Задължение на въззивния съд при неясно завещание в делбено производство

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50059

София, 02.08.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия М. Д. гр.д.№ 2017 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на З. А. Р. против въззивно решение № 37 от 18.02.2022 г. на ОС - Смолян по в. гр. д. № 444/2021 г. е потвърдено решение № 60049/28.06.2021г., поправено с решение № 60058/27.10.2021 г., двете по гр. дело № 1225/2019г., с което е допусната делба между М. К. Щ. /починала в хода на касационното производство и заместена в процеса от наследниците си по закон К. А. Щ., З. А. Р./, К. А. Щ., З. А. Р., Я. Н. Д., С. Д. К., Б. А. Щ., Е. Д. П., С. В. П., Д. В. П., Т. Л. К. и З. Л. К. на следните недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], [община]: 1. ливада от 30.653 дка, м. „Долно Кременово”, имот № ...... по картата на землището, който имот по КККР на [населено място], представлява поземлен имот с идентификатор......, ведно с построените в същия поземлен имот: селскостопанска сграда с идентификатор ...... с площ от 39 кв. м.; сграда с идентификатор......; сграда с идентификатор ....., с площ от 25 кв. м., с предназначение - друг вид сграда за обитаване; селскостопанска сграда с идентификатор ..... с площ от 40 кв. м.; селскостопанска сграда с идентификатор ...... с площ от 12 кв. м. и селскостопанска сграда с идентификатор ...... с площ от 10 кв. м.; 2.пасище, мера от 18.724 дка, м. "Долно Кременово", имот № ..... с идентификатор по КККР .....; 3. нива от 2.555 дка, м. "Горно Кременево", имот № ...... с идентификатор 4.....; 4. ливада от 0.364 дка, м. "Буржийци", имот № ....., с идентификатор ...... по КККР; 5.пасище, мера от 1.676 дка, м. "Шишковото", имот № ..... по картата на землището, с идентификатор по КККР ......; 6. ливада от 1.333 дка, м. "Горно Кременево", имот № ...... по картата на землището с идентификатор ...... по КККР и ливада от 0.021 дка, м. "Горно Кременево", имот № ...... по картата на землището, с идентификатор по КККР ......, както и съдът се е произнесъл по претенцията по чл.344, ал.2 ГПК.

С определение 50507 от 30.11.2022 г., постановено по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която делбата е допусната с участието на заветниците С. В. П., Д. В. П., Т. Л. К. и З. Л., като не е допуснато касационно обжалване на решението в частта, в която е допусната делба на сградите в имот ...... по КККР на [населено място].

В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

За проведеното открито съдебно заседание са представени писмени бележки от пълномощника на касаторката, в които е направено искане обжалваното решение да бъде отменено и да бъдат присъдени направените разноски.

Ответниците по касационната жалба, Т. С. П., А. Д. А. и Н. Д. П., с подадения отговор на жалбата, изразяват становище за неоснователност на същата. Претендират присъждане на направените пред касационната инстанция разноски.

Ответниците С. Д. К. и З. Л. К. чрез процесуалния пълномощник адв. Св. Н. са подали отговор, с който изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и молят въз-зивното решение да бъде потвърдено. В открито съдебно заседание не се явяват. Представено е писмено становище от адв. Н., в което се поддържа, че касационната жалба е неоснователна и молят въззивното решение да бъде оставено в сила.

Ответниците Я. Н. Д. и С. В. П. чрез процесуалния им пълномощник адв. М. С. оспорват касационната жалба. За проведеното открито съдебно заседание е постъпило писмено становище от процесуалния им представител, в което са развити съображения за неоснователност на касационната жалба.

В хода на касационното производство е починал ответникът по касация Т. Л. К., който е заместен в процеса от наследниците си по закон Н. В. К., Л. Т. К. и Т. Т. К., които не са изразили становище по жалбата.

Останалите ответници по касация не са подали в срок отговор на касационната жалба.

С определението по чл.288 ГПК е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по следния правен въпрос : При наведено оплакване във въззивната жалба, че по делото е останало неизяснено каква е била волята на завещателя и кои наследствени земи са предмет на завещанието, следва ли въззивният съд да допусне събиране на доказателствата, описани в завещанието, които са поискани от ищците, но не са събрани от първоинстанционния съд?

По поставения правен въпрос :

С решението по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. Според практиката на ВКС /решение № 43 от 17.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6347/2014 г., II г. о./ разпоредбата на чл. 344, ал. 1, изр. 1 ГПК е от императивен порядък, тъй като е насочена да обезпечи действителното установяване на правото на делба за всеки съделител, за да се прекрати имуществената общност по начин, който държи сметка за притежаваните от тях права, тъй като в противен случай би било налице неоснователно разместване на блага между съсобствениците при уравнение на техните дялове. Правото на делба чрез ликвидиране на съсобствеността и трансформирането й в индивидуални собственически права на съделителите предполага безусловно установено право на собственост върху обекта в режим на имуществена общност при определени квоти на съсобствениците. Въззивният съд, пред когото е пренесено производството по допускане на съдебната делба, е длъжен да обезпечи правилното приложение на императивния материален закон, който определя правата на съделителите в съсобствеността, и да допусне делбата при законните квоти, независимо от оплакванията във въззивната жалба относно правата на участниците в общността. Ето защо и в хипотеза на изрично наведено оплакване във въззивната жалба, че по делото е останало неизяснено каква е била волята на завещателя и кои наследствени земи са предмет на завещанието, въззивният съд следва да допусне събиране на доказателствата, описани в завещанието и към които то препраща, след като те са били поискани, но не са събрани от първоинстанционния съд. Липсата на доказателства за действителната воля на завещателя препятства съда по сигурен и безусловен начин да установи правото на собственост върху обекта, предмет на делбата, както и обема на притежаваните от съсобствениците права върху него и да приложи императивите материалноправни норми, уреждащи квотите в съсобствеността, произтичаща от наследяване.

По съществото на жалбата :

Производството пред районния съд е образувано по предявен от З. А. Р., М. К. Щ. и К. А. Щ. иск за делба на имоти, останали в наследство от Д. И. Щ., починал на 02.11.1991г.

С отговора на исковата молба съделителката С. Д. К. е поискала да бъдат конституирани С. В. П., Д. В. П., Т. Л. К. и З. Л. К., на които И. Д. И. /син на общия наследодател/ е завещал със саморъчно завещание от 30.03.2003г. притежаваните от него имоти. Това завещание е представено и видно от същото завещателят И. Д. И. е завещал на племенниците си С. В. П., Д. В. П., Т. Л. К. и З. Л. К. полагащите му се наследствени земи по нотариален акт № 603/1997г. и гори /решение № 70 от 05.07.2000 г. по чл. 13, ал.5 от ЗВСГЗГФ/. С констативен нотариален акт № ...., н.д. № 209/2017г. С. В. П., Д. В. П., Т. Л. К. и З. Л. К. са признати за собственици на по 1/20 ид.ч. от процесните имоти на основание възстановяване собствеността по реда на ЗСПЗЗ и на саморъчното завещание .

В първото по делото заседание пълномощникът на ищците е изразил становище, че заветниците не следва да участват в производството, тъй като завещанието е нищожно – не е изпълнено от завещателя, поради което нищожен е и констативният нотариален кат. Тъй като със завещанието са завещани земи по нотариален акт ...../1997г. и решение на ОСЗГ е поискано ответниците да бъдат задължени да ги представят, по което им искане районният съд не се е произнесъл. Във въззивната си жалба ищците са навели доводи, че по делото не е изяснено каква е волята на завещателя и кои наследствени земи са предмет на завещанието.

В обжалваното решение въззивният съд е приел, че имотите са съсобствени, придобити по наследяване от Д. И. Щ. и завет от починалия му син И. Д. И.. По спорния въпрос за валидността на завета на И. Д. И. от 30.03.2003г. са изложени мотиви, че е доказано спазването на формата по чл. 25 ал.1 ЗН – завещанието е написано и подписано от завещателя. По отношение на имотите, предмет на завещанието на И. Д. И., въззивният съд е приел за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че посоченият в завещанието и оспорен от ищците като нищожен нотариален акт № ...../1997г. не е представен по делото и е останало неизяснено каква е била волята на завещателя и кои наследствени земи са предмет на завещанието. Съдът се е аргументирал, че в съдебно заседание от 12.06.2020г. пълномощникът на ищците е направил изявление, че съгласно завещанието, са завещани и земи по нотариален акт № ...../1997г. и решение № 10/05.07.2000 г. и е поискал съдът да задължи ответниците да представят тези документи, но няма доводи, че завещанието не касае спорните земеделски земи. За първи път такова възражение е изложено в писмена защита, представена след приключването на съдебното дирене в първата инстанция и по такова възражение страните не са провеждали защита, не са събирани доказателства. Съдът е приел също, че е недопустимо подобно оплакване да се разглежда за първи път във въззивното производство, а и няма доводи във въззивната жалба за допуснато от районния съд процесуално нарушение във връзка с доказателствената тежест и с непредставянето на посочените документи, нито искане за приобщаването им като доказателство по делото. На следващо място въззивният съд е посочил, че е представен констативен нотариален акт № ...../2017г., съставен въз основа на документи по реда на чл.587, ал.1 ГПК, който притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда.

Предвид отговора на поставения по делото правен въпрос, въззивното решение в частта му, допусната до касационно обжалване, като постановено в нарушение на процесуалните правила, следва да се отмени на основание чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. След като част от съделителите се легитимират като съсобственици със саморъчно завещание, според което на тях са им завещани имоти по нотариален акт № ...../1997г. и решение на ОСЗ, без самите имоти да са описани в завещанието, то за да се установи каква е действителната воля на завещателя, въззивният съд е бил длъжен да допусне събиране на доказателствата, към които препраща завещанието. Само при попълването на делото с тези относими към спора доказателства ще може да се установи кои са имотите, предмет на завета и ще се обезпечи правилното приложение на императивните материалноправни норми, определящи правата на съделителите в съсобствеността и съответно съдът ще може да се произнесе по въпросите по чл. 344, ал.1 ГПК. В този смисъл изводът на въззивния съд, че е неоснователен доводът във въззивната жалба, че по делото е останало неизяснено каква е била волята на завещателя и кои наследствени земи са предмет на завещанието, е направен при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Горното налага извод, че въззивното решение в допуснатата му до касационно обжалване част, следва да се отмени и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия по събирането на доказателствата, описани в завещанието от 30.03.2003г. и едва след това въззивният съд следва да се произнесе дали заветниците са съсобственици на процесните имоти с наследниците по закон на Д. И. Щ., както и да определи квотите на съделителите. Нотариалният акт, към който завещанието препраща, е представен пред касационната инстанция, но в касационното производство не могат да се събират доказателства /извън хипотезата на чл.295, ал.2 ГПК, какъвто не е настоящият случай/, поради което и при постановяване на решението, настоящият състав не може да обсъжда този нотариален акт. Относно имотите, които следва да се допуснат до делба, въззивното решение е влязло в сила, вкл. е решен и въпросът за наличието на съсобственост върху сградите, намиращи се в имот ..... по КККР на [населено място] и при новото разглеждане на делото съдът не следва да се произнася по въведените доводи от наследниците на А. Щ. за изключителна собственост върху тях.

Разноски за настоящето производство не следва да се присъждат, тъй като по тях на основание чл. 294, ал.2 ГПК произнасяне дължи въззивната инстанция.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 37 от 18.02.2022 г. на Окръжен съд - Смолян по в. гр. д. № 444/2021 г. в частта му, с която съдът е постановил между кои лица и при какви части следва да се извърши делбата.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Окръжен съд - Смолян.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: