Законосъобразност на корекция на сметка за ток при скрит регистър в електромера

Текстът на акта

Ключови фрази

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 77
София, 30.05. 2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря Райна Стоименова

изслуша докладваното от съдията Даниела Стоянова

гр. дело № 2708/2021 година

Производство по чл. 290 - 291 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. Д. Н., подадена чрез адв. К. Т. от ВАК, срещу въззивно решение № 652/05.04.2021 г. по в. гр. д. № 181/2021 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отменено решение № 261339/20.11.2020 г. по гр. д. № 4139/2020 г. на Районен съд – Варна. С последното на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено по отношение на „Електроразпределение Север“ АД, че Х. Д. Н. не дължи на „Електроразпределение Север“ АД сумата в размер на 5719,70 лв., представляваща начислена стойност на ел. енергия за период от 15.12.2016 г. до 23.10.2019г. за посочения в решението обект. С въззивното решение като краен резултат предявеният от Х. Д. Н. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е отхвърлен като неоснователен.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и уважаване на предявения иск. Претендира се присъждането на разноски.

В проведеното открито съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба - „Електроразпределение Север“ АД, в представен писмен отговор, подаден чрез адв. Л. М., изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира разноски за касационното производство.

В проведеното открито съдебно заседание чрез адв.Г. взема становище за неоснователност на жалбата като поддържа и подадения писмен отговор.

С определение № 60893 от 15.12.2021г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, за да се провери съответствието на даденото от въззивния съд разрешение на въпроса „Има ли законово основание за електроразпределителното дружество да начислява корекции на сметки на потребители за минал период /фикция за доставено количество ел. енергия/, респ. да начислява суми, представляващи реално потребена ел. енергия при липса на лиценз за продажба/доставка на ел. енергия?“ с практиката на ВКС според решение № 111/17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г. на ВКС, І т.о., решение № 173/16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 203/15.01.2016 г. по т.д. № 2605/2014 г. на ВКС, І т.о.

По правния въпрос :

С цитираните решения е прието, че със ЗИД на Закона за енергетиката/ДВ бр.54/12 /в сила от 17.07.2012 г./ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл.98а ал.2,т.6 и по чл.83 ал.1,т.6 ЗЕ: т.е . само при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество да създаде посочените правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ със съответното съдържание на новата законова уредба, въведена с изменението на Закона за енергетиката /ДВ бр.54/12 /в сила от 17.07.2012 г., както съответно и общи условия на договорите с крайния потребител на ел.енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.

След формиране на цитираната съдебна практика са настъпили изменения както в законовата уредба – Закона за енергетиката /ЗЕ - ДВ, бр.38/2018г., ДВ, бр.41/2019г./, така и в подзаконовата – приети са от КЕВР нови ПИКЕЕ - ДВ бр.35/2019г, изм ДВ бр.57/2021г., при действието на които се е развила процесната корекционна процедура и която уредба е приложима в случая.

При съобразяване на приложимите правни норми се обосновава извод, че отговорът на поставения правен въпрос се извлича еднозначно от самия нормативен акт.

На първо място, няма спор в съдебната практика, че правно основание да се ангажира отговорност за плащане при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената електрическа енергия, съществува както при старата, така и при сега действащата редакция на ЗЕ.

На следващо място както предходната, така и сега действащата и приложима в процесния случай редакция на ЗЕ, изрично възлагат на подзаконова уредба - ПИКЕЕ, реда и начина за преизчисляване на количеството електрическа енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ.

Разликата е в специалния нормативен акт – ПИКЕЕ, където в чл.55 изрично е предвидено : „в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в тези регистри. Регулация в съответната насока съдържа и чл.56,ал.3 ПИКЕЕ по отношение преизчисленията, които ответникът по настоящия иск извършва като оператор на съответната мрежа, както и прякото им заплащане от ползвателя (чл.56,ал.2 ПИКЕЕ).

Тази уредба, обективирана в нормата на чл.55 и на чл.56 ПИКЕЕ, е в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, включително не противоречи на общото правило, че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена (чл.183, чл. 200 ЗЗД ), която съгласно действащия ЗЕ е регулирана от държавен орган.

Налице е подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата вместо доставчика да го начисли и получи, и това възлагане също не противоречи на нормативен акт от по- висока степен.

Касае за специални норми, които дерогират общите такива.

В подкрепа на извода за липса на противоречие между законов и подзаконов нормативен акт, освен специалния характер на последния, е и начинът, по който са приети самите ПИКЕЕ – по предложение на доставчика и на разпределителя на електрическа енергия.

Предвид изложеното в отговор на поставения въпрос следва, че е налице законово основание за електроразпределителното дружество да начислява корекции на сметки на потребители за минал период, респ. да начислява суми, представляващи реално потребена електрическа енергия.

По касационните основания :

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Предявен е отрицателен установителен иск, по който ищецът Х. Д. Н. иска да установи, че не дължи на дружеството ответник сумата от 5719, 70 лева, начислена по партидата му в резултат на извършена корекция на сметка за ел. енергия в обект на потребление в [населено място].

Установено е по делото от протокол за монтаж № 14119887 от 14.12.2016 г., съставен от служители на ответното дружество, че в обекта на ищеца е монтиран електромер с фабр. № 66932979, при посочените в същия нулеви показания за нощна и дневна ел. енергия, без данни за показанията, респ. липсата на такива във върхова тарифа.

Съставен е и Констативен протокол № 1401022 за извършена проверка на измервателните системи и свързващите ги инсталации на обекта на ищеца, при която електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран нов. Демонтираният електромер е предаден за експертиза в БИМ. Съставен е констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 58/27.01.2020г., от заключението на която се установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала енергия в тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея и е дадено заключение, че електромерът не съответства на технически характеристики. Въз основа на протокола от 27.01.2020г. е изготвено Становище за начисление на електрическа енергия от 05.02.2020г. в размер на 30974 кWh за периода 15.12.2016 г. – 23.10.2019 г. на основание чл. 55 ПИКЕЕ. Според неоспореното от страните заключение на изслушаната пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза, към момента на проверката СТИ е бил годно техническо средство за измерване на ел. енергия, а в тарифната му схема е извършено неправомерно софтуерно вмешателство чрез въвеждане на още една тарифа към вече заводските Т1 и Т2, в която се отчита част от потребената електроенергия.

С оглед така приетите за установени факти по спора при преценка законосъобразността на извършената корекция на сметка, втората инстанция е приела, че извършената проверка за установяване на неправилно/неточно измерена ел. енергия е осъществена при действието на ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г./, следователно към момента на проверката съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия. Съдът е посочил, че съгласно чл. 55, ал. 1 от цитираните ПИКЕЕ в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, правомощието за преизчисление е предоставено на оператора на електроразпределителната мрежа като страна по сделка с ел. енергия по смисъла на чл. 92 от ЗЕ. Самото преизчисление се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ. Според въззивния състав в конкретния случай констатацията за несъответствие при отчитането на потреблението на ел. енергия в процесния обект е обективирана в констативен протокол, удовлетворяващ изискванията за форма на чл. 49 от ПИКЕЕ. Невръчването на копието на протокола в предвидения в разпоредбата на чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ срок е неотносимо към законосъобразността на процедурата по извършване на корекцията и не я опорочава. Крайният извод на съда е, че доколкото е спазен предписаният в чл. 49 от ПИКЕЕ процедурен и формален ред за извършване на проверката, а преизчислението е извършено въз основа на констатациите от нея и на заключението на метрологичната проверка, в случая са били налице елементите от фактическия състав на приложената от оператора методика за преизчисление и процесната сума се дължи на основание чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. "а" от ЗЕ вр. чл. 55 от ПИКЕЕ/2019 г.

При извършената проверка настоящият състав намира, че атакуваното въззивно решение е валидно, допустимо и правилно. Същото не страда от пороците, релевирани в касационната жалба

Предвид отговора на правния въпрос правилно и обосновано съдът е приел, че за ответника като електроразпределителното дружество е налице законово основание за електроразпределителното дружество да начислява корекции на сметки на потребители за минал период, респ. да начислява суми, представляващи реално потребена електрическа енергия. В тази връзка оплакването на касатора за неправилност на решението се явява неоснователно. Въз основа на събраните по делото доказателства безспорно е установено, че ищецът е потребил констатираното от ответника допълнително количество електроенергия, неотчетено поради натрупването му в невизуализиран регистър на СТИ, чиято стойност правилно е изчислена, съобразно приложимите цени на КЕВР, поради което дължи заплащането й на ответника.

Неснователни са доводите на касатора за опорочена корекционна процедура поради липса на ред за уведомяване в Общите условия, поради неизпълнени задължения от страна на ответника да осигури визуален достъп до всички показания по тарифи, да обслужва измервателните системи най-малко веднъж на три месеца /чл.42, ал.5 ЗЕ/ и да предостави констативния протокол от проверката за подпис на потребителя или негов представител /чл.49, ал.2 ЗЕ/. Приложимите към настоящия случай ПИКЕЕ /2019г./ предвиждат ред за уведомяване, такъв е предвиден и в действащите към процесния период Общи условия. Следва да се посочи и това, че дори в общите условия в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката да не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение би било пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред. Според действащите ПИКЕЕ ответникът е длъжен да осигури достъп до визуализираните регистри на СТИ /чл.10/ и касаторът не оспорва, че такъв е осигурен. Липсва разписано задължение за осигуряване на такъв до невизуализираните регистри. Безспорно е, че същите са невидими и за служителите на ответника. По разбиране на настоящия състав дори и при наличие на задължение за осигуряване на такъв достъп , нарушението му , също като посоченото по-горе, не би съставлявало основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред. Не се установяват от данните по делото и твърдените от касатора нарушения на чл.42 и чл.49 ЗЕ – чл.42 ЗЕ е неприложим в конкретния случай, а протоколът относно проверката е подписан лично от ищеца.

При извършената проверка по делото съдът не констатира допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при приемането на заключението на вещото лице. Изложените в тази насока възражения на касатора, към които следва да се причисли и оплакването му във връзка с чл.23 ПИКЕЕ относно техническите характеристики на СТИ, изразяват несъгласието му с констатациите на експерта, а не с процесуални действия на съда. Заключението не е оспорено от страните в процеса, не са заявявани и искания за допълнителни задачи. Заключението е прието след изслушване на вещото лице в открито съдебно заседание и е обсъдено от съда поотделно и в съвкупност с останалите събрани доказателства.Като обективно и компетентно дадено правилно и обосновано е кредитирано от съда.

Възражението за изтекла погасителна давност е релевирано за първи път в касационната жалба, преклудирано е и поради това съдът не дължи произнасяне по него.

Неоснователно е и оплакването на касатора, свързано с твърдението за противоречие на ПИКЕЕ с чл.82 ЗЗД. Неправилно отчетеното количество на реално доставена електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди по реда на чл. 79, ал. 2 вр. чл. 82 ЗЗД, а парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за действително, реално доставено количество електрическа енергия през съответния период, за който е начислена /арг. чл. 200, ал. 2 ЗЗД/.

При съобразяване на гореизложеното се обосновава извод, че атакуваното въззивно решение е валидно, допустимо и правилно и следва да се потвърди.

Предвид изхода разноски за касатора не се следват за настоящата инстанция, но същият следва да заплати на ответната страна сторените и надлежно удостоверени такива в размер 1476лв.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 652/05.04.2021 г. по в. гр. д. № 181/2021 г. на Окръжен съд – Варна.

ОСЪЖДА Х. Д. Н. да заплати на „Електроразпределение Север“ АД деловодни разноски за настоящата инстанция в размер 1476лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: