Действителност на саморъчно завещание при оспорване на датата на съставяне

Текстът на акта

Ключови фрази

11

Р Е Ш Е Н И Е

№ 765

София,18.12.2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова

ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

при участието на секретаря Нели Първанова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело №3323 от 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 295 ГПК.

В производство, образувано по касационна жалба с вх. № 16303/14.06.2024г., подадена от Д. Р. К., чрез процесуалния представител адвокат Г. Г. от САК, срещу решение № 496 от 25.04.2024г. по в.гр.д. № 1805/2023г. на Софийския апелативен съд, постановено по реда на чл. 294 ГПК, настоящият състав с решение №244 от 07.05.2025г. е отменил обжалваното решение и е дал ход по същество по реда на чл. 295, ал. 2 ГПК предвид необходимостта от извършване на съдопроизводствени действия по събиране на доказателства за установяване на датата, на която е било съставено представено по делото завещание. В проведените по делото открити съдебни заседания посочените от страните доказателства са събрани, поради което и на основание чл. 295 ГПК с настоящето решение ВКС следва да се произнесе по съществото на спора.

П. Г. Б., заместен в хода на производството по реда на чл. 227 ГПК от своя наследник по закон Н. П. Б., действаща чрез своята майка и законен представител Д. П. С., е предявил срещу Д. Р. К. по реда на чл. 42, буква „б“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗН иск за обявяване за нищожно на саморъчно завещание с посочена дата 08.10.2008г., изготвено от Я. Ф. Б., ЕГН [ЕГН], починала на 20.01.2016г., с което е завещала на ответницата 1/6 ид.ч. от магазин в [населено място], [улица], състоящ се от магазинно помещение и стая до него, заемащ дясната част от жилищна сграда, построена в дворно място, цялото застроено и незастроено с площ 260 кв.м., съставляващо УПИ [№], кв. 70 нов, стар 75, по плана на [населено място], централна градска част, ведно с избено помещение под магазина, от общ клозет и съответни общи части, съгласно чл. 38 ЗС и 1/12 ид.ч. от една магазия, ведно с избено помещение, етажа - салон, галерия и таван над нея, намираща се в [населено място], [улица], ведно с всички общи части, съгласно чл. 38 ЗС и дворното място, върху което е построена, цялото с площ 102 кв.м., съставляващо поземлен имот 1484, кв. 48 нов, 20 стар, с твърдения, че същото не е изцяло написано ръкописно от завещателя, както и поради несъответствие на посочената в него дата (08.10.2008г.) с действителната дата на изготвянето му (антидатиране).

От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че саморъчното завещание е написано и подписано от лицето, сочено за негов автор, а именно от Я. Ф. Б.. Спорно по делото е единствено обстоятелството дали завещанието действително е било изготвено на посочената в него дата (08.10.2008г.) предвид обстоятелството, че във финалната му част завещателката е посочила, че представя на нотариус Б. Н. съдебнопсихиатрична експертна консултация №67/2008г. с оглед установяване на своята дееспособност, в дена на написване и представяне пред нотариуса на саморъчното завещание, докато наличната в нотариалното дело съдебнопсихиатрична експертна консултация с този номер е с дата 15.10.2008г.

Според поддържаната от ищцата теза, формалните изисквания на чл. 25, ал. 1 ЗН не са спазени поради факта, че в завещанието е посочен документ, чиято дата следва датата, поставена в завещанието, което определя като индиция, че завещанието следхожда момента на изготвяне на експертното заключение, от което поддържа, че следва извод, че завещанието е антидатирано.

Според тезата, поддържана от ответницата, завещанието е изготвено на посочената в него дата (08.10.2008г.), на която е било предадено на нотариус Н. за съхранение, като часът за извършване на преглед при специалисти е бил запазен към тази дата, но прегледът е бил извършен впоследствие (15.10.2008г.), след което е била изготвена и съдебнопсихиатричната експертна консултация с дата 16.10.2008г. Съдебнопсихиатричната експертна консултация е била предадена на нотариуса след нейното изготвяне, което според ответницата не опровергава констатацията, че завещанието е било изготвено на посочената в него дата.

По делото са събрани доказателства за последователността, в която са били извършени действията по предаване на завещанието за съхранение, по неговото обявяване, по прилагането на съдебнопсихиатричната експертна консултация, както и за установяване на причината, поради която в текста на саморъчното завещание е посочен документ (частно експертно заключение), чиято дата следва тази, вписана като дата на съставяне на завещанието.

В приетото по делото копие от нотариално дело №11, том І, вписано в Общия регистър на нотариуса под №5929/08.10.2008г. се съдържат следните документи: молба от Я. Ф. Б. с дата 08.10.2008г., с която е представено за съхранение саморъчно завещание; протокол за съхранение на саморъчно завещание с дата 08.10.2008г.; молба от Я. Ф. Б. с дата 16.08.2008г., с която съдебнопсихиатрична експертна консултация с амбулаторен номер 67/2008г. е представена за прилагане към саморъчно завещание №11, том І, вписано в Общия регистър под №5929 на 08.10.2008г.; съдебнопсихиатрична експертна консултация с амб.№67/2008г.; уведомление с дата 16.10.2008г. от нотариус Б. Н. до съдията по вписванията за постъпилото саморъчно завещание, с което нотариусът, спазвайки разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от Наредба №32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, уведомява съдията по вписванията при Софийски районен съд, че в кантората й е постъпило за съхранение саморъчно завещание, направено от Я. Ф. Б., депозирано лично от завещателя, вписано в общия регистър на нотариуса под №5929, нотариално дело № 11, том І, акт №11 в регистъра на саморъчните завещания.

В протокола за съхранение на саморъчно завещание, съставен на 08.10.2008г., е посочено, че приетото за съхранение саморъчно завещание на Я. Ф. Б. е било донесено и саморъчно написано от нея и датирано с дата 08.10.2008г. Именно това завещание според протокола е било поставено от нотариус Н. в плик, върху лицевата страна на който е съставен протоколът, който е бил прочетен на молителя и след одобрението му е бил подписан от молителя и от нотариуса.

Не е спорно между страните, че именно това саморъчно завещание е било обявено от нотариус Н. на 02.02.2016г. (за което е съставен и представеният по делото протокол за обявяване на саморъчно завещание) и е било вписано в Служба по вписванията-гр.П. под №46, том 16/24.10.2016г., както и в Службата по вписванията-гр.София.

Р. като свидетел по делото Б. М. Н. е заявила пред съда, че Я. Б. е пожелала да поговорят за предстоящо да направи саморъчно завещание, за което имала и записан час в нотариалната кантора, като при този разговор с оглед направено преди години нотариално завещание нотариус Н. я посъветвала да си направи психологическа консултация и обследване, защото това, което се използва като повод да се водят дела е, че лицето не е било в нормално психофизическо състояние, за да е удостоверено от лекари, че тя е дееспособна, макар и нотариусът при проведения разговор да е установила, че Б. е била ясно мислеща, в добро психофизическо състояние, знае точно какво и защо иска да направи. Казала на Б., че това трябва да е установено към деня на саморъчното завещание. След известно време Я. Б. си записала при нотариус Н. час за приемане за пазене на нейното саморъчно написано завещание, като преди това в МЦ „Л.“ й дали номер от този ден, който тя си написала в саморъчното завещание, като се предполагало, че след като донесе завещанието, ще отиде и ще я прегледат. Оказало се обаче, че няма свободен час и й записали час за няколко дни по-късно, като донесла на нотариуса консултацията на 16.10.2008г. На самата консултация пишело №67/2008г., който Б. си запазила в деня, в който донесла саморъчното завещание. Завещанието Я. Б. донесла на 8.10.2008г., за да провери нотариус Н. дали е написано както трябва. Нотариус Н. го прочела и образувала дело, което се вписва в общия регистър на Нотариалната камара, както и в нейния регистър, който води като нотариус.

От направената в открито съдебно заседание справка по „Регистър за записване на саморъчни завещания, документи и книжа“ се установява, че под №11 с дата 08.10.2008г. е записано: „Депозирано от Я. Ф. Б., ЕГН [ЕГН]; завещател: Я. Ф. Б.“, като в графа „общ.рег.№“ е записано „5929/2008“.

Св.Н. е заявила пред съда, че завещателката е написала и подписала пред нея молбата, предала й за съхранение саморъчно завещание с дата 08.10.2008г., което свидетелката поставила в плик и върху лицевата страна на плика съставила протокол, който прочела на молителката и след одобрението й протоколът бил подписан от молителката и от свидетелката в качеството й на нотариус. След като молбата и протоколът били подписани, делото било образувано и жената си тръгнала. След това Б. й се обадила, че за днес в МЦ “Л.“ нямат час и на 16.10.2008г. донесла експертизата. Свидетелката приложила експертизата към делото, но без да отваря плика, в който се намирало завещанието. Приложила експертизата в отделен найлонов плик. Изпратила уведомлението до службата по вписванията на 16.10.2008г., тъй като изчаквала експертизата от МЦ „Л.“.

По искане на ищцата Н. П. Б. е допуснато събиране на доказателства по реда на чл. 192 ГПК като от Медицински център „Л.“ е изискано да представи документите, посочени в подадена от ищцата молба, а именно: всички документи по записване на час за консултация на лицето Я. Ф. Б., направена през 2008г. (молби, искания, заявления, изявления или други, съдържащи се в архива на медицинския център); изготвената съдебнопсихиатрична консултация с надлежно посочена дата; касов бон, фактура или извлечение от дневниците по ЗДДС за месец октомври, 2008г. във връзка с дата на направено плащане за извършване на посочената консултация; амбулаторен лист за преглед първичен/вторичен на лицето Я. Ф. Б., направен през 2008г.

С писмо изх.№116 от 17.09.2025г. прокуристът на МЦ“Л.“ е уведомил съда, че в архива на „Л.-Медицински център“ ЕООД няма налична медицинска и финансова документация за лицето Я. Ф. Б., ЕГН [ЕГН].

При така установената фактическа обстановка настоящият състав на ВКС достига до следните правни изводи:

Както последователно приема ВКС в своята практика, саморъчното завещание е строго формален акт. Същото е действително само когато при съставянето му са спазени всички изисквания, установени в разпоредбата на чл. 25 ЗН - да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, на която е съставено и да е подписано от него, като подписът се поставя след завещателните разпореждания. В настоящия случай въз основа на събраните по делото доказателства следва да се приеме, че така установените в закона изисквания са спазени – от изслушаните по делото СГЕ и СМЕ е установено, че саморъчното завещание от 08.10.2008г. е написано изцяло ръкописно и подписано от соченото като негов автор лице - Я. Ф. Б., както и че същата към момента на изготвяне на завещанието няма установен двигателен дефицит на крайниците, който би могъл да даде отражение върху способността й да контролира дясната си ръка, респ. върху почерка.

При саморъчното завещание въпросът за достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК не се поставя. Посочването на датата, на която е съставено саморъчното завещание, като елемент от формата за неговата действителност, следва да се приеме за спазено само когато посочената в завещанието дата съвпада с действителната дата на неговото съставяне, тъй като именно спрямо датата на съставяне на завещанието се извършва преценката дали то отразява последната воля на завещателя (предвид разпоредбата на чл. 38 ЗН, доколкото е възможно в същия период да е изготвено и друго завещание), както и дали завещателят е бил способен по смисъла на чл. 13 ЗН да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си. Поради това саморъчното завещание се приема за нищожно, когато се установи, че обозначената в него дата не съвпада с действителната дата на съставянето му. Именно в този смисъл е и направеното по настоящето дело оспорване на действителността на саморъчното завещание, съставено от Я. Ф. Б.. В подобна хипотеза, както последователно ВКС приема в своята практика, установяването на обстоятелството, че завещанието е антидатирано, е в тежест на оспорващата страна, която, за да проведе успешно това оспорване, следва да ангажира такива доказателства, които изключват всяка възможност саморъчното завещание да е било съставено на посочената от завещателя датата (в този смисъл решение №207 от 21.01.2016г. по гр.д.№1381/2015г., І г.о. на ВКС).

