Отмяна на влязло в сила решение поради нови писмени доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

- 5 -

РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. София 25.01.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 11.11.2020 (единадесети ноември две хиляди и двадесета) година в състав:

Председател : Светла Димитрова
Членове: Борислав Белазелков
Димитър Димитров

при участието на секретаря РОСИЦА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 534 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 2 от ГПК и е образувано по молба с вх. № 50 012 651/03.01.2020 година, подадена от П. Д. Н. за отмяна на част от решение № 7912/21.11.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, постановено по в. гр. д. № 15 007/2018 година.

С частта от въззивното решение, чиято отмяна се иска е потвърдено първоинстанционното решение № 448 231/11.07.2018 година на Софийски районен съд, ІІ-ро гражданско отделение, 56-ти състав, постановено по гр. д. № 73 300/2016 година в частта му, с която по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 59 от ЗЗД е признато за установено, че П. Д. Н. дължи на „Топлофикация-София“ ЕАД [населено място] сумата от 744.61 лева, представляваща стойността на реално ползваната топлинна за топлоснабден имот-склад № *, намиращ се на адрес [населено място], [улица], за периода от 01.11.2012 година до 30.04.2015 година, с която сума Н. се е обогатил без основание за сметка на „Топлофикация-София“ ЕАД [населено място], спестявайки се разходите за закупуването й, заедно със законната лихва, считано от 21.12.2015 година до окончателното плащане. Тъй като в тази си част решението на Софийски градски съд не е подлежало на касационно обжалване по силата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, то същото съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК е влязло в законна сила от датата на постановяването му.

От изложените в молба на П. Д. Н. твърдения следва, че той иска отмяна на решение № 7912/21.11.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, постановено по в. гр. д. № 15 007/2018 година на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК (нови писмени доказателства) и в тази връзка се позовава на приложените към молбата доказателства, а именно одобрен архитектурен проект на складови помещения на ЕС „Я. К.“ № ...“, в които е разположено процесното помещение с абонатен № ... и одобрени архитектурни проекти за изграждане на топлинната инсталация на сградата-2 броя, съдържащи разпределението и означението на топлинната инсталация-топлопроводи, абонатна станция, вертикални щрангове, тръбна мрежа за топла и студена вода и разпределението на циркулиращата вода.

Ответникът по молбата за отмяна ответникът „Топлофикация-София“ ЕАД [населено място] я е оспорил като неоснователна и е направил искане за оставянето й без уважение.

Третото лице помагач на страната на „Топлофикация-София“ ЕАД [населено място], а именно „Техем Сървисиз“ ЕООД [населено място] не е подало отговор на молбата, като не е изразило становище по допустимостта и основателността й.

С оглед на датата, на която се твърди, че П. Д. Н. се е снабдил с новите писмени доказателства-28.11.2019 година и датата, на която е подадена молбата за отмяна-03.01.2020 година трябва да се приеме, че е спазен предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК преклузивен срок за сезиране на съда.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки твърденията на страните и представените от тях доказателства, намира за установено и доказано следното:

С частта от решение № 7912/21.11.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, постановено по в. гр. д. № 15 007/2018 година, чиято отмяна е поискана, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение № 448 231/11.07.2018 година на Софийски районен съд, ІІ-ро гражданско отделение, 56-ти състав, постановено по гр. д. № 73 300/2016 година в частта му, с която по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 59 от ЗЗД е признато за установено, че П. Д. Н. дължи на „Топлофикация-София“ ЕАД [населено място] сумата от 744.61 лева, представляваща стойността на реално ползваната топлинна за топлоснабден имот-склад № *, намиращ се на адрес [населено място], [улица], за периода от 01.11.2012 година до 30.04.2015 година, с която сума Н. се е обогатил без основание за сметка на „Топлофикация-София“ ЕАД [населено място], спестявайки се разходите за закупуването й, заедно със законната лихва, считано от 21.12.2015 година до окончателното плащане. При постановяване на решението съставът на Софийски градски съд е изложил мотиви и за това, че представения от П. Д. Н., пред въззивната инстанция протокол от 21.06.2019 година на „Техем Сървисиз“ ЕООД [населено място], съгласно който в помещението няма щрангове за парна инсталация и изграден водопроводен възел, установява състоянието към момента на издаването му, поради което не установява твърдените от Н. обстоятелства, че за периода ноември 2012 година-април 2015 година в помещението не е имало водопроводна инсталация, съответно не се е ползвала отдадена от сградата инсталация топлоенергия.

Видно от изложеното в молбата за отмяна, а и от твърденията в хода на производството по нея, именно становището на състава на Софийски градски съд по повод на посочения протокол от 21.06.2019 година е накарало П. Д. Н. да потърси нови доказателства в подкрепа на оспорването си на предявения от „Топлофикация-София“ ЕАД [населено място] иск по чл. 422 от ГПК. В тази връзка след влизането на сила на въззивното решение Н. се обърнал към Дирекция „Архитектура и градоустройство“ при СО, откъдето се е снабдил с одобрен архитектурен проект на складови помещения на ЕС „Я. К.“ № *, вх. *, в които е разположено процесното помещение с абонатен № ****** и одобрени архитектурни проекти за изграждане на топлинната инсталация на сградата-2 броя, съдържащи разпределението и означението на топлинната инсталация-топлопроводи, абонатна станция, вертикални щрангове, тръбна мрежа за топла и студена вода и разпределението на циркулиращата вода, което според неговите твърдения е станало на 28.11.2019 година, докато решението,чиято отмяна се иска е постановено на 21.11.2019 година.

П. Д. Н. е поискал отмяната на решение № 7912/21.11.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, постановено по в. гр. д. № 15 007/2018 година по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК. Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които тя не е могла да се снабди своевременно. Съгласно чл. 297 от ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Наред с това, по силата на чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдебното решение установява със сила на присъдено нещо отношенията между страните и техните правоприемници като по силата на чл. 299, ал. 1 и ал. 2 от ГПК разрешеният с него спор не може да бъде пререшаван. Моментът, към който настъпват тези действия на решението е приключването на съдебното дирене в инстанцията по същество. Затова съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК, страната има възможност да оспорва съдебното решение само на основание на факти, които са настъпили след този момент. В този случай ще е налице ново фактическо положение, което ще доведе до промяна на съществуващите между страните правни отношения, поради което не се налага отмяна на съдебното решение по реда на чл. 303 от ГПК. Съществува възможност в случаите, когато в хода на съдебното производство страната не е посочила обстоятелства, които са от значение за спора или не е представила доказателства за тях, съдебното решение да не отразява действителните отношения между страните по делото. Предвид настъпилата с влизането в сила на решението обвързаност от силата на присъдено нещо и невъзможността да се иска пререшаването на спора страната не би могла да санира този си пропуск чрез предявяване на нов иск за вече разрешения спор. Именно затова разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК дава възможност на заинтересованата страна, в случаите, когато пропускът не се дължи на нейно недобросъвестно поведение, т. е. когато въпреки положената от нея дължима грижа тя не е могла да узнае или да се снабди със съответното доказателство, да иска отмяна на съдебното решение и провеждането на ново съдебно производство, в което новите доказателства да бъдат преценени при разрешаването на спора. От посоченото следва, че новите писмени доказателства трябва да са съществували към момента на приключване на устните състезания пред инстанцията по същество, поради което при надлежното им посочване са могли да бъдат взети предвид от съда при постановяване на решението му, дори и да са създадени след предявяването на иска, в който смисъл е чл. 235, ал. 3 от ГПК. Освен това тези доказателства трябва да не са представяни в производството, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска и да не са обсъждани от инстанцията по същество при постановяването му. Наред с това новите доказателства могат да обосноват отмяна на съдебното решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК и когато са създадени след приключване на устните състезания пред инстанцията по същество, но за това трябва да установяват обстоятелства от значение за спорното право, които са съществували към този момент. Тези нови доказателства трябва да са от съществено значение за делото, т. е. да подкрепят твърденията на страната и да би могло при вземането им предвид да се обоснове друг правен резултат от спора, различен от този в постановеното по делото решение. От посоченото следва, че обстоятелствата, които разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК дава защита на страната, в случаите, когато делото не е било попълнено с релевантни за спора доказателства, не по нейна вина. Ако бъде констатирано това основание за отмяна на съдебното решение и молбата за това бъде уважена, заинтересованата страна ще може, във възобновеното производство по спора, да ангажира доказателствата при новото разглеждане на спора.

В случая представените от П. Д. Н. с молбата за отмяна доказателства-одобрен архитектурен проект на складови помещения на ЕС „Я. К.“ № *, вх. *“, в които е разположено процесното помещение с абонатен № ****** и одобрени архитектурни проекти за изграждане на топлинната инсталация на сградата-2 броя, съдържащи разпределението и означението на топлинната инсталация-топлопроводи, абонатна станция, вертикални щрангове, тръбна мрежа за топла и студена вода и разпределението на циркулиращата вода са съществували не само към момента на последното съдебно заседание пред Софийски градски съд, но също така и към момента на предявяването на иска, по повод на който е постановено решението, чиято отмяна се иска. Затова същите са могли да бъдат издирени от П. Д. Н. при полагане на необходимата за това грижа. Това обаче не е направено, а молителят предприел действия по издирването и снабдяването с доказателствата едва след постановяване на въззивното решение на Софийски градски съд. Обстоятелството, че пред въззивния съд е бил представен протокол от 21.06.2019 година на „Техем Сървисиз“ ЕООД [населено място], чрез който Н. е целял да докаже твърденията си не е извинителна причина за това, че действията за попълване на делото с доказателства са предприети едва след постановяването на въззивното решение. Задължението за попълване на делото с доказателства е на страната и тя трябва да положи дължимата се грижа за издирването и представянето им по делото. В случаите когато делото е останало непопълнено с доказателства поради преценката на самата страна, че представените от нея до този момент са достатъчни за установяване на твърденията и възраженията й, пропускът се дължи на нейно поведение и не може да бъде саниран чрез процедурата по отмяната на влязлото в сила съдебно решение. С оглед краткия период между постановяването на въззивното решение на Софийски градски съд и снабдяването с представените в настоящето производство доказателства трябва да бъде прието, че при полагане на необходимата грижа Н. е имал възможността да издири доказателствата и да ги представи преди приключването на исковото производство. Всяка една от страните в производството е задължена да положи необходимата грижа за защита на интересите си и да представи наличните доказателства, с които разполага във връзка с твърденията си. Противното би представлявало недобросъвестно поведение на страната и затова непопълването да делото с доказателства, дължащо се на това поведение, не може да бъде основание за отмяна. Страната, ще трябва да понесе поледиците от поведението си, което е станало причина делото да бъде разрешено без да са взети предвид всички относими към спора доказателства. Отмяната не може са послужи за саниране на пропуските на самата страна. Същата ще е допустима само в случаите когато страната поради обективни причини или поради поведение на трети лица не е знаела за писменото доказателство или поради същите причини макар и да е знаела не е могла да се снабди с него. Когато пропускът делото да бъде попълнено с доказателства се дължи на поведение на самата страна, която не е положила необходимата грижа за това, както е в настоящия случай, този неин пропуск не може да бъде саниран в производството по отмяна на влязло в сила решение.

С оглед на посоченото не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК за отмяна на решение № 7912/21.11.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, постановено по в. гр. д. № 15 007/2018 година, поради което подадената от П. Д. Н. молба с вх. № 50 012 651/03.01.2020 година за това трябва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от П. Д. Н. от [населено място], [улица], вх. „*“ молба с вх. № 50 012 651/03.01.2020 година, за отмяна на решение № 7912/21.11.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, постановено по в. гр. д. № 15 007/2018 година на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: 1.
2.