Неуважена молба за отмяна на съдебно решение поради липса на нови доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 121/2020 г.

гр. София, 13.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гражданско дело № 1075 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба за отмяна с вх.№ 7249 от 11.11.2019 г., подадена от „ПАРРУС” ЕООД, представлявано от Н. Й. Б., чрез адвокат М. П. от АК – Д., против Решение № 1 от 24.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 5981/2015 г. по описа на ВКС, Второ г.о.

Съгласно изложеното в молбата, при извършена справка в Дирекция „Централен държавен архив” – София, свързана с друго съдебно производство, се установило, че във фонд № 136, инв.опис 44, архивна единица № 358 се съдържат данни, оборващи изводите, че имот с идентификатор ............... е собственост на Държавата. Касае се за Доклад Председателя на Комитета по туризъм при Министерския съвет и Председателя на ИК на ОНС – Т. до Председателя на Министерски съвет с разпореждане Министерството на горите и горската промишленост да предостави терена на Комитета по туризма на комплекса „Русалка” (изх.№ 1-А-15833 от 05.10.1967 г.) и Протокол на Министерството на архитектурата и благоустройството от 15.09.1967 г. с решение за изменение на генералната схема на крайбрежната зона и узаконяване на курортния комплекс. Молителят се позовава още и на Протокол от 15.01.1965 г. на В. Окръжно управление на горите (съхраняван във фонд № 30, инв.опис 3, архивна единица № 89 на Дирекция „Регионален държавен архив” – В., „Държавен архив” - Д.) и Докладна записка до Председателя на ИК на ОНС – Т. от 06.05.1967 г. (съхранявана във фонд № 1533, инв.опис 1, архивна единица № 1 на Дирекция „Регионален държавен архив” – В., „Държавен архив” - Д.). Поддържа, че се касае за нови писмени доказателства от съществено значение за спора, които не са му били известни и с които не е могъл да се снабди своевременно, защото, независимо от положената необходима грижа по водене на делото, не са изследвани архивни единици на Комитета по туризма при Министерския съвет и не е било известно, че такива данни се съхраняват именно там – отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответникът по молбата Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите Д. Ж. Т., чрез процесуални представители адвокат А. М. и адвокат Ц. Д. (преупълномощени от адвокатско дружество „Г., Т. и ко”), възразява срещу допустимостта и основателността й в писмени отговори (вх.№ 267 от 10.01.2020 г. и вх.№ 356 от 14.01.2020 г.), писмена защита и в проведеното открито съдебно заседание. Претендира разноски.

Не е постъпил отговор от „Русалка тур” ЕООД чрез адвокат Н. И., упълномощена от Н. Й. Б., както и от управителя З. Г. Д..

По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав на съда се е произнесъл с определение № 93 от 10.09.2020 г.

След преценка на наведените доводи, настоящият състав на ВКС намира, че по същество молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения:

Производството по първоинстанционното гр.д.№ 838/2010 г. на ОС – Добрич е образувано по иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен на 13.10.2010 г. от Държавата, представлявана от М. Н. - министър на земеделието и храните, срещу „Русалка тур” ООД и „ПАРРУС” ЕООД. Предмет на спора е имот с идентификатор ............. по кадастралната карта на землището на [населено място], [община], одобрена със заповед № РД 18-19 от 27.02.2008 г. на изпълнителния директор на АГГК, с площ от 182 570 кв.м. Ищецът е поддържал, че имотът представлява гора, земя, залесена горска площ, част от Държавния горски фонд (ДГФ), която е собственост на Държавата на основание чл. 1 ЗСПГ от 1948 г. (отм.) и чл. 2 ЗГ от 1958 г. (отм.). Имотът е обхванат от терен с площ 300 дка, предоставен по реда на чл. 9 ЗГ (отм.), без изключване от ДГФ, за строителството на „Ваканционно селище „Русалка”. Застроен е в периода 1967 – 1976 г. със сградите на курортния комплекс „Русалка”. За разлика от сградите, земята не е предоставяна за стопанисване и управление на ДФ „Ваканционно селище „Русалка”, съответно – не е част от капитала на „Ваканционно селище „Русалка” ЕАД при преобразуването на държавната фирма през 1991 г., както и при приватизацията на дружеството през 1999 г. Търговското дружество с държавно имущество не е придобило собственост върху земята; такава не е придобил и купувачът по приватизационната сделка и не е настъпил вещно-транслативен ефект по сключения с „ПАРРУС” ЕООД през 2009 г. договор за покупко-продажба. Заявено е искане правото на Държавата да бъде признато за установено по отношение на двете дружества, както и „ПАРРУС” ЕООД да бъде осъден да предаде владението върху имота.

Първоинстанционният съд се е произнесъл с Решение № 111 от 18.04.2012 г., с което исковете на Държавата са уважени изцяло. Първоинстанционното решение е потвърдено с Решение № 207 от 29.11.2012 г. по в.гр.д.№ 373/2012 г. на АС – Варна, но последното е отменено с Решение № 48 от 25.04.2014 г. по гр.д.№ 2410/2013 г. на ВКС, І г.о. Касационната инстанция е възприела като правилен изводът на ОС – Варна и АС – Варна, че правото на собственост на Държавата е доказано, предвид което за въззивния съд е възникнало задължение да обсъди наведените пред него доводи по приложението на императивната разпоредба на чл. 64 ЗС. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с оглед необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия – за изслушване на техническа експертиза, която да установи каква част от терена е необходим за обслужване на сградите от ваканционното селище, за която ревандикационния иск не може да бъде уважен поради задължението на собственика на земята да осигури на суперфициаря безпрепятствено ползване на сградите, построени върху чуждата земя.

Последвало е образуването на в.гр.д.№ 227/2014 г. на АС – Варна, приключило с постановяването на Решение № 123 от 15.07.2015 г. В последното, след обсъждане на събраните по делото доказателства, включително досежно титулярството на правото на собственост, е формиран решаващ извод, че земята, върху която е изградено ваканционното селище, не е била изключвана от ДГФ и не е завеждана като ДМА по баланса на търговското предприятие. По тази причина не са били налице предпоставките, предвидени в ПМС № 201 от 1993 г., а впоследствие - в чл.17а ЗППДОП, за придобиване на собственост върху земята от образуваното търговско дружество с държавно имущество. Не е установено приложение и на § 34 от ПЗР на ЗИДЗППДОП (обн., ДВ, бр. 109 от 1995 г.), предвиждащ възможност органите, упражняващи правото на собственост на Държавата в държавните предприятия, да внасят в капитала им правото на собственост върху земята, когато тя не е включена в баланса им, но се ползва от тях, в случаите, когато земята е собственост на Държавата или общините. При сключване на договора от 08.04.1999 г. за приватизационна продажба на 60% от капитала на „Ваканционно селище „Русалка” АД с купувача Холдингово акционерно дружество „АКБ Корпорация”, дружеството не е притежавало собственост върху процесния недвижим имот, съответно такова право на собственост не е притежавало впоследствие и „Русалка тур” ООД. Ирелевантно е какви записвания е правило това дружеството в баланса си за 2009 г. (където според представена от управителя на дружеството декларация при съставяне на к.н.а.№ 150 от 2009 г. в сумата от 650 000 лв. ДМА следва да се счита включена и сумата от 592 000 лв., представляваща стойност на земята на ВС Русалка). С н.а.№ ............. от 2005 г. „Русалка тур” ООД е закупило от „ИВСР” ЕООД, [населено място] (вероятно приобретател от купувача по приватизационната сделка, или последващ приобретател, легитимиращ се с н.а.№ .... от 2003 г.) само сградния фонд на ваканционното селище, като изрично в акта е посочено, че всички закупени сгради са построени върху земя на Държавен горски фонд с площ от 300 000 кв.м., включена в имоти № .........., № .......... (процесният) и № ......... в землището на [населено място], [община]. Ирелевантно е и деактуването на имота със заповед на областен управител от 14.05.2009 г. (впоследствие отменена 2012 г.). Обобщено е, че „Русалка тур” ООД не е притежавало право на собственост върху процесния имот, който не е излизал от патримониума на Държавата, съответно издаденият к.н.а.№ ...... от 2009 г. удостоверява права, каквито дружеството не притежава, с оглед което предявеният против него установителен иск е основателен, следва да бъде уважен, като на основание чл. 537, ал. 2 ГПК се отмени цитирания к.н.а. в частта му относно ПИ № ............. В продължение на тази линия на разсъждения и произнасяйки се по иска с правно основание чл. 108 ЗС, въззивният съд е приел, че праводателят на „ПАРРУС” ЕООД не е придобил собственост върху процесния имот, с оглед което и не е могъл да прехвърли собственост със сключения между двете дружества договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а.№ ... от 2009 г. Обсъдено е възражение за придобиване правото на собственост чрез давностно владение с присъединяване владението на предходните владелци, като е намерено за неоснователно. В изпълнение на указанията, дадени с Решение №48 от 25.04.2014 г. по гр.д.№ 2410/2013 г. на ВКС, І г.о., е обсъден въпросът каква част от терена е необходима за обслужване на сградите от ваканционното селище - с оглед приложението на чл. 64 ЗС. Формиран е извод, че цялата незастроена площ на процесния имот е необходима (съставлява прилежащ терен), за да бъде използвано нормално и безпрепятствено изграденото ваканционното селище съобразно неговото предназначение (вкл. е недостатъчна при спазване на приложимите нормативи). При тези мотиви, с Решение № 123 от 15.07.2015 г. по в.гр.д.№ 227/2014 г. на АС – Варна е потвърдено първоинстанционното Решение № 111 от 18.04.2012 г. по гр.д.№ 838/2010 г. по описа на ОС - Добрич, в частите му , с които: ( 1) е признато за установено по отношение на „Русалка тур”ООД и „ПАРРУС” ЕООД правото на собственост на Държавата върху поземлен имот с идентификатор ........... по кадастрална карта на землището на [населено място], [община], одобрена със заповед № РД 18-19 от 27.02.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 182 570 кв.м. и предназначение на имот в горска територия и ( 2) отменен е н.а.№ ..., том ..., рег.№..., нот.д.№ .../2009 г. на нотариус с рег.№ 35 по регистъра на НК, с район на действие КРС, само в частта на констатираното право на собственост на „Русалка тур” ООД, [населено място] върху поземлен имот с идентификатор ........... по кадастрална карта на землището на [населено място], [община]. Първоинстанционното решение е отменено в частта , с която „ПАРРУС” ЕООД е осъдено да предаде на Държавата владението върху процесния имот с идентификатор ..........., вместо което е постановено отхвърляне на предявения от Държавата срещу „ПАРРУС” ЕООД иск с правно основание чл. 108 ЗС само в частта му за осъждане на дружеството да предаде на Държавата владението върху имота с идентификатор...........

Последвало е подаване на касационни жалби срещу въззивното Решение № 123 от 15.07.2015 г. от страна както на Държавата (срещу частта, с която предявеният срещу „ПАРРУС” ЕООД иск с правно основание чл. 108 ЗС е отхвърлен в осъдителната му част), така и от ответниците по исковете - „Русалка тур” ООД и „ПАРРУС” ЕООД (в останалата част, с която е признато за установено по отношение на „Русалка тур” ООД и „ПАРРУС” ЕООД правото на собственост на Държавата върху ПИ с идентификатор .......... и частично е отменен к.н.а.№ ...от 2009 г. досежно правото на собственост на „Русалка тур” ООД върху ПИ № .............).

С постановеното по реда на чл. 288 ГПК Определение № 91 от 24.02.2016 г. по гр.д.№ 5981/2015 г. на ВКС, ІІ г.о. касационно обжалване е допуснато само по касационната жалба на Държавата. В останалата част касационно обжалване не е допуснато, поради което и на основание чл. 296, т. 3, хипотеза 1 ГПК въззивното Решение № 123 от 15.07.2015 г. по в.гр.д.№ 227/2014 г. на АС – Варна е влязло в сила на 24.02.2016 г. в частта, в която е признато за установено по отношение на „Русалка тур” ООД и „ПАРРУС” ЕООД правото на собственост на Държавата върху ПИ с идентификатор ............

При условията на чл. 295, ал. 2 ГПК, с Решение № 74 от 13.07.2016 г. по гр.д.№ 5981/2015 г. на ВКС, ІІ г.о. въззивното решение е отменено в допуснатата до касационно обжалване част и е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, след което, с Решение № 1 от 24.03.2017 г. по гр.д.№ 5981/2015 г. по описа на ВКС, ІІ г.о. „ПАРРУС” ЕООД е осъден да предаде на Държавата владението на частта от ПИ № .......... извън прилежащия терен от 55 143 кв.м. към построените в имота сгради, очертан със син контур около всяка от сградите по Приложение № 5 към Комплексна съдебно-техническа експертиза на в.л. инж. К. С. - К. и инж. С. Н. К. (приподписано от съда и неразделна част от решението), а в останалата му осъдителна част искът с правно основание чл. 108 ЗС е отхвърлен.

Изложеното мотивира настоящия състав на съда да приеме, че атакуваното с разглежданата молба Решение № 1 от 24.03.2017 г. по гр.д.№ 5981/2015 г. по описа на ВКС, ІІ г.о. няма за предмет произнасяне по въпроса дали Държавата е собственик на ПИ с идентификатор .......... С него е разрешен спорът между Държавата и „ПАРРУС” ЕООД относно териториалния обхват на произтичащото от разпоредбата на чл. 64 ЗС ограничение за собственика на земята да ползва същата, когато в нея са построени сгради - суперфициарна собственост. По тази причина ангажираните с молбата за отмяна писмени доказателства, които според молителя обосновават краен извод, че „ПАРРУС” ЕООД, а не Държавата, е собственик на ПИ с идентификатор..........., нямат никакво значение за постановения с Решение № 1 от 24.03.2017 г. правен резултат. Това само по себе си е достатъчно основание за отхвърлянето на заявеното от „ПАРРУС” ЕООД искане за отменяването на Решение № 1 от 24.03.2017 г. по гр.д.№ 5981/2015 г. по описа на ВКС, ІІ г.о.

Спорът относно собствеността е разрешен с въззивното Решение № 123 от 15.07.2015 г. по в.гр.д.№ 227/2014 г. на АС – Варна. По отношение на този акт отсъстват както твърдения за наличието на основание за отменяването му, така и искане за отменяването му, поради което настоящият състав на съда не разполага с правомощия да въздейства върху неговия стабилитет.

Само за пълнота на изложението следва да се подчертае, че дори да бе заявено искане по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, насочено срещу въззивното Решение № 123 от 15.07.2015 г., не биха били налице основания за постановяване на неговата отмяна по следните съображения:

Като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, първата хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предполага след приключване на делото да е налице новооткрито обстоятелство, т.е. нов правно релевантен за спора факт, за съществуването на който страната не е знаела, като незнанието следва да се дължи на причини извън процесуалното поведение на молителя. С разясненията на ТР № 138 от 01.12.1967 г. на ОСГК на ВС, новооткритото обстоятелство е дефинирано като такова обстоятелство, което е съществувало преди постановяване на решението, но което не е било известно на страната към този момент, като нейното незнание се дължи на обективни причини, а не на небрежност на позоваващата се страна. Изисква се обстоятелството да е обективирано в документ, който не е могъл да се представи и приобщи към доказателствения материал по делото по обективни причини, както и обстоятелството да е от съществено значение за изхода на спора - т.е. ако е било релевирано, да е могло да обуслови различен от постановения по делото правен резултат. Под ново писмено доказателство по смисъла на втората хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се имат предвид документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но са останали недоказани поради липсата именно на въпросните документи. И по отношение на новите писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК съществува изискването страната да не е знаела за съществуването им или да не е могла да ги придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество по спора.

В разглеждания случай на първо място не е налице основание да се приеме, че незнанието за съществуването на представените с молбата за отмяна документи се дължи на обективни причини извън процесуалното поведение на молителя. Първите два документа са съхранявани в Дирекция „Централен държавен архив” – София, а останалите два – в Дирекция „Регионален държавен архив” – В., „Държавен архив” – Д.. Следователно се касае до материали с осигурен публичен достъп съобразно чл. 84 във връзка с чл. 6, ал. 1 от Закона за националния архивен фонд и Наредбата за реда за използване на документите от Националния архивен фонд. По тази причина само по себе си субективното незнание за съществуването и съдържанието на тези документи не е достатъчно, за да се приеме, че са удовлетворени изискванията на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Не се твърди и не се установява в течение на делото, производството по което е започнало на 13.10.2010 г. и е приключило с устните състезания в о.с.з. 24.06.2015 г. пред АС - Варна, молителят да е искал достъп до архивните единици на Комитета по туризма при Министерския съвет и такъв да му е бил отказан или макар и предоставен, да е имало обективна пречка пред запознаването с намиращите се във фонд № 136, инв.опис 44, архивна единица № 358 (респ. – в Дирекция „Регионален държавен архив” – В., „Държавен архив” – Д.) данни. Ето защо не може да се приеме, че неузнаването в хода на производството за съществуването на релевираните като нови писмени доказателства се дължи на обективна причина, а не на неполагане на дължимата грижа при водене на делото.

На следващо място – представените документи не удовлетворяват изискването да са от съществено значение за изхода по иска за собственост. Дори да бяха представени пред инстанциите по съществото на спора, те не биха могли да обусловят резултат, различен от постановения с въззивното Решение № 123 от 15.07.2015 г. Всички приложени към молбата документи предхождат във времето и обективират предложения, т.е. подготвителни действия във връзка с приетото по делото Разпореждане на МС № 312 от 26.10.1967 г. Последното е обсъдено наред с останалите събрани по делото доказателства, но съдържанието му не е възприето като установяващо елемент от придобивното основание по ПМС № 201 от 1993 г., респ. - чл.17а ЗППДОП. Следва да се подчертае, че правомощията на ВКС в производството по глава ХХІV ГПК са ограничени до преценката дали включването на релевираните от молителя нови обстоятелства и/или доказателства могат да обосноват различен извод по предмета на спора, разрешен с влязлото в сила съдебно решение, без да е допустимо да се прави преоценка на анализираните със съдебния акт доказателства. В случая М. съвет е постановил своето Разпореждане № 312 от 26.10.1967 г. при наличието на процесните Доклад от Председателя на Комитета по туризма при МС и от Председателя на ИК на ОНС – Т. с изх.№ 1-А-15833 от 05.10.1967 г., Справка относно строителството на ваканционното селище „Русалка”, Протокол от 15.01.1965 г. на В. Окръжно управление на горите и Докладна записка до Председателя на ИК на ОНС – Т. от 06.05.1967 г., които не съставляват доказателства за внесено изменение в съдържанието на акта му. Изброените документи не представляват разпореждане нито с правото на стопанисване и управление, нито с правото на собственост досежно територията на настоящия ПИ № .............., поради което приобщаването им към доказателствения материал не би повлияло крайните изводи по иска по чл. 108 ЗС, респ. – не обуславят отменяване на въззивното Решение № 123 от 15.07.2015 г. при условията на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ето защо разглежданата молба следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на делото молителят следва да заплати на ответника по молбата направените разноски за защита в настоящото производство – адвокатско възнаграждение в размер на 11 400 лв., заплатено по банков път (съгласно списъка от л. 191 и доказателствата от л. 192 до л. 195 от делото).

Воден от изложеното и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна с вх.№ 7249 от 11.11.2019 г., подадена от „ПАРРУС” ЕООД, представлявано от Н. Й. Б., чрез адвокат М. П. от АК – Д., против Решение № 1 от 24.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 5981/2015 г. по описа на ВКС, Второ г.о.

ОСЪЖДА „ПАРРУС” ЕООД ДА ЗАПЛАТИ на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, сумата 11 400 (единадесет хиляди и четиристотин) лева - разноски за защита в настоящото производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: