Допустимост на установителен иск за оспорване на вземане при приключило разпределение

Текстът на акта

Ключови фрази

7
Р Е Ш Е Н И Е № 324/13.06.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в съдебно заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЗЛАТИНА РУБИЕВА

при участието на секретаря Кристина Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Рубиева гражданско дело № 4396 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. А. К. срещу решение № 78/04.05.2023 г., постановено по гр. д. № 613/2022 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 50 от 28.04.2022 г. по гр. д. № 59/2021 г. по описа на Окръжен съд - Кърджали, с което е уважен предявеният от ЕТ „Томибилдинг – Т. М.“ против К. А. К. и О. П. В. иск по чл. 464, ал.1 ГПК.

В касационната жалба се прави искане за обезсилване на въззивното решение и прекратяване на производството по делото. В тази връзка се поддържа твърдение, че обжалваното решение е постановено по недопустим иск, тъй като за ищеца ЕТ „Томибилдинг – Т. М.“ не е налице правен интерес от вида на търсената искова защита. При условията на евентуалност се прави искане за отмяна на въззивното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Предявява се претенция за заплащане на направените по делото разноски.

Следва да се посочи, че въпреки че от другия ответник по иска О. П. В. не е подадена касационна жалба същият е необходим задължителен другар на касатора и става касатор наред с него по силата на закона (чл. 216, ал. 2 ГПК).

Ответникът по касационната жалба – ЕТ „Томибилдинг – Т. М.“, чрез процесуалния си представител, в срока по чл. 287, ал.1 ГПК е подал отговор, в който се поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Прави се искане същата да бъде оставена без уважение. Предявява се претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание касаторите К. А. К. О. П. В., чрез процесуалния си представител, заявяват становище, с което поддържат подадената касационна жалба.

С определение № 2755 от 05.06.2024 г. ВКС, Гражданска колегия, състав на Четвърто отделение е допуснал, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касационното обжалване на въззивното решение по следния правен въпрос: Налице ли е правен интерес за ищеца (взискател) от предявяване на установителен иск по чл. 464, ал. 1 ГПК, когато разпределението е приключило чрез прихващане по чл. 461 ГПК след предявяване на иска?“

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Четвърто отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за неоснователен доводът на въззивника за липса на правен интерес у ищеца да търси защита на спорното право чрез отрицателен установителен иск. Посочил е, че предявеният отрицателен установителен иск е допустим. Изложил е становище, че предявяването на иска по чл. 464, ал.1 ГПК не е обвързано от конкретно разпределение. Приел е, че правният интерес от предявяването на иска по чл. 464, ал. 1 ГПК възниква от момента на присъединяването на друг взискател. Допълнил е, че обстоятелството дали по изпълнителното дело е извършено разпределение, в което участват и двамата взискатели, е от значение за това дали искът следва да бъде предявен като установителен, (когато взискателят с оспорено вземане не е получил суми) или осъдителен, (когато такива суми вече са получени от него). Посочил е, че в процесния случай нямало спор, че по извършеното на 13.04.2021 г. разпределение липсва предаване на сума на взискателя О. В., а е извършено от ЧСИ прихващане по смисъла на чл. 461 от ГПК. При тези мотиви е приел, че правилно ищецът е предявил отрицателен установителен иск, след което се е произнесъл по същество на спора, потвърждавайки първоинстанционното решение, с което предявеният отрицателен установителен иск е бил уважен.

По поставения правен въпрос: В практиката на ВКС, обективирана в определение № 464/01.11.2016 г., постановено ч. т. д. № 553/2016 г. по описа на ВКС, І т.о., постановено по чл. 274, ал. 3 ГПК, се приема, че правният интерес от установителния иск е налице само и доколкото сумата се намира по сметката на съдебния изпълнител. Приключването на разпределението, включително и чрез прихващане по чл. 461 ГПК, би могло да обоснове интерес от осъдителен иск срещу взискателя с оспорено вземане, с който да върне в патримониума на длъжника недължимо платеното на привидния кредитор. В същия смисъл е и определение № 88 от 21.02.2017г. по ч. т. д. № 296/2017 г., ТК, II Т.О. на ВКС, постановено по чл. 274, ал. 3 ГПК. С оглед изложеното отговорът на правния въпрос е: Взискател, който оспорва съществуване на вземането на друг присъединен взискател /ипотекарен кредитор/, което се ползва с право на предпочтително удовлетворение в изпълнително производство, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението, има правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, ако сумата, предназначена за взискателя с оспорено вземане се намира по сметка на съдебния изпълнител, като без значение дали искът е предявен в срока или извън срока по чл. 464, ал. 1 ГПК. Когато сумата е предадена на взискателя от съдебния изпълнител, респ. когато разпределението е приключило чрез прихващане по чл. 461 ГПК - защитата на оспорващия взискател е чрез осъдителен иск. Това разрешение следва да намери приложение и в настоящата хипотеза, в която е налице приключило разпределение чрез прихващане по чл. 461 ГПК.

При извършената служебна проверка относно процесуалната допустимост на обжалваното въззивно решение, съдът намира, че първоинстанционният и въззивният съд са постановили решенията си в противоречие с така възприетото по-горе разрешение на правния въпрос. Съображенията на настоящия съдебен състав са в следния смисъл:

От фактическа страна страните в производството не спорят относно следните обстоятелства: изпълнително дело № 20168120400402 е образувано на 06.07.2016 г. по молба на ищеца - взискател ЕТ „Томибилдинг-Т. М.” с приложен изпълнителен лист № 13/05.03.2012г., издаден по решение № 326/15.12.2011г., постановено по гр. д. № 270/2011г. по описа на Окръжен съд - Кърджали, срещу длъжника К. А. К., с предмет удовлетворяване на парично вземане в размер на 102 614.63 лв.; в изпълнителното производство въз основа на Удостоверение с изх. № 55716/16.09.2019 г., издадено по изп. д. № 748/2019г. по описа на ЧСИ С. е присъединен като взискател и О. П. В. за сума от 565 809.41 лв., лихва върху главницата, считано от 14.07.2016 г. и неолихвяема сума за арбитражни разноски и такси от 7 423 лв., съгласно изпълнителен лист № 56/03.08.2017 г. по ч. т. д. № 12/2017 г. по описа на Окръжен съд - Кърджали; Присъединеният взискател О. П. В. е придобил своето вземане по следния начин: по силата на договор за цесия от 21.10.2015 г., сключен между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД - цедент и О. П. В. в качеството му на цесионер, Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е прехвърлила своето вземане по договор за банков кредит № 46482/18.02.2008 г. и анекси към него, сключен с кредитополучателя К. А. К.; към датата на подписване на договора за цесия вземането на банката възлиза на 115 471.31 лв.; цената на цесията е в размер на 115 471.31 лв.; за обезпечаване на вземането в посочения размер от 115 471.31 лв., ведно със законна лихва, в полза на банката е вписана първа по ред ипотека върху ПИ с кадастрален № 000050, находящ се в м. „К.“, в землището на [населено място], общ Кърджали, ведно с построения в него „Малък семеен хотел“; налице е продължаване действието на вписването на така учредената договорна ипотека по заявление на О. В.. С договор за спогодба от 07.07.2016 г., сключен между ответника О. П. В. в качеството му на кредитор и ответника К. А. К., в качеството му на длъжник, страните са се споразумели, че същият е неразделна част от договор за банков кредит № 46482/18.02.2008 г.; както и че длъжникът К. е признал за свои задължения към кредитора В. освен сумата от 115 471.31 лв., съставляваща цената на цесията и неустановена по договора по размер и период неустойка за забава в размер на 450 338.10 лв. С подписания договор за спогодба страните са уговорили нов срок за плащане на посочените задължения най-късно до 11.07.2016 г., след който срок е предвидена неустойка за забавено плащане в размер на 2% върху непогасената част от сумата от 565 809.41 лв. за всеки просрочен ден, изчислен от датата, на която задължението е станало изискуемо. С решение от 26.10.2016 г. на Арбитражния съд на САБ, [населено място], ответникът-длъжник К. е осъден, на основание договор за спогодба от 07.07.2016г., да заплати на ответника-кредитор В. сумата в размер на 565 809.14 лв., ведно със законна лихва, считано от 14.07.2016 г. и сумата от 7 324 лв. - разноски в арбитражното производство. Не е спорно в настоящото производство, че въз основа на така цитираното решение е издаден изпълнителен лист № 56/03.08.2017 г. по ч. т. д. № 12/2017 г. по описа на Окръжен съд - Кърджали, за което е образувано и изп. д. № 748/2019г. по описа на ЧСИ С..

По молба на взискателя принудителното изпълнение е насочено върху 1/2 идеална част от ПИ с кадастрален № 000050, находящ се в м. „К.“, в землището на [населено място], [община], ведно с построения в него „Малък семеен хотел“ – собственост на длъжника - К.. На 11.03.2020г. с протокол за купувач на имота е обявен взискателят ЕТ „Томибилдинг-Т. М.” за предложена сума в размер на 579 463.68 лв. Поради невнасяне на цената от страна на определения за купувач ЕТ „Томибилдинг-Т. М.”, на основание чл. 493, ал.1 и ал. 2 ГПК за купувач на имота е обявен следващият наддавач, който е предложил следващата най-висока цена, а именно присъединеният взискател О. В.. От протокол от 13.04.2021 г. за разпределение на суми по процесното изп. д. № 402/2016 г. по описа на ЧСИ С., влязло в сила на 28.10.2021 г., се установява, че след приключилата публична продан на ипотекарния кредитор В. най-напред е разпределена сумата от 544 607.97 лв. В изготвеното разпределение от 13.04.2021 г. ЧСИ С. е извършил прихващане на дължимата от присъединения взискател продажна цена срещу вземането му. След извършеното от ЧСИ разпределение, чрез прихващане, не са били налице суми, които се намират по сметка на съдебния изпълнител.

С оглед така установените по делото конкретни факти, настоящият състав на ВКС, ГК, Четвърто отделение достига до следните изводи: С присъединяването на кредитор с изпълнителен лист във висящ изпълнителен процес, образуван от друг взискател, се цели удовлетворяването на встъпилия кредитор от същия имуществен обект, върху който е насочено изпълнението във висящия изпълнителен процес. Защитата на конкуриращия взискател - какъвто твърди, че е ищецът, е чрез предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 464, ал.1 ГПК срещу длъжника и привидния кредитор, като с него се оспорва съществуващото между тях правоотношение и се атакува привидното изпълнително основание, обуславящо качеството кредитор на последния. Предявяването на установителния иск е обусловено от наличието на правен интерес ищецът да отрече съществуването на вземането на конкуриращия го при удовлетворяване на вземането му друг взискател. За да обезпечи предявеният иск, законодателят с разпоредбата на чл. 464, ал. 1 ГПК е предвидил спиране на изпълнението на взискателя с оспорено вземане, т.е. сумата не се предава на взискателя от съдебния изпълнител, независимо, че разпределението е влязло в сила. Искът е установителен, защото сумата се задържа по сметка на съдебния изпълнител, съгласно чл. 464, ал. 1 ГПК. При приключило обаче разпределение, включително и чрез прихващане по чл. 461 ГПК, интересът на ищеца е чрез предявяване на осъдителен иск срещу взискателя с оспореното вземане. Именно такъв е и настоящият случай - ответникът О. В. е присъединен взискател, на когото при разпределението на сумите между взискателите е признато правото на предпочтително удовлетворение, в качеството му на ипотекарен кредитор, поради това, че изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението на неговото вземане – недвижимият имот на длъжника, по отношение на който е извършена публичната продан. В качеството му на присъединен ипотекарен кредитор, ответникът по делото - В., като купувач на недвижимия имот - предмет на публичната продан, е следвало да внесе продажната цена. От друга страна е установено, че в изготвеното разпределение съдебният изпълнител е извършил прихващане на дължимата от О. В. продажна цена срещу вземането му. Прихващането е способ за погасяване на задължения с ретроактивен ефект, когато две лица имат взаимни насрещни вземания с предмет еднородни и заместими вещи или пари. Следователно налице е приключило разпределение, чрез прихващане по чл. 461 ГПК, което с оглед отговора на правния въпрос, би могло да обоснове интерес от осъдителен иск срещу взискателя с оспорено вземане.

Поради това за ищеца липсва правен интерес от търсената с установителния иск защита - абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му, за наличието на която съдът следи служебно през цялото времетраене на делото в инстанционното производство. Липсата на правен интерес обуславя недопустимост на решението. Вместо да констатира недопустимостта на първоинстанционното решение и след обезсилването му да прекрати производството, въззивният съд се е произнесъл с решение по същество на спора, което е процесуално недопустимо като постановено по недопустим иск. В този смисъл е основателен доводът на касатора за недопустимост на производството по предявения отрицателен установителен иск.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 4, вр. чл. 270, ал. 3, изр. 1-во ГПК, обжалваното решение на Пловдивски апелативен съд, както и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да бъдат обезсилени, а производството по предявения от ЕТ „Томибилдинг – Т. М.“ против К. А. К. и О. П. В. недопустим иск по чл. 464, ал.1 ГПК да бъде прекратено, без да се обсъжда правилността на изградените правни изводи.

При този изход на спора, право на разноски имат касаторите, които чрез пълномощника си са заявили искане за заплащане на направените пред трите инстанции разноски, съгласно приложени списъци по чл. 80 ГПК. Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ в полза на материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв. за трите съдебни инстанции. Настоящият съдебен състав определя възнаграждение в общ размер на 3000 лв. – за трите съдебни инстанции /след като съобрази, че непосредствено след подадения отговор на исковата молба /29.07.2021г./ обжалваното разпределение е влязло в сила /28.10.2021г./, поради което правната защита от пълномощника на ответниците се е свела до поддържане становището за недопустимост на иска /с оглед трайната практика на ВКС/, като тази позиция е продължила и пред въззивната, и касационната инстанция/. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ЕТ „Томибилдинг – Т. М.“ следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в общ размер на 4 618.86 лв. /по 2 309.43 лв. – за всяка от двете инстанции/.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 4, вр. чл. 270, ал. 3, изр. 1-во ГПК, настоящият състав на Четвърто Гражданско отделение на ВКС

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 78/04.05.2023 г., постановено по гр. д. № 613/2022 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, както и потвърденото с него решение № 50 от 28.04.2022 г., постановено по гр. д. № 59/2021 г. по описа на Кърджалийски окръжен съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявения от ЕТ „Томибилдинг – Т. М.“ против К. А. К. и О. П. В. иск с правно основание чл. 464, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА ЕТ „Томибилдинг – Т. М.“ да заплати на адв. Н. Г. Т., на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв. сума в общ размер от 3 000 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатно правна помощ и съдействие за трите съдебни инстанции.

ОСЪЖДА ЕТ „Томибилдинг – Т. М.“ да заплати по сметка на ВКС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 4 618.86 лв. – държавна такса за въззивно обжалване и за допуснато касационно обжалване.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.