Действително, последователно и еднозначно в правната теория и съдебната практика се приема, че датата, на която е съставено саморъчно завещание може да се установява само въз основа тълкуване изявленията в самото завещание, но не и въз основа на установени по делото други факти (вкл. и от писмени доказателства кога завещанието е депозирано за съхранение на основание чл. 25, ал. 2 ЗН). В този смисъл решение № 4384/14.11.1980г. по гр.д. № 2083/80г. І г.о. на ВС (че при липса на елемент от датата, той може да се допълни от съдържанието на завещанието), решение № 601-05-І (че датата трябва да се извлече от съдържанието на завещанието, но не от доказателства извън съдържанието му, както и решение № 176 от 14.06.2012г. по гр. д. № 1512/2011г., ІІІ г. о. на ВКС. Това становище се споделя от настоящия състав, но като относимо към хипотеза, при която се поддържа да са налице съмнения, че завещанието е било антидатирано, респ. е налице друг вид несъответствие между действителната дата, на която същото е било съставено и посочената в него още към момента, в който е оставено за съхранение при нотариус. В подобни случаи, доколкото правилото на чл. 181 ГПК не намира приложение, не може да се приеме, че завещанието е съставено най-късно на датата, на която е било оставено за съхранение по предвидения в чл. 25, ал. 2 ЗН ред, тъй като се приема, че възможност завещанието да се остави за пазене при нотариус, както и задължението на нотариуса да състави протокол върху самия плик, този протокол да се подпише от лицето, което е представило завещанието и от нотариуса и да се заведе в специален регистър, са по съществото си техническа дейност, целяща да обезпечи съхранението на документа. Тези дейности са неотносими към преценката за действителност на завещателното разпореждане, а така също и към преценката дали посочената в завещанието дата е достоверна.

Настоящата хипотеза обаче е съвършено различна, тъй като между страните съществува спор дали завещанието е било съставено на посочената в него дата, на която се твърди, че същото е било предадено за съхранение на нотариус (08.10.2008г.), доколкото в самото завещание е посочен номер на документ, за който се поддържа, че е съставен на по-късна дата (15.10.2008г.).

Спорът между страните всъщност се концентрира върху обстоятелството дали в саморъчното завещание, съставено от Я. Ф. Б., е посочен именно документът, съставен на 15.10.2008г. (съдебнопсихиатрична експертна консултация амб.№67/2008г.) или само номерът, запазен от завещателката с цел извършването на съдебнопсихиатрична експертна консултация.

Последователно в своята практика ВКС приема, че при тълкуване на съдържащите се в саморъчно завещание изявления на наследодателя, е допустимо съдът да отчита и останалите доказателства по делото, които могат да изяснят действителния смисъл на тези изявления, като се прилагат и правилата на формалната и житейска логика. Предвид особеностите на настоящия случай и естеството на направеното оспорване настоящият състав приема, че именно тази теза следва да намери приложение по делото.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Б. М. Н. се установява, че в представеното й за съхранение саморъчно завещание, съставено от Я. Ф. Б., е посочен номерът, под който на 08.10.2008г. в МЦ „Л.“ е заведено искането на завещателката за извършване на преглед с цел изготвяне на съдебнопсихиатрична консултация. Казаното от свидетелката не се опровергава от останалите, събрани по делото доказателства, доколкото по делото не е установено искането на завещателката за извършване на медицински преглед да е било заведено в медицинския център на дата, различна от посочената в завещанието дата на неговото съставяне, което обстоятелство е следвало да бъде доказано от оспорващата страна. Показанията на свидетелката следва да бъдат кредитирани като логични, последователни, основани на преките й и непосредствени впечатления за обстоятелствата, за които свидетелства и като съответстващи на удостоверения от представените по делото писмени доказателства ред, по който от нея са били извършени действията по приемане на завещанието за съхранение и отразяването му в общия регистър на завещанията. Цялостната преценка на всички събрани по делото доказателства обуславя извода, че завещанието е било съставено именно на посочената в него дата - на тази дата свидетелката Н. по молба на наследодателката е прочела завещанието, за да провери в качеството си на нотариус дали е написано както трябва, при което е видяла и посочения в текста на завещанието номер 67/2008г., за който самата наследодателка е заявила, че представлява именно обозначаване на номера, под който искането за преглед е било заведено в медицинския център.

Неоснователен е доводът на ищцата, че завещанието е антидатирано предвид това, че е житейски нелогично и неоправдано лицето, преди да посети Медицински център „Л.“, да знае номера и годината на евентуалната психиатрична консултация, която се е състояла след съставяне на завещанието и депозирането му при нотариуса. Както вече беше отбелязано, от събраните по делото доказателства се установява, че в саморъчното завещание е посочен не номерът на съдебнопсихиатричната експертна консултация, а номерът, под който в Медицински център „Л.“ е било заведено искането на завещателката за извършване на медицински преглед, имащ за цел изготвянето на консултацията, който номер впоследствие е бил поставен и върху самата консултация. В този смисъл изявлението на завещателката, че представя към момента на депозиране на завещанието за съхранение и съдебнопсихиатричната експертна консултация е невярно, но това не се отразява на действителността на завещанието, доколкото не е част от завещателните разпореждания.

Нелогично би било при тези данни да се приеме, че завещанието е било съставено след изготвянето на съдебнопсихиатричната експертна консултация. Ако се приеме, че завещанието е било съставено след изготвянето на съдебнопсихиатричната експертна консултация, би било необяснимо защо е било необходимо завещателката да подава молба с искане за приемане на завещанието за съхранение, а след това да подава молба, с която представя на нотариуса съдебнопсихиатричната експертна консултация.

Неоснователен е и доводът на ищцата, че е почти невъзможно и в този смисъл е противоречащо на формалната житейска логика обстоятелството, че нотариусът, разпитана като свидетел, да има толкова ясно изразен спомен за събития и лица, които са се осъществили цели 17 години назад във времето и са му станали известни по повод службата му, а не в лични отношения, която служба е със значителна продължителност към момента на даване на показания и доколкото едва ли това е единственото саморъчно завещание, което нотариусът е съхранявала в цялата си практика.

На първо място следва да се отбележи, че обстоятелството, че събитията, чието осъществяване свидетелят възпроизвежда чрез показанията си пред съда, са значително отдалечени във времето от момента на неговия разпит, само по себе си не би могло да обоснове недостоверност на показанията. При това формалната житейска логика не установява категорични правила по отношение на способностите на всяко едно лице да запомня и съответно да възпроизвежда осъществили се в отдалечен момент събития. Тези способности са конкретни при всяко едно лице. Както последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, гласните доказателства, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на процесуалния закон и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. При това се вземат предвид всички обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти: обстановката, психическото състояние на свидетеля, възрастта му към него момент, физиологичните особености - зрение, слух, възраст, заболявания, паметови и интелектуални способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането - възможност за възпроизвеждане (притеснение от съда, образование, заболявания, възраст, отдалеченост във времето) и волята на свидетеля да каже истината, като във всички случаи съдът трябва да мотивира защо дава или не дава вяра на едни или други свидетели. В настоящия случай по делото не са установени обстоятелства, които да създават съмнения в паметовите и интелектуални способности на св.Н., още повече като се вземе предвид, че свидетелката свързва обстоятелствата около предаването на процесното завещание за съхранение и с предхождащи този момент консултации, които е провела със завещателката (каквато възможност изрично е предвидена в чл. 22 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност), както и с обстоятелства, осъществили се след като е уведомила Агенция по вписванията, че е приела саморъчното завещание на Я. Б., а именно обаждания по телефона от роднини на завещателката от [населено място], придружени с обиди и заплахи. И доколкото по делото не са представени доказателства, които да създават съмнения в способностите на свидетелката да запомня и възпроизвежда събития, осъществили се в отдалечен във времето момент, нито доказателства, които да опровергават казаното от нея, то следва да се приеме, че не е налице основание на казаното от свидетелката да не се дава вяра.

Неоснователен е и доводът на ищцата, че обстоятелството, че съдебнопсихиатричната експертна консултация не е поставена в плика, в който се намира завещанието и молбата към него, че на молбата, с която завещанието е било предадено за съхранение на нотариуса, не е поставен регистрационен номер, като такъв не е поставен и на молбата, с която е предадена психиатричната консултация, представляват такива нарушения на нотариуса при оформяне на нотариалното дело, които биха могли да се отразят на действителността на самото завещание в поддържания при оспорване на завещанието смисъл. На първо място следва да се отбележи, че според установеното в чл. 25, ал. 2 ЗН изискване, в плика се поставя единствено саморъчното завещание. Допълнителни изисквания в този плик да бъдат поставяни и други документи законът не установява. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че разпоредбата на Наредба №32 от 29 януари 1997г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, на която ищцата се позовава (чл. 4, ал. 1) задължава нотариуса да води посочените книги, а в настоящия случай от извършената от настоящия състав справка е установено, че в кантората на нотариус Н. е бил воден Регистър за записване на саморъчните завещания, документи и книжа, в който под №11 с дата 08.10.2008г. е записано депозирането на саморъчното завещание с общ регистрационен номер 5929/2008г., като липсват доказателства този регистър да не е воден надлежно, т.е. да не е била спазена поредността на вписванията.

Неоснователен е и доводът за липсваща дата на процесния завещателен акт, който ищцата извежда от постъпилото по делото писмо от „Медицински център Л.“ ЕООД. Същото удостоверява само и единствено посоченото в него обстоятелство, а именно, че в медицинския център няма налична медицинска и финансова документация за лицето Я. Ф. Б. към настоящия момент, но не и че такава документация не е била изготвена и съответно налична към момента на изготвянето на представената по делото съдебнопсихиатрична експертна консултация, от която именно ищцата извежда своята теза.

Неоснователно е и позоваването на ищцата на факта, че способността на завещателката да извършва завещателни разпореждания към датата, посочена в завещанието, е останала недоказана. Както е предвидено в чл. 13 ЗН, всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание. Липсата на завещателна дееспособност предвид тази разпоредба не може да се предполага. Способността на завещателя да действа разумно се изследва само когато подобно оспорване на завещателната му дееспособност е въведено в спорния предмет по предвидения в процесуалния закон ред. В настоящия случай в исковата молба подобни твърдения не се съдържат – действителността на завещанието е оспорена само поради неспазване на неговата форма (да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на точната дата, на която е съставено и да е подписано от него).

По така изложените съображения следва да се приеме, че предявеният иск за прогласяване недействителността на саморъчното завещание, съставено от Я. Ф. Б. на 08.10.2008г., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата Н. П. Б. следва да бъде осъдена да заплати на Д. Р. К. сумата от 15980 лв., представляваща направените по делото разноски, от които 3450 лв. за производството пред първоинстанционния съд по гр.д.№13965/2017г., 5100 лв. за производството пред въззивния съд по в.гр.д.№3999/2020г. и по в.гр.д.№1805/2023г. и 7430 лв. за производството пред ВКС по гр.д.№2875/2022г. и по гр.д.№3323/2024г.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения по реда на чл. 42, буква „б“ ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН от П. Г. Б., ЕГН [ЕГН], починал в хода на производството и заместен по реда на чл. 227 ГПК от своя наследник по закон Н. П. Б., ЕГН [ЕГН], представлявана от своята майка и законен представител Д. П. С., срещу Д. Р. К., ЕГН [ЕГН], иск за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 08.10.2008г., изготвено от Я. Ф. Б., починала на 20.01.2016г., при заявени твърдения, че същото не е изцяло написано ръкописно и подписано от завещателя, както и че не съдържа означение на точната дата, на която е било съставено (че е антидатирано), с което в полза на Д. Р. К. са завещани следните недвижими имоти: 1/6 ид.ч. от магазин в [населено място], [улица], състоящ се от магазинно помещение и стая до него, заемащ дясната част от жилищна сграда, построена в дворно място, цялото застроено и незастроено с площ 260 кв.м., съставляващо УПИ [№] , кв. 70 нов, стар 75, по плана на [населено място], централна градска част, ведно с избено помещение под магазина, от общ клозет и съответни общи части, съгласно чл. 38 ЗС и 1/12 ид.ч. от една магазия, ведно с избено помещение, етажа - салон, галерия и таван над нея, намираща се в [населено място], [улица], ведно с всички общи части, съгласно чл. 38 ЗС и дворното място, върху което е построена, цялото с площ 102 кв.м., съставляващо поземлен имот 1484, кв. 48 нов, 20 стар.

ОСЪЖДА Н. П. Б., ЕГН [ЕГН], представлявана от своята майка и законен представител Д. П. С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Д. Р. К., ЕГН [ЕГН] сумата от 15980 лв. (петнадесет хиляди деветстотин и осемдесет лева), представляваща направените по делото разноски в производството пред първоинстанционния съд, пред въззивния съд и пред ВКС.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: