Недопустимост на иск, предявен от името на починало лице, и встъпване на наследници

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50073

гр. София, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладваното от съдия Гергана Никова гр.дело № 4359 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК .

С постановеното по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК Определение № 151 от 12.04.2022 г. подадената от Б. З. Х. и С. С. Х. чрез адвокат М. М. от АК – Ш. касационна жалба е преценена като процесуално допустима и е допуснато касационното обжалване на въззивно Решение № 55 от 19.07.2021 г. по в.гр.д.№ 233/2021 г. на Окръжен съд – Шумен, І състав в частта, с която е потвърдено първоинстанционното Решение № 260 032 от 04.03.2021 г., поправено с Решение № 260 066 от 08.04.2021 г. – и двете, постановени по гр.д.№ 815/2017 г. по описа на РС – Нови пазар в частта, с която по отношение на Б. З. Х. и С. С. Х. е признато за установено, че всеки от ищците С. Г., З. Г. и Н. Ю. притежава по 1/60 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор № ***, находящ се в землището на [населено място], обш. К., с площ 46 716 кв.м., като Б. З. Х. и С. С. Х. са осъдени да предадат на С. Г., З. Г. и Н. Ю. владението върху посочените 3/60 ид.части от имота.

Касаторите молят в допуснатата до касационно обжалване част решението да бъде обезсилено. Претендират присъждането на разноски.

Ответниците по касация С. Г., З. Г. и Н. Ю. са депозирали писмени бележки чрез адвокат С. Б. от АК – Ш.. Възразяват срещу основателността на касационната жалба. Претендират разноски.

Касационното обжалване е допуснато, за да се провери допустимостта на въззивното решение в посочената част.

Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 290 и чл. 293 ГПК, намира следното:

С обжалваното въззивно решение е упражнен инстанционен контрол по отношение на Решение № 260 032 от 04.03.2021 г., поправено с Решение № 260 066 от 08.04.2021 г. – и двете, постановени по гр.д.№ 815/2017 г. по описа на РС – Нови пазар, като по предявените срещу настоящите касатори Б. З. Х. и С. С. Х. искове с правно основание чл. 108 ЗС е признато за установено , че ищците притежават права върху недвижим имот с идентификатор № ***, находящ се в землището на [населено място], обш. К., с площ 46 716 кв.м., както следва: З. Й., С. Г., Н. М., П. Д., А. Г., С. Г. и С. К. – в размери от по 1/20 ид.ч. за всеки, Д. М. и Д. Й. – в размери от по 1/40 ид.ч. за всеки, С. Г., З. Г. и Н. Ю. – в размери от по 1/60 ид.ч. за всеки, като Б. З. Х. и С. С. Х. са осъдени да им предадат владението върху посочените идеални части от имота.

На първо място въззивният съд е обсъдил оплакването за недопустимо произнасяне по претенциите на С. Г., З. Г. и Н. Ю. – наследници на посочения като първоначален ищец Х. Г., който е починал на 09.12.2014 г. - преди предявяването на исковата молба на 12.07.2017 г. Прието е, че с молба от 15.03.2019 г. наследниците на Х. Г. са поискали да бъдат конституирани като ищци по делото, като ревандикационните им искове да се считат заявени от момента на подаване на молбата им, „поради което не е налице нито правоприемство, нито изменение на иска по реда на чл. 117 ГПК (отм.) чрез замяна на ответника или прибавяне на нов ответник”. Правото на иск от страна на наследниците на Х. Г. е надлежно упражнено, възникналото процесуално правоотношение е валидно и постановеното по него решение не е недопустимо поради липса на процесуалноправна легитимация на ищците. Дори те да бяха завели претенциите си в отделно производство, то по отношение на същите са налице предпоставките за съединяването им за общо разглеждане с претенциите на останалите сънаследници.

Така постановеното въззивно решение е процесуално недопустимо в допуснатата до касационно обжалване част по следните съображения:

С мотивите по т. 2 от ТР № 1 от 09.07.2019 г. по тълк.д.№ 1/2017 г. на ВКС, ОСГТК се разясни, че сред абсолютните процесуални предпоставки за възникването и упражняването на правото на иск, на първо място е надлежната процесуална легитимация на страните, тяхната процесуална правоспособност, тъй като нито едно съдопроизводствено действие не може да бъде извършено валидно от или срещу процесуално неправосубектно лице. Липсата на процесуално правосубектна страна към момента на завеждане на делото води до недопустимост на процеса, а не е нередовност на исковата молба, която да подлежи на отстраняване по реда на чл. 129 ГПК. При липса на първоначална процесуална легитимация на главна страна в процеса е налице невъзможност процесът да продължи по реда на чл. 227 ГПК в лицето на правоприемниците, тъй като процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в хода на процеса, при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално правоотношение.

Тези принципни постановки, съобразени във връзка с факта, че посоченият като първоначален ищец Х. Г. е починал преди предявяването на исковата молба на 12.07.2017 г., обосновават извод, че в случая въобще не е налице валидно възникнало процесуално правоотношение, по силата на което съда да е овластен с правомощието да разгледа по същество претенциите, че неговите наследници притежават по 1/60 ид.ч. от правото на собственост върху спорния имот. Изложеният от въззивния съд аргумент, че правото на иск от страна на наследниците на Х. Г. е надлежно упражнено, тъй като дори те да бяха завели претенциите си в отделно производство, то същите са подлежали на съединяването за общо разглеждане с претенциите на останалите сънаследници, не обосновава извод за допустимост на процеса. Съединяване при условията на чл. 213 ГПК е възможно само при надлежно предявени искови претенции, въз основа на които са образувани няколко отделни граждански дела с изискуемата от разпоредбата връзка помежду им. В случая обаче по отношение на Х. Г. изначално не е налице надлежно упражнено право на иск в производството по гр.д.№ 815/2017 г. на РС – Нови Пазар, поради което за наследниците му не съществува процесуално правоотношение, в което да встъпят на мястото на първоначална страна, нито пък процесуалният закон допуска (извън хипотезата на чл. 225 ГПК, която няма отношение към случая) трето за висящото гражданско дело лице валидно да встъпи в процеса в качеството на ищец.

Обстоятелствата, изложени в писмените бележки, депозирани чрез адвокат С. Б., не обосновават различен извод при преценката за процесуалната допустимост на решението в обсъжданата част. По делото не се оспорва фактът, че приживе Х. Г. е упълномощил С. Й. с правото да охранява интересите му, произтичащи от наследяването на Р. М. А.. С настъпването на смъртта на упълномощителя обаче престава да съществува правоспособен субект като носител на права и задължения, включително процесуални, с което и представителната власт на пълномощника се прекратява и той вече не разполага с правото да ангажира правораздавателната власт с произнасяне по същество. Това е обективна последица, настъпваща независимо от знанието или незнанието на пълномощника за настъпилата смърт на упълномощителя. Не съществува действаща правна норма, която да позволява в случаи като разглеждания да се приеме, че за целите на гражданското съдопроизводство се поражда процесуално правоотношение с несъществуващия правен субект, в което той да бъде заместен от своите правоприемници. Посочената в мотивите на въззивния акт и в писмените бележки разпоредба на чл. 117 ГПК (отм.) не е действащо право от 01.03.2008 г. насам и не предоставя никакъв аргумент в подкрепа на тезата, защитавана от наследниците на Х. Г.. Изявленията, направени с молба от 15.03.2019 г., не могат да преодолеят липсата на уредена от закона възможност наследниците да встъпят в производство, образувано след смъртта на лицето, посочено в исковата молба като ищец. Д., че възражението за недопустимост на производството в лицето на наследниците на Х. Г. е преклудирано, тъй като не заявено в първото по делото заседание, е в драстично несъответствие с основното принципно положение, че възражението за недопустимост не е ограничено със срок и може да бъде заявено във всяка фаза на разглеждане на делото, включително задължение на съда е да следи за допустимостта на процеса (чл. 269, изр. 1 ГПК; т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК; т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Ето защо се налага извод, че съдебно решение по претенция, предявена от името на субект, преустановил съществуването си преди предявяването на исковата молба, е постановено при отсъствието на абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск и като такова е процесуално недопустимо. По тази причина въззивното решение следва да бъде обезсилено в допуснатата до касационно обжалване част, като производството бъде прекратено по отношение на С. Г., З. Г. и Н. Ю..

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на касаторите следва да се присъдят разноски за защитата им пред ВКС, възлизащи общо на сумата 55 лв., представляваща сбор от заплатените държавни такси за допускане на касационното обжалване и за разглеждане на касационната жалба.

Въззивното решение следва да бъде обезсилено и в частта, с която са присъдени разноски в тежест на касаторите във връзка с разгледаните претенции за присъдената на С. Г., З. Г. и Н. Ю. общо 1/20 ид.част от процесния имот, както и в частта, с която е потвърдено решението на районния съд за присъдени разноски в тежест на касаторите за същата 1/20 ид.част от имота. Въпросната 1/20 ид.част е съответна на 1/9 част от общо предявените искове, които касаят собствеността върху 9/20 ид.части от имота. Съответно – не е налице основание в тежест на касаторите да останат 1/9 част от разноските, присъдени срещу тях от окръжния съд (общо 1 735,71 лв.), т.е. сумата 192,86 лева, както и 1/9 част от разноските, присъдени срещу тях от районния съд (общо 1 958,14 лв.), т.е. сумата 217,57 лева.

Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 270, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно Решение № 55 от 19.07.2021 г. по в.гр.д.№ 233/2021 г. на Окръжен съд – Шумен, І състав в частта, с която е потвърдено първоинстанционното Решение № 260 032 от 04.03.2021 г., поправено с Решение № 260 066 от 08.04.2021 г. – и двете, постановени по гр.д.№ 815/2017 г. по описа на РС – Нови пазар в частта, с която по отношение на Б. З. Х. и С. С. Х. е признато за установено, че всеки от ищците С. Г., З. Г. и Н. Ю. притежава по 1/60 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор № ***, находящ се в землището на [населено място], общ. К., с площ 46 716 кв.м., като Б. З. Х. и С. С. Х. са осъдени да предадат на С. Г., З. Г. и Н. Ю. общо 3/60 ид.части от имота,

като

ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на С. Г., З. Г. и Н. Ю..

ОБЕЗСИЛВА въззивно Решение № 55 от 19.07.2021 г. по в.гр.д.№ 233/2021 г. на Окръжен съд – Шумен, І състав в частта, с която Б. З. Х. и С. С. Х. са осъдени да заплатят на С. Г., З. Г. и Н. Ю. разноски за защитата във въззивното производство в размер на 192,86 лева, както и в частта, с която Решение № 260 032 от 04.03.2021 г., поправено с Решение № 260 066 от 08.04.2021 г. – и двете, постановени по гр.д.№ 815/2017 г. по описа на РС – Нови пазар е потвърдено в частта, с която Б. З. Х. и С. С. Х. са осъдени да заплатят на С. Г., З. Г. и Н. Ю. разноски за защитата в първоинстанционното производство в размер на сумата 217,57 лева.

ОСЪЖДА С. Г., З. Г. и Н. Ю. ДА ЗАПЛАТЯТ на Б. З. Х. и С. С. Х. сумата 55 (петдесет и пет) лева – разноски за защита пред ВКС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: