Разграничаване на държане с цел разпространение от самото разпространение на наркотици

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 412

гр. София, 13.10.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ КОЛЕВА

ПЛАМЕН ДАЦОВ

при секретаря Илияна Рангелова в присъствието на прокурора Даниела Машева изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА касационно дело № 313 по описа за 2024 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на адв. В. В. – защитник на подсъдимия Д. В. П. против въззивно решение № 11/18.01.2024 г. на Великотърновския апелативен съд, втори наказателен състав, постановено по ВНОХД № 259//2023 г., с което е била частично изменена и потвърдена присъда от 13.02.2023 г. на Сливенския окръжен съд по НОХД № 865/2021 г.

С тази присъда подсъдимият Д. В. П. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 3, 4 и 5, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че през м. август 2020 г., при условията на продължавано престъпление, на два пъти, без надлежно разрешително, придобил от неизвестно лице и държал високорискови наркотични вещества с цел разпространение – амфетамин (с общо тегло 0, 81 грама, на обща стойност 24, 30 лв., разпределен в две количества – 0, 30 гр. и 0, 51 гр.), от които през м. август 2020 г. разпространил чрез продажба – 0, 30 гр.на С. Т. и 0, 51 гр. на С. М., поради което и във вр. с чл.54 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, чието изпълнение било отложено по чл. 66, ал. 1 от НК за 4 години и кумулативно глоба в размер на 5000 лева. Отделно от това, на основание чл. 67, ал. 3 от НК било постановено през изпитателния срок спрямо подсъдимия да се изпълнява и пробационата мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 и чл. 42б, ал. 2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител (без посочен срок).

Със същата присъда е бил признат за виновен и осъден за две отделни престъпления по чл. 354а, несвързани с деятелност на касатора, подсъдимия И. Ч., по отношение на който присъдата е влязла в сила.

С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства и направените по делото разноски, като последните е възложил в тежест на подсъдимите.

С въззивното решение, предмет на настоящата касационна проверка, първоинстанционната присъда е била изменена, като подсъдимият П. е бил оправдан за изпълнителното деяние „придобил“ по чл. 354а, ал. 1, пр. 3 от НК, а в останалата част, касаеща неговата дейност същата е била потвърдена.

В касационната жалба се изтъкват касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Изложени са твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до незаконосъобразно осъждане за изпълнителните деяния държане с цел разпространение и разпространение на наркотични вещества. Иска се отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд.

Подсъдимият не се явява пред ВКС, като защитникът му поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

Касационната жалба е частично основателна.

Относно изпълнителното деяние „разпространил“ по чл. 354а, ал. 1, т. 5 от НК ВКС не споделя направените в жалбата възражения, които се свеждат до несъгласие с оценката на доказателствените източници и конкретно тяхната достатъчност да обусловят осъждане. В този аспект, макар и формулирани като процесуални нарушения, по съществото си те касаят обосноваността на съдебния акт, което не е касационно основание. Противно на твърденията на защитата, прегледът на въззивните мотиви сочи, че решаващите обстоятелства, свързани с правилно изясняване на авторството и начина на извършване на деянието за разпространение на наркотичните вещества на св. М. и Т., са били проверени. Вярно е, че в основата на осъждането са били поставени показанията на горепосочените свидетели, заявили да са закупили намерените в тях количествата амфетамин от подсъдимия, но съдът е намерил подкрепа за казаното от тях и в други доказателствени източници, които подробно е посочил и анализирал (преимуществено данните за комуникацията с подсъдимия, сходно поведение при поръчката и продажбата на наркотици, използването на кодови думи и др.), като съвкупната им оценка е определила и сигурния извод за осъществяване на инкриминираното му деяние. В този аспект, възражението, че е възможно твърденията на свидетелите да са били неверни, защото са купували и от други лица, е било преодоляно по надлежен процесуален път. Въз основа на установените факти материалният закон е приложен правилно с потвърждаване на осъждането на П. за изпълнителното деяние за разпространение, осъществено на два пъти по отношение на св. М. и Т., при прилагане на чл. 26 от НК, поради което и в тази част въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Всъщност, основните доводи в касационната жалба касаят осъждането на подсъдимия за деянието държане с цел разпространение, като се твърди, че за него не са установени факти, които да го отграничават от другите инкриминирани му форми на изпълнително деяние (придобил, за което е бил оправдан и разпространил, за което осъждането му е било потвърдено), поради което и то е несъставомерно.

ВКС намира, че в тази част касационната жалба е основателна.

За да потвърди осъждането на подсъдимия не само за това, че на два пъти е разпространил наркотичното вещество амфетамин (0, 51 гр. на св. С. М. и 0, 30 гр. на св. С. Т.), но и че е държал въпросните количества с цел разпространение, въззивният съд се е позовал на хипотезата, че след като той е продал наркотиците на двамата свидетели, то означава, че преди закупуването им от тях те са били в негова фактическа власт, респ. осъществил е и деянието по чл. 354, ал. 1, пр. 4 от НК. Прегледът на фактическото обвинение, а и установените по делото факти обаче не позволяват възприемането на тази иначе житейски логична хипотеза.

Твърденията по обвинителния акт са били, че през м. август 2020 г. П. е придобил от неизвестно лице и държал с цел разпространение посочените две количества амфетамин, от които пак по същото време разпространил същите на св. М. и Т.. Съответно, липсва каквото и да е темпорално разграничаване на формите на изпълнително деяние (и конкретно за тези по чл. 354, ал. 1, пр. 4 и 5 от НК, за които осъждането е потвърдено), което да позволява извод за самостоятелното осъществяване на държане с цел разпространение. Не е налице и количествено разграничение въпреки използваната формулировка „от които“, доколкото както държането с цел разпространение, така и самото разпространение се отнасят до едни и същи количества. Липсата на факти, които да информират за някакъв период, през който подсъдимият да е осъществявал фактическа власт върху наркотичните вещества с цел разпространение преди самото разпространение (което пък означава, че целта вече е била осъществена), не обуславят самостоятелно осъществяване на изпълнителното деяние по чл. 354, ал. 1, т. 4 от НК. Поради това въззивното решение в тази му част следва да бъде отменено и подсъдимият съответно да бъде оправдан по това обвинение - през м. август 2020 г. да е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – амфетамин с общо тегло 0, 81 гр. на обща стойност 24, 30 лв.

Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК не е ангажирано, поради което и ВКС не следва да се произнася по него.

С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 и т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 11/18.01.2024 г. на Великотърновския апелативен съд, втори наказателен състав, постановено по ВНОХД № 259//2023 г. в частта, в която е потвърдено осъждането на подсъдимия Д. В. П. за изпълнителното деяние „държал с цел разпространение, като го оправдава по обвинението по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 от НК - през м. август 2020 г. да е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – амфетамин с общо тегло 0, 81 гр. на обща стойност 24, 30 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА възивното решение в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.