Определяне на обезщетение от Прокуратурата при прекратено наказателно производство

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 105

гр. София, 11.10.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2.Десислава Попколева

при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4940 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ПРБ против решение №396/04.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 502/2022 г. от състав на Окръжен съд – Плевен.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 1189 на съда от 18.05.2023 г.

Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, следва ли съдът да изложи мотиви в случаите, в които присъжда обезщетение в по-висок размер и в какво се изразяват вредите, които обуславят този размер.

Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие с практиката на ВКС.

По отговора на правния въпрос, ВКС приема следното:

Налице е трайна съдебна практика на ВКС по поставения правен въпрос , обективирана в съдебни решения на състави на Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК, включително посочените от касатора – решение № 115/05.04.2012 г. на ВКС по гр.д. № 593/2011 г. IV г.о., решение № 9/07.02.2012 г. на ВКС по гр.д. № 733/2011 г. на III г.о.о на ВКС, решение № 299/15.07.2013 г. г. на ВКС по гр.д. № 1179/2012 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 49/2011 г. на ВКС по гр.д. № 697/2010 г. на III г.о. на ВКС, справедливостта не е абстрактно понятие и винаги трябва да се свързва с преценката на конкретни, според случая, обективно настъпили и установени по делото обстоятелства, при база - икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта, при съобразяване на обстоятелството, че осъждането на деликвента съдържа признание за противоправното му поведение и за увреждането на пострадалия, като в този смисъл, само по себе си, също има ефект на репарация за неимуществените вреди. Съдът дължи обсъждането и преценка на всички обстоятелства, които, в конкретния случай, носят обективни характеристики за реално причинените морални вреди, в каква степен и колко подължително са засегнати чувствата на конкретния индивид, което още е от значение и за извършване на съпоставка с разрешенията на съдебната практика в аналогични случаи, която е израз за общоприетата оценка за обезвреда на неимуществените вреди и е ориентир за възприетото в обществото разбиране за справедливост в сходни хипотези. Анализът на всички обстоятелства, имащи отношение към справедливото овъзмездяване, е от значение и поради забраната размерът на обезщетението да бъде източник на обогатяване за пострадалия, а също и с оглед приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ - трябва да се вземат предвид от съда надлежно въведените и установени по делото обстоятелства, обуславящи извод за съпричиняване.

Горното разрешение на правния въпрос се споделя изцяло от настоящия състав на ВКС.

По касационната жалба, съдът приема следното:

Ищецът е бил обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление, като наказателното производство е продължило за период от 14.09.2018 г. до 21.12.2021 г., като за период от около три месеца той е бил с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“. Безспорно е, че майката на ищеца е починала 28.10.2018 г. – по време, през което ищецът е бил задържан под стража. Неимуществените вреди, претърпяни от ищеца, съдът е приел за установени от свидетелските показания, събрани по делото, като е и безспорно, че същия не е присъствал на погребението на майка си, като съдът не е отчел обстоятелството, че по делото липсват данни ищецът да е поискал да бъде освободен от предварителния арест, за да присъствува.

Съдът не е отчел и обстоятелството, че постановлението за прекратяване на наказателното производство против ищеца К. П. Ц. е от 09.03.2020 г., като връчването му на ищеца не е осъществено на посочения от него адрес, тъй като същия го е напуснал. Връчването не се е осъществило и на служебно установения нов адрес на ищеца, тъй като същия е отказал да получи писмото с обратна разписка, като за това по делото са представени писмени доказателства – обратни разписки от страна на ПРБ. Тези обстоятелства водят до извод, че за периода от постановяване на постановлението за прекратяване на наказателното преследване по отношение на ищеца – 09.03.2020 г. да влизането му в сила, ПРБ не следва да носи отговорност за претърпените от ищеца неимуществени вреди, тъй като сам се е поставил в невъзможност да му бъде връчен препис от постановлението и респ. то да влезе в сила по отношение на него. Ищецът е напуснал адреса, съобщен от него на органите на предварителното наказателно производство, без да посочи друг такъв, което е довело да забавяне на влизането в сила на постановлението. За вредите, настъпили в резултат от това забавяне, ответникът ПРБ не следва да носи отговорност.

Предвид изложеното, неимуществените вреди за ищеца се свеждат до търпени за периода от привличането му като обвиняем, до прекратяване на наказателното производство против него – датата на постановяване на постановлението за прекратяване – 09.03.2020 г. или за период от около една година и шест месеца.

Като не е обсъдил всички обстоятелства по делото, съдът е допуснал процесуално нарушение, довело до постановяване на неправилно съдебно решение в частта, с която е определено обезщетението за неимуществени вреди.

По делото е установено, че наказателното преследване е продължило общо около 1 година и 6 м., което е в рамките на разумния срок. Следва да се отчете обстоятелството, че за период от около три месеца ищецът е бил задържан под стража, като мярка за неотклонение, както и достигането до широк кръг на наказателното производство против него. Недоказано е, че ищецът е поискал да присъствува на погребението на майка си и това му е било отказано, поради което ответникът не следва да носи отговорност за неимуществените вреди от това обстоятелство, посочено и като основание в исковата молба. Съдът намира, че той е претърпял чувство на несигурност и страх от изхода на производството. Неимуществените вреди не са по вид и интензитет над обичайните, като не се установява и особено затормозяване в обичайния начин на живот на С..

При преценка на така установеното, включително съдебната практика по аналогични случаи, се налага извод, че сумата от 4 500 лв. справедливо репарира вредите, които ищецът е понесъл. Предназначението на обезщетението по чл. 52 ЗЗД е да поправи претърпяната лична болка и страдания, в пряка причинноследствена връзка с незаконно повдигнатото и поддържано обвинение. Паричният еквивалент на неимущественото увреждане съдът определя към датата на деликта, изхождайки от общественоикономическите условия в страната към м. март 2020 г., като присъдената лихва има компенсаторен характер.

По изложените съображения, решението в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ е уважен за разликата над 4500 лв, .следва да се отмени и по реда на чл.293, ал.2 ГПК се постанови ново, с което искът се отхвърли за разликата до присъдените 4500 лв..

Предвид неснователността на жалбата за горната сума, в полза на адв. Б. Б. следва да се присъди възнаграждение в размер на 240 лева, минимален размер по Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, съобразен с основателната част на касационната жалба, на основание чл.38 ЗА.

Водим от горното, състав на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №396/04.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 502/2022 г. от състав на Окръжен съд – Плевен само в частта, с която е присъдено обезщетение на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата над 4 500 лева до 24 000 лева, като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. П. Ц. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата над 4 500 лева до 24 000 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на адв.Б. П. Б. от АК – П. сумата 240 /двеста и четиридесет/ лева, на основание чл.38 ЗА.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.