Определяне на съпричиняване при блъснат пешеходец и отговорност на водача

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * справедливост на обезщетението * съпричиняване

Р Е Ш Е Н И Е
№ 60
гр. София, 23.05. 2024г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение , в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

при секретаря Валерия Методиева, като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №2230 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ж. П. Ч. срещу решение №851/09.06.2022г. по в.гр.д.№205/2022г. на Софийски апелативен съд, 8 състав, в частта, с която след частична отмяна и потвърждаване на решение №263718/08.06.2021г. по гр.д. №1057/2020г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-14 състав, е отхвърлен предявеният от касационния жалбоподател против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие ПТП от 20.06.2019г. за разликата над сумата от 5600 лв. до сумата от 56 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.10.2019г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба се сочи, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон – чл.51, ал.2 от ЗЗД. Касационният жалбоподател изразява несъгласие с определения от въззивния съд процент на съпричиняване на вредоносния резултат. Поддържа, че вина за настъпване на ПТП има единствено застрахованият при ответника водач, тъй като не е реагирал своевременно на възникналата опасност – пешеходец, пресичащ пътното платно в посока от дясно на ляво спрямо посоката му на движение.

Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД оспорва касационната жалба. Твърди, че въззивният съд при определяне на размера на обезщетението в пълна степен е отчел и изложил всички релевантни критерии за справедливост, имащи отношение към конкретния казус. Относно размера на приноса, счита че въззивната инстанция правилно го е определила на 90%, като е отчела броя, вида и тежестта на допуснатите от ищеца нарушения на ЗДвП и факта, че ПТП е настъпило преимуществено поради негова изключителна вина - предприемане на пресичане на оживен булевард с няколко ленти за движение във всяка посока, с трамвайна линия между двете посоки, при наличие на пешеходен подлез в близост. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че вследствие на ПТП от 20.06.2019г., с участието на лек автомобил „БМВ 320Д“, управляван от застрахования при ответника водач М. М., е пострадал пешеходецът Ж. П. Ч.. За да се произнесе по спорния по делото въпрос относно наличието на съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, въззивният съд е обсъдил заключението на САТЕ. Приел е, че с поведението си водачът е нарушил нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като не е управлявал автомобила със скорост, при която да може да спре, когато възникне опасност за движението, въпреки че е имал обективната възможност. Намерил е, че ищецът, в качеството си на пешеходец, също е допуснал нарушение на правилата за движение и по – конкретно не е съобразил ограниченията на чл.113, ал.1, т.1, т.2 и т.4 и чл.114 от ЗДвП, тъй като е предприел неправомерно пресичане, на неразрешено за това място и не се е съобразил с приближаващия лек автомобил, въпреки че е имал обективната възможност да възприеме автомобил с включени светлини на не по – малко от 200 м., да не навлиза в пътното платно, да изчака преминаването му и едва тогава да предприеме пресичане. Отчел е и нетрезвото състояние, в което се е намирал пострадалият, както и намаленото му зрение поради заболяване на очите /глаукома/. С оглед на това въззивният съд е приел, че с поведението си пешеходецът е допринесъл за настъпване на произшествието, изтъквайки възможността му да избегне инцидента чрез изчакване преминаването на автомобила или чрез преминаване по пешеходния подлез, намиращ се на 115 м от мястото на произшествието. Изложил е съображения, че доколкото употребата на алкохол и проблемното зрение са факти, които пострадалият безспорно е знаел, предприемането на пресичане на голям булевард – „Ботевградско шосе“, представлява поемане на предвидим и реално очакван риск или неговото неоправдано игнориране. Поради тези съображения апелативният съд е заключил, че приносът на Ж. П. Ч. като съществен възлиза на 90 %.

По отношение на спорния въпрос относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, решаващият състав е приел, че същият възлиза на 56 000 лв., като го е намалил на 5 600 лв., поради приетия принос на пострадалия за настъпване на увреждането. Съобразил е възрастта на пострадалия към датата на ПТП – 54 години; вида на претърпените телесни увреждания – мозъчно сътресение без неврологична симптоматика, фрактура на фронталната кост на черепа и лявата орбита, фрактура на носните кости с разместване и хемосинус /кръв в околоносните синуси/, фрактура на фибуларния малеол /външния глезен/ със сублуксация на глезенната става; проведеното за три дни болнично консервативно лечение, както и поставянето на гипсова шина за 45 дни. Отчел е също, че ищецът не е възстановен от получените фрактури на носните кости и на външния глезен, като е налице деформация на носната преграда със затруднено дишане, както и зарастване с разместване на глезена в комбинация със сублуксация на глезенната става, с ограничени движения в същата, поради което пострадалият има накуцваща походка.

С определение №852 от 20.10.2023г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение по значимия за изхода на делото процесуалноправен въпрос за приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД във връзка с доказването на приноса за увреждането от пострадалия, изследването и оценката на поведението на всеки един от участниците в движението по пътищата при ПТП.

По процесуално правния въпрос:

Съгласно решение №206 от 12.03.2010г. по т.д.№35/09г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №98 от 24.06.2013г. по т.д. №596/12г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №16 от 04.02.2014г. по т.д. №1858/1Зг. на ВКС, ТК, I т.о., решение №99 от 08.10.2013г. по т.д. №44/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №54 от 22.05.2012г. по т.д. №316/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №33 от 04.04.2012г. по т.д. №172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. решение №159 от 24.11.2010г. по т.д.№1117/2009г. на II т.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК, за да бъде намалено на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Принос за настъпване на увреждането е налице, когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите или е допринесло за механизма на увреждането, като тежестта за установяване на тези обстоятелства е за страната, която твърди, че е налице съпричиняване. В постановените по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС на РБ - решение №15/19.02.2020г. по т.д.№146/2019г. на ВКС, ТК, ІI т.о., решение №118 от 27.06.2014г. по т.д.№3871/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №97 от 06.07.2009г. по т.д.№745/2008г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., се приема, че при определяне на степента на съпричиняване подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на деликвента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. При преценка поведението на пострадалия решаващият съд следва да има предвид не само разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП и завишената отговорност на водача на моторното превозно средство за осигуряване безопасност на движението спрямо тази на пешеходците, не само задължението на водача да избере подходяща скорост на движение на управляваното МПС, която би му позволила да спре в зоната на своята видимост при поява на препятствие на пътя, което водачът на съответното МПС е могъл и е бил длъжен да предвиди. Съдът трябва да отчита също и поведението на пострадалия, всички негови действия и допуснати от него нарушения на правилата за движение по пътищата, като съобрази и относимите правни норми, уреждащи задълженията на пешеходците като участници в движението по пътищата. След съпоставяне на поведението и действията на всички участници в съответното ПТП и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, съдът следва да определи конкретния принос за причиняване на съответното ПТП на всеки един от участниците и да разпредели отговорността за причиняването на деликта.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя формираната по реда на чл.290 от ГПК съдебна практика по правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

По същество на касационната жалба:

Настоящият състав на ВКС намира, че е налице въведеното касационно основание по чл.281, т.3, пр.2 от ГПК с оглед възприетото разрешение на въпроса, по който бе допуснато касационното обжалване.

Настоящият състав на ВКС споделя фактическите изводи на решаващата въззивна инстанция относно наличието на принос на пострадалия за настъпването на вредите. От заключението на допуснатата по делото автотехническа експертиза, съдебният състав на САС е установил, че на 20.06.2019г. около 00.10 часа в [населено място], по [улица]застрахованият при ответното дружество водач М. М. е управлявал л.а.м. „БМВ 320Д“ с рег. [рег.номер на МПС] с посока към изхода от града в средната пътна лента, като при приближаване на бл. №6 от дясно на посоката на движение скоростта му е била от порядъка на 50 км/ч. В същото това време пешеходецът Ж. П. Ч. е предприел пресичане на пътното платно от десния тротоар към разделителния остров на булеварда, считано от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила и с начин на придвижване „спокоен ход“. Водачът е възприел със закъснение пресичащия пешеходец и само инстинктивно е задействал волана наляво, без да настъпи последващо движение на автомобила към лявата пътна лента. Настъпил е сблъсък между автомобила и пешеходеца, като ударът е страничен кос с приплъзване, осъществен с предна дясна част на автомобила в зоната на преден десен калник по челната част на тялото на пешеходеца. След началния удар е последвало придвижване на тялото на пешеходеца с удари по предна дясна врата и дясното странично огледало, при което пешеходецът е отблъснат напред и надясно и пада на терена с получаване на нови травми. При така установената фактическа обстановка решаващият състав на САС е счел за основателни оплакванията на ответника, че процентът на съпричиняване следва да бъде в по-голям обем от този, който е определил първоинстанционният съд, не само поради това, че съгласно заключението на АТЕ пострадалият ищец е бил в състояние да възприеме идващия към него автомобил с включени светлини от не по – малко от 200 м. и съответно да изчака преминаването му, а и поради факта, че ищецът е следвало да използва за преминаване пешеходния подлез, намиращ се на 115 м. от мястото на произшествието. С оглед на горното съдът е приел, че обемът на съпричиняването на увреждането от страна на пострадалия е преобладаващ и следва да се определи на 90%. Относно доводите на застрахователя, че е налице и принос, изразяващ се в немарливо отношение към оздравителния процес, въззивният съд е приел, че с ангажираните по делото доказателства не се доказва по безспорен начин прекъсване на пряката причинна връзка между произшествието и вредите, дължащо се на непредприемане на необходимо за лечението на ищеца поведение.

Формирайки своя извод, че основният принос за настъпване на ПТП е на пострадалия, въззивният съд не е съобразил данните от заключението на автотехническата експертиза, съгласно което разстоянието между пешеходеца при стъпването на платното за движение и автомобила е било 44,87 м., като от този момент водачът на автомобила е имал възможност да го възприеме и при скорост на движение 50 км./ч. е имал възможност да спре и да предотврати настъпването на ПТП. Въпреки правилния му извод, че водачът на лекия автомобил е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, която установява задължение за водачите да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, въззивният съд не е преценил тежестта на това нарушение в конкретната ситуация. След като предотвратяване на удара е било възможно при своевременно предприемане на маневра спиране или заобикаляне към момента на възприемане на пешеходеца, в какъвто смисъл са изводите на вещото лице по приетата автотехническа експертиза, съдът необосновано е приел, че основният принос за настъпване на произшествието е този на пешеходеца. По този начин съдът е процедирал и в отклонение от постоянната практика на ВКС, формирана с решение №105/19.06.2017г. по гр.д.№60353/2016г. на ВКС, ГК, ІII г.о., решение №43/16.04.2009г. по т.д.№648/2008г. на ВКС, ТК, ІI т.о. и други актове, постановени по реда на чл.290 от ГПК, съгласно която отговорността на водачите на моторни превозни средства за осигуряване на безопасността на движението е значително по – голяма в сравнение с тази на пешеходците.

При съпоставяне на поведението и действията на ищеца и на водача на лекия автомобил и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, настоящият съдебен състав счита, че конкретният принос за причиняване на процесното ПТП на пострадалия е 50%. Приносът му се изразява в това, че същият е имал неадекватно поведение като участник в движението на пътя, изразило се в пресичане на пътното платно непосредствено пред приближаващото се превозно средство. Макар и противоправното поведение на пешеходеца да не се състои в употребата на алкохол сама по себе си, в случая несъмнено установената средна степен на алкохолно опиянение е повлияла на преценката му за разстояние и скорост на пътните превозни средства, като е повишила риска от възможни забавени и неточни преценки на разстоянията и скоростта на движещите се по пътното платно автомобили, особено при намалена видимост и при съществуващо заболяване глаукома, от което е страдал ищецът. Вследствие на това ищецът в нарушение на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.114, т.1 от ЗДвП, без да се съобрази с разстоянието и скоростта на движение на приближаващия се лек автомобил, е предприел пресичане на булевард с двупосочно движение в тъмната част на денонощието, на място, непредвидено за пешеходци, въпреки, че на 115 м. от мястото на произшествието е имало подлез.

С оглед така определения принос в размер на 50% на пострадалия Ж. П. Ч. и липсата на оплаквания в касационната жалба и отговора на същата относно приетия като справедлив размер на обезщетението от 56 000 лева, този размер следва да се редуцира с 50% и обезщетението, дължимо на ищеца, да се определи на 28 000 лева. Поради това присъденото от въззивния съд обезщетение от 5 600 лева следва да се завиши, като на ищеца следва да бъдат присъдени още 22 400 лева. Върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва, считано от посочения от касатора начален момент на претенцията – 09.10.2019г., който следва датата на предявяване на претенцията пред застрахователя. В останалата част решението следва да се остави в сила.

По изложените съображения и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293 ал.2 от ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд, предявеният от Ж. П. Ч. иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е отхвърлен за разликата над сумата от 5 600 лева до 28 000 лева, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на ищеца да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски за първоинстанционното производство над сумата от 420 лева, както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника допълнително 285 лева разноски за първоинстанционното производство. Вместо това ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати допълнително на ищеца на основание чл.432, ал.1 от КЗ сума в размер на 22 400 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на пътно - транспортно произшествие, настъпило на 20.06.2019г., заедно със законната лихва, считано от 09.10.2019г. до окончателното изплащане. В останалата допусната до касационно обжалване част въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на производството не следва да бъде намаляван размера на присъдените на ответното застрахователно дружество разноски за въззивната инстанция. Разноските са в размер на 865 лева, от които 415 лева за държавни такси и 450 лева юрисконсултско възнаграждение с оглед цената на иска и фактическата и правна сложност на делото. Съответно с оглед обжалваемия интерес и изхода на спора дължимите на ответника разноски за въззивното производство са в размер на 432 лева.

С оглед изхода на делото на пълномощника на касатора адвокат М. Д. на основание чл.38 от Закона за адвокатурата се дължи адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 1060 лева /28/70 от размер 2650 лева/, за въззивната инстанция 1000 лева /28/56 от 2000 лева/ и за касационната инстанция в размер на 888,89 лева /22400/50400 от 2000 лева/. При определяне размера на обезщетението съставът на ВКС отчита вида на спора, материалния интерес, вида на извършените във всяка инстанция процесуални действия, както и фактическата и правна сложност на делото. С влязлата в сила част от въззивното решение са присъдени разноски за първата инстанция в размер на 210,40 лева, и за въззивното производство в размер на 316,40 лева. Поради това ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат М. Д. на основание чл.38 от Закона за адвокатурата допълнително адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 859,60 лева и за въззивната инстанция в размер на 683,60 лева, както и възнаграждение за касационната инстанция в размер на 888,89 лева, съразмерно с уважената част от иска, или общо възнаграждение в размер на 2432,09 лева.

На ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 450 лева.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ответника по касация следва да се възложи държавната такса в размер на 1792 лева за производството в трите инстанции, определена върху уважената в касационната инстанция част от иска.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 от ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №851/09.06.2022г. по в.гр.д.№205/2022г. на Софийски апелативен съд, 8 състав, в частта, с която след частична отмяна и потвърждаване на решение №263718/08.06.2021г. по гр.д. №1057/2020г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-14 състав, въззивният съд е отхвърлил предявения Ж. П. Ч. , срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за разликата над сумата от 5 600 лева до 28 000 лева , както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на Ж. П. Ч. да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски за първоинстанционното производство за разликата над сумата от 420 лева , както и в частта, с която Ж. П. Ч. е осъден да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД допълнително 285 лева разноски за първоинстанционното производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД , [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на основание чл.432 от КЗ на Ж. П. Ч. [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 22 400 лева /двадесет и две хиляди и четиристотин лева/, представляваща допълнително обезщетение /над обезщетението, присъдено с влязлата в сила част от решението по гр.д. №205/2022г. на САС/ за претърпени неимуществени вреди в резултат на пътно – транспортно произшествие от 20.06.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.10.2019г. до окончателното плащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №851/09.06.2022г. по в.гр.д. №205/2022г. на Софийски апелативен съд, 8 състав, в останалата допусната до касационно обжалване част.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД , [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на адвокат М. Д., от САК, с адрес [населено място], бул.”К. А. Д. - К.” №5, вх.В, ап.25, допълнително сумата 2432,09 лева / две хиляди четиристотин тридесет и два лева и девет стотинки/ - адвокатско възнаграждение за трите инстанции, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД , [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 1 792 лева / хиляда седемстотин деветдесет и два лева/ - държавна такса, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.

ОСЪЖДА Ж. П. Ч. [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД , [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], на основание чл.78 ал.3, вр. ал.8 от ГПК сумата 450 лева /четиристотин и петдесет лева/ - разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.