Отговорност за вреди при отказ за издаване на сертификати за пчелни отводки

Текстът на акта

Ключови фрази

- 15 -

РЕШЕНИЕ
№ 60299
гр. София, 18.08.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 01.12.2021 (първи декември две хиляди двадесет и първа) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова
Членове: Владимир Йорданов
Димитър Димитров

при участието на секретаря АНИ ДАВИДОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 236 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 262 453/17.11.2020 година, подадена от И. Н. К., срещу решение № 260 016/06.10.2020 година на Апелативен съд П., трети граждански състав, постановено по гр. д. № 183/2020 година.

С обжалваното решение съставът на Апелативен съд П. е потвърдил първоинстанционното решение № 53/13.01.2020 година на Окръжен съд Пловдив, ХV-ти състав, постановено по гр. д. № 2034/2017 година, с което е отхвърлен предявения от И. Н. К. срещу „Национална развъдна организация по пчеларство“ [населено място] и П. П. П. иск с правно основание чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД за солидарното им осъждане да му заплатят сумите от 67 800.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в невъзможност да продаде и да реализира печалба от произведените през 2012 година 565 пчелни отводки (рояци) при единична цена от 120.00 лева; от 980.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от задължението, установено със съдебно решение по гр. .д. №329/2013 година по описа на Районен съд Карнобат; от 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумите, считано от датата на причиняване на вредите 31.08.2012 година до окончателното плащане, за които имуществени и неимуществени вреди се твърди, че са причинени от отказ за издаване на сертификати за произход на произведени пчелни отводки (рояци) през 2012 година и от действия, насочени към прекратяване на членството на К. в „Национална развъдна организация по пчеларство“ [населено място] и заличаването му земеделски производител от регистъра на ОД „Земеделие [населено място].

В касационната си жалба И. Н. К. излага съображения за това, че решението на Апелативен съд П., е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. С оглед на това е поискано въззивното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявеният от него против „Национална развъдна организация по пчеларство“ [населено място] и П. П. П. иск да бъде уважен.

Ответниците по касационната жалба „Национална развъдна организация по пчеларство“ [населено място] и П. П. П. са подали отговори на същата с вх. № 260 115/07.01.2021 година и с вх. № 263 752/31.12.2020 година, с които жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.

И. Н. К. е бил уведомен за обжалваното решение на 15.10.2020 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 262 453/17.11.2020 година, като е подадена по пощата на 16.11.2020 година, а 15.11.2020 година е неприсъствен ден. Поради това и съгласно разпоредбите на чл. 60, ал.6 от ГПК чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

С постановеното по делото определение № 404/19.05.2021 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за задължението на въззивния съд да изложи в решението си собствени фактически и правни изводи по съществото на спора и за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото, в т. ч. изявленията на противната страна, наличните писмени и други доказателства, от които произтича спорното право, а също така да обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни факти за установени, а други за неосъществили се, както и да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото

По отношение на така поставените въпроси настоящия съдебен състав намира, че въззивният съд трябва да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, включени в предмета на въззивното производство, като в решението си посочи какво е становището му по тях и въз основа на какви доказателства са изградени изводите му. Съгласно чл. 269 от ГПК в предмета на въззивното производство се включва проверка на валидността на първоинстанционното решение в неговата цялост, на допустимостта на същото в обжалваната му част и на правилността му, съобразно посоченото във въззивната жалба. Проверката за валидност и допустимост на обжалваното решение предхожда произнасянето на въззивния съд по съществото на материалноправния спор. Съгласно т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2000 година на ОСГК на ВКС, която съгласно ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС, е запазила действието си при новата нормативна уредба, дейността на въззивният съд по проверка на правилността на първоинстанционното решение не е контролно отменителна, а е аналогична на дейността на първата инстанция, като без да представлява нейно повторение я продължава. Целта на въззивното производство е да бъде дадено разрешение на конкретния материален спор, като предмет на производството е спорното материално право. Въззивният съд дължи разрешаването на спора по същество, като преценката за правилността на първоинстанционното решение е само косвен резултат от това разрешаване. При разрешаването на спора въззивният съд трябва да извърши същите дейности както и първоинстанционния такъв, а именно чрез преценка на събраните по делото доказателства да установи кои от твърдените от страните факти и обстоятелства са доказани и кои не, като подведе установените такива под приложимата правна норма. В тази връзка основанията за обжалване по чл. 260, т. 3 от ГПК не представляват основания за отмяна на първоинстанционното решение, а очертават обхвата на извършваната от въззивния съд дейност по разрешаването на материалноправния спор. По този спор въззивният съд трябва да се произнесе с решението си, като изложи собствените си мотиви относно спорното право, като поради това, че направените с въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение очертават предмета на въззивното производство съдът е длъжен да ги вземе предвид и да се произнесе по допустимостта и основателността им, като оглед на тези си изводи формира и крайния си извод относно спорното материално право, предмет на производството. Тъй като не се предвижда произнасянето по направените с въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение да става с отделен акт, становището на въззивния съд по отношение на тях следва да намери отражение в постановеното от него решение по съществото на спора. Затова мотивите към въззивното решение трябва да съдържат и изводите на въззивния съд относно тези доводи. Те задължително трябва да бъдат взети предвид от съда и липсата на произнасяне по тях представлява съществено процесуално нарушение. Задължението на въззивния съд да мотивира решението си може да бъде изпълнено и чрез препращане към мотивите на първоинстанционното решение, в случаите по чл. 272 от ГПК, като по този начин съдът превърне мотивите на първоинстанционния съд в свои. Тази възможност обаче не освобождава въззивният съд от задължението да изложи и свои мотиви по съществото на спора, като обоснове извършеното препращане към мотивите на първоинстанционното решение, а също така и от задължението да изложи собствени мотиви по направените с въззивната жалба оплаквания срещу първоинстанционното решение, а също така и по наведените от страните във въззивното производство твърдения и доводи.

В раздел І, т. 3 от ППВС № 1/13.07.1953 година изрично е посочено, че всяко решение трябва да бъде мотивирано, като мотивите трябва да съдържат най-кратко указание за спора, както и това какво е приел съда по отношение на фактите по този спор, като се посочи след обсъждане и преценка на кои доказателства е стигнал до този извод. Изрично е посочено, че при наличие на противоречиви доказателства съдът е задължен да изложи мотиви, за това кои приема и кои отхвърля като посочи причините за това. На последно място мотивите към съдебното решение трябва да съдържат преценката на съда за установените факти и приложението на закона към тях. Дадените с посоченото ППВС указания относно съдържанието на мотивите са доразвити в ППВС № 7/27.12.1965 година и в ППВС № 1/10.11.1985 година. Мотивите към съдебното решение отразяват решаващата дейност на съда и начина, по който той е формирал изразената в решението си воля по съществото на спора. Освен, че са източник на информация за осъществената от съда решаваща дейност, мотивите дават възможност да се извърши проверка за начина на формиране на волята на съда и за правилността на постановеното от него решение и са средство за защита на правата и интересите на страните производството. От тях се черпи информацията за това дали съдът е спазил задължението си по чл. 235, ал. 2 от ГПК, а именно да установи правно релевантните за спора факти като ги подведе под приложимата за същите правна норма и оттам да направи извод за начина, по който последиците от нея се прилагат по отношение на спорното право. Установяването на релевантните за спорното право факти се извършва чрез обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства като разпоредбата на чл. 12 от ГПК задължава съда да обсъди всички надлежно събрани по делото доказателства, които са релевантни за спорното право и въз основа на тях приеме за установени или не спорните по делото факти. Съдът е задължен да обсъди всички събрани по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не избирателно само някои от тях. При това обсъждане съдът е длъжен да посочи, кои факти приема за установени и кои не, както и въз основа на кои доказателства е достигнал да този извод. При наличието на противоречиви доказателства съдът трябва да посочи, кои от тях и защо приема за достоверни и защо, и кои не. Съгласно разпоредбата на чл. 153 от ГПК съдът извършва преценка на събраните по делото доказателства, доколкото те се отнасят до спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях. Тези факти не могат да бъдат въвеждани в предмета на спора от съда, а по силата на чл. 6, ал. 2 и чл. 8, ал. 2 от ГПК се сочат от страните по делото, като това правило се отнася не само до фактите, но и до правните възражения, които са от значение за спорното право. Именно след установяването на тези факти и възражения въз основа на обсъждането на събраните по делото доказателства съдът е длъжен да се произнесе с решението си за съществуването на спорното право. При това по силата на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК съдът е задължен да установи действителното състояние на спорното право, такова каквото е към момента на съдебното заседание, в което е даден ход на устните състезания. Затова, при постановяването на решението си, той е длъжен да вземе предвид всички посочени от страните факти и възражения, които са от значение за спорното право, в какъвто смисъл е и императивната разпоредба на чл. 12 от ГПК. Задълженията на съда по чл. 12 от ГПК, наред с тези по чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК са предвидени като гаранция за правилното и законосъобразно разрешаване на спора и за това, че даден факт или възражение, който е въведен в предмета на спора, няма да бъде преклудиран от силата на присъдено нещо на постановено по делото решение, в случай че не е бил обсъден от съда. Затова съдът е длъжен при постановяване на решението си да обсъди всички доводи и възражения на страните, които са от значение за съществуването или не на спорното правоотношение. Неизпълнението на това задължение, целта на което е установяване на действителните отношения между страните и постановяване на законосъобразно решение по спора, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е основание за отмяна на решението. Тези правила са общи и намират приложение както за първата, така и за въззивната инстанция.

С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на които е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Апелативен съд П. е неправилно по следните съображения:

За да постанови обжалваното решение съставът на Апелативен съд П. е изложил мотиви за това, че съгласно трайно установената съдебна практика юридическото лице не било деликтоспособно и не носело отговорност по чл. 45 от ЗЗД. Отговорността на юридическото лице била по чл. 49 и чл. 50 от ЗЗД-в конкретния случай по чл. 49 от ЗЗД, която била безвиновна, гаранционно обезпечителна и целяла да възмезди причинени вреди от виновни противоправни действия/бездействия на физически лица, извършени при и по повод възложена им от юридическото лице работа. За да се ангажирала отговорността на физическото лице по чл. 45 от ЗЗД следвало да са налице кумулативно следните предпоставки: противоправни негови действия и/или бездействия, да са причинени вреди и да е налице причинно следствена връзка между противоправното поведение и вредите, която задължително трябвало да е пряка и не може да бъде опосредствена. Липсата на който и да е елемент от този фактически състав била самостоятелно основание за отхвърляне на иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, съответно и на този по чл. 49 от ЗЗД. Дейността на И. Н. К. като производител на племенни пчелни отводки (рояци) била регламентирана и подчинена на нормативната уредба в тази област. За да осъществявал производство на племенни пчелни отводки и търговия с тях същият следвало съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗП да е бил регистриран земеделски производител-пчелар, съгласно чл. 8 ал. 1 от ЗЖ да е член на „Национална развъдна организация по пчеларство“ [населено място], да имал издадено от нея до края на януари 2012 година положително становище за расова принадлежност на отглежданите пчелни майки и рояци по чл. 21, ал. 4 от Наредба № 47/11.11.2003 година, както и за здравословния им статус (т. 2), а впоследствие и сертификати за тяхната продажба-чл. 19, ал. 2, във връзка с ал. 1 т. 2 от Наредбата. Издаването на становището и сертификатите се извършвало след съответни проверки и дадено въз основа на тях положително становище от колективен орган-комисията по чл. 21, ал. 2 от Наредбата. В случая към 08.08.2012 година-когато било заявено от К. искането му до „Национална развъдна организация по пчеларство“ [населено място] за издаване на сертификатите за продажба по чл. 19, ал. 1, т. 2 от Наредба № 47/11.11.2003 година, нито една от посочените задължителни кумулативни предпоставки за тяхното издаване не била налице. Към 31.01.2012 година К. нямал издадено от „Национална развъдна организация по пчеларство“ [населено място] положително становище за расова принадлежност на произведените пчелните майки и рояци по чл. 21, ал. 4 от Наредба № 47/11.11.2003 година, бил заличен като земеделски производител с пчелин рег. № 86980105 в [населено място], област Ямбол със заповед № РД-12-445-30/06.02.2012 година на ОД „Земеделие“ [населено място], бил изключен като член на „Национална развъдна организация по пчеларство“ [населено място] с решение на върховния й орган-Общото събрание, от 17.03.2012 година Така той не отговарял на условията за издаване на сертификати за продажба на произведените от пчелина пчелни отводки (рояци), съответно тяхното неиздаване не съставлявало виновно и противоправно бездействие на П. П. П. в качеството му на председател на „Национална развъдна организация по пчеларство“ [населено място]-неизпълнение на задълженията му по чл. 25 от Устава на сдружението. Неоснователни били възраженията че след като с влезли в сила съдебни решения заповедта на ОД „Земеделие“ [населено място] и решението на ОС били отменени, то тези две условия са били налице, тъй като съдебните решения заличавали последиците на отменените актове със задна дата и същите се считали за ненастъпили. Преценката за наличие на законоустановените изисквания се извършвала към датата на искането, към който момент делата били висящи, съответно изхода от тях не е имало как да бъде известен. Между действията на П. и евентуално причинените на И. Н. К. вреди липсвала пряка причинна връзка. Защото не докладната записка изх. № 233/10.01.2012 година на П. в качеството му на председател на „Национална развъдна организация по пчеларство“ [населено място] и председател на комисията по чл. 2, ал. 2 от Наредба № 47/11.11.2003 година и не предложението на П. за прекратяване на членственото правоотношение чрез изключване били правопораждащите юридически факти за заличаването на И. Н. К. като земеделски производител и за изключването му от сдружението. Тези юридически факти били заповед № РД-12-445-30/06.02.2012 година на ОД „Земеделие“ [населено място] и решението на общото събрание на „Национална развъдна организация по пчеларство“ [населено място] от 17.03.2012 година. Така връзката между поведението на И. Н. К. и евентуално претърпени от И. Н. К. вреди била опосредствена от преценката на държавния орган ОД „Земеделие“ [населено място] и на върховния колективен орган на сдружението „Национална развъдна организация по пчеларство“ [населено място], издали съответните актове. Освен това според въззивният съд действията на П. П. П. не били противоправни и виновно извършени– с умисъл за увреждане на К. поради ненаправено от него дарение в полза на сдружението. Надаряването на сдружението, в това число и от неговите членове било позволен от закона способ за набиране на средства от последното и неговото финансиране (чл. 8, ал. 6, т. 3 от ЗЖ). Свидетелските показания в насока че членовете и в частност И. Н. К. обаче били принуждавани да даряват със заплахи че в противен случай нямало да получат сертификати за дейността си правилно не били кредитирани от първата инстанция-поради близките отношение на свидетеля с К. и влошени отношения с „Национална развъдна организация по пчеларство“ [населено място] (свидетелят също не бил получил сертификати) и същевременно липса на други подкрепящи ги доказателства. По делото не се установявало-при лежаща върху К. доказателствена тежест, за 2012 година стопанската му дейност в пчелин рег. № 86980105 в [населено място], област Ямбол да е била в съответствие с нормативните изисквания и да не е имало нарушения на същите. Напротив-наличните данни в заключенията на съдебно-техническа с вещи лица У. и Х., както и данните от извършената през септември 2012 година проверка от комисията при Дирекция „ККРД“ при ИАСРЖ сочели на извод в противна насока- липса на сертификат за произход на пчелните майки, липса на документи, доказващи тяхното закупуване, липса на ветеринарно медицински свидетелства за тяхното придвижване, липса на зоотехнически сертификат относно здравословния им статус, немаркирани пчелни майки, неоградени пчелини, липса на зоотехническа документация. Всеки член на сдружението (в т. ч. и председателя на УС) можел да прави предложения по до общото събрание за изключване на членове, в правомощията и задълженията на този орган било да извърши преценката по предложението, съобразно която да реши да го приеме или не. Докладната записка била издадена и изпратена от П. П. П. в качеството му на председател на комисията по чл. 21, ал. 2 от Наредба № 47/11.11.2003 година, в правомощията и задълженията на ОД „Земеделие“ [населено място] било да извърши преценка съставлявала ли тя надлежно предложение по смисъла на чл. 21, ал. 3, т. 6 от Наредбата и налице ли са били и другите процесуални, както и материално правните предпоставки за заличаването на И. Н. К. като земеделски производител. П. П. П. бил предприел действията като носител и в изпълнение на предоставени му от закона права и задължения и доколкото по делото не било установило той да ги бил упражнил недобросъвестно-злоупотребявайки с права с цел да накърни правата и интересите на К. и да му причини вреди, действията му не съставлявали противоправно и виновно по смисъла на чл. 45 от ЗЗД поведение. Влезлите в сила съдебни решения за отмяна на решението на ОС на сдружението и на заповедта на ОД „Земеделие“ [населено място] сами по себе си не обосновали извод в противна насока-както неправилно се поддържало от И. Н. К.. Освен това въззивната инстанция намирала за правилен и извода на първоинстанционния съд да не са били претърпени от И. Н. К. имуществени вреди в претендирания обем. Несъмнено установено било от заключенията на вещите лица У.. и Х.. че в пчелин рег. № 86980105 в [населено място], област Ямбол К. би могъл да произведе максимум 220 броя пчелни отводки (рояци) и като така нямало как да можел да изпълни поетите договорни задължения да предостави на своите съконтрагенти 565 броя рояци-дори и да се приемело че всички облигационни връзки били валидно възникнали, съответно тези 565 броя да били впоследствие погинали. Така установеното не било оборено от свидетелските показания-както неправилно считал И. Н. К., нито от разпоредбата на чл. 21, ал. 3, т. 5 от Наредба № 47/11.11.2003 година, която не била в твърдяната от него редакция. Без значение било че притежавани от него еднолично и като съдружник търговски дружества са също били регистрирани като земеделски производители (пчелари) с пчелини също в района на ОД „Земеделие“ [населено място]. Искането на И. Н. К. за сертификати по нотариалната покана до „Национална развъдна организация по пчеларство“ [населено място] касаело продукцията, произведена в регистрирания от него като физическо лице с пчелин рег. № 86980105 в [населено място], област Ямбол, която продукция била предмет на представените договори, сключени от него в качеството му на продавач-физическо лице и купувачите по тези договори-поименно посочени в нотариалната покана. Без значение било и дали И. Н. К. бил регистриран производител и с други пчелини на територията на цялата страна-в която насока нямало представени доказателства, както и какво количество пчелни отводки е могъл да произведе и бил произвел от всички тях.

Преимуществената част от претендираното от К. обезщетение за претърпени имуществени вреди е за пропуснати от него ползи поради невъзможност да изпълни задълженията си по дванадесет договора за продажба на пчелни отводки, породена от неиздаването на сертификат за произход от страна на „Национална развъдна организация по пчеларство“ [населено място]. Като доказателство за тези вреди И. Н. К. е представил дванадесет договора, сключени между него и трети лица, за периода от 17.01.22012 година до 25.03.2012 година, с които той се е задължил да произведе и прехвърли на насрещната страна посочените в договорите количества отводки срещу заплащане на съответното възнаграждение, като всички договори са със срок на изпълнение до 31.08.2012 година. В тези договори не е посочено, точно в кой пчелин ще бъдат произведени предвидените по договорите отводки, което е от значение, тъй като К. търси обезщетение за вреди от нереализирани продажби на отводки, произведени в пчелин рег. № 86980105 в [населено място], област Ямбол, а наред с това лично той и регистрирани от него дружества също са регистрирани като земеделски производители (пчелари) с пчелини също в района на ОД „Земеделие“ [населено място]. Искането на И. Н. К. за сертификати по нотариалната покана до „Национална развъдна организация по пчеларство“ [населено място] се отнася до продукцията, произведена в регистрирания от него като физическо лице с пчелин рег. № 86980105 в [населено място], област Ямбол, която продукция била предмет на представените договори, сключени от него в качеството му на продавач-физическо лице и купувачите по тези договори-поименно посочени в нотариалната покана. От заключението на допусната и изслушана по делото съдебно-почеркова експертиза с вещо лице М. Димитров С. се установява, че само в три от договорите-тези подписани от лицата Димитър Атанасов У., П. Димитров Димитров и А. К. Йорданов-подписите са изпълнени от посочените като купувачи лица, а за останалите договори това не е така.

Във връзка със заключението на допуснатата и изслушана по делото съдебно-почеркова експертиза по делото изслушани показанията на свидетелите Н. М. Х. и Ш. Р. С.. Същите не потвърждават, че имат сключен писмен договор с И. Н. К. за производство и продажба на отводки, но свидетелстват, че са имали отношения с него по такъв повод през 2012 година, като първият е закупил от касатора двадесет пчелни семейства, които били без сертификати през есента на 2012 година. Вторият свидетел също е закупил от К. двадесет пчелни семейства без съответния сертификат. Същевременно свидетелят С. Г. С. сочи, че нито той, нито синът му Д. С. Г. са имали договор с К. за производство на пчелни семейства през 2012 година, но се били разбрали той да произведе отводки и му били превели пари за това. К. обаче не произвел отводките. Свидетелят С. Атанасов С. твърди, че познава А. М. К., чиито баща искал да направи пчелин, но държал това да остане скрито от работодателя му. Не знае за конкретни отношения между К. и К., но предполага, че имат сключен договор, тъй като вторият се сърдел на касатора за това, че той разполага с личните му данни. Свидетелят Н. Атанасов Т. твърди, че негов приятел-Д. Х., чиято майка е Д. Х. Д., а баба му е П. Атанасова Г., е трябвало да закупи пчелни отводки от К. през 2012 година, като според свидетелят бил заплатил и капаро. Свидетелят обаче не знае между касатора и някое от посочените от него три лица да има договор за производство на отводки. От показанията на първата група от двама свидетели не могат да бъдат направени изводи за претърпени от И. Н. К. пропуснати ползи-същият е получил насрещна престация от свидетелите. От своя страна показанията на втората група свидетели не са конкретни, основават се на предположения, поради което и въз основа на тях не могат да бъдат направени изводи за пропуснати ползи от страна на касатора.

Освен посоченото по-горе от заключението на изслушаната по делото експертиза с вещо лице д-р И. С. Х. се установява, че в пчелин рег. № 86980105 в [населено място], област Ямбол през 2012 година е имало най-много сто и петдесет пчелни семейства, от които е можело да се произведат около двеста-двеста и петдесет броя отводки, като е невъзможно производството на осемстотин шестдесет и пет броя отводки. Същевременно липсват документи установяващи загиването през 2012 година на пчелни семейства и отводки собственост на К. и за загинали през същата година петстотин шестдесет и пет броя пчелни семейства и отводки на касатора. Вещото лице не е открило сертификати за произхода на пчелните майки,нито документи доказващи тяхното закупуване или ветеринарномедицински свидетелства за тяхното придвижване. Посоченото заключение отговаря на същите въпроси, на които е отговаряло заключението на изслушаната по делото експертиза с вещо лице В. С. У., като отговорите на двете вещи лица се припокриват.

С оглед на изложеното не е установено по категоричен начин, че през 2012 година И. Н. К. е произвел в пчелин рег. № 86980105 в [населено място], област Ямбол посочения от него брой отводки, поради което и не може да бъде прието за доказано, че е щял да реализира същите и да получи твърдените от него доходи. Поради това искът за пропуснати ползи е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Показанията на свидетелите Димитър Атанасов У. и В. Х. Димитров. Същите твърдят, че са преместили кошери от пчелин в [населено място] в пчелина в [населено място] през 2011 година, като кошерите са останали там и през 2012 година, като били произведени хиляда и деветстотин броя отводки, които впоследствие били загинали. Тези свидетелски показания не са подкрепени документално, като от заключенията на посочените по-горе вещи лица и от обясненията на същите в съдебно заседание е видно, че няма доказателства да са спазени установените за тези действия нормативни изисквания, а без тях не може да бъде издаден сертификат за произход.

Във връзка с горното не е установено и това, че единствената причина К. да не изпълни договора, за който с решение № 23/07.02.2014 година на Районен съд Карнобат, ІІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 329/2013 година, потвърдено с решение № І-118/15.10.2014 година на Окръжен съд Бургас, въззивно гражданско отделение, постановено по гр. д. № 926/2014 година е признато, че дължи на насрещната страна сумата от 3000.00 лева, поради неизпълнение на договора от негова страна, е неиздаването на сертификат за произход на пчелните отводки, поради което и тази претенция не е доказана.

Самото издаване на сертификатите за произход е поискано от И. Н. К. с отправена до „Национална развъдна организация по пчеларство“ [населено място] нотариална покана рег. № 3164/-8.08.2012 година на Н. Д.-нотариус с район на действие района на Районен съд Пловдив, вписана под № 036 в регистъра на Нотариалната камара, която е била връчена на адресата на същата дата.08.08.2012 година. С нея представителите на организацията са поканени да се явят на 09.08.2012 година до 16. 00 часа, в кантората на нотариуса, като издадат и предадат на К. единадесет броя сертификати за произход на пчелни отводки (рояци), произведени в пчелин рег. № 86980105 в [населено място], област Ямбол с получател лицата посочени в описаните в нотариалната покана договори. „Национална развъдна организация по пчеларство“ [населено място] е подала отговор на нотариалната покана на К. с рег. № 4166/15.08.2012 година на Т. В.-нотариус с район на действие района на Районен съд Карнобат, вписан под № 323 в регистъра на Нотариалната камара, който е връчен на К. на 24.08.2012 година. В него е посочен, че исканите от касатора сертификати за произход не могат да бъдат издадени, тъй като с тях не се удостоверява само расовата принадлежност на пчелните семейства, но и това, че са спазени изискванията и условията за съответната дейност-производство на рояци или на пчели майки и рояци. Също така е посочено, че за 2012 година на К. не е било издадено положително становище относно развъдните му бази, а също така не е спазил и направените му при проверките предписания. Посочено е, че не е известен нито броя на пчелините, нито броя и състоянието на пчелните семейства в тях и техния капацитет на производство, липсват данни за здравния статус на пчелините и районите около тях, липсват сертификати за произход на пчелните майки, поради което не може да бъде проследен техния произход и идентичност. Отбелязано е, че няма как да бъдат издадени сертификати за нещо, което „Национална развъдна организация по пчеларство“ [населено място] не е проконтролирала. Във връзка с това не съществува спор, че исканите от И. Н. К. сертификати за произход не са издадени. Това обстоятелство обаче не обосновава отговорността на П. П. П. и на „Национална развъдна организация по пчеларство“ [населено място] за непозволено увреждане по чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД. За да е налице такава, следва да бъде установено, че са били налице предвидените в нормативните актове предпоставки за издаването на сертификатите. Доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство се носи от И. Н. К., като от събраните по делото доказателства не може да бъде направен извода, че то е било осъществено.

Не може да бъде прието, че невъзможността да бъдат установени изискванията за издаването на сертификатите се дължи на действия на И. Н. К.. Наистина с докладна № 233/10.01.2012 година П. П. П., в качеството си на председател на „Национална развъдна организация по пчеларство“ [населено място] е уведомил директора на ОД „Земеделие“ [населено място], че пчелините на П. П. П., няма да получат одобрение за 2012 година, като вследствие на това е била издадена заповед № РД-12-445-30/06.02.2012 година на Директора на ОД „Земеделие“ [населено място], с която К. е бил заличен като земеделски производител. Заповедна е била отменена с решение № 84/22.06.2012 година на Административен съд Ямбол, четвърти състав, влязло в сила на 11.07.2012 година, поради ненадлежно сезиране, но това не означава, че П. е причинил вреди на К., подавайки докладната. Издавайки своя акт административният орган е задължен да провери дали са налице всички предпоставки за това, включително и дали е сезиран по установения за това ред. Тази негова преценка, която може да е правилна или не, прекъсва причинната връзка между действията на П. П. П. и евентуално настъпилите за И. Н. К. от административния акт вреди. Фактът, че в слязло в сила на 16.04.2014 година решение № 634/05.12.2012 година на Окръжен съд Пловдив, търговско отделение , ХVІ-ти състав, постановено по т. д. № 383/2012 година е отменено решението на общото събрание на „Национална развъдна организация по пчеларство“ [населено място] от 17.03.2012 година, с което И. Н. К. е изключен като член на сдружението, не обосновава отговорност на последното по чл. 49 от ЗЗД за причинени на касатора вреди. Видно от мотивите изключването е отменено, тъй като не са били доказани действията, които са били послужили като основание за изключването на К. от сдружението и липсата на мотиви на самото решение на общото събрание за тези действия. При провеждане на общото събрание на сдружението обаче членовете на същото са упражнили членствените си права, което само по себе си не е противоправно. Не е установено, че тези членствени права са били упражнени при злоупотреба с право, като се е целяло единствено увреждането на К.. Не е установено и твърдението му, че изключването му е свързано с отказ да направи дарение на сдружението, с което той не бил съгласен. Доказателства в тази насока липсват, като единствено в показанията на разпитаната по делото свидетелка В. Н. П. има данни, че през 2011 година е било взето решение всеки член на сдружението, доброволно по свое желание, да извърши дарение в размер на 2.00 лева на пчелно семейство. Това дарение не било направено от всички членове, а само от около тридесет и осем от тях, като на никой не е бил оказван натиск в тази връзка и не е било отказвано издаването на сертификат за произход. Показанията на тази свидетелка не се оборват от останалите събрани по делото доказателства, поради което не съществува пречка съдът да ги възприеме като достоверни. С оглед на това не са доказани обстоятелства за извършени от П. П. П., съответно от работници или служители, а също така и от членове на „Национална развъдна организация по пчеларство“ [населено място], които да послужат като основание за ангажирането на отговорността на П. и сдружението за претърпени от И. Н. К. вреди на основание чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД.

Предвид на изложеното обжалваното решение на Апелативен съд П. е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото И. Н. К. ще трябва да заплати на П. П. П. сумата от 3000.00 лева, а на „Национална развъдна организация по пчеларство“ [населено място] сумата от 6000.00 лева, представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 016/06.10.2020 година на Апелативен съд П., трети граждански състав, постановено по гр. д. № 183/2020 година.

ОСЪЖДА И. Н. К. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 1, офис 1, чрез адвокат П. С. Н. да заплати на П. П. П. к ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], партер, чрез адвокат Р. И. от АК Бургас сумата от 3000.00 лева, а на „НАЦИОНАЛНА РАЗВЪДНА ОРГАНИЗАЦИЯ ПО ПЧЕЛАРСТВО“ [населено място], [улица] съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 1, офис 1, чрез адвокат Атанас М. Димитров от АК П. сумата от 6000.00 лева, представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: 1.
2.