Заплащане на потребена електроенергия, записана в скрит регистър на електромер

Текстът на акта

Ключови фрази

- 13 -

РЕШЕНИЕ
№ 60223
гр. София 18.08.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 06.10.2021 (шести октомври две хиляди двадесет и първа) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова
Членове: Владимир Йорданов
Димитър Димитров

при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 598 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 261 987/30.12.2020 година, подадена от „Енерго-Про Продажби” АД [населено място], против решение № 260 061/24.11.2020 година на Окръжен съд Шумен, постановено по гр. д. № 381/2020 година.

С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Шумен е отменил първоинстанционното решение № 49/03.06.2020 година на Районен съд Велики Преслав, трети състав, постановено по гр. д. № 420/2019 година, като е постановил ново, с което е признал за установено, че Н. С. С. не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД [населено място] сумата от 9115.63 лева, представляваща цена на потребена електроенергия за периода от 22.04.2017 година до 21.04.2018 година, за имот, намиращ се [населено място], [улица], за която сума дружеството е издало фактура № /13.05.2019 година за клиент с абонатен номер , клиентски номер .

В подадената от „Енерго-Про Продажби” АД [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от Н. С. С. срещу дружеството отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на горепосочената сума да бъде отхвърлен.

Ответникът по касационната жалба Н. С. С. е подал отговор на същата с вх. № 260 636/03.02.2021 година, с който жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение бъде потвърдено атакуваното с нея решение.

„Енерго-Про Продажби” АД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 30.11.2020 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 261 987/30.12.2020 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

С постановеното по делото определение № 331/22.04.2021 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правните въпроси за това при установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 от ЗЗД; за това налице ли е правно основание за корекция на сметките на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на ЗЕ, в сила от 1707.2012 година и при действието само на чл. 48, 49, 50 и 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 година; за това следва ли крайният снабдител с електроенергия да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисляване на сметките му след влизане в сила на измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, направени със ЗИДЗЕ, обнародван в ДВ бр. 54/2012 година (в сила от 17.07.2012 година) и след влизане в сила на ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр. 98/12.11.2013 година, в сила от 16.11.2013 година и за това дали ли за да бъде кредитирано заключението на вещото лице, действията, които то ще извършва и обстоятелствата, които ще обследва, следва да се развият пред него, като в случая дали за да се кредитира експертизата на БИМ, натрупването на електроенергия по срития регистър трябва да се извърши пред вещите лица от института по метрология и те лично да възприемат това натрупване или е достатъчно те да го констатират.

По отношение на първите три въпроса е налице съдебна практика, която е намерила израз в решение № 21/01.03.2017 година, постановено по гр. д. № 50 417/2016 година по описа на ВКС, ГК, І г. о., решение № 124/18.06.2019 година, постановено по гр. д. № 2991/2018 година и решение №150/26.06.2019 година, постановено по гр. д. № 4160/2018 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., а също така в решение № 76/08.04.2021 година, постановено по гр. д. № 2209/2020 година и решение № 75/13.04.2020, постановено по гр. д. № 2206/2021 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Съгласно същата правоотношенията между електроснабдителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия възникват по силата на договори за продажба (доставка) на електрическа енергия. Поради специфичния предмет на тези договори, част от правата и задълженията на страните се регламентират с разпоредби в ЗЕ. Целта на специалните разпоредби е да бъдат защитени потребителите, които могат да бъдат ощетени от неравноправни клаузи поради това, че електроснабдителните дружества са по-силната страна в правоотношението. Защитата на потребителите от евентуални неравноправни клаузи обаче не променя характера на договорните отношения. Касае се за договор за продажба (доставка), при който, наред със специалните, се прилагат общите правила на ЗЗД включително и във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока. Тава прави правилото на чл. 183 от ЗЗД приложимо при липсата на специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електроенергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електроенергия. Посоченото разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Договорите за продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от краен снабдител с краен клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо лице и използва доставената електрическа енергия за лично потребление, или е търговец, съответно юридическо лице-нетърговец, тези сделки пораждат правните последици на договора за продажба (чл. 183 и следващите от ЗЗД), съответно на договора за търговска продажба (чл. 318 и следващите от ТЗ). И при двете правоотношения за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат две основни задължения-да прехвърли правото на собственост върху описаното в сметките количество енергия и да предаде неговото владение на купувача (да извърши доставката на електрическа енергия до границата на собственост върху електрическите съоръжения на крайния клиент), а за купувача-да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите, предмет на договорите. При сключването на договора се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните и той ги обвързва, но предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а е в изпълнение на породените от него договорни задължения. За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи действително доставеното количество електрическа енергия за минал период, като това важи и в случаите когато върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. Неправилното количествено отчитане на реално доставената електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди, а парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за реално доставено количество електрическа енергия. От правилото на чл. 183 от ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка или друга причина е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. След влизане в сила на чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ са приети ПИКЕЕ, издадени от председателя на ДКЕВР, обнародвани в ДВ, бр. 98/12.11.2013 година. В тях се съдържа подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на потребителя. От момента на обнародването в ДВ б.15/14.02.2017 година на решение № 1500/06.02.2017 година, постановено по адм. д. № 2385/2016 година от петчленен състав на ВАС отменените с него правила на ПИКЕЕ престават да се прилагат, като остават да се прилагат неотменените правила по чл. 48-чл. 51, до отмяната на същите през 2018 година. В случаите когато тези правила не уреждат конкретните отношения то приложение трябва да намерят общите правила на ЗЗД. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. От това предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от допуснатото нарушение на чл. 98а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Ако в общите условия в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.

По четвъртия въпрос, съдебният състав намира, че отношение на първоначалния и последващия метрологичен контрол Българския институт по метрология действа като орган, на който по силата на чл. 8, ал. 1 от ЗИ е възложено осъществяването на държавната политика в областта на измерванията. Затова издадените от него във връзка с този контрол документи са официални такива и се ползват с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 от ГПК за извършените от съответните длъжностни лица при проверките действия, а също така и за направените от тези лица констатации и причините за тях. С оглед на това констатациите на длъжностните лица, относно отчетеното в тарифите на електромера количество електроенергия, има обвързващо действие по отношение на отчетеното количество в съответната тарифа. При това се констатира факта на отчета, за което не е необходимо проверяващите да са наблюдавали реалното преминаване на съответното количество електроенергия през електромера, но последното произтича от факта на отчитането. Вещите лица обичайно дават заключения въз основа на познанията и опита си в съответната сфера на познанието, относима към спорния въпрос, въз основа на вече осъществени факти, които не могат да бъдат наблюдавани пряко от тях, освен в случаите когато се касае до оглед и освидетелстване, поради което за да бъдат възприети и ценени заключенията им не се изисква те пряко да са възприели тези факти или те да са се осъществили пред тях.

С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Окръжен съд Шумен е неправилно по следните съображения:

Съставът на Окръжен съд Шумен е приел за установено, че от събраните поделото доказателства се установявало и не било спорно между страните, че Н. С. С. бил потребител на електроенергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДРЗЕ, за имот в [населено място], [улица], с абонатен номер , клиентски номер , като отношенията му с дружеството доставчик се уреждали от ОУ на договорите за продажба на ел. енергия през електроразпределителните мрежи на „Енерго-Про Мрежи” АД [населено място]. На 21.04.2018 година от служители на „Електроразпределение-Север“ АД [населено място] била извършена проверка на монтираното в имота на С. СТИ. Според съставения констативен протокол № 1 301 340/21.04.2018 година, подписан от проверяващите и двама съседи, при проверката СТИ било демонтирано за експертиза от БИМ и подменено с ново. От показанията на разпитаните по делото свидетели, които били участвали в проверката, се изяснявало, че свалянето на електромера се било наложило поради невъзможността за установяване на софтуерна връзка и прочитане на показанията му. В констативен протокол № 741/02.05.2019 година от метрологичната експертиза на СТИ било посочено, че се касае за статичен еднофазен двутарифен електромер, който нямал механични дефекти по кутията, на клемите и на клемния блок и имал необходимите пломба и означения на табелата. При проверка точността на електромера, посредством софтуерно четене била установена намеса в тарифната схема, като действително потребената електроенергия се разпределяла и върху невизуализирана на дисплея тарифа 4-050869.60 кWh. Въз основа на данните от изследването на БИМ била извършена корекция на сметката на Н. С. С. и му била начислено допълнително количество електроенергия в размер на 50 869.00 кWh, за период от 22.04.2017 година до 21.04.2018 година, за което от „Енерго-Про Продажби” АД [населено място] била издадена фактура № /13.05.2019 година на обща стойност 9115.63 лева с включен ДДС. „Енерго-Про Продажби” АД [населено място] било уведомило Н. С. С. за посочените факти. От заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза се установявало, че електромерът бил монтиран в имота на Н. С. С. на 13.11.2014 година, с нулеви показатели. Към датата на извършване на проверката същият бил метрологично годен, но бил софтуерно препараметризиран и част от преминалата през него и потребена електроенергия се натрупвала и отчитала в невидимия регистър 4. За да се извършело препараметризирането не било необходимо да се осъществял пряк физически контакт върху електромера и да бъдело проникнато в него. Извършените математически изчисления по корекционната процедура били аритметически точни, съгласно методиката на ПИКЕЕ и действащите за съответния период цени на електроенергията, одобрени от КЕВР. Преминалите през скрития регистър количества електроенергия били остойностени по цена за технологичен разход, одобрена от КЕВР. Препаратемтризацията била процес, при който чрез оптична глава и връзка със софтуера на електромера му били задавани нови технически характеристики, на база на които в случая той бил програмиран да отчита в определена част от денонощието и натрупва преминалата през него електроенергия в скрит регистър 4. Нямало техническа възможност показанията на който и да е регистър от електромера да бъдат манипулирани. При конкретния тип електромер не било възможно да се определи начална дата, крайна дата и междинни отчети, тъй като той не притежавал електронен регистър, който да се свързва със сървър, през който да се правят тези отчети.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществявало съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начина и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. В ал. 2 на чл. 83 от ЗЕ било предвидено посочените в чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ правила да се приемат от КЕВР и да се публикуват от Комисията и енергийните предприятия на интернет страниците им. С нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ било въведено изискване ОУ, при които крайният снабдител продавал електроенергия да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. С оглед горната правна уредба се налагал изводът, че в ЗЕ било въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиента при доказано неточно отчитане на потребената електроенергия, ако са изпълнени задълженията по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и за приемане на ПИКЕЕ, регламентиращи принципите на установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия. Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ ПИКЕЕ били приети от ДКЕВР с протокол № 147/14.10.2013 година (обнародван в ДВ, бр. 98/12.11.2013 година). С решение № 1500/06.02.2017 година, постановено по адм. д. № 2385/2016 година на ВАС-петчленен състав, І колегия, обнародвано в ДВ, бр. 15/14.02.2017 година, тези правила били отменени с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51. Последните от своя страна били отменени с решение № 2315/21.02.2018 година, постановено по адм. д. № 3879/2017 година на ВАС-четвърто отделение (в сила от 23.11.2018 година). Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смятал за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. Следователно неговата отмяна пораждала своите правни последици занапред и не засягала отношенията, възникнали по време на действието на съответните разпоредби до отмяната им. В конкретната хипотеза корекцията била извършена за период 22.04.2017 година-21.04.2018 година, като констативният протокол за извършена проверка бил изготвен на 21.04.2018 година, от което следвало, че, доколкото нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ (отм.) били действали към датата на съставяне на протокола, същите следвало да бъдат приложени. Към момента действали приетите от КЕВР нови ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр. 35/30.04.2019 година и съгласно § 2 от ПЗР на същите, процедурите по преизчисляване на количество електроенергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които били започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършвали по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол, поради което те не можели да намерят приложение в настоящия случай Тъй като към датата на съставяне на процесния констативен протокол са били отменени разпоредбата на чл. 47 от ПИКЕЕ (отм.), регламентираща специалните изисквания към констативния протокол, който бил елемент от фактическия състав, пораждащ правото на оператора на разпределителната мрежа да извършва едностранна корекция, както и нормите на чл. 41-44 от ПИКЕЕ (отм.), съставът на Окръжен съд Шумен приемал, че липсва ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на процесното СТИ. Неотменените, към момента на проверката норми на чл. 48-51 не можели да запълнят обема на възложеното с чл. 83, ал. 2, изр. 2, във връзка с ал. 1, т. 6 от ЗЕ правомощие на Комисията. Те регламентирали само хипотезите, при които можела да бъде извършена едностранната корекция, но не определяли ред за установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Липсващата нормативна уредба, регламентираща реда за възникване на правото на оператора да извършва едностранни корекции, а на ответника да фактурира допълнително начислените количества енергия, не можела да бъде заместена и по аналогия. Предвид това, не можело да се признае правото на „Енерго-Про Продажби” АД [населено място] да начисли исковата сума на основание и за срока, предвиден в чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.), въз основа на констатациите от проверката.

В практиката си по казуси, касаещи корекции на сметки, извършени след отмяна на ПИКЕЕ (отм.), ВКС възприемал подхода, че, дори да била налице непълнота в тези разпоредби, тя следвало да се запълни с прилагане на правилото на чл. 183 от ЗЗД. Такова твърдение било въведено и от страна на „Енерго-Про Продажби” АД [населено място]. Според ЗЕ, източник на задължението на крайния потребител за заплащане на цената на доставената електрическа енергия бил договорът за продажба (доставка) и макар той да имал специфичен предмет, в ЗЕ липсвали разпоредби, които да изключват общите правила на ЗЗД. От правилото на чл. 183 от ЗЗД следвало, че когато е било доставено определено количество енергия, но била отчетена доставка в по-малък размер и съответно е била заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следвало да доплати дължимата сума. Това задължение следвало от общото правило, че купувачът дължал заплащане на цената на доставената стока, както и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Според константната практика на ВКС при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължал заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докажел наличието на потребление и действителния му размер. В случая от установените по делото факти съставът на Окръжен съд Шумен намирал, че „Енерго-Про Продажби” АД [населено място] не било провело насрещно пълно и главно доказване на релевантните за спора обстоятелства. Не било установено, че именно Н. С. С. бил осъществил неправомерно въздействие върху СТИ-софтуерна препараметризация, довело до констатираното натрупване на показания в четвърти регистър. Не било установи по безспорен начин и какви са били показанията на скрития регистър при първоначалния монтаж на процесното СТИ, както и от коя дата бил започнал записът в скрития регистър и конкретната причина за това. Действително, ирелевантно било през кои часови зони било започнало натрупване на електроенергия в скрития регистър, тъй като количеството електроенергия било фактурирано по цена за покриване на технологичен разход на операторите. Липсата на конкретен момент, от който е започнало неточното отчитане обаче водело до невъзможност да се определи реално доставената електроенергия за минал период и в този смисъл извършените от крайния снабдител корекции се явявали произволни, като това обстоятелство водело до непозволен от закона резултат-доставчикът да получи цена за недоставена от него електроенергия, т. е. до неоснователно обогатяване. В случай, че констатираното натрупване се дължало на софтуерна неправомерна манипулация, както твърдяло „Енерго-Про Продажби” АД [населено място], не било установява кога е настъпил този факт. Не било доказано, че посоченото за заплащане от Н. С. С. количество електроенергия във фактурата е реално консумирано точно в периода 22.04.2017 година-21.04.2018 година.. В протокола на БИМ било отразено, че тези показания касаят преминала през СТИ електроенергия. Този протокол бил официален свидетелстващ документ и по аргумент от чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползвал с обвързваща съда материална доказателствена сила относно извършените от длъжностните лица или пред тях действия. В настоящия случай натрупването на показанията по скритата тарифа, обаче, не било станало в присъствието на тези лица, поради което само въз основа на този документ не можело да се обоснове извод, че съдържащите се и установени при софтуерното четене на електромера показания били на реално преминала през него електроенергия и то за конкретен времеви период. От заключението изслушаната съдебно-техническа експертиза също се установявало, че електроенергията, отчетена в скрития регистър, била реално преминала през СТИ, но не и началния момент от който било започнало натрупването. Вещото лице заявявало, че с оглед типа на електромера, не било възможно да бъде определена начална дата, крайна дата и междинни отчети, тъй като той не притежавал електронен регистър, който да се свързва със сървър, през който да се правят тези отчети, както и че препараметризацията била процес, при който чрез оптична глава и връзка със софтуера на СТИ му се задавали нови технически характеристики, на база на които в случая то било програмирано да отчита в определена част от денонощието и натрупва преминалата през него електроенергия в скрит регистър. В тази връзка, следвало да се отбележи, че съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗЕ, СТИ било собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а съгласно разпоредбите на ПИКЕЕ (отм.) данните от измерването, съхранявани в измервателната система, били защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на измервателната система. Затова, отговорност на „Енерго-Про Продажби” АД [населено място], съответно на неговия оператор било да осигури изправно СТИ, отчитащо точно преминаващата през него електроенергия, съответно да докаже че препараметризацията на СТИ се дължи на неправомерна софтуерна намеса от страна на потребителя на електроенергия, а не на причини, за които собственикът на СТИ носи риск. В съответствие с това, въззивната инстанция приемала, че „Електроразпределение-Север“ АД [населено място] не само не било успяло да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени средства били оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, поради което, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, въззивният съд следвало да приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно правните им последици-за ненастъпили.

В мотивите си съставът на Окръжен съд Шумен е посочил, че съгласно заключението на допуснатата и изслушана по делото съдебно-техническа експертиза с вещо лице Д. С. К. електромерът е бил монтиран в обекта на Н. С. С. в [населено място], [улица] на 13.11.2014 година, с нулеви показатели на тарифите. Датата на монтажа се установява и от протокол № /13.11.2014 година, в който е посочено, че електромерът е произведен през 2014 година, като е преминал метрологична проверка през същата година и към датата на монтажа е с нулеви показатели за дневна и нощна тарифа. От заключението на допуснатата и изслушана по делото съдебно-техническа експертиза се установява и още, че срокът за валидност на метрологичната проверка на електромера е до края на 2020 година. Констатирано е, че в тарифа 4 на електромера е отчетена електрическа енергия от 050869.60 кWh. Електромерът е програмиран така, че тази тарифа да не се показва на екрана, а отчитането по нея се дължи на външна намеса в тарифната схема на електромера, осъществено с дигитална глава през оптичния порт на СТИ. Няма данни за извършвана промяна в схемата на свързване на електромера, който измерва в рамките на допустимите грешки, като съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическата енергия. Предвид последното следва да бъде прието за установено по делото, че отчитането на електроенергия от 050869.60 кWh в тарифа 4 на електромера се дължи на софтуерна намеса, при която е извършено препрограмиране на начина, по които се отчита преминалата през него електроенергия, като тази намеса е извършена след монтажа на електромера на 13.11.2014 година в обекта на Н. С. С. в [населено място], [улица]. Последният извод следва от обстоятелството, че електромерът е произведен през 2014 година, като е преминал изискуемите се проверки за метрологична годност и няма данни да е бил монтиран на друго място и да е ползван за отчитане на електроенергия преди монтажа през 2014 година. С оглед на това трябва да се приеме, че към датата на монтажа електромерът е отговарял на необходимите изисквания за СТИ, поради което е бил с нулеви показатели за всички тарифи. Наред с това липсата на доказателства отчитането на електроенергия в тарифа 4 от електромера да се дължи на техническа неизправност сочи, че е отчетена преминала през електромера електроенергия, която е доставена до обекта на Н. С. С. в [населено място], [улица].

Доколкото в случая, с оглед установената фактическа обстановка, отношенията между страните следва да се уредят по реда на чл. 183 от ЗЗД, обжалваното решение, с което е прието обратното, е неправилно и подлежи на отмяна. В случая претендираната от дружеството сума представлява цена на доставена и потребена електроенергия, а не обезщетение за вреди от манипулирането на електромера, по някоя от посочените в ПИКЕЕ (отм.) хипотези, при които „Енерго-Про Продажби” АД [населено място] е можело да извършва едностранна корекция на сметката на потребителя. Затова тази сума не представлява такава корекция и осчетоводяването й по чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.) е неправилно, но това не се отразява на нейната дължимост, като се дължи пълния размерна сумата, но с оглед на съответните цени, които са действали през целия период от време, а не само през последната година.

С оглед на това и предвид твърдението, че не е установено количеството електроенергия от 050869.60 кWh да е потребено за посочения във фактурата период, след отмяната на обжалваното въззивно решение делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд Шумен, който ще следва да постави допълнителна задача на вещото лице от допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза за това след като извърши проверка на инсталираните мощности в електроснабдения обект на Н. С. С. в [населено място], [улица] да даде заключение за какъв период от време може да бъде потребено отчетеното в тарифа 4 на електромера количество електроенергия от 050869.60 кWh и след като вземе предвид действащите за съответния период или за съответната част от периода цени за преизчисляване на задължението да посочи размера на задължението както за целия период, така и само за периода от 22.04.2017 година до 21.04.2018 година. При това вещото лице ще следва да определи целия период, за който електроенергията от 050869.60 кWh е отчетена в тарифа 4 на електромера, считано назад от датата на проверката-21.04.2018 година, тъй като към нея електромерът е отчитал с оглед извършената софтуерна намеса.

С отговора на касационната жалба Н. С. С. е направил искане по чл. 629, ал. 3 от ГПК за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по въпроса разпоредбите на точки от 10.1 до 10.4 от Приложение І на Директива 2014/332/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26.02.2012 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара на средства за измерване и и разпоредбите на точки 10.4 и 10.5 от Приложение І на Директива 2004/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31.03.2004 година относно измервателните уреди трябва ли да се тълкуват като допускащи национално законодателство, предоставящо право на краен снабдител с електрическа енергия да получи от потребител на електрическа енергия за собствено потребление, парична сума за електрическа енергия, количествата на която са едностранно определени от това дружество по данни в невидими регистри на електромер. Отравянето на такова преюдициално запитване е необходимо когато отговорът на по поставения въпрос е от значение за разрешаването на спора по делото. В случая, с оглед на крайния резултат от касационното производство, това изискване не е налице, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 260 061/24.11.2020 година на Окръжен съд Шумен, постановено по гр. д. № 381/2020 година.

ВРЪЩА д елото на Окръжен съд Шумен за ново разглеждане от друг въззивен състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от Н. С. С. от в [населено място], [улица] , с ЕГН с отговора на касационната жалба с вх. № 260 636/03.02.2021 година искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: 1.
2.