Практика · Върховен касационен съд · 07 Ноември 2025
Определяне на съдийските възнаграждения според решенията на ВСС
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Районен съдия завежда иск срещу съда работодател за доплащане на възнаграждение, твърдейки, че заплатата му е била по-ниска от законовия минимум за най-ниската магистратска длъжност. ВКС отхвърля иска, приемайки, че ръководителят на органа дължи заплата само в размера, определен от Пленума на ВСС.
Какво приема съдът
Съдът работодател дължи на съдията възнаграждението, определено от Пленума на ВСС по чл. 218, ал. 3 ЗСВ, и няма правомощия да изплаща минималния размер по чл. 218, ал. 2 ЗСВ, предвиден за най-ниската магистратска длъжност.
Приложени разпоредби
- чл. 218, ал. 2 ЗСВ
- чл. 128 КТ
- чл. 86 ЗЗД
- чл. 290 ГПК
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
съдийско възнаграждениеПленум на ВССТаблица № 1 на ВССмладши съдиярайонен съдиятрудово възнаграждение
Текстът на акта
Ключови фрази 4 Р Е Ш Е Н И Е № 699 гр. София, 20.11. 2025 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков 2. Десислава Попколева при секретаря Райна Стоименова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 960 по описа за 2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Районен съд – Тутракан против решение № 16/04.02.2025 г., постановено по гр.д.№ 469/2024 г. от ІІ-ри въззивен състав на Окръжен съд – Разград. Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание не изпраща представител. Касационното обжалване е допуснато с определение №2914/06.06.2025 г.. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, когато определеното от ВСС възнаграждение за съответната съдийска длъжност по чл.218, ал.3 ЗСВ е по-ниско от удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт, дължи ли съдът – работодател на съдията, който заема тази длъжност, минималното възнаграждение по чл.218, ал.2 ЗСВ или определеното такова по чл.218, ал.3 ЗСВ. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, ВКС приема следното: Разпоредбата на чл. 218, ал. 2 ЗСВ регламентира определянето на размера на основното, месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност и на най-високите по чл. 218, ал. 1 ЗСВ . Тази разпоредба ограничава ВСС като орган, администриращ съдебната власт, от оперативна самостоятелност за избор на други, различни правила - критерии и методология, за определяне на размера на възнаграждението за тези длъжности. Ръководещият съдебната власт орган не разполага с възможност да вземе решение за определяне на възнаграждението за длъжността "младши съдия" под предвидения в ЗСВ минимален размер като в началото на съответната календарна година да определи основно възнаграждение за длъжността "младши съдия" в противоречие на нормата на чл. 218, ал. 2 ЗСВ . По различен начин е регламентирано определянето на заплатите за останалите длъжности в органите на съдебната власт. Съгласно разпоредбата на чл.218, ал.3 ЗСВ, възнагражденията за останалите длъжности в органите на съдебната власт се определят от Пленума на Висшия съдебен съвет. Ръководителят на съответния орган в съдебната власт /прокуратура, съд или следствен орган/ не разполага с правомощия да определи и изплати трудово възнаграждение на магистрат, различно от определеното въз основа на решение на Пленума на ВСС, по реда на чл.218, ал.3 ЗСВ, като се позове на обстоятелството, че определеното възнаграждение е в по-нисък размер от предвиденото за най-ниската магистратска длъжност. За длъжностите, извън най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност, в разпоредбите на ЗСВ не е предвидено да се определят въз основа на средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт. По касационната жалба, ВКС приема следното: Безспорно е, че ищецът през процесния период е заемал длъжността „съдия в районен съд“, но е получавал по – ниско възнаграждение от предвиденото в закона за най – ниската съдийска длъжност – „младши съдия“, на основание Taблицa № 1 нa BCC съгласно чл. 218, ал. 3 от ЗСВ, където е посочено, че възнагражденията за длъжностите в органите на съдебната власт, без тези на председатели на ВКС, ВАС, главен прокурор и директор на НСС, както и на най – ниските съдийски, прокурорски и следователски длъжности се определят от Пленума на ВСС. В този смисъл са счетени за неоснователни доводите на ответника по делото, че неправилно първоинстанционният съд е обвързал разпоредбата на чл. 218, ал. 3 от ЗСВ с тази на чл. 218, ал. 2 от ЗСВ. Прието е, че определеното в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от ЗСВ минимално възнаграждение се явява гарантиран от закона минимум за всички магистрати, който им се дължи по силата на закона и без ничия санкция. Тези изводи на съда са неправилни и необосновани. Действително, житейски е необосновано възнаграждението за най-ниската съдийска длъжност – тази на „младши съдия“, да е в по-висок размер от тази на съдия в районен съд, но тези житейски изводи не кореспондират със законовата регламентация на определянето на трудовите възнаграждения в чл.218, ал.3 ЗСВ. Присъждането на трудово възнаграждение, в противоречие с разпоредбите на ЗСВ е недопустимо, като е отделен въпросът за това, дали са понесени вреди от бездействие или действие на административен орган на съдебната власт. Претенцията за неизплатено трудово възнаграждение е неоснователна, доколкото при изплащането на същото административният ръководител на районния съд е спазил изискванията на закона и е изплатил трудово възнаграждение, определено по предвидения в разпоредбата на чл.218, ал.3 ЗСВ ред – от Пленума на ВСС. Предвид изложеното, решението на съда в обжалваната част е неправилно и следва да се отмени, като доколкото не се налага извършването на нови процесуални действия, следва да се постанови решение по съществото на спора, като се отхвърлят обективно съединените искове с правно основание чл.218 КТ и чл.86 ЗЗД, като неоснователни. Водим от горното, състав на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 16/04.02.2025 г., постановено по гр.д.№ 469/2024 г. от ІІ-ри въззивен състав на Окръжен съд – Разград в обжалваната част, с която в полза на О. К. Маладжиков е присъдена сумата 10 630,51 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение, както и на основание чл.86 ЗЗД сумата 1 490, 13 лева, представляваща лихва за забава върху трудовото възнаграждение, като вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от О. К. Маладжиков обективно съединени искове с правно основание чл.128 КТ против Районен съд – Тутракан за сумата 10 630,51 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение, както и на основание чл.86 ЗЗД сумата 1 490, 13 лева, представляваща лихва за забава върху трудовото възнаграждение, като неоснователни. В останалата част решението е влязло в сила, като необжалвано от страните. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.