Придобиване по давност на обект в тавански етаж и отхвърляне на делба

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 682

Гр. София, 12.11.2025г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение в открито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

и при участието на секретаря Даниела Никова, като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов гр.д.№2984/24г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по касационна жалба на Ж. С. Н., чрез процесуалния му представител адвокат М. А., срещу решение № 661 от 07.12.2023г. по в.гр.д.№602/2023г. на Благоевградския окръжен съд.

Състав на Благоевградския окръжен съд е потвърдил решение № 900045/21.02.2023 г. по гр.д. № 1525/2018 г. на Благоевградския районен съд в частта, в която е допусната съдебна делба на самостоятелен обект с идентификатор [№] по КК и КР на Б., одобрени със Заповед № РД- 18-32/10.05.2006г., с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект със Заповед 18-2553-­04.03.2021г. на началника на СГКК - Б., с предназначение на самостоятелния обект: друг вид самостоятелен обект в сградата, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ от 114кв.м., с адрес на имота: [населено място], [улица], ет. 4, който самостоятелен обект се намира на етаж 4 в сграда с идентификатор [№], с предназначение - жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор [№], при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: [№], под обекта: [№], над обекта: няма, между съделителите и при части – по Ѕ ид.ч. за З. С. Д. и Ж. С. Н..

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция за делба бъде отхвърлена.

Ответникът по касационната жалба З. С. Д., чрез процесуалния си представител адвокат Д. Д., е депозирала по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, в който е оспорила основателността на подадената жалба.

Въззивният съд е приел, че страните по делото са наследници на брат си А. С. Н., който е притежавал два обекта в триетажна жилищна сграда, построена върху УПИ [№], кв. 33, собственост на родителите на страните, които представляват жилище и тавански етаж. Третият етаж на жилищната сграда е изграден въз основа на издадено разрешение за строеж на ОбНС - Б. № 46/23.02.1990 г. в периода 1990-1991г. от наследодателя А. С. Н. след учреденото му право от родителите на страните на 20.12.1989г. да построи трети жилищен етаж и се състои от дневна с кухненски бокс, три спални, коридор, баня с тоалетна, мокро помещение и тоалетна и две тераси.

Въз основа на издадено разрешение за строеж от 08.01.1991г. на ОбНС - Б. е изградена пристройка към втория и третия етаж със застроена площ от 37.8 кв.м., която се състои от дневна с кухненски бокс, спалня, коридор, баня с тоалетна и една тераса, като таванския етаж се състои се от 5 /пет/тавански помещения.

Съгласно разпределителен протокол, таванско помещение № 2 е било определено за ползване от бащата на страните С. С. Н., таванско помещение № 3 - на ответника, таванско помещение № 5 - на наследодателя на страните А. С. Н., като помещенията с № 1 и 4 по архитектурния план са определени за общо ползване от всички съсобственици.

Посочено е, че от приетата по делото съдебно- техническа експертиза е установено, че в техническия архив на [община] е съхраняван одобрения архитектурен проект с дата 22.11.1990г. за пристройка на трите етажа и надстройка на четвъртия на обект „Пристройка на Ж. и А. Н. в парцел IV, кв. 33 по плана на [населено място] “, по който е реализирано строителството, но са допуснати отклонения от проекта.Отразяването на процесните самостоятелни обекти в кадастралната карта на [населено място] от 2006 г. е непълно и невярно. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице Г. е посочило, че на втори, трети и четвърти етаж има по два апартамента.Апартаментите на втори и трети етаж са еднакви като разположение, площи и височина.На четвърти етаж има два самостоятелно обособени обекти с входни врати от стълбищната клетка.В тях има поотделно за източния дял и за западния дял тоалетни възли и бани, кухненски ниши и други помещения.

Въззивният съд е приел още, че от показанията на всички свидетели се установява, че страните са нямали спорове по отношение ползването на процесните имоти вкл. на таванския етаж, за което ответникът е направил възражение за придобиването му по давност, до завеждане на делото за делба.

При така установената фактическа обстановка е формиран извод, че таванският етаж е обща част по предназначение - има нужната височина, пространство, обем и нормален достъп от стълба, поради което би могло да се придобие по давност обособен самостоятелен обект в него. Прието е за неоснователно направеното възражение от ответника Ж. Н. за придобиване по давност на самостоятелен обект с идентификатор [№] по КК и КР на Б.. Изложени са мотиви, че съгласно Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012г., ОСГК, презумпцията на чл.69 от ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването.В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 от ЗС.Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.Това разрешение намира приложение и при съсобственост, възникнала от наследяване.Прието е още, че както държането, основано на някакви договорни отношения, така и търпимите действия не могат да доведат до придобиване на вещта по давност, освен ако не е демонстрирано спрямо собственика промяна на намерението и завладяване на вещта. Отношенията между родители и деца или между близки роднини по повод упражняване на фактическа власт върху имот, в който собственикът е допуснал близките си да живеят, най-често сочат на установяване на държане или на търпими действия от лицето, което е било допуснато в имота.В процесния случай е доказано, че синът на един от наследниците – ответникът, е упражнявал фактическа власт върху процесния обект повече от 10 години, но не е доказано по несъмнен начин волята на родителите на страните в процеса ответникът да бъде надарен с право на надстрояване на жилище на четвъртия етаж на процесната жилищна сграда.Разрешение за строеж на четвъртия тавански етаж няма, а има само заповед за изменение на етажността и скица за изменение на височината на застрояване на процесния и съседен парцел, като от ниско става в средно застрояване. Прието е, че не е доказано и демонстрирането на промяна на държането на ответника/лично и чрез сина му Н. Н./ в своене. Декларирането на имота, плащане на данъци и консумативи не доказва отблъскване на владението, тъй като е нормално този, който ползва съсобствения имот, да заплаща консумативите и данъците за него, а соченото желание на С. Н. изразено пред роднини и близки в бъдеще имотът да остане за някое от децата на ответника предполага намерение за извършване на разпореждане с него приживе или чрез завещание, отколкото предаване на владение. С откриване на наследството на родителите им и на брат им, страните са продължили владението като съсобственици, всеки на съответната наследствена идеална част, а ответникът не е доказал завладяване на идеалните части на ищцата относно процесния имот. Действията по извършване на ремонти и подобряване на имота, могат да се възприемат и като действия по поддръжка на съсобствената вещ от един от съсобствениците. Прието е, че синът на ответника е заживял със съпругата си в процесния имот със знанието и съгласието на съсобственика - ищцата, като това действие не представлява нито предаване на владението върху цялата вещ от страна на последната, нито отстраняване на невладеещия съсобственик от вещта.Обстоятелството, че ищцата не е живяла в имота само по себе си не означава нито че се е отказала от правата си, нито че същите са придобити от брат й по давност. Въз основа на горното е прието, че спорният имот е съсобствен между страните по наследяване и следва да бъде допуснат до делба при равни части.

С постановеното определение №2078/26.04.2025г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следните поставени от касатора въпроси : Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, в т.ч. и показанията на изслушаните по делото свидетели, да прецени установени ли са релевантните за спорното материално право факти, да се произнесе по всички относими към спорния предмет искания, възражения и доводи на страните и да изложи правните си изводи във връзка с тях.

Съгласно ТР № 1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2012г. , презумпцията на чл.69 от ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването.В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 от ЗС . Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.

Възможна е хипотеза, при която наследодателят приживе да е изразил воля да предаде владението върху имот на свой родственик, който след смъртта му има качеството на негов наследник по закон.В този случай следва да се приеме, че още от момента на предаване на владението е установена самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността/в същия смисъл решение № 3/25.01.2016г. на ВКС по гр.д.№3973/2015г., І г.о./.Това лице ще продължава да се счита за владелец и след смъртта на наследодателя, тъй като този юридически факт не променя основанието на което тази фактическа власт е била установена.
Въпрос на конкретна преценка е да се установи дали упражняваната от наследника фактическа власт представлява владение.Според разпоредбата на чл.68 от ЗС: владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.Първият признак на владението е обективен и се изразява във възможността владелецът да въздейства непосредствено върху вещта. Субективният елемент на владението - намерението за своене се изразява външно чрез различни действия, които показват, че владелецът се счита за собственик или носител на вещно право върху вещта.
За действия, които надхвърлят обикновеното ползване на имота, следва да се приемат тези по пристрояване и надстрояване на съществуваща сграда, които са били възприети от собственика, който не им се е противопоставил и е предоставил възможността на лицето да реализира правото и да упражнява владение върху нововъзникналия обект.Основанието за установяване на самостоятелно владение в този случай е предаването на фактическата власт изрично, или с конклудентни действия, а намерението за своене се разкрива от действията по пристрояване и надстрояване/решение № 484 от 4.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 740/2011 г., I г. о., решение № 3/25.01.2016г. на ВКС по гр.д.№3973/2015г., І г.о./.
По основателността на подадената касационна жалба :
Не е спорно по делото, че родителите на страните са придобили по продажба правото на собственост върху недвижим имот, представляващ парцел ІV-890 в кв.33 по плана на ІІІ-ти микрорайон на [населено място], в който към момента на образуване на настоящото производство е била изградена сграда с три жилищни и един тавански етаж.
От представените по делото писмени доказателства, както и от заключението по допуснатата пред първоинстанционния съд СТЕ, заключението по която настоящата инстанция кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че в периода от 1957г. до 1989г. в имота е съществувала двуетажна масивна жилищна сграда със ЗП от 72.55кв.м.Към къщата е направена пристройка от юг на два етажа, а след това надстройка на трети етаж от А. С./брат на ищцата З. Д. и ответника Ж. С./ по стопански начин, което е било осъществено въз основа на надлежно учредено право на строеж, одобрени проекти от 27.11.1989г. и разрешение за строеж от 23.02.1990г.На 03.10.1990г. С. Н. и С. Н. са учредили на синовете си Ж. С. Н. и А. С. Н., правото на строеж на пристройка към втория и третия етажи от съществуващата жилищна сграда, както следва : на Ж. Н. правото да пристрои втория етаж от жилищната сграда, със застроена площ от 37.8кв.м., а на А. С. да пристрои третия етаж от жилищната сграда, със застроена площ от 37.8кв.м., като всеки един от тях след изграждането стане собственик на изграденото.В сградата има изграден четвърти етаж/тавански/ от сградата, който е построен по одобрен архитектурен проект на 22.11.1990г. и разрешение за строеж №5-1/08.01.1991г.По проект в етажа са били предвидени сушилня, две складови помещения, три тавански стаи, два коридора, три тераси и едно помещения без посочено предназначение, а на място таванският етаж е изпълнен по следния начин : източен дял – състоящ се от коридор, баня с тоалетна, 3 стаи, кухня, баня, тераса от север/приобщена към кухнята/ и тераса от юг и изток, като площта на този дял е 110.94кв.м. ; западен дял – състоящ се от антре, стая, дневна с кухненски кът, баня с тоалетна и две тераса, като площта на този дял е 46.92кв.м.Преустройството на таванския етаж е изпълнено през 2000г., като през същата година има извършена промяна в надзида, който придобива височината на етажа.Преди това неговата височина е била 70-80см., имало е скосявания, а след 2000г. етажа става с равен таван.
От изложеното по-горе се установява, че изграждането на четвъртия/тавански/ етаж е било предприето от ответника Ж. Н. и неговия брат А. Н. без надлежно учредено право на строеж, но въз основа на одобрени строителни книжа.В одобрения архитектурен проект на 22.11.1990г. и разрешението за строеж №5-1/08.01.1991г., което е било издадено на името на ответника Ж. С. и неговия брат А. С., е било предвидено изграждането на посочения тавански етаж.От показанията на св.Д. и св.Д. се установява, че строителните работи по изграждането на третия жилищен етаж и таванския етаж са започнали фактически през 1989г., а през 1990г. сградата е била покрита. Тези действия са били извършени от Ж. и А. С. приживе на техните родители С. Н./поч. на 29.03.1991г./ и С. Н., които към този момент са били собственици на дворното място, в което сградата е била изградена. Надстрояването на съществуващата сграда е било възприето от собствениците на дворното място, които не са се противопоставили и са предоставили възможността на синовете си да реализират строежа, поради което следва да се приеме, че след неговото завършване те са установили самостоятелно владение върху новопостроеното.Този извод на съда не се опровергава от представеното по делото споразумение за разпределение на ползването на таванското помещение, което е следвало да бъде изградено, тъй като самостоятелно владение върху това помещение е било установено впоследствие.Поради изложената по-горе аргументация следва да се приеме, че и след смъртта на С. С. Ж. и А. С. са продължили да владеят таванското помещение, поради което не е било необходимо да предприемат допълнителни действия спрямо ищцата З. Д., с които да манифестират, че са установили владение върху придобитата от нея по приращение и наследяване 1/8ид.ч. от таванското помещение.
Според ТР 34/83г. на ОСГК на ВС подпокривното пространство /таванът/ в сгради, притежавани в етажна собственост, когато не е изградено като жилища, ателиета, стая за творческа дейност, тавански складови помещения или други отделни обекти или сервизни помещение към такива, е обща част на сградата. Подпокривното пространство е обща част по предназначение в случаите когато има нужната височина, пространство, обем, нормален достъп от стълба и когато, при спазване изискванията на действащи СПН, в това пространство могат да се обособят /при съгласие на собствениците на обекти в етажната собственост/ и изградят отделни обекти или сервизни помещение към обектите на етажната собственост.
Общите части на сграда, в режим на етажна собственост, определяни като такива по предназначение или по естеството си, макар и да нямат самостоятелно значение и следват главната вещ, могат да бъдат предмет на съдебна делба, доколкото са обособени като самостоятелни обекти в подпокривното пространство, без то да е загубило изцяло или отчасти характера на обща част по предназначение.Тези обекти могат да преминат в самостоятелна собственост на някои от собствениците или трети лица или да се придобият по давност/в същия смисъл решение № 734 от 14.03.2011г. на ВКС по гр. д. № 1270/2009 г., I г.о., решение № 211 от 13.09.2011г.на ВКС по гр. д. № 1940/2009г., I г.о. и др./.
В процесния случай се установява, че таванското помещение не е обща част по своето естество, тъй като има нужната височина, площ и обем, както и нормален достъп от стълба.В това пространство са били обособени сушилня,складови помещения и тавански стаи, които обекти могат да бъдат както предмет на прехвърлителни сделки, сключени между етажни собственици, така и да бъдат придобити от тях по давност. Впоследствие А.С. и Ж. С. са извършили преустройство в таванския етаж, като последният е установил владение върху реална част от това помещение, която част е била с площ от 110.94кв.м., състояща се от : коридор, баня с тоалетна, 3 стаи, кухня, баня, тераса от север/приобщена към кухнята/ и тераса от юг и изток.Владението му е било явно и непрекъснато/за част от периода имота е бил владян чрез неговия син Н.Н./, поради което го е придобил по давност през 2000г.
Предприетите впоследствие действия от ответника Ж.С. по частично изменение на застроителния план, въз основа на което е било разрешено да се измени надзида в тавана, който от 70-80см. е придобил височината на етажа – до таванската плоча на четвъртия етаж, нямат отношение към възможността това лице да придобие правото на собственост върху реална част от таванското помещение, а към промяна на неговото предназначение в жилищен обект.И към настоящия момент придобитата по давност част има характер на таванско помещение, а не на жилище, тъй като същото не отговора на изискванията както на чл.81, ал.3 от Наредба № 5 от 21.05.2001 г. за правила и нормативи за устройство на територията/отм./, така и на чл.72 от действащата Наредба № 7 от 2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони , ред. ДВ, бр.41 от 22.04.2008г., според които жилищните помещения във вилни сгради и в подпокривното пространство на жилищни сгради трябва да имат светла височина най-малко 2.30 м в 50 на сто от площта им.По делото се установява,че светлата височина на това помещение е от 2.05-2.12м.
От изложеното по-горе следва, че предявеният иск за делба на самостоятелен обект с идентификатор [№] по КК и КР на Б., одобрени със Заповед № РД- 18-32/10.05.2006г., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като не е съсобствен между страните, а е изключителна собственост на ответника Ж.С..
В полза на касатора следва да се присъдят направените по делото разноски, които за въззивната и касационната инстанции са в общ размер на 2 580лв.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 661 от 07.12.2023г., постановено по в.гр.д.№602/2023г. на Благоевградския окръжен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ иска на З. С. Д. срещу Ж. С. Н. за делба на следния недвижим имот : самостоятелен обект с идентификатор [№] по КК и КР на Б., одобрени със Заповед № РД- 18-32/10.05.2006г., с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект със Заповед 18-2553-­04.03.2021г. на началника на СГКК - Б., с предназначение на самостоятелния обект: друг вид самостоятелен обект в сградата, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ от 114кв.м., с адрес на имота: [населено място], [улица], ет. 4, който самостоятелен обект се намира на етаж 4 в сграда с идентификатор [№] , с предназначение - жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор [№] , при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: [№] , под обекта: [№] , над обекта: няма.

ОСЪЖДА З. С. Д. да заплати на Ж. С. Н. сумата от 2 580/две хиляди петстотин и осемдесет/лв., представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: