Практика · Върховен касационен съд · 05 Юни 2025
Обхват на регресните права на Гаранционния фонд срещу виновен водач без застраховка
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Гаранционният фонд предявява иск срещу виновен водач без застраховка, за да си възстанови платените обезщетения на пострадали при катастрофа, включително разноските по изпълнителни дела срещу фонда. Въззивният съд първоначално пропуска да приспадне част от тези изпълнителни разноски. Върховният касационен съд отменя решението в тази част и отхвърля иска за разноските по изпълнителните производства.
Какво приема съдът
Разноските, платени от Гаранционния фонд в изпълнително производство за принудително събиране на обезщетенията, не са необходими разходи за определянето им и остават извън обхвата на регресното му право срещу виновния водач.
Приложени разпоредби
- чл. 288, ал. 8 КЗ /отм./
- чл. 290 ГПК
- чл. 78, ал. 6 ГПК
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
Гаранционен фондрегресен искразноски по изпълнениетоГражданска отговорностнезастрахован водач
Текстът на акта
Ключови фрази Регресен иск на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" Р Е Ш Е Н И Е гр. София, № 163/ 26.06.2025 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в открито заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и пета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ИВАНОВА ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА при секретаря Валерия Методиева като разгледа докладваното от съдия Господинова т.д. № 2447 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. И. К. срещу решение № 804 от 08.07.2024 г., постановено по в.гр.д. № 21/ 2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, която се разглежда само в частта, в която това решение е допуснато до касационно обжалване, която е тази, с която е потвърдено решение № 901365 от 13.01.2022 г., постановено по т.д. № 33/2020 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, в частта, с която И. И. К. е осъден да заплати на Гаранционен фонд сумата над 352 584, 14 лв. до 370 111, 74 лв., представляваща регресно вземане за платените от Гаранционен фонд суми във връзка с обезщетяването на лицата М. К., И. К., В. К. и Н. К. за причинените им неимуществени вреди в резултат от настъпило по вина на И. И. К. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. В касационната жалба се сочи, че решението на въззивния съд в допуснатата му до обжалване част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че съдът не е отчел, че в претендираните по делото суми се включват и такива за заплатени от Гаранционен фонд разноски по изпълнението, начислени в хода на изпълнително производство, образувано от увредените лица за принудително събиране на присъдените им с влязло в сила решение обезщетения за вреди, които са 11 997, 60 лв. – платена такса по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ /ТТР към ЗЧСИ/ и 5 531 лв. – платен адвокатски хонорар, събрани по изп.д. № 66/2015 г. по описа на ЧСИ Д.. Тези разноски не представляват необходими разходи за определяне на обезщетението и са извън обхвата на регресното право, което възниква за Гаранционен фонд. В касационната жалба се прави оплакване и за неправилност на извода на въззивния съд за началния момент, от който започва да тече давността за погасяване на регресния иск на Гаранционен фонд, който не е от плащането на обезщетението за вреди на пострадалите, а от датата на извършване на деянието, от което са причинени вредите, подлежащи на обезщетяване, защото от този момент започва да тече и погасителната давност за вземането на пострадалите лица към виновния водач за получаване на обезщетение по чл. 45 ЗЗД, в което фондът встъпва. Ответникът по касация Гаранционен фонд оспорва касационната жалба. Счита, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл изцяло в съответствие с практиката на ВКС, като е счел, че разноските по изпълнението не са такива за определяне и изплащане на обезщетението по чл. 288, ал. 8 КЗ /отм./, поради което те са извън обхвата на регресното му вземане към ищеца И. И. К.. С оглед на това намира за правилен извода му за размера, до който е възникнало предявеното вземане и съответно до който следва да бъде уважен осъдителният иск за него. Претендира присъждане на направените в производството разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа касационната жалба и прецени данните по делото, в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: Предмет на разглеждане в настоящото исково производство е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./, с който Гаранционнен фонд претендира от делинквента И. И. К. да му възстанови сумите, изплатени във връзка с обезщетяването на вредите, причинени на М. К., И. К., В. К. и Н. К. при пътно-транспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 11.10.2010 г. в резултат на противоправното поведение на И. К. при управление на моторно-превозно средство /МПС/. За да постанови обжалваното решение, Софийски апелативен съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установяват всички елементи от фактическия състав, при който възниква деликтната отговорност на ответника И. И. К., като водач на МПС, за причинените в резултат на настъпилото на 11.10.2010 г. ПТП вреди на лицата М. К., И. К., В. К. и Н. К., както и че между страните не е спорно и като такова е установено обстоятелството, че към датата на произшествието за управляваното от виновния водач МПС не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. За доказано в производството е счетено и обстоятелството, че ищецът Гаранционен фонд е осъден с влязло в сила решение да заплати на увредените лица обезщетение за претърпени неимуществени вреди, което е в общ размер от 252 000 лв. за всички тях. Установено е още, че ищецът е заплатил присъденото с решението обезщетение, заедно с лихвата за забава върху него, разноските за водене на исковото производство, както и разноските по принудителното изпълнение на влязлото в сила решение, направени в хода на образувано изпълнително дело. Въззивният съд е изложил съображения, че разноските по изпълнението не са такива за определяне и изплащане на обезщетението на увредените лица, поради което за Гаранционен фонд не е възникнало регресно право да получи от виновния водач възстановяване на сумите, платени за разноски по изп.д. № 334/2015 г. по описа на ЧСИ Р. М., които са в общ размер на 1 254, 53 лв., от които 480 лв. - адвокатско възнаграждение и 774, 53 лв. - такси, дължими на ЧСИ. С оглед на това е счел, че предявеният в процеса иск е неоснователен за сумата над 370 111, 74 лв. до пълния размер от 371 366, 27 лв. В решението апелативният съд е посочил, че платени такси и разноски по друго изпълнително дело, което се установява, че е образувано от увредените лица срещу Гаранционен фонд, не са включени в регресната претенция, която е предмет на предявения иск. Приел е, че давността за погасяване на регресния иск на Гаранционен фонд към виновния водач за получаване на това, което е заплатил на пострадалите лица, е петгодишна и започва да тече от датата, на която е извършено плащането, а не от датата на деликта, поради което тя не е изтекла до датата на подаване на исковата молба в съда. Предвид това въззивният съд е заключил, че първоинстанционното решение трябва да бъде отменено в частта, с която И. И. К. е осъден да заплати на Гаранционен фонд сумата над 370 111, 74 лв. до 371 366, 27 лв., за която регресно вземане не е възникнало, и вместо него да бъде постановено друго за отхвърляне на иска в тази му част, като в останалата част решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено. С определение № 779/ 12.03.2025 г., постановено по настоящото дело е допуснато частично касационното обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради установено от изложените в него мотиви грубо нарушаване на правилата на формалната логика от въззивния съд при достигане до извода за това каква част от общо претендираното в процеса регресно вземане на Гаранционен фонд към причинителя на вредата представляват платените разноски по изпълнителните производства, водени срещу фонда от увредените лица, за които предявеният иск трябва да се отхвърли, тъй като този извод е в пълно противоречие с твърденията на ищеца и заявения от него петитум. В производството по разглеждане на касационната жалба настоящият съдебен състав следва да извърши проверка дали посоченият извод на въззивния съд е необоснован, като изхожда вече не само от мотивите на акта, въз основа на които се прави заключението за очевидна неправилност в производството по чл. 288 ГПК, а като съобрази и извършените от ищеца процесуални действия, които имат отношение към определяне на предмета на иска, с който съдът е сезиран. За да се прецени какви суми, които са изплатени от Гаранционен фонд във връзка с обезщетяване на увредените лица М. К., И. К., В. К. и Н. К., се включват в предявеното с осъдителния иск по чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./ регресно право към причинителя на вредата, трябва да се вземат предвид изричните твърдения на ищеца, които са заявени при предявяване на иска. Те се съдържат в подадената по делото от Гаранционен фонд допълнителна искова молба, в която са уточнени фактите, на които тази страна основава претенцията си, като е конкретизирано, че в общата стойност на спорното регресно вземане към виновния водач от 371 366, 27 лв. се включват следните суми, които са изплатени от Гаранционен фонд: 1) сумата от 252 000 лв., представляваща общия размер на платени обезщетения за неимуществени вреди на увредените лица М. К., И. К., В. К. и Н. К., които са присъдени с влязло в сила решение; 2) сумата от 83 916, 14 лв., представляваща платени законни лихви върху присъдените обезщетения за неимуществени вреди; 3) сумата от 17 527, 60 лв. , представляваща платени разноски и такси по изп.д. № 66/15 г. по описа на ЧСИ М. Д. , образувано от увредените лица за събиране на присъдените им суми, от които разноски в размер на 5 531 лв. и такса по чл. 26 ТТР към ЗЧСИ в размер на 11 996, 60 лв.; 4) сумата от 10 080 лв., представляваща платени разноски за държавна такса, които Гаранционнен фонд е осъден да заплати по сметка на съда с влязлото в сила решение, постановено по воденото от увредените лица исково производство за установяване на вземанията им за получаване на обезщетение за неимуществени вреди; 5) сумата от 6 588 лв., представляваща заплатени съдебни разноски, присъдени с влязлото в сила решение, постановено по воденото от увредените лица срещу Гаранционнен фонд исково производство за установяване на вземанията им за получаване на обезщетение за неимуществени вреди; 6) сумата от 1 254, 53 лв. , представляваща платени разноски по изпълнението за такси и адвокатско възнаграждение , дължими по още едно изпълнително дело, образувано за събиране на част от съдебните разноски, присъдени с влязлото в сила решение - изп.д. № 334/15 г. по описа на ЧСИ Р. М.. При съобразяване на тези твърдения на ищеца, определящи претенцията, с която съдът е сезиран, е видно, че в сумата, до която той твърди, че в негова полза е възникнало регресно право по чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./ към ответника и до която го заявява в процеса, се включват и суми за заплатени от него разноски по изпълнението, направени по две изпълнителни дела – разноски за провеждане на изп.д. № 334/15 г. по описа на ЧСИ Р. М., които са в общ размер на 1 254, 53 лв. и разноски за провеждане на изп.д. № 66/15 г. по описа на ЧСИ М. Д., които са в общ размер на 17 527, 60 лв. С оглед на това изводът на апелативния съд, направен в обжалваното решение, че в исковата сума се включват само разноски по изпълнението, направени по едното от образуваните срещу Гаранционен фонд две изпълнителни дела, което е изп.д. № 334/15 г. по описа на ЧСИ Р. М., но не и по другото, не отговаря на твърденията на ищеца за правопораждащите предявеното спорно право факти, както и на формулирания от него петитум, от които се определя какъв е предметът на предявения иск. Следователно при достигане до този извод въззивният съд е нарушил правилата на формалната логика, които изискват той да определи предмета на иска, с който е сезиран, по начин, отговарящ на заявените от ищеца основание и петитум. Този необоснован извод на въззивния съд е довел и до неправилно определяне от него на размера, до който е възникнало конкретното предявено в процеса регресно вземане на Гаранционен фонд към ответника и съответно до който е основателен предявеният осъдителен иск, въпреки че в решението са изложени правилни съображения за обхвата на регресното право по чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./. Обхватът на регресното право, което възниква за Гаранционен фонд към причинителя на вредата за възстановяване на сумите, заплатени за обезщетяване на вредите, причинени на пострадалите от ПТП лица, се определя от нормата на чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./, която е приложима към спорното правоотношение, доколкото всички факти, от които се твърди, че е възникнало предявеното с иска право са осъществени при нейното действие. В чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./ е предвидено, че след изплащане на обезщетението на увреденото лице фондът встъпва в правата му до размера на платеното и разходите по чл. 288, ал. 8 КЗ /отм./, които са тези за определяне и изплащане на обезщетението. Нормите на чл. 288, ал. 8 и ал. 12 КЗ /отм./ са тълкувани в практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 8 от 22.06.2022 г., постановено по т.д. № 2144/2020 г. по описа на ВКС, I т.о. и Решение № 127 от 18.10.2019 г., постановено по т.д. № 2835/2018 г. по описа на ВКС, I т.о. В тези решения е прието, че разходите по чл. 288, ал. 8 КЗ /отм./, за които възниква регресното право на Гаранционния фонд към причинителя на вредата, са обичайните разходи, необходими за установяване механизма на ПТП, вида и обема на претърпените от увредените лица вреди, както и причинно-следствената връзка между ПТП-то и вредите. Разноските в изпълнителното производство /такси и разноски по Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, адвокатски възнаграждения и др./ са направени след влизане в сила на съдебните решения по исковете на увредените лица, т.е. след установяване със сила на пресъдено нещо на подлежащите на обезщетяване вреди и размера на дължимите от фонда обезщетения. С оглед на това тези разноски не представляват необходими разходи за определяне на обезщетението и са извън обхвата на регресното право на Гаранционния фонд. Между страните по делото не е спорно, а и се доказва, че за принудителното изпълнение на задълженията на Гаранционен фонд към увредените лица М. К., И. К., В. К. и Н. К. за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, които са присъдени в тяхна полза с влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 10612/ 2012 г. по описа на Софийски градски съд, I – 7 състав, е образувано изпълнително производство - изп.д. № 66/2015 г. по описа на ЧСИ М. Д.. Не се спори също, че за събиране на присъдените със същото влязло в сила решение разноски по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за възнаграждение, дължимо на упълномощения от увредените лица адвокат, които също са възложени за заплащане в тежест на Гаранционен фонд, срещу този субект е образувано второ изпълнително дело - изп.д. № 334/2015 г. по описа на ЧСИ Р. М.. От заключението на изготвената в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в хода на изп.д. № 66/2015 г. по описа на ЧСИ М. Д. ищецът Гаранционен фонд е заплатил възложени в негова тежест разноски за провеждане на изпълнителното производство в общ размер на 17 527, 60 лв., които включват разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на адвоката, упълномощен да представлява взискателите по изпълнителното дело, което е в размер на 5 531 лв., както и разноски за такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 11 996, 60 лв. Вещото лице е направило и извод, че по изп.д. № 334/2015 г. по описа на ЧСИ Р. М. Гаранционен фонд е заплатил разноски за провеждане на това изпълнително производство в общ размер на 1 254, 53 лв., включващи адвокатско възнаграждение на упълномощения от взискателя адвокат в размер на 480 лв. и такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 774, 53 лв. Доколкото описаните разноски в общ размер от 18 782, 13 лв. са такива, направени за изпълнението на влязлото в сила решение за присъждане на обезщетенията, дължими на увредените лица М. К., И. К., В. К. и Н. К., то те не представляват необходими разходи за определяне на тези обезщетения. Ето защо в полза на Гаранционния фонд не е възникнало регресно вземане по чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./ към ответника за получаване на сумите, платени за погасяване на задълженията за тези разноски. След като предявеното в процеса регресно вземане не е възникнало за сумата от 18 782, 13 лв., то искът за осъждане на ответника да я заплати на Гаранционен фонд следва да се отхвърли. Това не е отчетено точно от апелативния съд при постановяване на обжалваното решение, който при определяне на това каква част от общо претендираната сума представляват платени разноски по изпълнителните производства, за които регресното вземане не е възникнало и предявеният осъдителен иск е неоснователен, неправилно е счел, че това е само сумата от 1 254, 53 лв., представляваща разноски по едното от образуваните изпълнителни дела, което е изп.д. № 334/15 г., но не и сумата от 17 527, 60 лв., която представлява платени такси и разноски по другото изпълнително дело - изп.д. № 66/2015 г. по описа на ЧСИ М. Д., за която предявеният иск е приет за основателен. Този необоснован извод на въззивния съд прави постановеното от него решение неправилно в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на И. И. К. да заплати на Гаранционен фонд сумата над 352 584, 14 лв. до 370 111, 74 лв. Ето защо то следва да бъде отменено в тази му част, както и в частта за присъдените в полза на ищеца разноски за сумата над 14 438, 77 лв. до 15 154 лв. и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от Гаранционен фон срещу И. И. К. иск с правна квалификация чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./ бъде отхвърлен за разликата над сумата от 352 584, 14 лв. до 370 111, 74 лв., представляваща регресно вземане за платените от Гаранционен фонд суми във връзка с обезщетяването на лицата М. К., И. К., В. К. и Н. К. за причинените им неимуществени вреди в резултат от настъпило на 11.10.2010 г. по вина на И. И. К. ПТП. По присъждане на направените разноски: С оглед изхода на делото разноски се следват на касатора, който има качеството на ответник в първоинстанционното производство. Той обаче не е заявил искане за тяхното присъждане в нито една от съдебните инстанции, в които делото е разгледано, поради което и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът не може да възлага в тежест на ищеца тяхното заплащане съразмерно на отхвърлената част от предявения иск. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК Гаранционен фонд следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски апелативен съд сумата от 350, 55 лв., представляваща държавна такса, дължима за разглеждане на въззивната жалба, подадена от И. И. К., от заплащане на която тази страна е освободена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ГПК, изчислена върху отхвърлената в касационното производство част от предявения иск, както и по сметка на Върховен касационен съд сумата от 350, 55 лв., представляваща държавна такса, дължима за разглеждане на касационната жалба, подадена от И. И. К., от заплащане на която тази страна е освободена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ГПК, изчислена върху размера на предявения иск, до който той е разгледан от касационния съд и до който е счетен за неоснователен. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 804 от 08.07.2024 г., постановено по в.гр.д. № 21/ 2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 901365 от 13.01.2022 г., постановено по т.д. № 33/2020 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, в частта, с която И. И. К. е осъден да заплати на Гаранционен фонд сумата над 352 584, 14 лв. до 370 111, 74 лв., представляваща регресно вземане за платените от Гаранционен фонд суми във връзка с обезщетяването на лицата М. К., И. К., В. К. и Н. К. за причинените им неимуществени вреди в резултат от настъпило по вина на И. И. К. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, както и в частта, с която И. И. К. е осъден да заплати на Гаранционен фонд сумата над 14 438, 77 лв. до 15 154 лв., представляваща направени разноски в първоинстанционното производство за държавна такса и депозит за експертиза, като вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от Гаранционен фонд , с адрес: [населено място], [улица], ет. 4, срещу И. И. К. , с ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] иск с правно основание чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./ за осъждане на И. И. К. да заплати на Гаранционен фонд сума в размер над 352 584, 14 лв. до 370 111, 74 лв. , представляваща регресно вземане за платените от Гаранционен фонд суми за разноски, направени в изпълнително производство във връзка с обезщетяването на лицата М. К., И. К., В. К. и Н. К. за причинените им неимуществени вреди в резултат от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 11.10.2010 г. по вина на И. И. К., който е управлявал МПС, за което не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Гаранционен фонд да заплати по сметка на Софийски апелативен съд сума в размер на 350, 55 лв. /триста и петдесет лева и петдесет и пет стотинки/ , представляваща държавна такса за обжалване пред въззивната инстанция, от заплащане на която И. И. К. е освободен, изчислена съразмерно на отхвърлената в касационното производство част от предявения иск, както и по сметка на Върховен касационен съд сума в размер на 350, 55 лв. /триста и петдесет лева и петдесет и пет стотинки/ , представляваща държавна такса за обжалване пред касационната инстанция, от заплащане на която И. И. К. е освободен, изчислена съразмерно на отхвърлената в касационното производство част от предявения иск. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.