда произнасяне и по мярката за неотклонение на осъдената. В случая, за да бъде възпрепятствано укриването ѝ и бягството ѝ от правосъдието и за да бъде обезпечено явяването ѝ по делото, спрямо Р. Г. следва да бъде взета мярка за неотклонение задържане под стража.

Така мотивиран и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 423, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по н. о. х. д. № 33/2015 год. по описа на Районен съд – Велинград.

ОТМЕНЯ постановената по делото присъда № 18/14. 05. 2015 год., както и решение № 97/10. 07. 2015 год. по в. н. о. х. д. № 267/2015 год. на Окръжен съд – Пазарджик, с което същата е била потвърдена.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство.

ВЗЕМА по отношение на Р. В. Г. мярка за неотклонение задържане под стража.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.