Определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 27
ГР. София, 27 февруари 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито заседание на 29.01.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
При участието на секретаря В. Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2614/19 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд по гр.д. №5322/18 г., с което е уважен в размер на 32 000 лв., ведно със законната лихва и деловодните разноски, предявеният от С. Н. срещу касатора иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ - за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.282, ал.3, вр. с ал.1, пр.1 и 2 и вр. с чл.26, ал.1 НК/ вкл. от взетата за 53 дни мярка за неотклонение „задържане под стража” и временното отстраняване от длъжност във връзка с обвинението/, производството по което е прекратено с вл. в сила на 14.08.12 г. прокурорско постановление.
Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по въпроса за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства на случая, с оглед точното прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и на обществено –икономическия критерий за справедлив размер на обезщетението, разработени в цитираната от касатора практика на ВКС – ППВС № 4/68 г., р.ІІ и посочените в изложението и служебно известни на съда решения по чл.290 ГПК.
В касационната жалба се правят и в съдебно заседание се поддържат оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, иска се отмяната му и постановяване на друго решение, с което размерът на обезщетението за неимуществени вреди да бъде намален, съответно на обема им, принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и съдебната практика за аналогични случаи. Иска се съразмерно намаляване и на деловодните разноски, дължими от ответника по иска.
Ответникът по жалба С. Н. не изразява становище.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното:
По въпросите, по които е допуснато обжалването:
В практиката на ВКС – ППВС №4/68 г. и решения на ВКС по чл.290 ГПК, е прието, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди.
Такива обстоятелства, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по искове с пр. осн. чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, са: личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на процесуална принуда, отражението върху личния, обществения и професионалния живот, разгласа и публичност, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването. Във всички случаи на приложение на чл. 52 ЗЗД , база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди са стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането – в този см. са напр. решение № 115/5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 593/2011 г. IV г. о., решение № 9/7.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 733/2011 г. на III г. о. о на ВКС, решение № 299/15.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1179/2012 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 49/2011 г. на ВКС по гр. д. № 697/2010 г. на III г. о. на ВКС, решение № 422/22.12.2015 г. по гр. д. № 2407/2015 г. на IV г. о. на ВКС. Справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези. Следва да се отчита и това, че осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в себе си признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което само по себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното/ р. по гр.д. №411/16 г. на четвърто г.о. на ВКС/. Моралните вреди са индивидуално определими и в дисхармония със справедливостта е определяне на обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди/ р. по гр.д. №1916/09 г. на четвърто г.о. на ВКС/.
По същество на жалбата: Въззивният съд е определил обезщетението в посочения размер като е приел за установено, че ищецът е претърпял шок, страх, срам, разочарование от внезапно започналото с обиск в дома му в присъствие на съседи наказателно производство по обвинение в тежко престъпление. Към този момент той заемал висока длъжност в държавната администрация – гл. секретар на Д., което засилва негативното отражение на обвинението върху личността му. Вследствие на обвинението той загубил работата си, която харесвал и настъпила пълна промяна в живота му – затворил се в себе си, нямал желание да общува с други хора, изпитал недоверието на част от колегите си, бил „пречупен”/ според свидетелите/. Наказателното производство продължило около две години и шест месеца/ 1.03.2010 г. -14.08.12 г./, само в досъдебна фаза, и било прекратено с прокурорско постановление. Ищецът бил задържан под стража за 53 дни, след което мярката за процесуална принуда била заменена с „парична гаранция в размер на 5 000 лв”. За офицер и държавен служител, какъвто бил ищецът, престоят в ареста се оказал особено унизителен и стресиращ.
От друга страна, според въззивния съд, не се установяват вреди от незаконното обвинение в необичаен обем – няма категорични данни здравословното състояние на ищеца да се е влошило трайно вследствие на незаконното обвинение, не се установява и масово отдръпване на близки и познати на ищеца - след узнаване за повдигнатото му обвинение, се отдръпнали само тези от тях, които не го познавали добре. Ищецът понастоящем работи в българското разузнаване.
При така установените и обсъдени обстоятелства по делото ВКС намира, че определеният от въззивния съд размер на обезщетението е завишен: следва да се отчете периодът на настъпване на вредите – 2010 г. – 2012 г. и покупателната/ съотв. обезщетителна/ стойност на парите към този период, липсата на трайни негативни последици за здравето и авторитета на ищеца, провеждането на наказателното производство само в досъдебна фаза, без да е внасян обвинителен акт в съда. При тези данни, според ВКС на ищеца следва да се определи обезщетение в размер на 25 000 лв., който в по-пълна степен отговаря на установените обем и изражение на понесената морална вреда. Следва да се отчете и периодът, за който върху обезщетението се дължи компенсаторна лихва – от 14.08.12 г. до изплащането му.
Въззивното решение е частично неправилно – необосновано и незаконосъобразно, в частта, с която на ищеца е присъдено обезщетение над 25 000 до 32 000 лв. В тази част въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което искът да бъде отхвърлен за посочената разлика, заедно със съразмерната й част от разноските. В останалата част, с която искът е уважен за сумата от 25 000 лв., ведно със законната лихва от 14.08.12 г. и следващите се деловодни разноски, въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК ВКС на РБ, трето г.о.

Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №5322/18 г. от 30.04.19 г. в частта, с която искът на С. Д. Н. срещу Прокуратура на РБ по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ е уважен за размера над 25 000 до 32 000 лв. и искането за разноски за размера над 880 до 1174,67 лв. и вместо него в тази част постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Д. Н. срещу Прокуратура на РБ иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ за размера над 25 000 лв. до 32 000 лв., както и искането за разноски за размера над 880 до 1174,67 лв., като неоснователни.
ОСТАВЯ В СИЛА посоченото въззивно решение в останалата му част – с която искът е уважен в размер на 25 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.08.12 г. до окончателното й изплащане, и деловодни разноски в размер на 880 лв.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: