Придобивна давност и момент на приключване на реституция по ЗСПЗЗ

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 501

гр. София, 20.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 4689 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.

С Определение № 4048 от 16.09.2024 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 908 от 29.06.2023 г. по в.гр.д.№ 1303/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив.

С въззивното решение е отменено първоинстанционното Решение № 260050 от 13.06.2022 г. по гр.д.№ 1965/2020 г. на Районен съд – Асеновград и вместо това е постановено ново, с което е признато за установено по отношение на ищците С. Н. Г., Н. К. Ш., С. К. Ц., В. Г. К., Л. В. Т., М. В. Г., Ц. Х. Т., В. К. Т., Х. К. Т., Г. А. Г. и К. А. Г., че ответниците по иска (понастоящем – касатори) Р. М. Б. и Г. Р. Б. не са собственици на поземлен имот № *** по КККР на [населено място], район Д. В., адрес на поземления имот: [населено място] - Д. В., площ 1 168 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята: 9, предишен идентификатор ***, номер по предходен план *, съседи: ***, ***, ***, ***, ***, както и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 187 , том ІІ, рег.№ 2119, дело № 362 от 02.05.2017 г. на нотариус С. К., вписана в регистъра на Нотариалната камара под № * с район на действие Районен съд - Асеновград, с който Р. М. Б. е признат за собственик на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място], район Д. В.. Постановено е също, че като процесуално недопустими съдът оставя без разглеждане направеното от Р. М. Б. възражение за подобрения в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място], район Д. В. и свързаното с това искане за признаване правото на задържане на процесния имот.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: Може ли да се приеме, че е налице приключена реституционна процедура по ЗСПЗЗ в хипотеза, когато възстановяването на собствеността е извършено след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти със заповед на кмета на общината по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ако след издаване на заповедта на кмета е одобрена кадастрална карта и с допълнителна заповед описанието на имота е съобразено и с нея?

Касаторите Р. М. Б. и Г. Р. Б., представлявани от адвокат А. П. от АК - Пловдив, считат, че фактическият състав, от който произтича правото на собственост на ищците, е завършен с издаването на Заповед № А-154 от 14.02.2006 г. на кмета на Община Асеновград. С последващо издадената Заповед № А-998 от 03.06.2013 г. на кмета на общината единствено е посочен кадастралния номер на имота по одобрените кадастрална карта и регистър на район Д. В.. Одобрените карти и регистри имат декларативно действие и не променят вещно-правния статут на имотите. Вписаните данни създават оборима презумпция за вярност, а евентуално неправилно отразяване на право на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Ето защо намират за неправилен извода на въззивния съд, че давност по отношение на процесния имот може да тече едва от 18.06.2013 г., когато влиза в сила Заповед № А-998 от 03.06.2013 г. При безспорна идентичност между имот № * по ПНИ (посочен в Заповед № А-154 от 14.02.2006 г.) и ПИ № *** по КККР на [населено място] (посочен в Заповед № А-998 от 03.06.2013 г.), поддържат, че реституцията е приключила с издаването на Заповед № А-154 от 14.02.2006 г. на кмета на Община Асеновград, от който момент насетне за ответниците е било възможно да установят давностно владение върху имота. Относно оставените без разглеждане възражение за подобрения и искане за признаване на право на задържане на процесния имот се позовават на § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ. Молят да се постанови отменяване на въззивното решение, като ВКС да отхвърли предявения иск. Претендират разноски за трите инстанции.

Ответниците по касация С. Н. Г., Н. К. Ш., С. К. Ц., В. Г. К., Л. В. Т., М. В. Г., Ц. Х. Т., В. К. Т., Х. К. Т., Г. А. Г. и К. А. Г., с подадена чрез процесуален представител адвокат В. К. от АК – Пловдив молба с вх.№ 21293 от 09.12.2024 г. поддържат, че, независимо от отговора на поставения по делото правен въпрос, въззивното решение е правилно. Ако се приеме, че заповедта за възстановяване на собствеността по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ не е влязла в сила (каквото възражение ответниците са поддържали срещу исковата молба), то реституционната процедура не е приключила и давност за имота не е текла. Наред с това, по делото категорично е доказано, че не е имало явно и непрекъснато владение на процесния имот от страна на касаторите. Молят въззивното решение да бъде потвърдено. Претендират присъждането на разноски за защитата пред ВКС.

Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на данните по делото и доводите на страните, в правомощията си по чл. 290 ГПК и чл. 293 ГПК, намира следното:

С обжалваното решение, действайки в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК, въззивният съд се е произнесъл по иск, предявен от настоящите ответници по касация иск, обоснован с твърдения, че са наследници на К. С. М.; в това им качество им било възстановено правото на собственост върху новообразуван имот с кадастрален идентификатор № *** в местност Г. и Д. В., в землището на квартал Д. В., [населено място], с площ 1 168 кв.м. Това станало със Заповед № А-154 от 14.02.2006 г., допълнена със Заповед № А-998 от 03.06.2013 г. на Кмета на Община Асеновград. След това узнали, че през 2017 г. ответникът по иска (сега касатор) Р. М. Б. се снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който бил признат за собственик на същия имот на основание давностно владение. Поддържат, че той не е владял този имот в продължение на 10 години и не е придобил правото на собственост върху него, с оглед което са формулирали исканията си да бъде признато за установено по отношение на Б., че те не са собственици на имота, както и да бъде отменен КНА № 1565/2017 г.

Ответниците по иска са заявили, че живеят в кв. Д. В., а спорният имот се намира в близост до дома им. От 1990 г. родителите на Р. М. Б. владеели имота, като го обработвали; засадили в него овощни дръвчета. През 2004 г. е сключен гражданския брак на ответниците и оттогава те двамата владеят имота. Започнали да подменят засадените дръвчета с нови, да сеят и различни зеленчуци. През последните 16 години, а и преди това, никой не е оспорвал собствеността им. Оспорват твърденията, че заповедта за възстановяване на правото на собственост е влязла в сила, като твърдят, че същата не е връчена на всички заинтересувани страни. Твърдят, че са придобили имота на основание давностно владение, упражнявано от 2004 г. до сега. Молят предявения иск да бъде отхвърлен, евентуално - ищците да бъдат осъдени да заплатят сумата 7 000 лева, представляваща стойността на направените необходими и полезни разноски, до заплащането на която имотът да бъде задържан.

От фактическа страна е прието за установено, че със Заповед № А-154 от 14.02.2006 г. на Кмета на Община Асеновград е възстановено правото на собственост на наследници на К. С. М. върху новообразуван имот * в местност „Г. и Д. В.”, землище кв. Д. В., площ 1 168 кв.м. В заповедта е отразено, че е влязла в сила на 28.06.2006 г. Тази заповед е допълнена със Заповед № А-998 от 03.06.2013 г., съгласно която идентификаторът на имота по КККР на [населено място], район Д. В., е ***. Между страните няма спор, че ищците са наследници на К. С. М..

С нотариален акт № 187, том 2, дело № 362/2017 г. по описа на нотариус С. К., Р. М. Б. е признат за собственик на същия недвижим имот по давностно владение.

Въззивният съд е приел, че издадената в полза на ищците Заповед № А-154 от 14.02.2006 г. на Кмета на Община Асеновград, допълнена със заповед № А-998 от 03.06.2013 г., обуславя правния им интерес като наследници на лице с признато право на възстановяване върху имот в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да предявят иск във връзка с възникналата конкуренция на права. Този спор следва да се разреши по съдебен ред в исковото производство, като няма пречка това да стане и с отрицателен установителен иск. Когато предмет на възстановяване са имоти, които попадат в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както е в разглеждания случай, общинската комисия по земеделие се произнася с решение за признаване на правото на собственост при условията на § 4 - 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, като в решението се описват размерът и местността, в която са се намирали земеделските земи - чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ. Собствеността се възстановява след настъпването на множество законоустановени предпоставки, визирани в нормата на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, съответно в чл. 28 и чл. 28а ППЗСПЗЗ, включващи наличието на влязъл в сила помощен план и план на новообразуваните имоти. Възстановяването на правото на собственост, съответно - придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва, след изменението на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ съгласно публикацията в ДВ, бр. 68/1999 г., със специален административен акт по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ - заповед на кмета на общината. В заповедта се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота.

Въззивният съд е приел за установено по делото, че реституираният имот е новообразуван имот с номер *, като към заповедта на кмета няма приложена скица. Приел е още, че имотът по реституционната заповед не е бил индивидуализиран с номер по кадастрален план. Едва с издаването на Заповед № А-998 от 03.06.2013 г., с която е допълнена Заповед № А-154 от 14.02.2006 г., процесният имот е описан с идентификатор *** по КККР на [населено място], район Д. В., т.е. извършена е индивидуализацията на имота с номер и е настъпил конститутивният ефект на заповедта така, че собствеността по отношение на реституирания имот да стане годна за защита. Юридическият състав, от който произтича правото на собственост на ищците, е завършен едва след издаването на Заповед № А-998 от 03.06.2013 г. на Кмета на Община Асеновград, тъй като, макар с ПНИ да се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които е придобито, съответно възстановено, със заповедта се извършва фактическото възстановяване на заявения имот, който се индивидуализира, като обект на собственост, като конкретна вещ, върху която това право може да бъде упражнявано, което е условие решението за възстановяване, съответно заповедта на придобиване на собственост от ползвателите, да породи конститутивно действие.

По конкретния казус е прието, че ответникът може да установи давностно владение едва след 18.06.2013 г., тъй като на тази дата е влязла в сила заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, като до предявяване на иска в съда, не е изтекъл достатъчен срок за придобиването му по давност.

Въззивният съд е приел, че планът за новообразуваните имоти не създава права, а отразява вече придобити права; до издаването на заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, по отношение на ищците не е налице приключила процедура по възстановяване на имота, обектът, подлежащ на възстановяване по преписката, не е индивидуализиран като конкретна вещ, върху която ищците да са в състояние да осъществят собственически претенции. С оглед това, до постановяването на заповедта от 03.06.2013 г., влязла в законна сила на 18.06.2013 г., давност срещу ищците не е текла, защото не са могли да се защитят - като предявят против ответниците положителен, респективно отрицателен иск за собственост (какъвто би бил и недопустим, защото за тях реституционната процедура не е приключила).

По тези съображения предявеният отрицателен установителен иск е намерен за основателен и е уважен, с оглед което и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен издаденият в полза на Р. Б. констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност.

Относно направеното възражение за подобрения и искането за признаване на право на задържане по чл. 72, ал. 3 ЗС, въззивният съд е приел същите за недопустими, предвид характера на предявения иск - отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК.

По въпроса , по който е допуснато касационното обжалване, настоящият състав на ВКС намира следното:

Съгласно практиката на ВКС, обективирана с Решение № 809 от 14.01.2011 г. по гр.д.№ 1889/2009 г. на ВКС, І г.о., Решение № 116 от 08.07.2016 г. по гр.д.№ 5941/2015 г. на ВКС, І г.о., Решение № 23 от 22.05.2017 г. по гр.д.№ 2856/2016 г. на ВКС, ІІ г.о. и Решение № 61 от 17.07.2017 г. по гр.д.№ 3273/2016 г. на ВКС, І г.о., в първоначалната редакция на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, включително и след изменението с ДВ бр. 28 от 1992 г., не съществува изискване за съдържанието на решението на поземлената комисия, с което се възстановява собствеността върху заявените земеделски земи. Такива изисквания са въведени с последващите изменения на текста (ДВ, бр. 45 от 1995 г. и ДВ бр. 98 от 1997 г.). Едва след изменението на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ с ДВ бр. 68 от 1999 г., в сила от 30.07.1999 г., правомощията на поземлената комисия са ограничени, като е предвидено, че тя не възстановява земеделските земи, попадащи в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а само признава това право, докато самото възстановяване се извършва със заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С оглед това развитие в нормативната уредба, в практиката се приема, че решенията на поземлените комисии за възстановяване на земи, намиращи се в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадени преди изменението на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ с ДВ, бр. 68 от 1999 г., по правило имат конститутивно действие, стига възстановеният имот да е индивидуализиран. Относно степента и начина на индивидуализация се приема, че когато това е извършено чрез посочване на граници и местонахождение или номер по стар план не възниква съмнение, че решението на поземлената комисия има вещноправен ефект. Разяснено е още, че когато в хода на съдебно производство по установителен или осъдителен иск за собственост на възстановения имот се установи по недвусмислен начин кой точно е той, съдът не може да отрича конститутивното действие на постановеното решение. За случаите, когато по никакъв начин не може да се установи кой е възстановеният имот, се приема, че решението на поземлената комисия няма конститутивно действие и по същество е такова, с което само се признава правото на възстановяване на собствеността. За тези случаи се приема, че процедурата по възстановяването приключва в по-късен момент - от момента на влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, с издаването на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ (така: Решение № 761 от 09.08.2011 г. по гр.д.№ 1276/2009 г. на ВКС, І г.о.). Правото на собственост се възстановява с обособяване на имота като обект на собственост, което, съгласно Решение № 185 от 25.06.2013 г. по гр.д.№ 2066/2013 г. на ВКС, І г.о., за терените по § 4 ЗСПЗЗ настъпва с одобряването на плана на новообразуваните имоти (ПНИ). От момента на обособяване на обекта на правото на собственост това право може да бъде защитавано като преди датата на издаването на заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ процесуалното средство за това се явява отрицателният установителен иск, който може да бъде предявен както срещу лицата по § 4а и § 4б ЗСПЗЗ, така и срещу всяко друго трето за реституционното производство лице, заявяващо самостоятелни претенции спрямо подлежащ на реституция имот. По тази причина е възможно и поставянето на началото на течение на срок на придобивна давност за тези имоти, считано от момента на одобряването на ПНИ.

Законът за собствеността и ползването на земеделските земи не предвижда изискване индивидуализирането на имотите, за които се издават заповеди по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да се извършва съобразно действащата кадастрална карта. По тази причина, евентуално последващо (след издаването на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, индивидуализираща имота съобразно одобрен ПНИ) издаване на допълнителна заповед, в която описанието на имота е съобразено и с действащата кадастрална карта, не променя момента, в който е завършен фактическият състав на възстановяването на собствеността.

Произнасяйки се по касационната жалба , настоящият състав на ВКС констатира, че в частта, с която е разгледан спорът за собственост, въззивният акт е постановен в противоречие с отговора на значимия правен въпрос. Въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, което налага обжалваното решение да бъде отменено и (тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия) вместо него да се постанови друго, с което предявеният отрицателен установителен иск за собственост да бъде отхвърлен по следните съображения:

По делото е безспорно, че процесният ПИ № *** по КККР на [населено място], район Д. В. (описан в Заповед № А-998 от 03.06.2013 г. на кмета на Община Асеновград) е идентичен с имот № * по ПНИ (описан в Заповед № А-154 от 14.02.2006 г. на кмета на Община Асеновград).

Видно от текста на Заповед № А-154 от 14.02.2006 г. на кмета на Община Асеновград (РС, л. 21), същата е издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на : влязъл в сила ПНИ за местност „Г. и Д. В.“, землище кв. Д. В., одобрен със Заповед № 696 от 15.12.2004 г. на Областен управител на Област Пловдив; решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ № ДВ 136 от 26.01.1993 г. на ПК - [населено място] (намиращо се на л. 111 от делото на РС) , по заявление № ДВ 136 от 21.01.1992 г. и скица № 55 от 20.01.2006 г . При това съдържание на заповедта, необоснован се явява изводът на ОС – Пловдив, че Заповед № А-154 от 14.02.2006 г. на кмета на Община Асеновград не е била придружена от скица. Такава е посочена в заповедта, а представянето й е било единствено във възможностите на ищцовата страна в качеството им на заявители по реституционната преписка № ДВ 136 от 21.01.1992 г. и при съобразяване на фактите, установени с писмо изх.№ 09-00-409 от 14.06.2021 г. на Община Асеновград (РС, л. 99) и удостоверение изх.№ 94 Р 58 от 03.04.2017 г. на Община Асеновград (РС, л. 125). С писмото е установено, че в архива на общината не се съхранява преписка по издаването на Заповед № А-154 от 14.02.2006 г. (следователно от този архив не е възможно да бъдат издирени доказателства, потвърждаващи или отричащи наличието на скица към заповедта), а с удостоверението е обективиран резултатът от направена проверка по ПНИ на кв. Д. В. и разписния лист към него, от която е установено, че имотът е записан като собственост на наследници на К. С. М., „за което на основание § 4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ е издадена заповед № А-154 / 14.02.2006 г. на Кмета на Общината и скица към нея. “. При наличието на одобрен от областния управител ПНИ за територията, в която е разположен процесния имот, явяващ се и основание за издаването на заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ, няма друго логично обосновимо съдържание на скицата, цитирана в заповедта и регистрирана в разписния лист към ПНИ, освен графично представяне на процесния имот съобразно одобрения ПНИ. Дори такава скица да не е била издавана и да не бе посочена в заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ, фактът, че имотът е индивидуализиран в реституционния акт съобразно белезите му по ПНИ (номер, местоположение и граници по ПНИ) е достатъчен, за да се направи обоснован извод, че с издаването на Заповед № А-154 от 14.02.2006 г. на кмета на Община Асеновград е приключило производството по реституирането на имота, заявен от наследниците на К. С. М. с пореден № 6 от заявлението с вх.№ ДВ 136 от 21.01.1992 г. Последващото издаване на Заповед № А-998 от 03.06.2013 г. на кмета на Община Асеновград, с която Заповед № А-154 от 14.02.2006 г. е допълнена посредством описанието на имота и съобразно действащата кадастрална карта, не променя момента, в който е завършен фактическият състав на възстановяването на собствеността. С оглед практиката на ВКС, от момента на издаването на Заповед № А-154 от 14.02.2006 г. на кмета на Община Асеновград е възможно да се постави началото на давностния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС.

Анализът на събраните по делото доказателства обосновава категоричен извод, че фактическата власт върху имота е установена първоначално от бащата на настоящия касатор (през 90-те години на ХХ век), а при сключването на гражданския брак между двамата касатори на 02.05.2004 г. имотът бил „подарен“ от свекърите на младото семейство, като от този момент насетне двамата касатори установили своя самостоятелна фактическа власт. Тези обстоятелства се установяват от показанията на свид. Н. А. и свид. А. Д., отличаващи се с детайлно възпроизвеждане на обстоятелства, които лично са възприели и които очертават безпротиворечива картина на релевантните факти, като не е налице основание достоверността им да бъде поставена под съмнение, доколкото не се опровергават от изложеното от ангажираните от ищците свидетели С. П. и К. К. или от другите събрани по делото доказателства. В подкрепа на твърдението за упражнявана фактическа власт с над 10-годишна продължителност са и фактите, установени със заключението на съдебната агротехническа експертиза, защитено от в.л. агроном М. В. – в имота са налични насаждения от череши (3 бр.) и сливи (1 бр.) на около 10 годишна възраст (отчитана от момента на засаждането им на терен), череши (7 бр.) на около 8 годишна възраст, както и още 45 плодни дръвчета на възраст около 3-4 години; вещото лице е констатирало перфектно поддържане на терена от агрономическа гледна точка. Съдържанието на заключението и обясненията на експерта по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК дават основание същото да бъде кредитирано изцяло като изготвено компетентно, задълбочено и безпристрастно. За разлика от това, заключението, депозирано от в.л. Ж. З., не следва да бъде кредитирано в никаква негова част, доколкото е подчертано пристрастно (като напр. съдържащото се изявление, че вещото лице поддържа предявения иск) и преобладаващо обективира правни мнения на вещото лице, а не заключения, основани на специални знания.

Установената от касаторите фактическа власт изначално е лишена от правно основание, предвид което относно нейния характер от субективна страна приложение намира презумпцията на чл. 69 ЗС и я определя като владение. Ищцовата страна не е ангажирала доказателства, опровергаващи приложимата презумпция, нито пък доказателства за спиране или прекъсване течението на срока на придобивната давност.

Упражняваното владение притежава белезите да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. Зачитано от датата на издаване на Заповед № А-154 от 14.02.2006 г. на кмета на Община Асеновград, то се явява с продължителност повече от 10 години към момента на позоваване на давността като придобивно основание, осъществено посредством снабдяването на касатора Б., по време на брака му с касаторката Б., с титул за собственост по реда на чл. 587 ГПК. Поради установеното придобиване на правото на собственост от страна на ответниците на противопоставеното от тях с отговорите на исковата молба основание, предявеният отрицателен установителен иск за собственост следва да бъде отхвърлен като неоснователен, наред с което като неоснователно следва да бъде отхвърлено и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК.

За формирането на решаващите изводи по предмета на спора е ирелевантно обстоятелството дали Заповед № А-154 от 14.02.2006 г. е връчена на всички наследници на К. С. М.. Същата изцяло удовлетворява реституционната претенция на ищците, които по тази причина нямат интерес от обжалването й, поради което реституционното производство се счита приключило с издаването й.

В частта, с която като процесуално недопустими съдът е оставил без разглеждане направеното от Р. М. Б. възражение за подобрения в процесния имот и свързаното с това искане за признаване на право на задържане, въззивното решение е правилно и следва да бъде потвърдено, доколкото релевираните възражения и искане не съставляват надлежно защитно средство при предявен отрицателен установителен иск за собственост.

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ответниците по касация следва да бъдат възложени разноските, направени от касаторите пред трите инстанции, а именно сумата 3 482 лв., включваща сумите 2 597 лв. за защитата пред РС и 885 лв. за защитата пред ВКС.

Ответниците по касация нямат право на разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно Решение № 908 от 29.06.2023 г. по в.гр.д.№ 1303/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив в частите, с които са уважени предявеният отрицателен установителен иск за собственост, искането по чл. 537, ал. 2 ГПК и съдът се е произнесъл по разноските,

като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. Н. Г. с ЕГН [ЕГН], Н. К. Ш. с ЕГН [ЕГН], С. К. Ц. с ЕГН [ЕГН], В. Г. К. с ЕГН [ЕГН], Л. В. Т. с ЕГН [ЕГН], М. В. Г. с ЕГН [ЕГН], Ц. Х. Т. с ЕГН [ЕГН], В. К. Т. с ЕГН [ЕГН], Х. К. Т. с ЕГН [ЕГН], Г. А. Г. с ЕГН [ЕГН] и К. А. Г. с ЕГН [ЕГН], срещу Р. М. Б. с ЕГН [ЕГН] и Г. Р. Б. с ЕГН [ЕГН] иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да се признае за установено, че ответниците не са собственици на поземлен имот № *** по КККР на [населено място], район Д. В., адрес на поземления имот: [населено място] - Д. В., площ 1 168 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята: 9, предишен идентификатор ***, номер по предходен план *, съседи: ***, ***, ***, ***, ***.

ОТХВЪРЛЯ искането на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 187 , том ІІ, рег.№ 2119, дело № 362 от 02.05.2017 г. на нотариус С. К., вписана в регистъра на Нотариалната камара под № * с район на действие Районен съд - Асеновград, с който Р. М. Б. е признат за собственик на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място], район Д. В..

ОСЪЖДА С. Н. Г., Н. К. Ш., С. К. Ц., В. Г. К., Л. В. Т., М. В. Г., Ц. Х. Т., В. К. Т., Х. К. Т., Г. А. Г. и К. А. Г. ДА ЗАПЛАТЯТ на Р. М. Б. и Г. Р. Б. сумата 3 482 (три хиляди четиристотин осемдесет и два) лева – разноски за защитата пред ВКС и РС - Асеновград.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение № 908 от 29.06.2023 г. по в.гр.д.№ 1303/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив в частите, с които са оставени без разглеждане направеното от Р. М. Б. възражение за подобрения в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място], район Д. В. и свързаното с него искане за признаване правото на задържане на процесния имот.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: