Прилагане на дворищна регулация чрез доброволно отстъпване на място

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 43
София, 06.07.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

при секретаря Теодора Иванова, като изслуша докладваното от съдията Емилия Донкова гр. д. № 3263/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 6 от 07.01.2022 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 260154/20.04.2021 г. по гр. д. № 823/2020 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение, в частта, с която са отхвърлени исковете срещу ответниците И. А. Т. и Р. И. Р., като вместо него е постановено ново по същество за признаване за установено по предявените от М. В. Б., Н. Г. П. и А. Г. Б. срещу И. А. Т. и Р. И. Р., искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост върху реална част от дворно място, с площ от 56 кв. м., при описани граници, обозначена със зелен цвят на приложената към заключението на съдебно-техническата експертиза скица, представляваща неразделна част от съдебното решение, която реална част погрешно е отразена в одобрената кадастрална карта на [населено място], [община], в границите на имот с идентификатор ***, собственост на ответниците, вместо в границите на собствения на ищците имот с идентификатор *** и ответниците са осъдени да им предадат владението върху описаната реална част.

Касаторите И. А. Т. и Р. И. Р. искат обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. В съдебно заседание поддържат жалбите, като са направили искане за отмяна на обжалваното въззивно решение и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Ответниците по касация М. В. Б., Н. Г. П. и А. Г. Б., чрез процесуалния си представител, считат, че касационната жалба е неоснователна. В съдебно заседание не изразяват становище.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ гражданско отделение, провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния материалноправен въпрос: стабилизирало ли се е отчуждителното действие на регулационния план, когато придадената по регулация част е била заета и владението върху нея е продължило повече от десет години до влизането в сила на ЗУТ.

На така поставения въпрос трябва да се даде следния отговор:

Разяснения относно това кога регулацията се счита приложена, основани на правилата за изготвяне на новия регулационен план, уредени в чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗТСУ /отм./ са дадени в тълкувателно решение № 3/1993 г. на ОСГК на ВС. Тълкувателният акт има отношение не само към дворищнорегулационните планове, изработени при действието на ЗТСУ /отм./, но и към тези, които са приети при действащите преди това закони – ЗПИНМ, ЗБНМ от 1949 г., Закон за благоустройство на населените места в Княжество /Царство/ България. Приема се, че в тези случаи планът има непосредствено отчуждително действие по отношение на придаваемите части. За да бъде то стабилизирано е необходимо следното: когато дворищно-регулационният план е създаден при грешна кадастрална основа, когато в него има явна фактическа грешка или е утвърден при съществено закононарушение /чл. 33, ал. 1 ЗТСУ/, прилагането му е налице, когато придаваемите части се заемат по установения в закона ред и владението върху тях от новия собственик продължи повече от 10 години. В останалите случаи /уредени в чл. 33, ал. 2 ЗТСУ/ планът се счита за приложен при изпълнение на законните условия за заемане на придаваемите части от новия собственик – когато бъде изпълнена процедурата по обезщетяване на собственика на отчуждената част; при доброволното й предаване или при снабдяване с изпълнителен титул при погасено вземане за обезщетение. В чл. 33, ал. 2 ЗТСУ са разграничени три хипотези. Първата е чрез плащане. Регулацията се счита приложена когато е изплатено придаваемото място чрез общински народен съвет, съгласно пар. 105 ППЗИНМ /отм./ респективно сумата, съставляваща влязла в сила оценка на придаваемото място е преведена по сметка в ДСК, съгласно чл. 282 ППЗТСУ/отм/. Представянето на разписка за плащане на сумата също доказва плащане по общите правила на ЗЗД. Вторият способ за приложение на регулацията е налице ако към датата на откриване на производството по изменение на дворищно-регулационния план, придадените имоти са били заети по законоустановения ред (чрез доброволно отстъпване по реда на пар. 102 ППЗИНМ /отм./, респективно чл. 111 ЗТСУ /отм./. Третата хипотеза е когато е изтекла погасителната давност за вземането за обезщетение и е издаден нотариален акт за собственост по чл. 134, ал. 3 ЗТСУ /отм./. Дори да не е издаден констативен нотариален акт по регулация, ако в исковото производство се докажат предпоставките за издаването му – плащане или декларация по чл. 111 ЗТСУ /отм./, прилагането на регулацията е доказано. Това разрешение е приложимо и към уреждане на облигационните отношения във връзка с уравняване частите между съсобствениците на образуван по регулация съсобствен парцел за малкоетажно и средноетажно застрояване.

В този смисъл са решение № 60157/26.11.2021 г. по гр. д. № 2040/2021 г., решение № 200 от 11.05.2011 г. по гр. д. № 439/2010 г., решение № 334/23.01.2012 г. по гр. д. № 87/2010 г., решение № 60120/26.10.2021 г. по гр. д. № 77/2021 г. и решение № 121/22.10.2019 г. по гр. д. № 3419/2018 г. на ВКС, първо г. о. Възприетото в тези съдебни актове напълно се споделя от настоящия състав и следва да намери приложение в настоящия случай.

Съдът прие за установено следното:

Ищците са изложили твърдения, че като наследници на Г. А. Б. са придобили на основание наследствено правоприемство и давностно владение собствеността върху имот, който по плана на населеното място от 1928 г. е заснет с пл. № * в кв.6. По този регулационен план за имота, заедно с имот пл. № *, бил отреден съсобствен парцел *, *. По действащия план имотът е заснет с пл. № * и за него е отреден самостоятелен УПИ *. По кадастралната карта имотът е с идентификатор ***. Процесната реална част погрешно е включена при одобряване на кадастралната карта в границите на имот с идентификатор ***, собственост на ответниците.

Ответниците са оспорили исковете. Възразили са, че тази част представлява част от собствения им УПИ * в кв. 40 по действащия регулационен план от 1973 г.

С обжалваното въззивно решение е отменен първоинстанционния съдебен акт и вместо него е постановен нов по същество, с който исковете са уважени. За да формира извода си за основателност на ревандикационите искове, въззивният съд се е позовал на постановките на тълкувателно решение № 3/1993 г. на ОСГК на ВС, като е приел, че не е установено, че регулационният план е приложен.

По касационната жалба:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Ищците М. В. Б., Н. Г. П. и А. Г. Б. са наследници по закон – преживяла съпруга и деца на Г. А. Б., починал през 1983 г. Баща на наследодателя на ищците е А. Г. Б., починал през 1964 г.

Съгласно заключенията на назначената в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, за [населено място] има изработени два регулационни плана и три кадастрални. През 1928 г. са одобрени кадастрален и регулационен план, които през 1973 г. са обезсилени с одобряване на нови кадастрален и регулационен план със заповед № 3039/08.08.1973 г. на ОНС на [населено място]. Регулационният план от 1973 г. е действащ и към настоящия момент. По плана от 1928 г. имотът на ищците е заснет с пл. № *, с площ около 794 кв. м., а този на ответниците, съседен от изток на имота на ищците с пл. № *, с площ около 850 кв. м. В разписната книга към плана имот пл. № * е записан на Г. Б. /баща на А. Б. и дядо на наследодателя на ищците Г. А. Б./. Имотът е с неправилна форма и в дъното му е заснета двуетажна, масивна жилищна сграда. Имот пл. № * е записан на А. И. Т.. Имотът е с неправилна форма и има лице на прилежащата [улица] м., измерени графически върху плана. За имоти пл. № * и пл. № * е отреден съсобствен парцел по регулация *, *, в кв. 6, като цялото лице на парцела е от имота на ищците пл. № *, от където се осъществява достъпът до имотите. Придаване по регулация на реални части от имоти по регулационния план от 1928 г. се е предвиждало, както за изравняване на правата на съсобствениците в образувания съсобствен парцел *, *, така и за урегулиране на съседния имот пл. № *, собственост на ответниците Ф., към който се придава цялото лице на имот пл. № *, собственост на Т. и Р.. По отношение на тези ответници исковете са отхвърлени с влязлото в тази част в сила първоинстанционно решение. Няма данни да се е предвиждало придаване по регулация на части от имот пл. № * към имот пл. № *. Имотната граница между имоти пл. сн. № * и * по плана от 1928 г., е изместена в кадастъра от 1973 г., по посока на имот пл. № *, като имотът на ответниците е навлязъл с 3,38 м. в лицето на имота на ищците. По този начин е осигурен вход за имота на Т.

Регулационният план от 1928 г. е обезсилен с влизане в сила на одобрения със заповед № 3039/08.08.1973 г. и действащ и към момента регулационен план на [населено място]. С него в кадастъра от 1973 г. имотът на ищците, бивш пл. № *, кв.6, е заснет с пл. № * и за него е отреден самостоятелен парцел * в кв. 40 по РП, преобладаващо по имотни граници, с площ по плана 590 кв. м. В разписната книга към плана е записан на наследници на А. Б., сред които е наследодателят на ищците Г. А. Б..

Имотът на ответниците Т., бивш пл. № *, е заснет в кадастъра от 1973 г. с пл. № * в кв. 40, записан е в разписната книга на А. И. Т., презаписан на Р. Т. и И. Т.. За него е отреден самостоятелен парцел * в кв. 40, по имотни граници, с площ по плана 691 кв. м.. Имотът има лице с ширина на улично-регулационната линия 3,38 м., което лице е заето от имота на ищците с пл. № * по плана на [населено място] от 1928 г. Регулационната линия между имота на ответниците Т. и парцела, отреден за имота на ищците *, минава по имотната граница или регулацията не предвижда придаваеми места между тях и уреждане на сметки. Лицето на имота на Т. и Р. е лице и на парцела, отреден за имота. Регулацията е преобладаващо по имотни граници, включително регулационните линии минават по спорните имотни граници, поради което придаваеми места между процесните имоти по този план не е имало.

В кадастралната карта на [населено място] от 2010 г. имотът на ищците е заснет с идентификатор ***, а имотът на ответниците с идентификатор ***. В кадастралната карта имотът на ищците отговаря на заснемането му в кадастъра от 1973 г. В нея е нанесено лицето на имота на Т., с ширина на уличнорегулационната линия 3,38 м. Настоящата имотна граница между имотите в кадастралната карта е изместена по отношение на кадастъра от 1928 г. навътре в имот бивш пл. № *. Имотът на ответниците е навлязъл с 3,38 м. /измерени на място/ в лицето на имота на ищците, като това е площта между черната и червената линия на приложената скица към експертизата, обозначена със зелен цвят /около 120 кв. м./. Тази част в кадастъра от 1973 г. и в кадастралната карта от 2010 г. е отразена като част от имота на ответниците.

Имотната граница между имотите на страните, отразена в кадастралния план от 1928 г. не съвпада с настоящата имотна граница, отразена в действащата кадастрална карта, като е изместена навътре към имота на ищците, бивш пл. № 396, с 3,38 м. Това изместване е в резултат на сключения между А. Г. Б. и А. И. Т. договор от 10.02.1949 г., със заверка на подписите от членовете на назначената със заповед № 2/14.01.1949 г. на председателя на управата на [населено място], комисия по чл. 17, б. „ж“ за определяне на размера на обезщетението за придаваемите части. С него страните се съгласяват да се запазят старите имотни граници, като А. Б. дава три метра лице откъм страната на Ф., което да служи като път за достъп до имота на А. Т., като същото се заплати по определената от комисията цена от 300 лв. на кв. м.

Имотите имат материализирана на място граница- ограда от метална мрежа на бетонови колове върху бетонова основа. Тази ограда не отговаря на имотните граници по плана от 1928 г. и на регулационните линии на парцелите, но съвпада с имотната граница по КРП от 1973 г.

В първоинстанционното решение е прието, че ответниците са собственици на имот с идентификатор *** по кадастралната карта, идентичен с имот с пл. № * в кв. 40 по КРП на [населено място] от 1973 г., за който е отреден парцел *. И. Т. е признат за собственик на имота заедно с Р. Т. на основание наследство и давностно владение с нотариален акт по обстоятелствена проверка № 31/08.02.1991 г. и предвид легитимиращото действие на констативния нотариален акт за принадлежността на правото на собственост, е придобил собствеността върху 1/2 ид. част от имот с идентификатор ***. Ответницата Р. е собственик на основание дарение, обективирано в нотариален акт № 131/09.12.1996 г., том IV, нот. дело № 1782/1996 г. на 1/2 ид. част от ПИ с идентификатор ***, идентичен с имот с пл. № * в кв. 40 по КРП на [населено място] от 1973 г., за който е отреден парцел *, прехвърлена й от Р. Т..

Въз основа на свидетелските показания е установено, че поставената на място ограда между имотите на страните е съществувала приблизително от началото на шейсетте години на миналия век. Първоначално оградата е от дървени летви, а в последствие е заменена с ограда от мрежа /телена/, като няма изместване на новата ограда и същата следва местоположението на премахнатата. Оградата започва след жилищната сграда на Б., която е разположена на уличната регулационна линия и продължава до врата, от която се влиза в дворното място на ответниците. Достъпът до дворното място, разположено навътре от уличната регулационна линия, се осъществява по проход между имотите на Б. и Ф., с ширина около 3-3,5 м., който се е оформил като път. Свидетелските показания са непротиворечиви относно обстоятелството, че този проход винаги се е ползвал единствено от ответниците и по отношение на него ищците не са заявявали собственически претенции до преди година и половина -две.

Районният съд е счел, че ако регулацията предвижда придаваеми части, то за прилагането й важат разясненията в ТР 3/1993 г. на ВС, ОСГК - тя ще се счита приложена ако дължимото обезщетение за придаваемите части е платено или тези части са били заети и от заемането им са изтекли повече от десет години. Макар и да не се представят доказателства цената на придаваемата част да е платена, от свидетелските показания се установява, че владението върху нея е предадено и е осъществявана фактическата власт от собствениците на съседния имот с пл. № * повече от десет години. Показанията на свидетелите са непротиворечиви, че между двата имота е имало поставена ограда, след края на къщата на ищците, разположена на регулационната линия по плана от 1973 г. до входната врата за дворното място на Т.. Приел е, че оградата съществува от началото на шейсетте години на миналия век, съобразявайки обстоятелството, че къщата на ищците е построена след издаването на скицата-виза от 10.04.1959 г. Така между имота на Б. и този на Ф. се е оформил път/ проход между имотите на Б. и Ф., широк в началото откъм улицата 3,38 м., който според заключението на вещото лице е с площ от около 120 кв. м., в която се включват процесните 56 кв. м. Този път се е ползвал единствено от Т., като е служил за достъп до имота им. В обобщение е направил извод, че придадената реална част е заета и върху нея е упражнявано владение в продължение на десет години, поради което планът от 1928 г. следва да се счита приложен. Посочил е, че с първия регулационен план от 1928 г. границата между имотите е променена. Планът е породил вещно-отчуждително действие с прилагането му, преди приемане на сега действащия план. Придадената реална част с широчина от 3,38 кв. м. и площ 120 кв. м. по регулация, в която се включват процесните 56 кв. м., е станала част в имот пл. № *, идентичен с имот пл. № *, в кв. 40, за който е отреден парцел * по действащия регулационен план. Ето защо с изработването на плана от 1973 г. заснетата кадастрална граница отразява вярната имотна такава. Имотната граница съвпада с регулационната линия. Имотната граница не е променяна с действащия регулационен план. Според експертизата по плана от 1973 г. няма придаваеми по регулация части между имотите на ищците и на ответниците и не може да става въпрос за прилагане или неприлагане на плана от 1973 г. С оглед на това, че в кадастралната карта имотът на ищците отговаря на заснемането му в кадастъра от 1973 г., където заснемането е по имотни граници, не е налице грешка в кадастралната карта.

Въззивният съд е обосновал заключение въз основа констатации на експертизата, че сметките по регулация не са били уредени. От договора от 1949 г., сключен между наследодателите на страните се установява, че е уговорен размер на обезщетението за придаваемото се място, но без изрично да е посочено, че така определеното обезщетение е заплатено. Не са ангажирани от ответниците доказателства за заплащане на дължимото на ищците обезщетение. С оглед тези фактически констатации е направен и извода, че макар и да се установява, че тази част е завзета, по отношение на нея планът не е приложен, т.е. не е настъпило условието за окончателното преминаване на собствеността.

Въз основа на обсъдените писмени и гласни доказателства може да се направи заключение, че е налице един от случаите, уредени в чл. 33, ал. 2 ЗТСУ /отм./ за приложение на плана чрез заемане на придадената по регулация част по законоустановения ред – чрез доброволното й отстъпване. Волята на страните – съсобственици на образувания по регулация общ парцел е изрично обективирана в договора от 10.02.1949 г. Независимо че в полза на наследодателя на ответниците не е бил издаден констативен нотариален акт по регулация, следва да се приеме, че в настоящия процес са доказани предпоставките за издаването му и за прилагане на регулацията. По плана от 1973 г., който е действащ и към момента, от съсобствения парцел на ищците и ответниците са образувани два парцела. Парцел * в кв. 40 е отреден за имот пл. № * /бивш пл. № */ на наследниците на А. Б.-баща на наследодателя на ищците. Парцел * в кв. 40 е отреден за имот пл. № * /бивш пл. № */ на А. Т.- наследодател на ответника И. Т. и на праводателката на Р. Р. -Р. Т.. При обособяване от съсобствения парцел *, *, кв. 6 по РП от 1928 г. на самостоятелни парцели, регулационната граница между двата имота съвпада с имотната граница по приложения предходен дворищно-регулационен план. Регулационните линии по действащия план минават преобладаващо по имотните граници, като вярната имотна основа отразява приложения дворищно-регулационен план от 1928 г. В кадастралната карта имотът на ищците отговаря на заснемането му в кадастъра от 1973 г., където заснемането е по имотни граници. В обобщение, не се установява, че е налице грешка в кадастралната карта, изразяваща се в заснемане на процесната реална част в границите на имот с идентификатор ***, собственост на ответниците, вместо в границите на собствения на ищците имот с идентификатор ***. Исковете за ревандикация на тази реална част подлежат на отхвърляне.

Обжалваното решение е неправилно, тъй като въззивният съд е приел, че регулацията не е приложена и отчуждителното действие на дворищно-регулациония план не е станало безусловно. С оглед дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване и който е относим към решаващите изводи на въззивния съд, следва да се приеме, че отчуждителното действие на дворищно-регулационния план е било стабилизирано.

С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че като е отменил първоинстанционното решение, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от ВКС съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.

Настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение, намира предявените искове за неоснователни, поради което обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и вместо него се постанови ново по същество, с което същите да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на касаторите следва да се присъдят разноските за водене на делото, които възлизат на сумата 3 150 лв. за И. Т. и на сумата 1 770 лв. за Р. Р. /за всички инстанции/. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 260154/20.04.2021 г. по гр. д. № 823/2020 г. на Пазарджишкия окръжен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от М. В. Б., Н. Г. П. и А. Г. Б. срещу И. А. Т. и Р. И. Р. искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост върху реална част от дворно място, с площ от 56 кв. м., при граници: от запад-имот с идентификатор ***, от юг-имот с идентификатор ***, от изток и север- имот с идентификатор ***, обозначена със зелен цвят на приложената към заключението на съдебно-техническата експертиза скица, която реална част погрешно е отразена в одобрената кадастрална карта на [населено място], [община], в границите на имот с идентификатор ***, собственост на ответниците, вместо в границите на собствения на ищците имот с идентификатор *** и за осъждане на ответниците да им предадат владението върху описаната реална част.

Осъжда М. В. Б., Н. Г. П. и А. Г. Б., да заплатят на И. А. Т. разноски за водене на делото в размер на 3 150 лв.

Осъжда М. В. Б., Н. Г. П. и А. Г. Б., да заплатят на Р. И. Р., разноски за водене на делото в размер на 1 770 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: