Негодност на митнически протокол при незаконно претърсване и изземване

Текстът на акта

Ключови фрази

Престъпление по чл. 234, ал. 1, 2 и 3 НК * митническа проверка * негодни доказателствени средства

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 442

гр.София, 26.08.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

ПЕТЯ КОЛЕВА

при участието на секретаря Илияна Рангелова

и в присъствието на прокурора от ВП РОСИЦА СЛАВОВА

като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №90/2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по касационен протест и допълнение към него от прокурор в Софийска градска прокуратура срещу нова въззивна присъда № 188 от 24.11.2023г. по в.н.о.х.д. № 5275/2023г. по описа на Софийски градски съд.

С присъда от 25.01.2023г., постановена по нохд № 14073/2020г. по описа на Софийски районен съд, НО, 6. Състав, подсъдимият А. Х. А. е признат за виновен в това, че на 21.05.2020г. държал акцизни стоки – общо 18 броя потребителски опаковки, съдържащи тютюневи изделия за пушене на водна лула /наргиле/ с тегло 13.200кг., на обща стойност 4 476 лв. и с общ дължим акциз 2 006,40лв., без бандерол, когато такъв се изисква по закон, съгласно разпоредбите на Закона за акцизите и данъчните складове, както следва :

- В лек автомобил марка „Ягуар ХФ“, с рег. № ** **** **, паркиран в гр. София, ул. "А. Й. М." № *, държал 12 броя потребителски опаковки с надписи върху тях „Adaliya Premium Hookah Tobacco neт wt.1000gr.” от по 1000 грама всяка, съдържащи тютюневи изделия за пушене с водна лула /наргиле/, с единична цена за опаковка 340лв. и с обща стойност 4080лв., с дължим акциз за една опаковка 152лв. и с общ размер на дължимия акциз 1 824лв.

- В апартамент, находящ се в гр. София, бул. "Х. С.", бл. **, вх. А, ет. 4, ап. * държал 1 брой потребителска опаковка с надпис върху нея „Adaliya Premium Hookah Tobacco neт wt.1000gr.” от 1000 грама, съдържаща тютюневи изделия за пушене с водна лула /наргиле/ на стойност 340 лв. и с дължим акциз 152 лв.; 5 броя потребителски опаковки с надписи върху тях „Rawaa Shisha Tobacco, net wt.40 gram” от по 40 грама всяка, съдържащи тютюневи изделия за пушене с водна лула /наргиле/, с единична цена за опаковка 11.20лв. с обща стойност 56лв., с дължим акциз за една опаковка 6.08лв. и с общ размер на дължимия акциз 30.40 лв.,

поради което и на основание чл. 234, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК и чл. 54 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, глоба в размер на 8 952лв., както и лишаване от право да упражнява търговска дейност като едноличен търговец или като управляващ, представляващ или член на управителен или контролен орган на друг вид търговец по смисъла на Търговския закон за срок от една година. Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските и разпореждане с веществените доказателства.

Срещу първоинстанционната присъда е подадена въззивна жалба от адв. Р. Т. – защитник на подсъдимия А. Х. А.. С присъда № 188 от 24.11.2023г. по в.н.о.х.д. № 5275/2023г. по описа на Софийски градски съд, НО, 13-ти въззивен състав, постановената от Софийски районен съд първоинстанционна присъда е изцяло отменена и подсъдимият А. Х. А. е признат за невиновен за това, че на 21.05.2020г. на територията на гр. София, в лек автомобил „Ягуар ХФ“ с рег. № ** **** ** и в апартамент находящ се в гр. София, бул. "Х. С.", бл. **, вх. А, ет. 4, ап. *, държал акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон – общо 18 броя потребителски опаковки, съдържащи тютюневи изделия за пушене с водна лула /наргиле/ и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК.

В касационния протест единственото заявено основание за проверка е това по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

В изготвеното допълнение към протеста са изложени подробни съображения в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Оплакванията за допуснати процесуални нарушения се състоят в това, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да направи обоснован и обективен анализ на доказателствените източници по делото. Наведено е твърдение, че протокол за извършена проверка от 21.05.2020г. не е съставен в рамките на образувано наказателно производство и съответно не е следвало да бъде подлагана на преценка годността му като доказателствено средство по смисъла на НПК, тъй като актосъставителите му са действали в качеството си на митнически органи по реда на Закона за митниците. Сочи се, че досъдебното производство е образувано с разпит на свидетеля Г. Т., с оглед на което протоколът за проверка от 21.05.2020г., съставен преди провеждането на този разпит, предхожда образуването на досъдебното производство. Твърди се, че неправилно протоколът за доброволно предаване и протоколът за оглед, чрез които са приобщени иззетите акцизни стоки - предмет на твърдяното престъпление, не са приети като годни доказателствени средства. Оспорва се изключването от доказателствената съвкупност на основание чл. 118, ал. 2 НПК на свидетелските показания, дадени от органите извършили митническата проверка. Посочва се, че не е обоснован изводът на въззивния съд, съгласно който обясненията на подсъдимия не подкрепят обвинителната теза. Прави се искане за отмяна на постановената въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебно заседание пред касационната инстанция представителят на ВП поддържа протеста срещу постановената оправдателна присъда, моли за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

Упълномощеният защитник на подсъдимия - адв. Р. Т. изразява становище за мотивираност на оправдателната присъда, като моли за оставянето на протеста без уважение и потвърждаване на въззивната присъда.

Подсъдимият А. А. не участва в производството пред ВКС.

В резултат на извършена проверка за наличието на релевираното в касационния протест и допълнението към него основание и подкрепящите го доводи и след като съобрази становището на страните в съдебното заседание, Върховният касационен съд намира протеста за НЕОСНОВАТЕЛЕН.

На първо място касационната инстанция дължи отговор на направеното възражение, че не е следвало да бъде подлагана на преценка годността на протокола за извършена митническа проверка от 21.05.2020г. като доказателствено средство по смисъла на НПК, тъй като протоколът е съставен извън наказателното производство и не отразява действие по разследването. То има основание само дотолкова, доколкото контролираният съд директно е подходил към оценката на годността на този протокол като писмено доказателствено средство, без да аргументира защо счита, че съставеният протокол за извършена митническа проверка не отразява действие на митнически орган в рамките на правомощията му по закон, а е необходимо да бъде преценяван съобразно изискванията на НПК.

Вярно е посоченото от протестиралия прокурор, че протоколът за извършена проверка от 21.05.2020г., е съставен от свидетелите Т. и С. с участието на свид. П. в качеството им на митнически органи. Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ) митническите органи имат право да извършват проверки, свързани с митническия надзор и контрол на стоки, превозни средства и лица в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове и на цялата територия на страната. Въпросът е дали обсъжданият протокол за извършена митническа проверка, съставен от митнически орган, отразява единствено изпълнение на правомощията му по чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ и неговият отговор е отрицателен. От съдържанието на този протокол е видно, че свидетелите – митнически инспектори, са извършили проверка както на лекия автомобил на подс. А., така и в обитаваното от него жилище. В същия писмен документ е посочено изрично, че „общо иззетите акцизни стоки без бандерол са 13,200 кг“, че чрез изземване с опис са предприети действия по обезпечаване на доказателства. Тук е необходимо да се отбележи, че митническите органи могат да предприемат действия за обезпечаване на доказателства чрез опис при осъществяване на последващ контрол на декларирането (Раздел IV от ЗМ), какъвто не е настоящият случай. Не са били налице също и основанията по чл. 16, ал. 8, вр. ал. 7, вр. ал. 1 т. 10 от ЗМ, при наличието на които е предвидено извършване на претърсване и изземване при спазване на разпоредбите на НПК.

Видно от съдържанието на приложения протокол за извършена проверка е, че фактически извършеното действие е такова на претърсване и изземване от лекия автомобил и от жилището на подсъдимия. Поради това е без основание доводът в протеста, че съдържанието на протокола е в съответствие с предназначението му – да се установи дали се намират в определено място акцизни стоки без бандерол.

Приложеният по делото писмен документ в принципен план е предназначен за обслужване целите на административно-наказателното производство, при констатирани нарушения по Закона за акцизите и данъчните складове и той не обективира процесуално действие по разследването, поради което действително не съставлява писмено доказателствено средство. Поради това такъв писмен документ няма доказателствена стойност за отразените в него данни, свързани с вида и количеството на намерените акцизни стоки без бандерол, мястото на намирането им. Както се посочва в Решение № 375 от 11.11.2015 г. по н. д. № 1133/2015 г., III н. о., „фактите от значение за изясняване на визираните в Наказателния кодекс престъпления и за разкриване на техните извършители, се изследват чрез предвидените в съответния процесуален закон доказателствени средства /чл. 114 - чл. 135 от НПК/ и способи за доказване /чл. 136 - чл. 177 от НПК/“. В настоящия случай фактически извършеното действие, отразено в протокола, е по претърсване и изземване, което е такова по чл. 212, ал. 2 от НПК и може да бъде извършено от митнически орган съобразно разпоредбата на чл. 194, ал. 5 от НПК, даваща възможност за осъществяване на неотложни действия по чл. 212, ал. 2 от НПК от митнически органи. Но това действие е следвало да бъде извършено при спазване на задължителните предписания чл. 159 - чл. 163 от НПК и то на практика е първото действие по разследването, което обаче е опорочено поради неспазване на законовите изисквания за неговото извършване, установени, за да гарантират правата на гражданите.

Поради горното, не може да бъде възприето твърдението, че протоколът за извършена митническата проверка е съставен извън рамките на наказателното производство, както и възражението, че годността на този протокол като доказателствено средство по смисъла на НПК не е следвало да бъде подлагана на преценка. Правилен е изводът на въззивния съд, че тъй като посочените действия по разследването са извършени в нарушение на разпоредбите на НПК, протоколът за тези действия не следва да бъде ценен като годно доказателствено средство и чрез него опаковките, съдържащи тютюневи изделия за пушене с водна лула, не могат да бъдат приобщени като веществени доказателства в производството.

На следващо място не може да бъде приет за основателен доводът, че не са налице процесуални пречки да бъдат кредитирани свидетелските показания на органите извършили претърсването и изземването. Софийски градски съд правилно е преценил, че тъй като претърсването и изземването представляват действия по разследването, показанията на органите извършили тези действия следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност на основание чл. 118, ал. 2 от НПК.

Въззивният съд е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, като е извършил анализ на събраните по делото доказателства, за да установи дали са налични такива за фактите, включени в предмета на доказване. Неправилно контролираният съд е изключил от доказателствената съвкупност протокола за доброволно предаване, доколкото няма основания за това. Същевременно обаче е верен изводът, че тъй като протоколът за извършена митническа проверка и свидетелските показания не могат да бъдат ценени като годни доказателствени средства и поради липсата на доказателства подкрепящи обвинителната теза, протоколът за доброволно предаване и протоколът за оглед не допринасят за доказване на повдигнатото срещу А. А. обвинение, тъй като не могат да свържат подсъдимия с предмета на престъплението.

В допълнението към депозирания протест се сочи, че не следва да бъде приет за обоснован изводът на въззивната инстанция, съгласно който обясненията на подсъдимия не подкрепят обвинителната теза. В мотивите към постановената въззивна присъда, второинстанционният съд е изяснил защо счита, че чрез обясненията на подсъдимия не може да бъде доказана обвинителната теза. Правилността на това убеждение по същество не може да бъде предмет на касационна проверка.

Неоснователно на последно място е твърдението, че анализът и оценката на доказателствата, направени от второинстанционния съд противоречат на трайната съдебна практика и в частност на Решение № 220 от 22.11.2016г. на ВКС по н.д. № 832/2016г., III н.о. Посоченото решение е неотносимо към настоящата хипотеза, тъй като в него е обсъждана годността на съставен протокол вследствие на извършен личен преглед по реда на чл. 16, ал. 1, т. 9 от ЗМ. Хипотезите, в които митническите органи упражняват своите правомощия по чл. 16, ал. 1 от ЗМ са различни и са обособени в отделните точки на този текст.

Предвид изложените съображения касационният съдебен състав намира, че не е налице посоченото в протеста касационно основание, поради което не може да бъде уважена претенцията за отмяна на постановената въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 188 от 24.11.2023 г. постановена по в.н.о.х.д. № 5275/2023 г. по описа на Софийски градски съд, НО, XIII въззивен състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.