Отмяна на оправдателна присъда за палеж поради липса на ясни мотиви

Текстът на акта

Ключови фрази

Умишлен палеж в това число и квалифицираните състави, палеж чрез взрив * липса на мотиви * съществени процесуални нарушения

Р Е Ш Е Н И Е

№ 505

гр. София, 17 октомври 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НЕВЕНА ГРОЗЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛ ЛУКОВ

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

с участието на секретаря Ил. Петкова,

в присъствието на прокурора от ВКП Кирил Иванов, след като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 700/24 г. и за да се произнесе, взe предвид следното :

Производството е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по касационен протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Варна срещу присъда на Варненския Окръжен съд №26 от 18.04.2024 г. постановена по внохд № 708/22 г.

В протеста са релевирани касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК и е направено искане за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при съда. В допълнението прокурорът е развил съображенията си в подкрепа на заявените касационни основания. Основните възражения касаят оценъчната дейност на съда и отказът му да кредитира назначената СМЕ на подсъдимия, установяваща липсата на болестни и медицински причини за самостоятелно придвижване. Навеждат се доводи за това, че не са обсъдени от съда показанията на св. Б. Х., Х. Х., С.С., И. С., С. Г., А К. М. М., Т. К., Х. Н. и В. К., които потвърждават изводите на експертите за възможността подсъдимият да извършва самостоятелни движения в това число и да бяга. Изразява се несъгласие с изводите на въззивния съд за липсата на обективен елемент от състава на престъплението по чл. 330, ал. 1 от НК – запаленото имущество да е „на значителна стойност“ и се цитира практиката на ВКС, в която се приема обективна съставомерност на деянието и с по - нисък размер на имуществото.

В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от ВП на РБ поддържа протеста с развитите в него съображения и направеното искане за отмяна на оправдателната присъда.

Частните обвинители Б. Х. и Х. Х. не се явяват редовно призовани. Техните повереници- адв. Г. С. и адв. Г. Н. също не се явяват.

Подс. Ю. в своя лична защитата твърди, че всички доказателства по настоящото дело са били унищожени , поради което е нелогично да се иска връщане за ново разглеждане. В последната си дума моли въззивната присъда да остане в сила.

ВКС, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите залегнали в протеста и материалите по делото, в пределите на предоставените си правомощия и поискания касационен контрол, намери следното :

Протестът е основателен.

С присъда № 11 от 21.12.2021 г. по нохд № 8/20 г. Районен съд – Провадия признал подс. В. П. Ю. за виновен в това, че на 16.04.2019 г. в [населено място], обл. /област/, запалил имущество на значителна стойност МПС л. а. /марка/ с ДК [рег.номер на МПС] на стойност 4 992 лв., собственост на Х. Х. и Б. Х., поради което и на основание чл. 330, ал. 1 и чл. 54 от НК го осъдил на пет години лишаване от свобода, като определил първоначален „строг“ режим на изтърпяване и на основание чл. 304 от НПК го оправдал за това, че запалил наличната сума от 5 000 лв. в същия лек автомобил.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК привел в изпълнение наказание от една година лишаване от свобода, наложено по нохд №76/2019 г. на РС –Провадия, като постановил да се изтърпи при първоначален "строг" режим и на основание чл. 40, ал. 4 от НК и по време на изтърпяване на наказанието спрямо подс. Ю. да се прилагат медицински грижи.

Съдът е зачел времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение "домашен арест" и "задържане под стража".

Подс. Ю. е осъден да заплати направените по делото разноски.

Присъдата е обжалвана пред ОС – Варна от подс. Ю., където е образувано внохд № 708/22 г., по което с присъда №26 от 18.04.2024 г. въззивният съд отменил изцяло присъдата на РС- Провадия и вместо нея на основание чл. 304 от НПК оправдал подс. Ю. по възведеното му по чл. 330, ал. 1 от НК обвинение.

Касационната проверка на наведените оплаквания в протеста установява, че те изпълват със съдържание касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК и дават основание за отмяна на въззивния съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при съда, поради това, че втората инстанция е допуснала съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, изразили се в следното : 1.липса на мотиви и 2. противоречие и неяснота във волята на съда.

1. Съдебният акт не съдържа мотиви, което е от категорията на абсолютните процесуални нарушения и в с настоящия случай се състои в това, че в него не се съдържа описание на фактите, които въззивната инстанция е приела за установени и на второ място в него отсъства дължимия анализ на цялата доказателствена съвкупност, което е задължително в хипотезата на постановяване на нова присъда съгласно чл. 339, ал.3 от НПК.

2.Мотивите не позволяват да бъде проследена правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда, тъй като те са противоречиви и неясни. Този порок в съдебния акт касае аргументацията на съда за постановяване на оправдателната присъда- основанието по чл. 304 от НПК е „недоказаността на обвинението“ и „несъставомерността на деянието".

3.Съдържанието на атакувания съдебен акт налага извод, че мотивите са повърхностни, едностранчиви и вътрешно противоречиви и в тях съдът не е изпълнил задълженията си да посочи какви обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства. В тях въззивният съд е възпроизвел фактическата обстановка, такава, каквато е приета от първия съд, съгласно която подсъдимият е автор на деянието и обвинението срещу него е доказано по несъмнен начин. Посочено е, че подсъдимият носел в себе си кибрит, запалка и неустановен вид запалима течност, клекнал до дясната гума и запалил автомобила на свидетелите Х.. Тези негови действия са наблюдавани от собствениците на автомобила и от св. С., които го разпознали. Коментирани се заключенията на назначените от първия съд и ДП експертизи, съгласно, които подсъдимият не е с нарушени активни движения на долните крайници и при него не е налице болестна и медицинска пречка за придвижването му.

По нататък съдържанието на съдебния акт е запълнено с житейски предположения и умозаключения, които компрометират съдебния акт и го дистанцират от изискванията на чл. 339, ал. 3 от НПК. Дължимата аналитична дейност е подменена с разсъждения за "възможното" и "невъзможното", за "логичното" и "нелогичното", за "оправданото" и "неоправданото действие“, за "сериозното" и "несериозното" в показанията на свидетелите Б. и Х. Х. и С.. Оставени са без коментар показанията на останалите свидетелите по делото Г., К., М., К. и др. като вместо това констатираното „сходство и идентичност в показанията на пострадалите - св. Х. и св. С. е прието за смущаващо и нелогично, със няколко аргумента, че те „се събудили по едно и също време“ ; че ако е имало пламък, нямало как нощно време той да не се види“; че било подозрително св. Х., да стане едва на второто събуждане“, при положение, че е твърдял, че в колата имало 5 000 лв.,че описаното от тях поведение, съответстващо на здрав човек" не кореспондира с възможността запалването да се извърши за няколко секунди, а те твърдели, че той е клякал и ставал няколко пъти и това било „нелогично“.

Съдът е изразил подозрение, че някой друг, а не подсъдимият е запалил лекия автомобил на св. Х., тъй като колата е била „палена“ и преди този случай, след което е поставил въпроса „дали Х. не е „имала лоши отношения с други жители на селото“, като било „несериозно човек се придвижва постоянно с инвалидна количка, за да си осигури алиби за подпалване на чуждо имущество“. В крайна сметка, съдът не е намерил еднозначен отговор на въпроса може ли подсъдимият да се предвижва сам без помощни средства и е влязъл в ролята на експерт по медицински и пиротехнически въпроси.

След тези съображения, инстанцията по същество, е заключила, че "от фактическа страна обвинението не е доказано по изискуемия, несъмнен начин".

Веднага в следващия абзац, въззивният съд е направил нов извод „че деянието е несъставомерно“, поради стойността на запаленото имущество която е 4 992 лв., и която е под критерия за "значителна стойност", равняващ се на 14 минимални работни заплати към датата на деянието - в случая това е сумата от 7 840 лв. В заключителната част от мотивите съдът е приел, че подс. Ю. е годен субект на престъплението и може да носи наказателна отговорност, тъй като според назначената СППЕ към датата на деянието, той е могъл да разбира значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Обобщаващото становище на ВКС е че съдебният акт не е в състояние да изпълни предназначението си - да даде информация на страните и на касационната инстанция какви са действителните съображения на съда за постановяване на оправдателната присъда - липсата на доказателства за авторството или липса на елемент от състава на престъплението, дефект в съдебния акт който е пряка последица от липсата на яснота по отношение на фактите, които следва да бъдат приети за установени.

Съгласно чл. 304 от НПК подсъдимият се признава за невинен, когато не се приеме, че деянието е извършено, че не е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдът не е дал отговор на въпроса коя от изброените хипотези е приложима в конкретния случай, като съществуването едновременно на недоказаност на обвинението и несъставомерност на деянието е немислимо, защото в първия случай означава да се установи че подсъдимият не е извършил деянието, а във втория, че извършеното от него деяние не съставлява престъпление. Или казано другояче- деянието е несъставомерно, поради това, че не са налице всички признаци от състава на престъплението по чл. 330, ал. 1 от НК.

От съдържанието на съдебния акт е очевидно че съдебният състав не дал отговори на въпросите, които подлежат на обсъждане по чл. 305, ал. 3 от НПК , с което е допуснал касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, поради което атакуваният съдебен акт подлежи на отмяна. Делото следва да се върне за ново разглеждане като въззивният съд изпълни задълженията си произтичащи от чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК и обективира волята си по ясен, убедителен и недвусмислен начин, обсъждайки цялата доказателствена съвкупност и ангажирайки се със становище за това дали има извършено престъпление, какво е то и извършено ли е виновно от подсъдимия.

Наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК препятства възможността да бъде обсъдено оплакването за неправилно приложение на материалния закон, за което се съдържа оплакване в протеста.

Поради изложените до тук съображения, касационната инстанция намери протеста за основателен, с оглед на което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 от НПК,

ВКС, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ПРИСЪДА № 26 от 18.04.2024 г. постановена по внохд № 708/22 г. по описа на Окръжен съд- Варна.

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание.

Решението е окончателно.

Председател :

Членове : 1. 2.