Отмяна на влязло в сила решение поради оттеглено пълномощно на адвоката

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 38
гр. София, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. дело № 4856/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 5 ГПК.

Образувано е по молба вх.№ 26254/22.07.2022 г. на Г. И. Д. и Г. И. Д., представлявани от адв. И. И., за отмяна на влязло в сила решение № 187 от 01.02.2022 г. по гр. д. № 5858/2021 г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от молителите срещу П. В. Ч. иск за делба на апартамент № 7, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на [населено място], с адрес [населено място], [улица], вх. В, ет. 4, с площ от 45,75 кв. м, ведно с прилежащото му избено помещение с площ от 8,19 кв. м, както и с 1,763 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата.

Молителите излагат твърдения, че с пълномощно с нотариална заверка на подписите от 25.09.2022 г. с рег. № 6489/2020 г. на нотариус М. Т., рег. № 464 на НК, са упълномощили адв. А. Ж. С. да ги представлява и да води преговори с другия съсобственик на посочения недвижим имот, както и да заведе от тяхно име дело за него. Поддържат, че на 07.05.2021 г., преди депозиране на исковата молба, по която е образувано горепосоченото дело, са оттеглили пълномощното си към адв. А. С., поради което същата е подадена без знанието им от лице без представителна власт и по този начин те са били лишени от участие в процеса, а освен това считат, че е налице извършено „престъпно действие” от страна на адвоката спрямо тях.

Ответникът по молбата П. В. Ч. счита същата за неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:

С определение № 89 от 23.01.2023 г. настоящият състав на ВКС е приел, че молбата за отмяна е допустима.

Производството по гр. д. № 5858/2021 г. на Бургаския районен съд е образувано по подадена на 19.08.2021 г. от адвокат А. С., в качеството му на пълномощник на Г. И. Д. и Г. И. Д., срещу П. В. Ч. искова молба за делба на недвижим имот. С исковата молба е представено нотариално заверено на 25.09.2020 г. пълномощно /рег. № 6489/, с което ищците са предоставили на адвокат А. С. редица права, в т. ч. да предявява от тяхно име граждански искове (включително по дело за делба), да подава жалби и да се явява от тяхно име по делата. В исковата молба адресът на адвокатската му кантора е посочен като съдебен адрес, поради което призовката за проведеното на 19.01.2022 г. открито съдебно заседание, както и всички съобщения до ищците са изпратени на този адрес, респ. са получени от адв. С.. С молбата за отмяна е представен акт за оттегляне на посоченото пълномощно, считано от 07.05.2021 г., получен от пълномощника на същата дата. Разпитан като свидетел в настоящото производство, адвокат А. С. заявява, че на посочената дата пълномощното действително е било оттеглено от упълномощителите, когато те са се намирали в България, тъй като са смятали да разрешат спора си за имота с ответника извънсъдебно. Поради това, че молителката живее и работи в САЩ, а молителят е международен шофьор, той е контактувал основно с тяхната майка, която е поискала да заведе делото, а пък когато те си дойдат в страната през есента, ще му потвърдят пълномощното или ще му направят ново, което не е било сторено. Твърди, че по този начин е бил подведен да заведе делото за делба на имота, по което се е легитимирал като пълномощник с нотариално завереното пълномощно, което и след оттеглянето му е останало у него.

Молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователна

Отмяната по чл. 303 ГПК e средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения на изрично изброените в закона основания.

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК заинтересуваната страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато по надлежен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Във всички посочени случай неправилността на решението, чиято отмяна се иска, е в резултат на извършено престъпление, което трябва да бъде установено по надлежния ред – с влязла в сила присъда или с влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване не може да бъде проведено. В случая влязла в сила присъда или с влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК по делото не са представени от молителите, нито същите твърдят да са били постановени. Ето защо молбата за отмяна на влязлото в сила решение на това основание следва да бъде оставена без уважение.

Молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е основателна.

Съгласно посочената разпоредба заинтересуваната страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато тя, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, което не е могла да преодолее.

При посочените по-горе данни следва да се приеме, че макар молителите да са представлявани в делбеното производство от адвокат А. С., който се е легитимирал като техен пълномощник с нотариално заверено пълномощно, процесуалното представителство е осъществявано при липса на представителна власт, доколкото още преди предявяването на иска за делба на имота пълномощията му са били оттеглени от тях. По този начин, в резултат на проявена недобросъвестност от страна на адвоката, е била нарушена разпоредбата на чл. 33 ГПК. Преценени при условията на чл. 172 ГПК неговите показания се кредитират от съда, тъй като не се опровергават от други доказателства по делото. Поради липсата на представителна власт за адв. А. С. следва да се приеме, че молителите не са били редовно призовани и за проведеното по делото единствено открито съдебно заседание, на което са разпитани сочените от ответника свидетели и е даден ход на устните състезания, като са били лишени от възможността да участват в делото.

От изложеното следва, че е осъществен фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1 и предл. 2 ГПК, поради което влязлото в сила решение следва да бъде отменено, а делото следва да се върне на Бургаския районен съд за ново разглеждане от друг състав, което следва да започне от проверка редовността на исковата молба.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.,

Р Е Ш И :

О с т а в я без уважение молбата на Г. И. Д. и Г. И. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 187 от 01.02.2022 г. по гр. д. № 5858/2021 г. на Бургаския районен съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.

О т м е н я влязлото в сила решение № 187 от 01.02.2022 г., постановено по гр. д. № 5858/2021 г. на Бургаския районен съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1 и предл. 2 ГПК.

В р ъ щ а делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаския районен съд, което да започне от проверка редовността на исковата молба.

Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

С решението си по гр.д.№4856/2022г., на ВКС, ІІг.о., мнозинството на съдебния състав приема, че е осъществен фактическият състав на чл.303,ал.1,т.5 предл.1 и предл.2 ГПК, поради което влязлото в сила решение по гр.д.№5858/2021г. на Районен съд – Бургас следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав, което да започне с проверка редовността на исковата молба.

Прието е, че макар молителите да са представлявани в делбеното производство от адвокат А. С., който се легитимирал с нотариално заверено пълномощно, процесуалното представителство е осъществявано при липса на представителна власт, доколкото още преди предявяване на иска за делба пълномощията му са били оттеглени. По този начин, в резултат на проявена недобросъвестност от страна на адвоката, е нарушена разпоредбата на чл.33 ГПК. Кредитирани са дадените от него показания в производството по отмяна, преценени при условията на чл.172 ГПК.

Считам, че не е осъществен фактическият състав на чл.303,ал.1,т.5 ГПК. Видно от данните по делото, искът за делба е заведен на 19.08.2021г. от Г. Д. и Г. Д. /настоящи молители/, представлявани от адвокат А. С. с приложено пълномощно с нотариална заверка на подписите, с дата 25.09.2020г., в което се дават пълномощия за завеждане на дело за процесния имот. Съобщенията в първоинстанционното производство са връчвани на адвокат С. на посочения в исковата молба съдебен адрес. В цитираното пълномощно, както и в исковата молба не е отбелязано твърдяното от Г. Д. постоянно местопребиваване в САЩ. Първоинстанционното производство е приключило с атакуваното решение, препис от което е връчен на адвокат С. на 03.02.2022г. Подадената от него въззивна жалба срещу решението е оставена без движение с указания /връчени на 01.03.2022г./ за внасяне на държавна такса в размер на 50 лева. С молба от 08.03.2022г. адвокат С. е поискал продължаване на срока за изпълнение на указанията на основание чл.63 ГПК. Посочил е, че ищцата живее и работи в САЩ, ищецът е шофьор в международни превози и не е в страната, на 08.03.2022г. ще му бъдат изпратени паричните средства, които ще получи евентуално на 10.03.2022г., т.е. след изтичането на дадения на срок. Молбата е уважена, като съдът е продължил срока с 10 дни, видно от разпореждане от 09.03.2022г. С разпореждане от 25.03.2022г. въззивната жалба е върната поради невнасяне на държавната такса. С молба от същия ден, но след постановяване на разпореждането, адвокат С. е приложил документ за внесена държавна такса за въззивното обжалване. Подадената от него частна жалба срещу разпореждането за връщане на въззивната жалба е оставена без уважение с определение от 07.06.2022г.на ОС-Бургас по в.ч.гр.д.№690/2022г. Във въззивната частна жалба адвокат С. е посочил, че поради непредвидени обстоятелства паричният превод от страна на жалбоподателите се забавил и е получен на 24.03.2022г. Съобщение за определението на въззивния съд е изпратено на адвокат С., като в него на 22.06.2022г. е отбелязано, че той „има оттеглени пълномощия“. С молба от 28.04.2022г., към която е приложен акт за оттегляне на нотариално заверено пълномощно от 25.09.2020г. в полза на адвокат А. С., получен от него на 07.05.2021г., настоящите молители са поискали да бъде обезсилено първоинстанционното решение, поради обстоятелството, че адвокат С. е действал без представителна власт. В молбата е посочено, че по Великденските празници на 2021г. те са се завърнали в България и след разговор с адвоката решили да не се занимават със съдебни спорове за процесния имот. Молителката отпътувала отново на 14.05.2021г. за САЩ и на 24.04.2022г., когато отново се върнала в страната, разбрала, че са загубили делото.

Допуснатият до разпит в съдебно заседание на 15.03.2023г. по настоящото дело в качеството му на свидетел А. С. е заявил, че изключително контактувал с майката на молителите – К. и че пълномощното било оттеглено на 07.05.2021г., но останало у него. Имало идея извънсъдебно да се решат споровете. Майката на молителите обаче му казала впоследствие, че няма да чакат повече и да се заведе дело и че ще му се направи ново пълномощно като дойдат децата и в България. Той завел делото, приложил пълномощното от 25.09.2020г., тъй като се подвел по думите й. Нямало как да оттегли иска.

При тези данни считам, че е недоказано твърдяното от молителите процесуално нарушение по смисъла на чл.303,ал.1,предл.1 и предл.2 ГПК, вследствие на което те да са лишени от участие в делото или да са били ненадлежно представляване в процеса. По делото е представено редовно нотариално заверено пълномощно за адвокат С. за процесуално представителство и завеждане на дело за процесния имот. Това пълномощно установява категорично наличието на представителна власт на пълномощника и за съда не е налице задължение да извършва проверка дали тя е надлежно учредена, а при липса на данни по делото и дали е оттеглена. Позоваването на страната на ненадлежното представителство в производството по чл.303 и сл. ГПК предполага пълно и главно доказване на твърденията. В случая актът за оттегляне на пълномощното, за разлика от самото пълномощно, няма достоверна дата, тя е и оспорена от ответната страна още при прилагането му по делото. Преценени в съвкупност изложените по-горе факти и обстоятелства относно предприеманите от представителя на страните адвокат С. процесуални действия, водят до извод, че не могат да се кредитират показанията му като свидетел като единственото доказателство относно датата на оттегляне на пълномощното преди завеждане на исковата молба от него. Свидетелят е адвокат от 2003г., т.е. има дълъг професионален опит, а съгласно чл.2 и чл.40 ЗА би трябвало да упражнява професията си добросъвестно. Той сочи, че е контактувал с упълномощителите, но най-вече с майка им – К.. В полза на последната има нотариално заверено пълномощно, вкл. за процесния имот, от Г. Д. с дата 09.05.2022г., приложено към молбата за отмяна. Данните сочат, че Д. живее в САЩ, но за другия молител няма доказателства, че отсъства непрекъснато от страната и не е контактувал с адвоката. От посоченото от адвокат С. в молбите му до съда досежно превода на дължимата такса за подадената въззивна жалба срещу решението на РС-Бургас също се налага извод, че той като адвокат-пълномощник е имал контакт с клиентите си, макар да е заявил друго в качеството си на свидетел. Неясно е, защо след като е нотариално заверено пълномощното му за завеждане на иска, то е оттеглено без да се постави заверка на подписите и е останало у адвоката. Неясно е и защо след като не е получил „ново“ пълномощно според показанията му, адвокат С. не е уведомил съда, че няма представителна власт да води делото, а е подавал жалби и молби, от които се налага извод, че има връзка с ищците. Няма данни последните да са предприели сезиране на компетентните органи за поведението на адвокат С., след като той, въпреки оттегленото пълномощно и без представителна власт, е завел от тяхно име иск, който е отхвърлен. При всички тези данни следва да се приеме, че актът за оттегляне на пълномощното е изготвен с оглед настоящия процес и не е доказано твърдението за липса на представителна власт на адвокат С. към момента на предявяване на иска за делба, поради което и не са налице предпоставките на чл.303,ал.1,т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Освен това би се стигнало и до недобросъвестно упражняване на процесуални права от страна на молителите. Производството за отмяна по смисъла на чл.303 ГПК няма за цел да се поправят процесуалните пропуски на страната, респ.представителите й, при водене на делото.

съдия Здравка Първанова