ВКС потвърди 20 години затвор за убийство с особена жестокост

Текстът на акта

Ключови фрази

Убийство по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост * съдебно-психиатрична експертиза * липса на смекчаващи вината обстоятелства

Р Е Ш Е Н И Е

№ 78

гр.София, 17 февруари 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двайсет и трети януари през две хиляди двайсет и пета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

при секретаря …..НЕВЕНА ПЕЛОВА……….…………….…и с участието на прокурора…………...ПЕТЯ МАРИНОВА………..….. изслуша докладваното от съдия …………………КАЛПАКЧИЕВ …... к.н.д. № … 1077... по описа за ... 2024 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното :

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по касационна жалба на адвокат С. И. и адвокат В. В., в качеството им на защитници на подсъдимия А. М. против решение № 277 от 12.08.2024 г., постановено по в.н.о.х.д. № 579/2024 г. по описа на Апелативен съд – София.

С касационната жалба се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК. В жалбата се излагат доводи за това, че липсват мотиви на въззивното решение, което било непълно, неясно и противоречиво, както че липсвали отговори на направените възражения във въззивната жалба; че наложеното наказание било явно несправедливо, защото не съответствало на смекчаващите отговорността обстоятелства. Излагат се подробни възражения за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, основано на незаконосъобразно събиране, проверка и оценка на доказателствата по делото. В това отношение в жалбата се твърди, че съдът се е предоверил на показанията на свидетелите П. Л. и Ю. М., но е пренебрегнал показанията на свидетелите В. Д. и П. К., които също пребивавали с подсъдимия в следствения арест; че САС не е обсъдил приобщените в съдебно заседание на първата инстанция показания на свидетеля Д., в които казва, че подсъдимият му споделил, че като се върнал от работа заварил жената пребита и починала; че е налице обвинителен уклон при постановяване на първоинстанционната присъда, който е споделен и от въззивния съд и в този смисъл не са обсъдени показанията на свидетелите Г. Н., В. Т., С. Т., Т. Л., А. Л., К. С., И. П. и Д. Т., в тези им части, в които заявяват, че отношенията между подсъдимия починалата били добри, че той не е упражнявал насилие спрямо нея, че бил неагресивен и добър човек; че необективно и тенденциозно е оценена от въззивния съд информацията, съдържаща се в заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза и конкретно, че не е обсъден отговорът на вещите лица за това, че при подсъдимия не се установяват болестни симптоми на патологична фиксация към жертвата, които да отговарят на критериите за психоза, че у него няма агресивност, а тъга по загубата на партньорката; че въззивният съд погрешно е изградил своите изводи въз основа на заключенията на основната и допълнителната съдебномедицинска експертиза на труп; че от устните разяснения на вещото лице д-р Б. в съдебно заседание на 12.09.2023 г. и от показанията на свидетеля М. Г. се установявал друг механизъм за причиняване на смъртоносното нараняване на М. К. – падане в кухнята, който бил различен от приетия от Апелативния съд; че възприетият от въззивния съд механизъм за причиняване на черепно-мозъчната травма се основава на показанията на свидетелите, които са били в ареста; че е налице противоречие в показанията на свидетелите Д. Т. и М. Г., относно частта от главата, в която е локализирано нараняването на починалата – свидетелката твърди за нараняване в задната част, а свидетелят за нараняване в предната част на главата, което противоречие не е обсъдено от въззивния съд.

В касационната жалба се развиват и съображения за явна несправедливост на наказанието. Твърди се, че САС не е обсъдил установените по делото смекчаващи отговорността обстоятелства; че лошите характеристични данни за подсъдимия и системния упражняван тормоз върху жертвата, са приети въз основа на предположения; че не са взети предвид от въззивния съд положителните данни за личността на подсъдимия, установени от неговите съседи и колеги, добросъвестното му процесуално поведение, липсата на други наказателни производства срещу него, трудовата му ангажираност и нелекия му живот.

С жалбата се отправя искане за отмяна на въззивния съдебен акт и оправдаването на подсъдимия при условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК, алтернативно се иска връщане на делото на втората инстанция за ново разглеждане или за изменение на решението и намаляване на наказанието на 15 години лишаване от свобода.

В срока по чл. 351, ал. 4 НПК е постъпило възражение срещу касационната жалба от частните обвинители Е. Б., П. П., К. П., А. К. и З. К., чрез повереника им адвокат Д., в което се развиват подробни съображения за неоснователност на жалбата и се отправя молба за оставяне в сила на решението на САС.

Пред касационния съд защитникът адвокат И. пледира за уважаване на подадената срещу въззивното решение жалба, като поддържа изложените в нея съображения. Защитникът заявява, че въззивната инстанция не е обсъдила доводите и аргументи на защитата относно множеството противоречия в доказателствения материал по делото; че механизмът на деянието е установен основно от показанията на свидетелите Л. и М. и заключенията на съдебномедицинските експертизи, които неправилно били възприети от САС за достоверни, а същевременно били игнорирани разясненията на вещото лице д-р Б., която посочвала друга възможна причина за смъртта на К., а именно удар върху твърд предмет, вследствие на гравитационното въздействие върху тежестта на човешкото тяло; че показанията на Л. и М. са недобросъвестни и необективни, както и са в противоречие с казаното от свидетелите Д. и К., които също са пребивавали с подсъдимия С. в следствения арест, а това противоречие не е обсъдено от въззивния съд. Защитникът И. моли да се отмени решението на САС и делото да се върне на втората инстанция за ново разглеждане, алтернативно моли да се измени решението като се намали срока на наложеното наказание до определения в закона минимум, в контекстна на множеството установени смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.

Защитникът адвокат В. поддържа казаното от другия защитник адвокат И..

В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Според прокурора авторството на деянието, неговият механизъм и останалите съставомерни признаци на престъплението са несъмнено доказани; деянието е извършено с особена жестокост и по особено мъчителен за жертвата начин; няма допуснати нарушения на процесуалните правила; показанията на свидетелите Л. и М. са оценени като последователни и взаимно допълващи се, а мотивите на въззивния съд са подробни; наказанието е справедливо определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Прокурорът пледира за потвърждаване на решението на АС – София.

Повереникът на частните обвинители моли да се остави решението на САС в сила. Поддържа, че голяма част от доводите на защитника не следва да се обсъждат, защото за първи път въвежда в съдебно заседание възражението за нарушение на чл. 314 НПК; че жалбата съдържа аргументи за необоснованост на въззивното решение, а те не подлежат на обсъждане в касацинното производство; че процесуалните права на подсъдимия и защитата са били гарантирани и пред двете инстанции по фактите; че показанията на Л. и М. не са изолирани, напротив те се подкрепят от заключенията на експертизите и от другите свидетелски показания и не са в противоречие с показанията на Д. и К.; че САС е отговорил на всички доводи на защитата и няма следа от обвинителен уклон или предубеденост на съдебния състав; че определеното наказание е справедливо и ще способства за постигане на целите на чл. 36 НК. Повереникът иска присъждане на направените разноски от доверителите й.

Подсъдимият А. С. в лична защита и в предоставената му последна дума пред ВКС поддържа жалбата и казаното от защитниците си, заявява, че е невинен и моли за справедлив съд.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е допустима – подадена от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С присъда № 202 от 18.12.2023 г. по н.о.х.д. № 5532/2022 г. Софийският градски съд е признал подсъдимия А. М. С. за виновен в това на неустановена дата в периода от 5.04.2021 г. до 8.04.2021 г., в [населено място],[жк], [улица], умишлено да е умъртвил по особено мъчителен за нея начин и с особена жестокост – М. Т. К., поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3, вр с чл. 115 НК и чл. 54 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от двайсет години, което да изтърпи при първоначален строг режим.

С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски – по сметка на държавния бюджет да заплати сумата от 5 057.56 лева, разноски от досъдебното производство и по сметка на СГС сумата от 3 258 лева, разноски от съдебното производство, както и да заплати на частните обвинители Е. ., П. П., К. П., А. К. и З. К. сумата от 4 250 лева – изплатено възнаграждение за повереник. С присъдата СГС е приложил чл. 59, ал. 1 НК, като е зачел към изтърпяване на наказанието лишаване от свобода предварителното задържане на подсъдимия с мярка за неотклонение задържане под стража.

По жалба на защитниците на подсъдимия, пред Апелативен съд – София, било образувано в.н.о.х.д. № 579/2024 г., приключило с решение № 277 от 12.08.2024 г., с което на основание 334, т. 6, вр. с чл. 338 НПК въззивният съд потвърдил изцяло първоинстанционната присъда

Обобщено доводите в касационната жалба навеждат на поддържани нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т.3 НПК, а именно:

- нарушения при изготвяне на въззивния съдебен акт – липса на пълни и непротиворечиви мотиви на решението, както и липса на отговори на поставените във въззивната жалба възражения;

- доводи за процесуални нарушения при оценка на показанията на свидетелите Л., М., Д. и К.; липса на обсъждане на показанията на свидетелите, които установяват добри отношения между подсъдимия и починалата; превратна и тенденциозна оценка на заключенията на съдебно-психиатричната и психологическа експертиза и допълнителната съдебномедицинска експертиза; липса на обсъждане на противоречието между показанията на свидетелите Т. и М. Г. относно нараняването в главата на починалата;

- доводи за несправедливост на наказанието, доколкото не били взети предвид от САС като смекчаващи обстоятелства положителните данни за личността на подсъдимия, а погрешно били отнесени към отегчаващите обстоятелства факти, изведени на основата на предположения.

С предимство следва да се разгледа доводът в жалбата за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на решението, доколкото от неговата основателност или не, в решителна степен зависи изходът от делото.

І. По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК

1. По довода за липса на надлежни мотиви на въззивния съдебен акт

ВКС приема, че решението на САС отговаря в пълна степен на законовите изисквания на чл. 339, ал. 1 и ал. 2 НПК. Видно от съдържанието на съдебния акт, САС е изложил приетата за установена фактическа обстановка след собствен анализ и оценка на надлежно приобщените от първата инстанция доказателствени материали. Апелативният съд е отговорил на всички развити във въззивната жалба доводи, които основно са били насочени към доказателствения анализ на първата инстанция по отношение на въпроса за авторството на престъплението – подробно е обсъдил обясненията на подсъдимия и тяхната доказателствена стойност; в детайли е разгледал показанията на свидетелите Л. и М., като ги е съпоставил със заключенията на съдебномедицинските и съдебно-психиатричната и психологическа експертиза, с показанията на свидетелите М. Г. и Д. Т. – л. 89 гръб – л. 92 от въззивно дело. САС е подложил на анализ и останалите доказателствени материали по делото във връзка с механизма на инкриминираното деяние и конкретните възражения на защитата по този въпрос. В тази връзка е оценил заключенията на съдебномедицинските експертизи по отношение на нараняванията на починалата в областта на главата и тялото и причинната им връзка с настъпилата смърт; критично ги е съпоставил с показанията на свидетелите Л., М., Г., Т., които възпроизвеждат факти, имащи отношение към механизма на деянието; оценил е противоречията в показанията на свидетелите, като е съпоставил както казаното от близките на жертвата, така и фактите, установени от колегите на подсъдимия. Освен, че съответно е обсъдил доказателствата и фактите, които те установяват, САС е изложил мотиви по приложение на правото и за наказанието, като е отговорил и на доводите на защитата по тези въпроси.

В този смисъл, ВКС счита, че въззивното решение отразява надлежно мотивираното вътрешно убеждение на втората инстанция по фактите и правото, поради което възражението на защитата в тази насока е неоснователно.

2. По възражението за незаконосъобразна оценка на доказателствения материал във връзка с авторството на деянието

В касационната жалба се поддържа, че въззивният съд се е предоверил на показанията на свидетелите П. Л. и Ю. М., както и на заключението на допълнителната съдебномедицинска експертиза, докато пренебрегнал показанията на свидетеля Д. и разясненията на вещото лице д-р Б. в съдебно заседание на 12.09.2023 г. относно механизма на причиняване на смъртоносните наранявания.

Видно от мотивите на въззивното решение, в което се споделят голяма част от аргументите на първоинстанционния съд, показанията на свидетелите Л. и М. съвсем не са единствените доказателствени материали, от които да се извеждат решаващите изводи за авторството на деянието. Авторството на деянието е установено от съдилищата по фактите в резултат на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Освен свидетелските показания на Л. и М., съществено е значението на подкрепящите ги заключения на съдебномедицинските експертизи на труп за естеството на нараняванията, причинени на М. К. и непосредствената причина за смъртта й; показанията на свидетелите Е. Б., А. К., З. К., М. Г., Д. Т., И. Б., писмените доказателства и експертни заключения за обажданията на телефон 112 през 2018 г. и 2019 г. от М. К. и М. Г., медицинската документация за лечението на К. в УМБАЛ /болница/ – всичките установяващи многократни случаи на упражнено физическо насилие спрямо починалата от нейния партньор подсъдимия А. С.; показанията на свидетеля М. Г. и Д. Т., установяващи факти, идентични с тези, за които Л. и М. свидетелстват; показанията на свидетеля Б. М., сочещи на поведението на подсъдимия непосредствено след разкриване на извършеното деяние.

В тази връзка са анализирани показанията на свидетеля П. К., В. Д. и А. Н., които споделят факти за други разговори с подсъдимия, различни от този, който Л. и М. са имали с него. В този смисъл, не е налице противоречие между показанията на тези свидетели, доколкото те свидетелстват за различни факти.

Съдилищата по фактите са сравнили показанията на Л. и М. с показанията на свидетеля М. Г. от съдебното и надлежно приобщените от досъдебното производство, като мотивирано са аргументирали защо възприемат за установен факта, че подсъдимият заварил починалата и свидетеля Г. да лежат на пода в коридора на общото им жилище на сутринта на 5.04.2021 г., когато се прибрал от работа, а не вечерта, както твърдял М. Г.. В това отношение съдилищата се позовали и на писмените доказателства, а именно на приобщения по делото график на работа на подсъдимия – л. 33 от том 2 на досъдебното производство. Фактическите изводи за времето на извършване на деянието – на дата в периода между 5.04.2021 г. и 8.04.2021 г. са изведени след пълен и обективен анализ на показанията на свидетелите Л., М., М. Г., писмените доказателства за графика на дежурствата на подсъдимия и особено на заключенията на съдебномедицинските експертизи на труп.

По отношение на причината за смъртта САС мотивирано се е позовал, подобно на първоинстанционния съд, на подробните и аргументирани заключения на съдебномедицинските експертизи и по-специално на заключението на допълнителната съдебномедицинска експертиза, допусната в хода на съдебното следствие и изготвено от вещите лица д-р Х., д-р Г. и д-р Б.. Причината за смъртта на М. К. е закритата черепномозъчна травма, довела до постепенно развитие на тежък компресионен синдром с потискане на дейността на централната нервна система и централно прекратяване на дишането и кръвообръщението, както и причинената от счупването на три ребра вдясно и девет ребра вляво тежка гръдна травма. По оспорения от защитата в касационната жалба механизъм за причиняване на разкъсно-контузната рана на главата на починалата, съдилищата мотивирано са се позовали на подробната и научнообоснована аргументация на вещите лица от състава на тройната съдебномедицинска експертиза, според която макар и да е възможно ударът да е причинен с/или върху твърд тъп предмет, при пострадалата не са установени типичните характерни особености от падане от собствен ръст, тъй като при такъв механизъм се наблюдава приплъзване спрямо терена, водещо до съответно охлузване; характеристиките на раната в тилната област на главата на починалата сочат на причиняването й с твърд тъп предмет с удължена форма и относително малко напречно сечение, какъвто е металния предмет, за който се съдържат данни в показанията на свидетелите Л. и М..

В този смисъл ВКС счита за неоснователно поддържаното от защитата, че въззивният съд е пренебрегнал показанията на свидетеля М. Г. и разясненията на вещото лице д-р Б. в съдебно заседание от 12.09.2023 г. за друг възможен механизъм на раната в тилната област на главата на М. К.. Съдилищата по фактите са обсъдили задълбочено тази част от показанията на свидетеля Г. и мотивирано са приели, че той свидетелствата за нараняване в областта на лявото слепоочие на К., което е различно от това в тилната й област. Що се отнася до казаното от д-р Б., то тя е участвала в състава на тройната допълнителна съдебномедицинска експертиза, чието заключение несъмнено изключва друг механизъм за получаване на тилното нараняване от този на удар с тъп твърд предмет. Освен това думите на д-р Б. при разпита й в съдебно заседание на 12.09.2023 г. са изведени от контекст и нямат това значение, което защитата им приписва. Същевременно, както се посочи и по-горе, след това е изготвено заключението на допълнителната съдебномедицинска експертиза, в което участие е взела и д-р Б., която е споделила мнението на останалите вещи лица – д-р Х. и д-р Г. за причинния механизъм на смъртоносното нараняван.

В тази връзка са обсъдени и противоречията между показанията на Д. Т. и М. Г. относно начина на причиняване на тилната травма на починалата, които са привидни, доколкото по този факт Т. няма непосредствени възприятия, а преразказва казаното й от свидетеля Г..

Неоснователен е доводът на защитника и за липса на надлежно обсъждане от Апелативния съд на показанията на свидетелите – колеги и съседи на подсъдимия, които установявали благоприятни за него факти. Показанията на Г. Н., В. Т., С. Т., Т. Л., А. Л., К. С., И. П. са били надлежно интерпретиране от съдилищата по фактите, съобразно процесуалните изисквания на чл. 107, ал. 5 НПК. Този кръг от свидетели споделят за техните възприятия от контактите си с подсъдимия и починалата. Те са колеги и съседи на С. и К., отношенията им не са били близки и постоянни. В този смисъл те не могат да се противопоставят на показанията на близките на починалата Е. Б., А. К., З. К., К. П., които споделят за конкретни случаи на проявено насилие на подсъдимия спрямо починалата. Същевременно техните показания се подкрепят от писмени доказателства – медицински документи и заключението на техническата експертиза за сигнали за насилие, предадени на телефон 112, а също така и от показанията на трети лица – И. Б., Д. Т. и М. Г., които също споделят за случаи на насилие от страна на подсъдимия спрямо починалата. В това отношение ВКС не констатира превратно тълкуване на заключението на съдебно-психиатричната и психологическа експертиза, каквото твърди защитата в касационната жалба. Заключението не е било оценено изолирано и отделно от цялостния доказателствен материал, не е използвано при установяване на авторството на деянието, а като източник на данни за личността на дееца и за неговото психично състояние към момента на извършване на деянието.

В обобщение ВКС приема, че обсъждането на основните доказателствени материали за авторството – показанията на свидетелите Л., М., М. Г., Д. Т., заключенията на съдебномедицинските експертизи, техническата експертиза, показанията на свидетелите Е. Б., А. К., З. К., К. П., И. Б., медицинските документи от УМБАЛ/болница/, е извършено от апелативния съд при стриктно съблюдаване на процесуалните правила, визирани в чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК. Въззивната инстанция е провела всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, поради което е достигнало до разкриване на обективната истина по случая. Не се констатира от ВКС превратна или в противоречие с правилата на формалната логика оценка на доказателствения обем, чиято интерпретация е в съответствие с действителното му съдържание.

ІІ. По довода за явна несправедливост на наказанието – чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК

В жалбата на защитника се поддържа наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 20 години.

Твърди се, че САС не е обсъдил установените по делото смекчаващи отговорността обстоятелства; че лошите характеристични данни за подсъдимия и системния упражняван тормоз върху жертвата, са приети въз основа на предположения; че не са взети предвид от въззивния съд положителните данни за личността на подсъдимия, установени от неговите съседи и колеги, добросъвестното му процесуално поведение, липсата на други наказателни производства срещу него, трудовата му ангажираност и нелекия му живот.

Задълженията на въззивната инстанция по установяване на смекчаващите и отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства са изпълнени отговорно, като тези релевантни факти са разкрити изчерпателно, в обем, необходим и достатъчен за правилната индивидуализация на наказанието. Съдържанието на въззивното решение не дава основание да се приеме, че поставените на вниманието на САС с въззивната жалба на защитника възражения са били пренебрегнати и не са получили отговор. От залегналите в мотивите на въззивното решение съображения – л. 94, л. 94 гръб от въззивното дело, е видно, че всички оплаквания на защитата са били мотивирано и внимателното обсъдени. След като в оценъчната процесуална дейност на втората инстанция не са допуснати нарушения, вътрешното й убеждение е правилно формирано и не подлежи на заместване от касационната инстанция.

Наказанието е справедливо, когато при индивидуализирането му са съобразени пълно и вярно всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, което е довело до правилна оценка за конкретната обществена опасност на деянието и дееца, съответно в резултат съдът е достигнал до обоснован извод, че така определено по вид и размер наказание ще постигне целите по чл. 36 НК.

В конкретния случай Апелативният съд е изложил мотиви, от които се установява цялостния логически процес за индивидуализирането на наказанието. Наказанието за подсъдимия е следвало да бъде определено в рамките на предвиденото в чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. с чл. 115 НК. В тази хипотеза предвидените наказания са алтернативни – доживотен затвор, доживотен затвор без замяна или лишаване от свобода в диапазона от петнайсет до двайсет години лишаване от свобода.

Въззивният съд е възприел аргументите на първата инстанция за индивидуализиране на наказанието при условията на чл. 54 НК в размер на 20 години лишаване от свобода, като е отчел наличието на многобройни отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.

Въззивният съдебен състав законосъобразно е установил, че се касае за тежко престъпление срещу личността; че са налице две квалифициращи деянието обстоятелства – деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особената жестокост; множеството други причинени телесни увреждания на починалата по време на побоя, довел до нейната смърт, извън тези, които са пряка причина за тежкия резултат; дългогодишният период, предшестващ смъртта на починалата, в който подсъдимият многократно е упражнявал насилие спрямо нея. Всички изброени факти са от естество да утежнят наказателноправното положение на подсъдимия и правилно са отчетени като отегчаващи отговорността му обстоятелства.

Законосъобразно е установен и оценен смекчаващия отговорността на извършителя факт – статутът му на неосъждан.

Определеното наказание от двайсет години лишаване от свобода е максималното от този вид, който чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. с чл. 115 НК предвижда. Този размер на наказанието напълно отговаря на обществената опасност на деянието и на дееца, съответно е на установените смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства. В този смисъл възражението за явна несправедливост на наказанието е неоснователно.

Неоснователни са доводите в жалбата, че САС е извел въз основа на предположения отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, а именно лошите му характеристични данни и системния упражняван тормоз върху жертвата. Като е споделил подробните мотиви на СГС, въззивният съдебен състав е аргументирал изводите си с дългогодишния физически и психически тормоз над жертвата, упражняван от подсъдимия, на основата на многобройните приобщени по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите Е. Б., А. К., З. К., К. П., И. Б., медицинските документи от УМБАЛ /болница/ и заключението на техническата експертиза, трансформиращо в текст обажданията на тел. 112 от М. К. и М. Г.. В решението на втората инстанция надлежно са обсъдени данните за личността на подсъдимия, включително неговата алкохолна зависимост и упражнените заплахи по отношение на близките на починалата, в насока за утежняване на неговото наказателноправно положение.

Предвид изложените съображения ВКС приема, че наложеното на подсъдимия С. наказание от двайсет години лишаване от свобода е справедливо – необходимо и достатъчно за реализиране на целите по чл. 36 НК.

В обобщение ВКС счита, че в рамките на възложената му компетентност и предоставените от закона правомощия следва да остави в сила атакувания акт на Апелативен съд – София по в.н.о.х.д. № 579/2024 г., с който е потвърдена присъда № 202 от 18.12.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 5532/2022 г. по описа на Софийския градски съд.

Основателно е направеното искане от повереника на частните обвинители за присъждане на направените в касационната инстанция разноски, поради което и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият следва да бъде осъден да заплати сумата от 3000 лева, представляваща направени разноски от частните обвинители за възнаграждение на повереника – надлежно удостоверено с представения договор за правна помощ.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 277 от 12.08.2024 г., постановено по в.н.о.х.д. № 579/2024 г. по описа на Апелативен съд – София, Наказателно отделение, 6. наказателен състав.

ОСЪЖДА А. М. С. да заплати на Е. Б., А. К., З. К., К. П., П. П., сумата от 3000 лева, представляваща разноски за повереник в касационното производство.

Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.