Задължения на въззивния съд при представяне на нови доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 542

гр.София, 01.10.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 600 по описа за 2025 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. П. Н. против решение №5513 от 10.10.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело №11461 по описа за 2022 г. на Софийския градски съд, ГК, IV „Е“ въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решение №20004837 от 17.01.2022 г. по гр. д. № 17269 по описа за 2020 г. на Софийския районен съд, I ГО, 28 състав, за осъждане на жалбоподателката да заплати на „Симбилд“ АД 2971,84 лв. обезщетение за ползването на апартамент 18, находящ се в [населено място], в.з. ............................“, ул. „......“, № ....., за периода от 1.08.2019 г. до 1.02.2020 г.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен.

„Симбилд“ АД оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбите основания за касация на решението, приема следното:

Касационната жалба срещу решението на Софийския градски съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 8214,49 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение №2040 от 24.04.2025 г. по настоящото дело по въпроса относно процесуалните задължения на въззивния съд, когато страната представи нови доказателства във въззивното производство в хипотезата на чл.266, ал.2, т.1 от ГПК. Настоящият състав споделя практиката на ВКС по този въпрос, която е обобщена в решение № 50026/11.09.2023 г. по гр.д. № 3498/2021 г. на IV ГО на ВКС. Прието е, че съгласно чл. 266, ал. 2, т. 1 от ГПК до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция страните могат да сочат нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата, съответно в срока за отговор на жалбата. Касае се за доказателства, които са съществували към момента на подаване на въззивната жалба, съответно към момента на подаване на отговора на тази жалба, но страната въпреки положената от нея дължима грижа не е могла да узнае за тях или пък не е могла да се снабди с тях, за да ги представи в производството. Тези условия са поставени с цел да не се позволи саниране на проявената от страната небрежност за попълване на делото с доказателствен материал. За нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 1 от ГПК трябва да се считат тези, които са били известни на страната още в първоинстанционното производство и на които е възможно тя да се е позовавала, но въпреки положената от нея дължима се грижа не е могла да се снабди с тях. Според чл.267, ал. 1 от ГПК въззивният съд дължи произнасяне с нарочно определение по искането на страните за приемане на доказателства по чл. 266, ал. 2, т. 1 от ГПК, чиято липса представлява процесуално нарушение. При постановяване на определението си по чл. 267, ал. 1 от ГПК въззивният съд трябва да провери допустимостта на поисканите от страната нови доказателства, като с оглед конкретните обстоятелства и данни по делото прецени дали са налице основания за приемането им. Преценката за това се прави с оглед на разпоредбите на чл. 131, ал. 2, във връзка с чл. 133, чл. 143, чл. 144 и чл. 147 от ГПК уреждащи сроковете за представяне на доказателства и условията при които могат да бъда представяни доказателства и след изтичането на тези срокове. Крайният срок за представяне на доказателства е приключването на съдебното дирене, но само ако страните не са могли да издирят и представят доказателствата на по-ранните етапи на производството. Във всички случаи преценката за допустимостта на исканите нови доказателства включва преценката дали са били налице обстоятелства, поради които страната не е могла да узнае за доказателствата на по-ранен етап от производството или пък не е могла въпреки полагането на дължимата се грижа да се снабди с тях. Затова в случай че страната не е посочила такива обстоятелства, съдът следва да й постави въпроси във връзка с тях, като даде възможност на другата страна да вземе становище и да предприеме съответните действия за защита на правата си. В случай че установяването на тези обстоятелства изисква събиране и оценка на доказателства, то въззивният съд се произнася по искането след като събере тези доказателства. Ако страната не е посочила доказателства, съдът трябва да и даде указания и възможност да ги ангажира. Във всички случаи произнасянето на съда по искането за нови доказателства по чл. 266, ал. 2, т. 1 от ГПК трябва да бъде мотивирано. Определението на въззивния съд по това искане не подлежи на самостоятелно обжалване, а контролът му се извършва при проверка на правилността на постановеното от него решение. Мотивите на определението са източник на знание, като дават възможност на страните да узнаят становището на съда относно искането, но същевременно са и средство, въз основа на което следващата съдебна инстанция може да провери законосъобразността на действията на съда. Затова тези мотиви трябва да съдържат произнасяне за това какво е приел съдът по конкретните твърдения на страните.

При този отговор на поставения въпрос и по оплакванията на касатора се констатира следното:

„Симбилд“ АД е предявило срещу В. П. Н. иск за заплащане на 8 214,49 лв. обезщетение за ползването на апартамент 18, находящ се в [населено място], в.з. „.......................“, ул. „...............“, № ..................., за периода от 1.08.2019 г. до 1.02.2020 г. По делото е установено, че ответницата е съпруга на законния представител на дружеството В. К. Н., с който са в процес на развод и тя обитава апартамента заедно с двете малолетни деца от брака. Поради това обстоятелство първоинстанционният съд е приел, че по аналогия следва да се приложат разпоредбите на чл.57, ал.1 и чл.56, ал.3 от СК и ответницата не дължи обезщетение за ползването на обитаемата от децата част от апартамента, поради което я е осъдил да заплати обезщетение за 1/3 идеална част, или за сумата от 2 971,84 лв. и е отхвърлил иска до пълния предявен размер.

Във въззивното производство с молба от 14.02.2024 г. В. П. Н. е представила и е поискала да бъде приет договор от 1.09.2011 г., с който дружеството и е предоставило за безвъзмездно ползване апартамента. В молбата е обяснила, че не е представила документа преди това, тъй като го е получила чрез куриерска пратка едва на 8.2.2024 г. от преводаческата агенция, където е бил оставен за превод от гръцки език. В публичното съдебно заседание на 15.02.2024 г. жалбоподателката и нейният пълномощник са пояснили, че документите, сред които и един екземпляр от договора от 1.09.2011 г., са били задържани от нейния съпруг в офиса, в който са работили. Нейният екземпляр е останал в преводаческата агенция и тя го е получила едва на 8.02.2024 г. Въззивният съд е оставил без уважение искането документът да бъде приет, тъй като събирането му като доказателство не е обосновано съобразно изискванията на чл.266 от ГПК. След това въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която ответницата е осъдена да заплати 2 971,84 лв. обезщетение за ползването на апартамента, приемайки, че искът е основан на приложението на чл.57, ал.2 от СК.

От гореописаните процесуални действия във връзка с искането за приемане на договора от 1.9.2011 г. за безвъзмездно ползване на процесния апартамент се установява, че въззивният съд е разрешил втория въпрос на касатора в противоречие с цитираното решение № 50026/11.09.2023 г. по гр.д. № 3498/2021 г. на IV ГО на ВКС. Според указанията в това решение въззивният съд трябва ясно да мотивира произнасянето си по искането за нови доказателства. Ако страната е посочила обстоятелства, поради които не е могла да представи доказателствата по-рано и искането налага събиране и оценка на доказателства за тези обстоятелства, въззивният съд трябва да и укаже, че не сочи доказателства, като и даде възможност евентуално да ги ангажира. В случая въззивният съд не е посочил по какви причини отказва да приеме договора-дали защото страната е разполагала с документа преди това, или защото не е доказала причините, които са я препятствали да го представи. След това, игнорирайки документа, съдът е приел в решението за недоказано безвъзмездното предоставяне на апартамента от страна на дружеството на ответницата или на нейното семейство и е потвърдил първоинстанционното решение в осъдителната му част. Следователно обжалваното решение е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, което се е отразило на изхода на спора и затова е съществено. Ето защо обжалваното решение трябва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При повторното разглеждане на делото следва да бъде дадена възможност на ответницата да представи доказателства за момента, в който се е сдобила с договора от 1.09.2011 г., след което съдът трябва мотивирано да се произнесе дали приема този документ и евентуално да го обсъди, постановявайки решение по съществото на спора.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република

България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №5513 от 10.10.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело №11461 по описа за 2022 г. на Софийския градски съд, ГК, IV „Е“ въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решение №20004837 от 17.01.2022 г. по гр. д. № 17269 по описа за 2020 г. на Софийския районен съд, I ГО, 28 състав, за осъждане на В. П. Н. да заплати на „Симбилд“ АД 2971,84 лв. обезщетение за ползването на апартамент 18, находящ се в [населено място], в.з. „....................“, ул. ..........“, № .............., за периода от 1.08.2019 г. до 1.02.2020 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: