Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 04 Май 2024

Определяне на наказанието при причинена смърт при пътно произшествие

Върховен касационен съд · 04 Май 2024

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Подсъдимият е признат за виновен за причиняване на смърт по непредпазливост при пътнотранспортно произшествие и е осъден на две години условно лишаване от свобода и две години без книжка. Защитата обжалва наказанието като явно несправедливо с искане за допълнителното му смекчаване заради продължителността на процеса. Върховният касационен съд оставя в сила присъдата, като приема, че наказанието е справедливо определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства.

Какво приема съдът

Срокът на наказателното производство се изчислява от момента на привличане на дееца като обвиняем (или предприемане на принудителни мерки срещу него), като петгодишен срок за преминаване през всички инстанции не представлява изключително смекчаващо обстоятелство за определяне на наказание под законовия минимум.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

смърт по непредпазливосткатастрофаразумен сроксмекчаващи обстоятелствалишаване от право за управление

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * нарушаване на правилата за движение по пътищата * явна несправедливост на наказанието * неоснователност на касационна жалба * разумен срок на наказателния процес * справедливост на наказание

4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 285

гр. София, 14 май 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

СВЕТЛА БУКОВА

при секретаря Елеонора Михайлова в присъствието на прокурора Тома КОМОВ изслуша докладваното от съдия Мина Топузова нд № 1 по описа за 2024 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по повод постъпила жалба от адвокат М. Я. - защитник на подсъдимия П. И. П. срещу въззивно решение № 132 от 15.09.2023 г. по внохд № 95/23 г., по описа на Апелативен съд – Варна.

С присъда № 2 от 18.01.2023 г. по нохд № 342/22 г. по описа на Окръжен съд Добрич, подсъдимият П. П. е признат за виновен в това, че на 01.08.2017г. в землището на [населено място], общ. Балчик по път III - 902, на кръстовището сключено от път III – 902 и от път DOB 1010 при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „ Л. Р. „ с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 6, т. 1, пр. 3-то от ЗДвП, чл. 16, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на Б. А. Х., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр. 1-во във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, вр. чл. 54 и чл. 58а НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от четири години.

На основание чл. 343 „г“ във връзка с чл. 37, т. 7 НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от две години.

Срещу така постановената присъда е подадена жалба от подсъдимия, по която е образувано внохд № 95/23 г. на Апелативен съд – Варна. С решение № 132 от 15.09.2023г., по същото дело, въззивният съд е потвърдил първоинстанционната присъда.

В жалбата се сочи касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Излагат се доводи за наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, както и че продължителността на наказателното производство е следвало да бъде счетена като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Прави се искане за намаляване на размера на наложените наказания на основание чл. 55, ал. 1 от НК и за прилагане на разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК, вследствие на което да не бъде наложено кумулативното наказание по чл. 343 г от НК – лишаване от право да се управлява МПС.

В заседанието на касационния съд защитникът на подсъдимия – адвокат Я. поддържа жалбата със същите аргументи и искане.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата и предлага атакуваният съдебен акт да се остави в сила.

Частните обвинители, редовно призовани, не се явяват в заседанието на касационната инстанция. Не се явяват и поверениците им адвокати С. С. и В. К..

В последната си дума подсъдимият П. П. моли да бъде намалено наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС, поради факта, че работата му е свързана с движение по пътищата.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице, в законово определения срок, срещу съдебен акт от кръга на посочените в чл. 346 от НПК.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Не се установяват допуснати от въззивния съд нарушения при механизма за определяне на наложените наказания. В конкретния случай инстанциите по същество правилно са определили съвкупността от смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства при определяне на наказанието са отчетени чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни, известно съпричиняване на резултата от страна на пострадалия, както и продължителността на наказателното производство. Множеството наказания по административен ред поради нарушения на ЗДвП и сравнително високата тежест на допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение са отчетени като отегчаващи отговорността обстоятелства. При така установената съвкупност предходните инстанции правилно са определили наказания в минималния размер при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като същевременно са отчели, че описаните смекчаващи обстоятелства не притежават признака „многобройност“ по смисъла на чл. 55, ал. 1 НК.

Възражението в жалбата срещу извода на апелативния съд, че разумността на срока на провеждане на наказателното производство следва да се отчита от момента, в който деецът е бил привлечен в качеството на обвиняем, е неоснователно. Наказателното производство, водено срещу дадено лице за дадено престъпление е единно и обхваща наказателния процес в двете му фази – от започване на досъдебното производство до приключване на съдебното производство с окончателен съдебен акт. В практиката си ЕСПЧ приема последователно, че началото на релевантния период, от който следва да се преценява разумността на срока на наказателното производство е „моментът, в който е отправено наказателно обвинение”, а в някои случаи и по - ранен момент, преди официалното обвинение, когато срещу лицето са били предприети мерки, от които се подразбира такова твърдение и които имат значително отражение върху положението на заподозрения (решения Foti and Others; Corigliano). В случая на 02.08.2017г. П. П. е бил разпитан в качеството на свидетел. До привличането му в качеството на обвиняем на 08.05.2019г., спрямо него не са били предприети каквито и да било мерки на процесуална принуда, които да са довели до ограничаване на правата му или такива, отразяващи се на правното му положение.

Продължителността на производството правилно е отчетена от инстанционните съдилища като смекчаващо отговорността обстоятелство. Не може да се възприеме обаче тезата в жалбата, че е нарушено изискването за разумност на срока, в който се е развило производството. Това е така, тъй като в рамките на пет години от привличането на П. П. като обвиняем делото е приключено на досъдебното производство и се е развило пред три съдебни инстанции. В този смисъл липсват основания да се приеме наличието на изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, свързано с продължителността на наказателното производство. Предвид изложените съображения, касационният съдебен състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 55, ал.1, т.1 от НК за определяне на размера на наказанието под най – ниския предел, поради което и искането за приложение на чл.55, ал.3 от НК няма как да бъде удовлетворено.

По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение :

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 132 от 15.09.2023 г. на Варненски апелативен съд, постановено по внохд № 95/23 г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.