Практика · Върховен касационен съд · 01 Февруари 2022
Отказ за отмяна на влязло в сила решение за делба поради липса на ново доказателство
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Жена иска отмяна на окончателно съдебно решение, с което е отхвърлен искът ѝ, че апартамент е закупен изцяло с нейни лични дарени средства, и е допусната съдебна делба между нея и бившия ѝ съпруг. Тя се позовава на новоиздадено удостоверение от нотариус, че договорът за дарение на парите е бил съставен в електронен вариант в кантората преди години. Върховният касационен съд отхвърля молбата, тъй като нотариусът няма правомощия да удостоверява подобни факти, а документът представлява недопустимо писмено свидетелско показание.
Какво приема съдът
Удостоверение от нотариус за създаден в кантората му текстов файл, без извършено официално нотариално удостоверяване по закон, представлява свидетелско показание в писмена форма и не съставлява ново писмено доказателство за отмяна на влязло в сила решение.
Приложени разпоредби
- чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 307 ГПК
- чл. 569 ГПК
- чл. 78, ал. 3 ГПК
- чл. 23, ал. 1 СК
- чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г.
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
отмяна на влязло в сила решениенови писмени доказателствасъдебна делбатрансформация на лични средствадостоверна датанотариално удостоверяване
Текстът на акта
Ключови фрази Р Е Ш Е Н И Е № 11 гр. София, 23.02.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА при секретаря Славия Тодорова изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. дело № 4634/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 5192651 от 19.11.2019 г. на С. С. Т. за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 1921 от 07.03.2016 г. по в. гр. дело № 4242/2015 г. на Софийския градски съд в частта му относно предявения от нея иск по чл. 23, ал. 1 СК и по допускане делбата на недвижим имот. В молбата за отмяна се твърди, че е налице ново писмено доказателство от съществено значение за изхода на спора, а именно удостоверение с изх. № 233/13.11.2019 г., издадено от нотариус В. Б., с рег. № 302 на НК, според което на 29.07.2005 г. в кантората на нотариуса е създаден в електронен вариант документ, представляващ договор за дарение от 27.07.2005 г. на сумата 100 000 лв., сключен между Е. С. Т. и молителката С. С. В., за съществуването на което молителката е разбрала случайно и е могла да се снабди с него една седмица преди депозиране на молбата за отмяна. Иска се отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът по молбата В. В. В. счита същата за неоснователна. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: С атакуваното решение Софийският градски съд, действайки като въззивна инстанция, е потвърдил решение № ІІ-63-92 от 06.11.2014 г. по гр. дело № 38455/2012 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от молителката срещу В. В. В. иск с правна квалификация чл. 23, ал. 1 СК за установяване на самостоятелно право на собственост в резултат на пълна трансформация на лични средства по отношение на ап. № 612Б, със застроена площ от 44,30 кв. м, с идентификатор № *****, находящ се на етаж № 6 в хотелски комплекс „Флора“, КК Боровец, община Самоков, Софийска област, и е допуснато извършването на съдебна делба на имота между страните при равни квоти. С определение № 46 от 08.02.2017 г. по гр. д. № 3665/2016 г. на ВКС, ІІ г.о., касационно обжалване на въззивното решение не е допуснато. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че по делото не е доказано процесният апартамент, закупен на името на молителката, да е придобит с нейни лични средства по съображения, че представеният договор за дарение от 27.07.2005 г. на сумата 100 000 лв., сключен между нея и нейната майка Е. С. Т., е оспорен от насрещната страна и същият няма достоверна дата. Прието е, че фактът на закупуване на апартамента със средства от банкова сметка, по която е постъпила сумата 89 000 лв., без да е установено тези средства да имат личен произход, не оборва презумпцията за съвместен принос при придобиването на имота, тъй като тогава (18.01.2006г.) е действала разпоредбата на чл.19, ал.1 СК от 1985 г., според която паричните влогове са включени в обхвата на съпружеската имуществена общност, независимо от това на чие име са открити. С оглед на това е прието, че имотът е придобит изцяло в режим на съпружеска имуществена общност, след прекратяването на която правата на страните върху имота са равни. Молбата за отмяна е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. Отмяната по чл.303 ГПК e средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само на изрично изброените в закона основания. Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Първата хипотеза изисква наличието на новооткрити юридически или доказателствени факти, тоест факти, които не са могли да бъдат включени в делото, тъй като страната не е знаела за тяхното съществуване по време на неговата висящност. Фактическият състав на втората хипотеза, която се релевира от молителката, изисква да са налице нови писмени доказателства, които са съществували при разглеждането на делото, но заинтересованата страна да не е могла да се снабди с тях по обективни причини и да ги представи, за да бъдат съобразени от съда. Освен това тези доказателства трябва да са били от значение за решаването на спора, тоест те трябва да доказват твърдения на страната за определени факти, които са относими към предмета на доказване. В разглеждания случай, за да иска отмяна на влязлото в сила решение на това основание, молителката се позова на удостоверение с изх. № 233/13.11.2019 г., издадено от нотариус В. Б., с рег. № 302 на НК, според което на 29.07.2005 г. в кантората на нотариуса е създаден в електронен вариант документ, представляващ договор за дарение от 27.07.2005 г. на сумата 100 000 лв. сключен между Е. С. Т. и С. С. Войска, което не представлява ново писмено доказателство от съществено значение за делото по смисъла на цитираната разпоредба. Това е така, тъй като нотариусите нямат правомощия да удостоверяват такъв факт, а по делото липсват твърдения и данни на посочената дата нотариусът да е направил някаква нотариална заверка на договора съгласно неговата удостоверителна компетентност по чл.569 ГПК. Посоченото удостоверение по своята същност представлява свидетелско показание в писмена форма и не може да послужи като основание за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като по смисъла на закона новият документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, тоест да се отнася до релевантни за делото обстоятелства, а не да доказва, че има свидетели или вещи лица, които могат да бъдат разпитани и евентуално да ги установят /в този смисъл са дадените в т. 4 на ППВС № 2/1977 г. разяснения/. С оглед изложеното молбата за отмяна следва се остави без уважение. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК молителката следва да заплати на ответника по молбата сторените от него в настоящото производство разноски в размер на 800 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., Р Е Ш И : О с т а в я без уважение молбата на С. С. Т. за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 1921 от 07.03.2016 г. по в. гр. дело № 4242/2015 г. на Софийския градски съд на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. О с ъ ж д а С. С. Т. от [населено място] да заплати на В. В. В. от [населено място] сумата 800 /осемстотин лева/ разноски. Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.