Определяне на обезщетение за неимуществени вреди от побой по справедливост

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 455

гр. София, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладваното от съдия Гергана Никова гр.дело № 1670 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С постановеното по настоящото дело Определение № 641 от 14.02.2024 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 229 от 13.01.2023 г. по в.гр.д.№ 2566/2022 г. на СГС, г.о., ІІ „д” състав.

Касаторът-ищец М. Г. К. чрез адвокат И. Ю. от САК моли решението да бъде отменено като неправилно в неговата отхвърлителна част, като счита, че претенцията следва да бъде уважена за разликата над сумата от 1 500 лв. до поддържания пред въззивната инстанция размер от 5 000 лв. Претендира присъждането на разноски за трите инстанции.

Касаторът-ответник К. Н. К., чрез особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК - адвокат Н. Т. от САК, атакува решението в неговата осъдителна част, като поддържа, че е недопустимо, необосновано и е постановено в противоречие с материалния закон.

Всяка от срещупоставените страни е подала отговор, с който оспорва жалбата на насрещната страна.

Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 290 и чл. 293 ГПК, намира следното:

С обжалваното решение, действайки в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК, Софийски градски съд е отменил Решение № 20008694 от 28.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 62741/2019 г. по описа на СРС, 128 състав, в частта, в която е уважен предявеният от М. Г. К. срещу К. Н. К. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за разликата над сумата 1 500 лв. до присъдения размер от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от инцидент на 31.10.2014 г. в гр. София, ул. "Смърч" № 24А, при който К. е причинил на К. охлузвания по лицето и синини по дясното рамо, както и силен стрес, който е довел до затварянето му в себе си, откъсването му от приятели, страх да излиза, потиснатост, ведно със законната лихва върху тази сума от 30.10.2016 г. до окончателното плащане на дължимото, като вместо това искът е отхвърлен за разликата над сумата 1 500 лв. до сумата 5 000 лв.

В частта, с която искът е отхвърлен за разликата над сумата 5 000 лв. до пълния претендиран размер от 10 000 лв., както и е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва за периода от 31.10.2014 г. до 29.10.2016 г., решението на СРС не е обжалвано и е влязло в сила.

За да постанови този резултат, СГС е приел, че пред въззивната инстанция липсва спор относно основанието на предявения иск. Спорът е съсредоточен върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Прието е за установено от показанията на свид. М. К., че ответникът К. Н. К. е ударил ищеца М. Г. К. с метална тръба и с юмруци по лявата ръка и по дясното рамо. След инцидента ищецът е имал синини в дясната страна и болки, вземал е обезболяващи, затворил се е, бил е потиснат, неразговорлив, страхувал се е да излиза. От показанията на свид. Г. К. е прието за установено, че след инцидента ищецът е имал охлузвания по лицето и рамото, синини около 1 месец, бил е потиснат и не е смеел да излиза. Изложено е, че съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти. Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай. При определяне размера на обезщетението съдът е отчел обстоятелството, че контузиите, които е получил ищеца, са без риск за живота на пострадалия; интензивността на болката не е била значителна; по делото липсват данни на ищеца да е провеждано каквото и да е лечение; периодът на възстановяване е с кратка продължителност и не се е налагало ограничен двигателен режим на пострадалия. Отчетено е и обстоятелството, че към датата на процесния инцидент ищецът е бил на 23 години, т.е. в младежка възраст, като е напълно възстановен, а също и обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, и психическия дискомфорт, който му е причинил. Прието е, че справедливото обезщетение за претърпените травматични увреждания е в размер на 1 500 лв., с оглед което обжалваното решение е частично отменено, като включително са преразгледани и присъдените от СРС разноски.

Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос за приложението на принципа на справедливост при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Според задължителните постановки на ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно по своя характер, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Примерно са посочени обективни обстоятелства при телесни увреждания и причинена смърт – характерът на увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване състоянието на здравето; причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Подчертава се, че от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Заключено е, че при определяне размера на вредите следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, а в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. В този смисъл е и актуалната практика на Върховния касационен съд, с която се приема, че обезщетението за неимуществени вреди следва в най-пълна степен да възмезди увреденото лице за конкретно претърпените неимуществени вреди, без да се превръща в източник на неоснователно обогатяване, като размерът се определя при съобразяване възприемането на понятието „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото и стандартът на живот в страната.

По заявените оплаквания с касационните жалби Върховният касационен съд приема следното:

Оплакването на касатора-ответник, че въззивното решение е недопустимо, е бланкетно. В резултат от служебно извършената проверка за валидността и допустимостта на обжалвания акт не се установи наличието на пороци от тези две категории.

Оплакването на касатора-ищец за допуснато от въззивния съд нарушение на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди е основателно. Въззивното решение не съответства на установените в задължителната практика изисквания относно преценката на конкретно установените по делото обстоятелства с оглед определянето на справедлив размер на обезщетението. Естеството на порока не налага връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане, поради което спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция.

При установените по делото обстоятелства - от една страна относно изпитваните болки и страдания и продължителността на лечебния и възстановителния периоди (около 1 месец относно физическите увреждания); обстановката, при която са нанесени вредите (в дома, в който е живеел ищеца; при присъствието на майка му в помещението с произтичащото от това осъзнаване, че съществува риск нападението да обхване и нея); начинът на причиняване на вредите (ударите са нанесени първо с тръба, а после с юмруци); изживеният страх от последващо нападение и емоционалният дискомфорт, довел до откъсването на ищеца от приятелите му, страх да излиза и потиснатост; общото ниво на благосъстояние в страната към 2014 г., а от друга страна – липсата на трайно влошаване на здравето на ищеца в резултат от деликта, касационната инстанция приема, че в случая справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата 5 000 лева. Съответно - на ищеца се следва заплащането на разликата в размер на 3 500 лева над присъдения от въззивната инстанция размер от 1 500 лева, заедно със законната лихва върху тази разлика, считано от 30.10.2016 г. до окончателното изплащане. Преценката на касационната инстанция по критериите за приложението на чл. 52 ЗЗД налага въззивното решение да бъде отменено в обжалваната от ищеца част, както и да бъде оставено в сила в обжалваната от ответника част, по отношение на която заявените от този касатор оплаквания са неоснователни.

При този изход на спора, на основание чл. 81 ГПК ВКС намира следното относно подлежащите на присъждане разноски на страните:

Срещу произнасянето на СРС (пред който е защитен материален интерес, идентичен по размер на приетия за основателен от касационната инстанция) в частта за разноските не е постъпило искане за изменение по реда на чл. 248 ГПК, което налага извод за отсъствие на спор между страните, че същите са определени правилно, а именно: дължими от К. Н. К. възнаграждение в размер на 580 лв. по чл. 38, ал. 2 ЗА, а по сметка на СРС - ДТ и разноски в общ размер от 780 лв., както и 5 лв. за служебното издаване на изпълнителен лист в полза на СРС.

За производството пред СГС на основание чл. 38, ал. 2 ЗА и чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът К. Н. К. дължи да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата 580 лв., а по сметка на СГС – държавна такса в размер на 100 лв. и определеното възнаграждение на процесуалния му представител от бюджета на съда в размер на 290 лв. (л. 13), изплатено съгласно РКО (л. 34), т.е. общо 390 лв., както и 5 лв. за служебното издаване на изпълнителен лист в полза на СГС.

За производството пред ВКС на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът К. Н. К. дължи да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата 580 лв., на самия ищец – сумата 100 лв. (сбор от държавните такси, заплатени от ищеца на основание чл. 18, ал. 2, т.т. 1 и 2 ТДТССГПК), а по сметка на ВКС – държавни такси в размер на 30 лв. на основание чл. 18, ал. 2, т. 1 ТДТССГПК и 30 лв. на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТССГПК за разглеждането на неговата касационна жалба, както и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.

Обобщено, дължимите от К. Н. К. такси и разноски са следните: общо 1 740 лв. в полза на адв. Ю. , от които съобразно решението на СГС присъдени се явяват 509 лв. (335 + 174), поради което с решението на ВКС допълнително се присъжда разликата от 1 231 лв.; по сметка на СРС се дължи сумата 780 лв., от която съобразно решението на СГС присъдени се явяват 395 лв., поради което с решението на ВКС допълнително се присъжда разликата от 385 лв.; по сметка на СГС се дължи сумата 390 лв., от която с решението на СГС са присъдени 117 лв., поради което с решението на ВКС допълнително се присъжда разликата от 273 лв.; по сметка на ВКС се дължи сумата 60 лв., а в полза на ищеца – сумата 100 лв.

Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно Решение № 229 от 13.01.2023 г. по в.гр.д.№ 2566/2022 г. на СГС, г.о., ІІ „д” състав в частта, с която, в резултат от отменяването на Решение № 20008694 от 28.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 62741/2019 г. по описа на СРС, 128 състав, е постановено отхвърляне на предявения от М. Г. К. срещу К. Н. К. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за разликата над сумата 1 500 лева до сумата 5 000 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА К. Н. К. ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. К. сумата 3 500 (три хиляди и петстотин) лева , обезщетение за неимуществените вреди от причинен деликт на 31.10.2014 г., заедно със законната лихва, считано от 30.10.2016 г. до окончателното изплащане, както и сумата 100 (сто) лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА К. Н. К. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат И. В. Ю. от САК сумата 1 231 (хиляда двеста тридесет и един) лева на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

ОСЪЖДА К. Н. К. ДА ЗАПЛАТИ в полза на Софийски районен съд сумата 385 (триста осемдесет и пет) лева на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

ОСЪЖДА К. Н. К. ДА ЗАПЛАТИ в полза на Софийски градски съд сумата 273 (двеста седемдесет и три) лева на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, както и 5 (пет) лева за служебното издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА К. Н. К. ДА ЗАПЛАТИ в полза на Върховния касационен съд сумата 60 (шестдесет) лева на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, както и 5 (пет) лева за служебното издаване на изпълнителен лист.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение № 229 от 13.01.2023 г. по в.гр.д.№ 2566/2022 г. на СГС, г.о. ІІ „д” състав в частта, с която предявеният от М. Г. К. срещу К. Н. К. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е уважен до размер на сумата 1 500 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ОБРЪЩА ВНИМАНИЕ на Софийски градски съд, г.о., ІІ „д“ състав, че след постъпване на делото в СГС за отразяване на резултата от производството по касационните жалби, следва да проведе производство по чл. 247 ГПК във връзка с произтичащата от мотивите, но необективирана в диспозитива воля за частично потвърждаване на първоинстанционното решение за присъждане на главницата 1 500 лв., лихви и разноски.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: