Задължения на въззивния съд при пропуски в доклада по делото от първата инстанция

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е № 362

Гр.София, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева

Таня Орешарова

при участието на секретаря Цветанка Найденова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.1913 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. М. Г., Е. М. Г. и Я. В. Г. и насрещна касационна жалба на „Фолксваген Аутоферзихерунг“ АГ срещу решение №.881/15.06.22 по г.д.№.717/22 на САС, 7с., с което е оставено в сила решение от 9.08.21 и от 21.11.21 /второто по реда на чл.251 ГПК/ на СГС, 1-23с., по г.д.№.14120/17, в частите, касаещи присъдените главници, законни лихви, държавна такса, съдебни разноски и адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА; същите са отменени в частта, с която М. Г., Е.Г. и Я.Г. са осъдени да платят на „Фолксваген Аутоферзихерунг“ АГ адвокатски хонорар над сумата 3249лв.; отменено е и определение на СГС от 29.11.21 по г.д.№.14120/17 по чл.248 ГПК. М. Г., Е.Г. и Я.Г. обжалват решението в отхвърлителната му част; „Фолксваген Аутоферзихерунг“ АГ - в осъдителната. Излагат се съображения за незаконосъобразност; моли се за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.

„Фолксваген Аутоферзихерунг“ АГ оспорва жалбата на М. М. Г., Е. М. Г., Я. В. Г.; последните оспорват жалбата на „Фолксваген Аутоферзихерунг“ АГ .

С определение №.4273/28.12.23 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите „представлява ли съществено процесуално нарушение липсата на доклад по чл.146 и сл. ГПК, който да отдели спорното от безспорното, да даде указания кои са подлежащите на доказване факти и доказателства и чия е доказателствената тежест“ и „за задължението на въззивния съд да изложи изчерпателно собствени мотиви във въззивното решение“.

С обжалваното решение е изяснено на база събраните в процеса /в рамките на производството пред СГС/ доказателства, че: на 22.08.16г. на територията на Унгария е настъпило ПТП, в резултат на което В. Г. /пътник в МПС, наследодател - син на първоначалния ищец М. Г. Г., починал в хода на делото и заместен при условията на чл.227 ГПК от наследниците си М. Г., Е. Г. и Я. Г./ е загинал. Инцидентът е причинен от N. H. /водач на МПС/; всички обстоятелства, свързани с процесното ПТП /вкл. деянието на деликвента, противоправността му, вредоносният резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата и вината на водача/ са удостоверени по делото със събраните пред СГС доказателства, преценени в съвкупност, в това число и в хипотезата на чл.300 ГПК – с влязъл в сила съдебен акт на чуждестранен наказателен съд. Към датата на ПТП водачът е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност”при ответника-който вече е изплатил извънсъдебно обезщетения за неимуществени вреди следствие от инцидента в размер на по 3 333,33лв. за всеки ищец. От правна страна е прието, че приложимо към процесния казус е правото на Унгария; последното позволява наследник /какъвто в случая се явява първоначалният ищец М. Г., съответно и конституираните на мястото му при условията на чл.227 ГПК негови наследници-универсални правоприемници/ на загиналия при ПТП /В. Г. – син на М. Г./ да претендира обезщетение за неимуществени вреди /вследствие от загубата на наследодателя си/; фиксираният в унгарския закон лимит на застрахователна отговорност /за хипотеза като процесната/ надвишава значително заявената в процеса сума /общо 100 000лв. – съобразно жалбата на ищците/; чуждестранният закон допуска редуциране на заявените обезщетения в хипотеза на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия; застрахователят вече е изплатил на ищците извънсъдебно частично обезщетение за неимуществени вреди. При тези обстоятелства исковете са намерени за доказани - на практика и признати - по основание, като спорни към момента в процеса се явяват единствено въпросите налице ли е съпричиняване и в какъв размер на вредоносния резултат от страна на пострадалия В. Г.; какъв размер обезщетение се следва на ищците; от кой момент се дължи законна лихва върху заявените обезщетения за неимуществени вреди. Отразено е, че по делото е категорично доказано /с приетата пред СГС комплексна експертиза, като констатациите на вещите лица не се явяват опровергани от други доказателства/, че в момента на инцидента пострадалият е пътувал в МПС без поставен предпазен колан и че наличието на такъв би предотвратило причиняването /изцяло или частично/ на всички /или на някои/ от процесните травми, съответно и на настъпилия вследствие на тях вредоносен резултат. Посоченото обстоятелство, преценено в контекста на механизма на инцидента, очертан със събраните в процеса доказателства, следва да се окачестви като допринасящо за настъпването на вредата. Предвид конкретиката на механизма на ПТП и съдържанието на унгарското право - което принципно не позволява приносът на пострадалия да бъде приравнен по размер с този на деликвента – възражението на ищците в тази насока е намерено за основателно и съпричиняването е определено на 45%.

Във връзка с претендираните неимуществени вреди-психически болки и страдания на М. Г. вследствие от смъртта на сина му, е намерено, че те са доказани от събраните в процеса /пред СГС/ гласни доказателства. От друга страна принципно наличието на такива вреди /в случая и във всяка подобна хипотеза-при липса на доказателства за влошени отношения между роднините, какъвто е настоящият случай/ следва да се и презумира. При тези обстоятелства, при съобразяване на събраните в процеса гласни доказателства, мотивите, изложени в контекста на института на „съпричиняването“, възрастта на пострадалия В. Г. и тази на баща му М. Г. към момента на инцидента, съдът е приел, че дължимото обезщетение възлиза общо на 100 000лв. - която сума, след редукцията от 45%, се ограничава до размер общо на 45 000лв. - или по 15 000лв. за всеки от новоконституираните ищци. Посочил е, че тази сума сама по себе си в никакъв случай /преценена в контекста на което и да е европейско законодателство, в това число и на унгарското, което е част от същата правна система, към която принадлежи и националното право/ не може да се окачестви като прекомерна-несъразмерна, завишена и несправедлива. От посочените суми /по 15 000лв. – за всеки от ищците/ следва да се приспаднат /в хипотезата на чл.235 ал.3 ГПК/ вече получените /извънсъдебно/ обезщетения /в размер на по 3333лв.-за всеки от ищците/. С оглед това всеки от исковете трябва да бъде уважен до размера на по 11 667лв. /15 000 - 3 333 т.е. – колкото са присъдени от СГС/. Законна лихва върху горните главници се дължи в съответствие с чуждестранното право за периода след 12.04.17г. /3м.след 12.01.17г. - когато застрахователят е бил сезиран извънсъдебно от М. Г. с искане за изплащане на обезщетение/. Релевантното обстоятелство, обосноваващо ангажиране на имуществената отговорност за забава в случая /и във всяка подобна хипотеза/ е, че ответникът не е изплатил заявеното обезщетение в рамките на законния тримесечен срок. Правилото от чуждестранния закон, че законна лихва се дължи от момента на инцидента, касае /подобно на националната регламентация/ само деликвента /но не и застрахователя/. Обратната логика, поддържана от ищците, би лишила от смисъл съществуването на визирания в унгарския закон 3-месечен срок, предоставен на застрахователя да определи и изплати обезщетение на пострадалите или увредени от ПТП лица.

В отговор на поставените въпроси, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:

Дейността на въззивния съд не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях; дори и същите да са били опорочени, въззивният съд не следва да ги извършва наново, а да отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото. Докладът на делото е от особено значение за постановяване на правилно и съобразено с обективната фактическа действителност решение по материалноправния спор. Той е насочен да ориентира страните при упражняване на техните процесуални права, регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото е императивна и пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респективно извършването на непълен или неточен доклад, следва да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила. За допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно /чл.269 изр.2 ГПК/. Когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл.146 ал.1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция. В тази хипотеза въззивният съд дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл.266 ал.3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство /ТР 1/13, т.2, ОСГТК/.

Въззивният съд е такъв по съществото на спора и не може да действа като контролно-отменителна инстанция. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Поради това и въззивната инстанция, както първата, трябва да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. В мотивите на решението й трябва да бъде посочено кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи във връзка с достоверността на тези доказателства, на тези доводи трябва да бъде даден обоснован отговор. Въззивният съд е длъжен да изложи собствени доводи във връзка с наведените в жалбата оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение и да обсъди доказателствата, събрани по надлежния процесуален ред, във връзка с доводите на въззивника във въззивната жалба /реш.№.118/4.06.21 по г.д.№.3177/20, ІІІ ГО, реш. №.17/4.06.21 по г.д.№.2145/20, І ГО, и др./.

По касационните жалби:

С оглед така дадените отговори на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че когато първата инстанция е допуснала нарушения във връзка с доклада и във въззивната жалба страната се позове на същите, за въззивния съд възниква задължение за процедиране по горепосочения начин. В случая на нито един етап от първоинстанционното разглеждане на делото СГС не е изпълнил задължението си да изготви пълен и точен доклад - със съдържание съгласно чл.146 ГПК. Той не е отделил спорното от безспорното; не е дал указания как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, нито за кои от твърдените от тях факти страните не сочат доказателства – както с определението от 2.10.18г. по насрочване на делото, така и впоследствие, в това число след постъпване чрез съдебна поръчка на документи относно унгарското право. Във въззивната си жалба ищецът се е позовал на това процесуално нарушение и е поискал в тази връзка събиране на допълнителни доказателства. Въззивната инстанция, в отклонение от установената задължителна практика, не е дала указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради непълнотата на доклада-което по смисъла на чл.266 ал.3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство; не е допуснала и доказателствата, които самата страна е поискала. Предвид изложеното тя е процедирала в отклонение от задължителната практика на ВКС, обобщена в ТР 1/13, ОСГТК. Същевременно, не са обсъдени и заявените във въззивната жалба на ответника оплаквания, в това число във връзка с приложимото унгарско право, лихви и др. При тези обстоятелства въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение – което е основание за отмяна на обжалваното решение съгласно чл.281 т.3 ГПК.

От друга страна липсата на надлежно процедиране при недостатъци на доклада и на предоставяне на възможност за попълване на делото с доказателства предвид чл.266 ал.3 ГПК и необсъждането на доводи и възражения на страните - при надлежно сезиране, препятства касационния съд да извърши необходимата проверка за правилността на обжалвания акт. С оглед на това делото трябва да се върне на основание чл.293 ал.3 ГПК на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото гледане следва да се извършат процесуални действия, изразяващи се в даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, и обсъждане на надлежно заявените с въззивната жалба на ответника оплаквания.

Доколкото към настоящото производство е присъединено за общо разглеждане и това по ч.г.д.№.1912/23, ІІІ ГО /с опр.№.4272/28.12.24 по ч.г.д.№.1912/23, ІІІ ГО/ - срещу решение №.1175/2.09.22 по г.д.№.717/22, САС, 7с., с което е отказано изменение на решение №.881/15.06.22 по г.д.№.717/22 на САС, 7с., в частта за разноските и допускане на ЯФГ, предвид отмяната на последното решение следва да се отмени и решение №.1175/2.09.22 по г.д.№.717/22, САС, 7с.

С оглед на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, и оплакванията, които са намерени за основателни, на този етап не е налице основание за спиране на производството по повод преюдициално запитване до Съда на европейския съюз №.50022/7.02.23 по т.д.№.330/21, ІІ ТО.

Предвид разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за присъждане на разноски.

Мотивиран от горното и на основание чл.281 т.3 пр.2 ГПК и чл.293 ал.3 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на настоящото производство.

ОТМЕНЯ въззивно решение №.881/15.06.22 по г.д.№.717/22 на САС, 7с., и решение №.1175/2.09.22 по г.д.№.717/22 на САС, 7с.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: