Неприложимост на по-лек състав при оказана помощ и превишена скорост при ПТП

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи * Искане за възобновяване на наказателно дело от осъден * оказване помощ на пострадалия * неприложимост на института на условното осъждане

Р Е Ш Е Н И Е

№ 492

гр. София, 14.10.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. МИЛЕНА ПАНЕВА

2. ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

при участието на секретаря ГАЛИНА ИВАНОВА и прокурора ИВАЙЛО СИМОВ, след като разгледа докладваното от съдия Иванова н.д. № 742/24 г., въз основа на закона и доказателствата по делото прие следното:

Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК.

Образувано е по искане за възобновяване на н.о.х.д. № 177/24 г. по описа на Окръжен съд - Сливен, депозирано от упълномощения за това защитник на осъдения Й. З. З..

С искането, подадено на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, се поддържа наличието на предпоставките за възобновяване, визирани в разпоредбата на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. Твърди се, че фактите, изнесени в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от осъдения в проведената диференцирана процедура по реда на чл. 371, т. 2 НПК, е следвало да бъдат подведени под състава на престъпление по чл. 343а НК, тъй като след деянието З. е направил всичко зависещо от него, за да окаже помощ на пострадалите. С това съображение е развит доводът за нарушение на материалния закон. Без да е наведено изрично основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК (като цифров израз), възведено е и оплакване за това, че съдът изобщо не бил обсъдил посткриминалното поведение на осъдения по оказване на помощ на двама от оцелелите, по която причина и достигнал до опущението на материалния закон.

Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание е заявено единствено като последица от твърдяното нарушение на материалния закон. Не са изложени други, подкрепящи го твърдения.

Отправеното искане е за възобновяване на делото и прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление – по чл. 343а НК, и за намаляване на наказанието. Алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане.

В речта си пред ВКС адвокат К. С. – защитник на осъдения, поддържа изцяло искането за възобновяване по изложените в него съображения, които преповтаря. Допълва, че отправя претенция и за приложението на чл. 66 НК.

В правото си на лична защита осъденият З. заявява, че е съгласен с казаното от адвоката му.

Представителят на прокуратурата определя искането като неоснователно и пледира за оставянето му без уважение. Отбелязва, че съдът е обсъдил поведението на осъдения по оказване на помощ на пострадалите и го е третирал като смекчаващо обстоятелство. Излага виждането си за правилно приложение на материалния закон, аргументирано със становище за неприложимост на разпоредбата на чл. 343а, ал. 1, б. „г“ НК в конкретния случай, тъй като тя е релевантна само когато е настъпила смърт на повече от едно лице.

В реплика адвокат С. подчертава, че изразеното недоволство е от това, че съдът е приел оказването на помощ като смекчаващо обстоятелство вместо да го обсъди в светлината на привилегирования състав.

В предоставената му последна дума осъденият З. моли да се уважи искането му.

След като прецени изложените в искането доводи, заявените основания за възобновяване и становищата на страните, Върховният касационен съд прие следното:

Искането е допустимо – подадено е от процесуалнолегитимирана страна, в рамките на предвидения 6 - месечен срок от влизане в сила на осъдителен акт, подлежащ на проверка за възобновяване като включен кръга на тези по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

Разгледано по същество обаче се явява неоснователно.

С присъда № 10 от 26 април 2024 г., постановена по н.о.х.д. № 177/24 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, Й. З. З. е признат за виновен в това, че на 26 август 2023 г. в [населено място], при управление на моторно превозна средство – лек автомобил „Ауди А 4“ с рег. [рег.номер на МПС] – нарушил правилата за движение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като движейки се в населено място със скорост от 121 км/ч., в превишение с над 50 км/ч. от разрешената, изгубил контрол върху управлението на автомобила и предизвикал пътно-транспортно произшествие, с което по непредпазливост причинил смъртта на И. М. К. и три средни телесни повреди на В. В. И., поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, предл. 1., вр. ал. 1, б.“в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, вр. чл. 54 и чл. 58а НК – осъден на лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК на осъдения е наложено и лишаване от право да управлява МПС за срок от три години.

По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения

То следва да бъде разгледано на първо място, доколкото евентуалната му основателност принципно определя като безпредметно обсъждането на другите две оплаквания. ВКС не го намира за основателно. Съдът е изложил мотиви, че оказаната от осъдения помощ на пострадалите лица следва да се отчете като смекчаващо обстоятелство. Вярно е, че изобщо не е обсъдил лаконично наведения в пледоарията на защитника довод, че деянието следва да се квалифицира под състава на по-леко наказуемото престъпление по чл. 343а НК. Връщането на делото обаче е безпредметно, тъй като в конкретната хипотеза привилегированата разпоредба поначало е неприложима, който извод отпраща към необходимост от обсъждане на приложимия материален закон.

По оплакванията за нарушение на материалния закон

Приетите за установени факти са субсумирани правилно под възприетата от съда правна квалификация и не биха могли да бъдат подведени под нормата за намалената отговорност. Осъденият е признат за виновен при наличие на квалифициращо обстоятелство по чл. 343, ал. 3 НК – при управлението на МПС деецът е превишил скоростта с повече от 50 км/ч. в населено място. Видно от разпоредбите на чл. 343а, ал. 1, б. „в“ и б. „г“ НК, приложението на привилегията е изключено в случаите, при които са налице квалифициращи обстоятелства по ал. 3 на чл. 343 НК извън хипотезите на „настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице”. Съдържанието на двете норми визира само съставомерните последици по чл. 343, ал. 3, предл. 2., б. „а” и б. „б” НК, но не препраща към визираните в алинея трета останали квалифициращи признаци. Съдебната практика е последователна в тази насока и не се е отклонила от задължителните указания, дадени с Постановление на пленума на Върховния съд № 1/83 г. (вж. т. 5). Ето защо не са налице основание за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление и тази претенция на искателя не може да бъде удовлетворена.

По оплакванията за явна несправедливост на наложеното наказание

ВКС не намира за основателно и това оплакване. Както е посочено по-напред то е изведено само на базата на оплакването за нарушение на материалния закон. Но такова нарушение не е налице и няма основания за преквалифициране на престъплението в по-леко наказуем състав. Други съображения, които да подлежат на обсъждане, не са изтъкнати. В допълнение ВКС отбелязва, че лишаването от свобода е определено в минималния предвиден в закона размер от пет години, след което е и редуцирано с една трета на основание чл. 58а НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК. Ако твърдяната явна несправедливост се разглежда извън искането за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, това несъмнено отвежда към обмисляне на приложението на чл. 55 НК. Данни за което обаче нито се сочат в искането, нито се съдържат в делото. Отчетените смекчаващи обстоятелства – оказаната помощ, изразеното съжаление и семейната ангажираност на осъдения – не изпълват характеристиката на многобройни, а никое от изброените не бележи изключителност. Налице е и отегчаващо – предходно осъждане на дееца като непълнолетен, в рамките на изпитателния срок на което е изпълнено процесното деяние.

Що се отнася до формулираното в съдебно заседание пред касационната инстанция искане за прилагане на чл. 66 НК, достатъчно е да се посочи, че то е неизпълнимо, тъй като наложеното наказание е над три години. Последното дефинира липсата на една от абсолютно задължителните предпоставки за приложението на института.

Размерът на наложеното лишаване от правоуправление отчетливо не може да бъде счетен за явно несправедлив, особено като се съобрази, че срокът му е по-малък от този на лишаването от свобода. Постановките на Тълкувателно решение № 61 от 30.12.1980 г. по н. д. № 56/1980 г., ОСНК на ВС са валидни и също се съобразяват в практиката на върховната инстанция, а съобразно тях срокът за лишаване от правоуправление не може да бъде по-малък от срока за лишаване от свобода.

В обобщение на изложеното, Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение намери, че искането за възобновяване е изцяло неоснователно, поради което и

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Й. З. З. за възобновяване на н.о.х.д. № 177/24 г. по описа на Окръжен съд – Сливен.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.