Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 01 Февруари 2024

Условия за съкратено съдебно следствие при престъпления с прекурсори

Върховен касационен съд · 01 Февруари 2024

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Подсъдимият е осъден по реда на съкратеното съдебно следствие за държане на толуол и червен фосфор с цел разпространение за производство на наркотици. Върховният касационен съд отменя присъдата и въззивното решение, тъй като съдилищата са основали осъждането върху негодни извънпроцесуални изявления и полицейски беседи, без самопризнанието да е надлежно подкрепено с доказателства. Делото е върнато за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание.

Какво приема съдът

Съкратено съдебно следствие с признание на фактите е недопустимо, ако съществени елементи от състава на престъплението се подкрепят единствено от негодни извънпроцесуални изявления или показания за полицейска беседа.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

съкратено съдебно следствиесамопризнаниепрекурсориполицейска беседатолуол

Текстът на акта

Ключови фрази

Основни състави на производство, пренасяне , из готвяне, търговия и др. на наркотични вещества * преюдициални запитвания * съкратено съдебно следствие * условия за съкратено съдебно следствие * право на справедлив процес * съществени процесуални нарушения

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50 001

Гр. София, 21 февруари 2024 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

БОНКА ЯНКОВА

С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора И. Симов разгледа докладваното от съдия Цонева к. н. д. № 918/2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на подс. Д. Н. А. чрез защитника му адв. Р. П. против решение № 57/05. 08. 2021 год., постановено по в. н. о. х. д. № 150/2021 год. по описа на Апелативен съд – Варна.

С жалбата са заявени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, а с трите допълнения към нея са релевирани и оплаквания за явна несправедливост на наказанието и за необоснованост на атакувания съдебен акт. Тезата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е защитена с доводи за ненадлежен доказателствен анализ, недопустими предположения относно правно значимите обстоятелства и позоваване на негодни доказателствени източници, а тази за неправилно приложение на материалния закон – с твърдения за легалната употреба и свободната продажба на едно от инкриминираните вещества – толуол както и с такива за малозначителност на деянието. Поддържа се освен това, че производството на амфетамин представлява сложен технологичен процес, за чието успешно завършване не е достатъчно смесването на толуол и червен фосфор, а следва да бъдат изпълнени и редица други условия, които в настоящия казус не са налице. Оплакването за явна несправедливост на наказанието е обосновано с доброволното предаване на предмета на престъплението, с добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия и с продължителността на наказателния процес, определена от касатора като неразумна. Искането, отправено към касационната инстанция в първоначалната жалба, е за отмяна на въззивния съдебен акт, като в допълненията към нея при условията на алтернативност се настоява за оправдаване на подсъдимия или за индивидуализация на наказанието при условията на чл. 55 от НК.

В съдебно заседание защитниците на подсъдимия поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Акцентират върху доводите за несъставомерност на деянието от обективна страна като изтъкват, че с оглед поставянето на веществото толуол в категория № 3 на Регламент 273 и Регламент 111 за държането му не се изисква разрешение. Поддържат, че отсъстват годни доказателства, установяващи целта за разпространение на инкриминираните вещества, както и такива за предназначението им за производство на наркотици. Пледират за оправдаване на подсъдимия или за намаляване на наложеното му наказание.

Подс. А. се солидаризира с аргументите на своите защитници и моли жалбата му да бъде уважена.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в законно установения срок от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е основателна, макар и не по всички съображения, изложени в нея.

С присъда № 22/22. 03. 2021 год., постановена по н. о. х. д. № 221/2021 год., Окръжният съд – Варна е признал подс. Д. Н. А. за виновен в това, че на 21. 12. 2018 год. в [населено място], без надлежно разрешително държал с цел разпространение прекурсори и материали за производство на високорискови наркотични вещества метамфетамин – два литра толуол на стойност 24 лева и и 11.18 грама червен фосфор на стойност 2.79 лева, общо на стойност 26.79 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, търпимо при първоначален общ режим, както и на глоба в размер на 20 000 лева.

На основание чл. 68 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, наложено по н. о. х. д. № 706/2016 год. на Варненски окръжен съд, като определил първоначален общ режим на изтърпяването му.

Съдът е зачел предварителното задържане на подсъдимия, произнесъл се е по веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.

Присъдата е проверена по жалба на подсъдимия и с решение № 57/05. 08. 2021 год., постановено по в. н. о. х. д. № 150/2021 год. по описа на Апелативен съд – Варна, е потвърдена.

На основание чл. 486, ал. 3, във вр. чл. 485 от НПК по искане на защитата на подсъдимия след образуване на касационното производство Върховният касационен съд е отправил към СЕС преюдициално запитване със следния въпрос: допускат ли разпоредбите на Регламент (ЕО) № 723/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г., които запълват бланкетната диспозиция на чл. 354а НК във вр. чл. 3, ал. 4 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите да бъде признато за виновно лице за притежанието на вещество от категория 3 на приложение № 1, а именно толуол.

С определение от 01. 12. 2023 год. по дело С-174/22 СЕС е приел, че Регламент (ЕО) № 723/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г., изменен с Регламент (ЕС) №1258/2013 год. на Европейския парламент и на Съвета от от 20. 11. 2013 год. трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага към положение, при което в рамките на незаконна дейност дадено лице държи включени в списък вещества от категория 3 от приложение 1 към този регламент. В това отношение е ирелевантно обстоятелството, че посоченото лице е държало такива вещества без разрешение или регистрация.

Предвид процесуалните последици от евентуалното наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и независимо от това, че акцентът на защитната теза е поставен върху неправилното приложение на материалния закон, приоритетно разглеждане следва да получат възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В тази връзка начинът на излагане на доводите в жалбата и допълненията към нея изисква да се направи следното уточнение:

Съществена част от недоволството на касатора се отнася до обосноваността на съдебния акт. Поначало необосноваността не е сред визираните в чл. 348, ал. 1 от НПК касационни основания и остава извън обхвата на проверката по глава двадесет и трета от НПК, защото по общо правило върховната съдебна инстанция по наказателни дела не е съд по фактите, а само по правото. В същото време едно от основополагащите правомощия на касационния съд е свързано с контрола за спазване на процесуалните правила относно реда за събиране и проверка на доказателствата. С оглед обстоятелството, че производството пред първостепенния съд се е развило по реда на чл. 371, т. 2 от НПК съществен елемент от този преглед се явява подкрепеността на направеното от подсъдимия признание на фактите от събраните по делото доказателства. Погледнати от този ъгъл, доводите на защитата са основателни.

Този състав на ВКС няма основания да отстъпи от многократно изразяваното становище, че не е необходимо всички доказателства, събрани на досъдебното производство, еднопосочно да подкрепят признанието на фактите. Те обаче трябва да се отнасят до всички обстоятелства, очертаващи състава на престъплението, и е абсолютно задължително да бъдат събрани по реда и със способите на НПК. В това отношение законодателят не допуска отклонение от процесуалните стандарти, заложени в чл. 13, ал. 2 от НПК и чл. 106 от НПК, само защото делото е разгледано по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Именно тези принципни положения са останали извън вниманието на окръжния съд, а въззивната инстанция не е отстранила допуснатото нарушение на чл. 372, ал. 4 от НПК.

Съобразно повдигнатото обвинение елемент от състава на престъплението е целта за разпространение на инкриминираните прекурсор и материал за производство на амфетамин. С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК окръжният съд е приел за установена фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, включително и обстоятелството, че в протокола за доброволно предаване Д. А. обяснил, че щял да предаде вещите на свой познат, който да му възстанови средствата за закупуването им. В същото време, въпреки че за доказаността на останалите правно значими факти е изложила обстойни съображения, първата инстанция изобщо не е коментирала кои са доказателствата, установяващи специалната цел за разпространение на веществата, респ. годни ли са тези доказателства да подкрепят направеното от подсъдимия признание на фактите. От своя страна въззивният съд е отбелязал бегло, че изявлението на подсъдимия в протокола за доброволно предаване само за себе си няма доказателствена стойност, след което е направил неудачен опит да му придаде такава, посочвайки че „…по конкретното дело то по смисъл и съдържание се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства“. Освен че не е обсъдила кои са били другите доказателствени източници, установяващи целта за разпространение (а това е било абсолютно необходимо след като въпреки направеното признание подсъдимият и защитата му са оспорвали доказателствената обезпеченост на този субективен елемент от състава на престъплението), контролираната инстанция не е съобразила, че единственият способ за приобщаване към доказателствената съвкупност на изявленията на лицата, имащи качеството на обвиняем/подсъдим или свидетел, е разпитът им по реда на НПК. В случая се касае за извънпроцесуално изявление на подсъдимия, който към момента на съставяне на протокола дори не е бил привлечен в това процесуално качество и съответно не са били разяснени правата му. От друга страна, даже и коментираното изявление да имаше придадената му от въззивния съд доказателствена стойност, то инстанциите по фактите биха били поставени пред друг процесуален проблем, който също не е получил дължимия отговор – при положение, че писменото обяснение в протокола за доброволно предаване изхожда от подсъдимия, достатъчно ли е то да подкрепи признанието на фактите по чл. 371, т. 2 то НПК, респ. не се ли нарушава забраната по чл. 116, ал. 2 от НПК осъдителната присъда да почива единствено на самопризнания.

С не по-малка сила изложеното се отнася и до друго съставомерно обстоятелство – предназначението на веществата-предмет на обвинението за производство на високорисков наркотик. Прието е, че признанието на този факт се подкрепя от показанията на двама от тримата полицейски служители, задържали подсъдимия и приятелите му – свидетелите И. П. и И. В., както и от свид. Н. Ж. – едно от лицата, спрени за проверка заедно с Д. А.. С оглед обстоятелството, че в коментираните гласни доказателствени средства е възпроизведено съдържанието на проведената полицейска беседа с подсъдимия, е била задължителна преценката за допустимостта на тази беседа като доказателствено средство както с оглед националното право, така и предвид прогласеното в чл. 6 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи право на справедлив процес. В тази насока е следвало да се съобразят няколко обстоятелства: 1. В момента, в който подс. А. е направил извънпроцесуални признания, разяснени ли са му правото на адвокатска защита и правото да не се самоуличава, за да може да направи информиран избор дали и какви изявления да направи; 2. Бил ли е задържан фактически или с нарочен акт към този момент; 3. Имало ли е решаващо значение за повдигането на обвинение, а след това и за осъждането му заявеното от него пред полицейските служители. Обсъждането на всички тези въпроси е било задължително, защото при изключването им от доказателствената съвкупност изводът за наличието на доказателства, подкрепящи направеното признание на фактите, би имал съвсем други съдържание и насоченост особено като се има предвид, че от една страна обвинението твърди, че целта на подсъдимия е била да разпространи инкриминираните вещества, предавайки ги на свой познат, а от друга – предназначението им за производство на амфетамин, което трябва да е винаги конкретно, а не абстрактно и по принцип, е обосновано с действия на А. в миналото, включително и с предходната му съдимост за престъпления по чл. 354а от НК.

Изложеното дава основание за извод, че не са били налице предпоставките за разглеждане на делото по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Допуснатите процесуални нарушения в тази насока правят невъзможно произнасянето по доводите на защитата за неправилно приложение на материалния закон, включително и по тези, свързани с отговора на СЕС по отправеното преюдициално запитване и това е така, защото ако правно значимите обстоятелства не са били установени по надлежния ред, изобщо не би могло да се обсъжда дали те са били правилно подведени под диспозицията на съответната правна норма от особената част на НК. Тъй като нарушението на процесуалните правила, регламентиращи диференцираната процедура по глава двадесет и седма от НПК, е допуснато от първостепенния съд и не е било отстранено от въззивната инстанция следва да бъде отменено не само решението на Варненски апелативен съд, но и първоинстанционната присъда. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на Варненския окръжен съд от стадия на разпоредителното заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 57/05. 08. 2021 год., постановено по в. н. о. х. д. № 150/2021 год. по описа на Апелативен съд – Варна.

ОТМЕНЯ присъда № 22/22. 03. 2021 год., постановена по н. о. х. д. № 221/2021 год. по описа на Окръжен съд – Варна

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Окръжен съд – Варна от друг състав, от стадия на разпоредителното заседание.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.