Недопустимост на условно осъждане при извършено престъпление в изпитателен срок

Текстът на акта

Ключови фрази

Квалифицирани състави на пране на пари * незаконосъобразно споразумение * неприложимост на института на условното осъждане

Р Е Ш Е Н И Е

№ 312

гр. София, 31 май 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесети март, две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Петров

ЧЛЕНОВЕ: Валя Рушанова

Красимир Шекерджиев

при участието на секретаря Елеонора Михайлова и прокурора Атанас Гебрев, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №166 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД №986/2023 г. по описа на Окръжен съд - Плевен, отмяна на определение, с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №7523/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура - Плевен и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

С определение от 14.11.2023 г., постановено по НОХД №986/2023 г., състав на Окръжен съд - Плевен на основание чл. 382, ал.7 НПК, във вр. с чл.384 НПК е одобрил споразумение, с което обвиняемият Н. Г. Н. се е признал за виновен в това, че за периода от 14.12.2011 г. до 20.01.2016 г. в гр. Левски, при условията на продължавано престъпление, извършил сделки с имущество на обща стойност 93 836, 94 лева, финансови операции с имущество на стойност 2210 евро и 630 лева- всичко с левова равностойност 4 952, 38 лева и получил имущество- 200 евро с левова равностойност 391, 17 лева, за които знаел, че са придобити чрез тежки умишлени престъпления по чл.194, ал.1 НК и чл.195, ал.1, т.4, във вр. с чл. 194, ал.1 НК- престъпление по чл.253, ал.4, във вр. с ал.3, т.2, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 и чл.26, ал.1 НК и за това, че за периода от 09.02.2017 г. до 28.07.2017 г. в гр. Левски, при условията на продължавано престъпление, е извършил финансова операция с имущество на стойност 500 евро, с левова равностойност 977, 92 лева и е получил имущество на обща стойност 4 240, 74 лева- всичко на обща стойност 5 218, 66 лева, за което е знаел, че е придобито чрез тежки умишлени престъпления по чл.194, ал.1 НК и чл.196, ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1 НК- престъпление по чл.253, ал.4, във вр. с ал.3, т.2, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 и чл.26, ал.1 НК, като за всяко едно от тези две престъпления обвиняемият е приел да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, като изпълнението му е било отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от одобрение на споразумението.

С определението съдът е одобрил споразумението в частта, с която страните по него се съгласяват да не бъде налагано на обвиняемия наказанието „глоба“. Съдът на основание чл.381, ал.8 НПК го е одобрил и в частта на Н. да бъде определено едно общо най- тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, като изпълнението му е било отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от одобрение на споразумението. На основание чл.189 НПК на Н. са възложени разноските по водене на делото в размер на 717, 98 лева.

В искането се твърди, че определението на ОС - Плевен е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, като съдът незаконосъобразно е приел, че са налице основанията за отлагане по реда на чл.66, ал.1 НК изпълнението на наложеното общо най- тежко наказание „лишаване от свобода“ като не е съобразил, че за второто престъпление, включено в обвинението не е било допустимо приложението на института на условното осъждане защото Н. е бил осъден с влязло в сила определение от 22.08.2016 г. за извършено престъпление по чл.316, във вр. с чл.308, ал.2, във вр. с ал.1 и чл.26, ал.1 НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“, чието изпълнение е било отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години.

Поддържа се и оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуални правила, като се твърди, че съдът не и изпълнил задължението си да предложи по реда на чл.381, ал.5 НПК промени в споразумението, като укаже, че наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно, че трябва да бъде определен първоначален режим за неговото изпълнение и следва да намери приложение чл.68, ал.1 НК за предходното осъждане на Н..

На тези основания се предлага приключилото наказателно производство да бъде възобновено, атакуваното определение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.

В касационното съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа искането и моли същото да бъде уважено по съображенията, изложени в него.

Осъденият Н. Н. и неговия защитник, редовно уведомени за касационното съдебно заседание не се явяват и не взимат становище по искането.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, намери следното:

По допустимостта на искането за възобновяване

Настоящото искане е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и с него се атакува съдебен акт, който съгласно чл.419 НПК може да бъде разглеждан по реда на гл. ХХХІІІ НПК.

Ето защо същото е допустимо и трябва да бъде разгледано по същество.

По основателността на искането за възобновяване

Разгледано по същество искането за възобновяване е основателно.

С атакуваното определение съдът е одобрил постигнатото между страните в производството споразумение, като е приел, че е възможно определеното по реда на чл.23 НК общо най- тежко наказание да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК.

Видно от приложената справка за съдимост на осъдения Н. се установява, че с определение от 22.08.2016 г., постановено по НОХД №1994/2016 г. по описа на Районен съд- гр. Плевен е одобрено споразумение, с което последният се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.316, във вр. с 308, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 НК и на основание чл.381 НПК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от постановяване на определението по чл.381 ал.7 НПК.

Предмет на настоящото производство е споразумение за извършени две самостоятелни продължавани престъпления, като периода на осъществяване на второто е от 09.02.2017 г. до 28.07.2017 г. Към този момент изпитателният срок по наложеното със споразумението от 22.08.2016 г., постановено по НОХД №1994/2016 г. по описа на Районен съд - Плевен споразумение не е бил изтекъл и приложението на чл.66, ал.1 НК е било невъзможно. С приложението на института на условното осъждане по одобреното споразумение съдът е допуснал нарушение на материалния закон, като е преценил неправилно, че са налице законовите предпоставки за отлагане на определеното по реда на чл.23 НК общо наказание „лишаване от свобода“. Като такова нарушение следва да бъде преценено и това, че съдът не и изпълнил и задължението си по чл.383, ал.3 НПК и не е привел в изпълнение отложеното наказание по предходно осъждане на Н..

С одобряване на споразумението съдът е пропуснал и да използва възможността по чл.383, ал.5 НПК да предложи на страните промени в съдържанието му, като констатира невъзможността определеното на обвиняемия наказание „лишаване от свобода“ да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК и да им укаже, че следва да бъде определен първоначален режим за изтърпяването му. По този начин съдът е допуснал процесуално нарушение от категорията на съществените, което е и основание касационната инстанция да прецени, че искането за възобновяване следва да бъде уважено не само поради основателност на оплакванията, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК, но и с това по чл.348, ал.1, т.2 НПК..

Предвид изложеното съдът прецени, че производството следва да бъде възобновено, постановеното определение по чл.382, ал.7 НПК, с което е одобрено постигнатото между страните споразумение трябва да бъде отменено, а делото върнато на фазата на съдебното производство за разглеждането и решаването на делото от друг състав на пръвоинстанционния съд.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ВЪЗОБНОВЯВА НОХД №986/2023 г. по описа на Окръжен съд - Плевен.

ОТМЕНЯ определение, с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №7523/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура - Плевен.

ВРЪЩА делото на фазата на съдебното производство за разглеждане и решаване от друг състав на първоинстанционния съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.