Изисквания при спорове за имоти, предвидени за улица по стари регулационни планове

Текстът на акта

Ключови фрази

1

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 17

СОФИЯ, 04.06.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Даниела Никова

изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 2145/2020 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 438 от 20.11.2020 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 116 от 03.02.2020 г. по в.гр.д. № 2067/2019 г. на Варненския окръжен съд на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди в съвкупност всички представени по делото доказателства, допустими и относими към правния спор, както и доводите и възраженията на страните.

Жалбоподателят Община Варна, представлявана от кмета на Общината И. П., поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като въззивният съд не е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните, в резултат на което е определил неправилно релевантните за спора факти и приложимия материален закон.

Ответниците по касация С. Х. И. и И. Х. И. изразяват становище, че въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е е потвърдено решение № 3668 от 09.08.2019 г. по гр.д. № 16683/2018 г. на Варненския районен съд, с което на основание чл. 54, ал.2 ЗКИР е признато за установено по отношение на Община-Варна, че С. Х. И. и И. Х. И. са собственици на реална част от поземлен имот с идентификатор ... по КККР на [населено място], с площ на тази част от 488 кв.м, оцветена в жълт цвят на скица, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от решението, която реална част неправилно е нанесена в кадастралната карта като част от второстепенна улица-поземлен имот с идентификатор ..., вместо като част от собствения на ищците имот с идентификатор ....

По делото е установено, че с договор за покупко- продажба, сключен с нотариален акт № ... г. на нотариус с рег. № 192 в регистъра на НК С. Х. И. и И. Х. И. са закупили от Л. В. Б. недвижим имот - дворно място с площ 2 100 кв.м, съставляващо урегулиран поземлен имот № ... в [населено място], район „П.”,[жк]кв. .... От своя страна продавачката се е легитимирала като собственик на този имот на основание дарение, извършено през 1996 г. от нейния баща В. П. С..

Предмет на предявения установителен иск с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР е реална част с площ 488 кв.м, за която ищците са твърдяли, че е част от техния имот, отразен като имот с идентификатор ... по КККР на [населено място], и че неправилно е заснета в кадастралната карта като част от поземлен имот с идентификатор ...-улица, собственост на Община Варна.

Назначената по делото съдебно-техническа експертиза е установила, че процесният имот е част от имот пл.№ .... по първия кадастрален план, одобрен през 1977 г. Със ЗРП, одобрен със заповед № Г-170 от 15.09.1993 г. за имот пл.№ ... са били отредени два парцела-парцел ... и парцел ..., а част от имота с площ от около 488 кв.м попада в предвидената с този план улица пред парцелите с о.т. 4-3-2 с ширина 14 м. Проследявайки последващите регулационни планове, одобрени при действието на ЗТСУ/ отм./ и на ЗУТ, относими към спорния имот, вещото лице е дало заключение, че по всичките 5 плана той попада в отреждане за улица, която не е реализирана. В съдебно заседание на 09.07.2019 г. вещото лице е пояснило, че ищците владеният собствения си имот в границите по кадастралния план от 1977 г.

При така установените факти по делото въззивният съд е приел, препращайки към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 ГПК, че по кадастрален план, одобрен през 1977 г. спорната част попада в имот пл.№ ..., целият с площ 2 100 кв.м. За пръв път с одобряване на ЗРП от 1993 г., а по-късно и с последващите регулационни планове, предвижданията за тази част била да бъде придадена към съседния имот и да стане част от улица с ширина 14 м, която не е реализирана. Приел е, че ЗРП от 1993 г. е одобрен при действието на ЗТСУ/ отм./ и следователно имал непосредствено отчуждително действие, което е под отлагателно условие-заплащане на обезщетение и / или завземане и владение на придаваемите части от легитимирания собственик в продължение на повече от 10 години. Приел е, че по делото няма доказателства регулацията да е била приложена по някой от тези начини в сроковете по § 6, ал.2 ПР на ЗУТ, откъдето е направил извод, че отчуждителното действие на плана от 1993 г. е отпаднало на основание § 8, ал.1 ЗУТ, а следващите регулационни планове били приети при действието на ЗУТ и нямали отчуждително действие. Оттук е направил извод, че правото на собственост върху спорната част е реституирано в патримониума на бившия собственик, от когото ищците са закупили имота.

При постановяване на своето решение въззивният съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, която приема, че като съд по същество на спора той е длъжен да прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, както и че предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност да мотивира своя съдебен акт чрез препращане към мотивите на първоинстанционното решение не го освобождава от задължението да обсъди и да даде отговор на наведените с въззивната жалба оплаквания.

В случая с въззивната жалба съдържа оплакване за неправилност на първоинстанционното решение поради неприложимост на разпоредбите на § 6, ал.2 и § 8, ал.1 ПР на ЗУТ, тъй като те уреждат действието на неприложените към момента на влизане в сила на този закон дворищнорегулационни планове, докато недвижимият имот, предмет на спора е отреден за улица, което е мероприятие по уличнорегулационния план. То не е обсъдено от въззивния съд. С отговора на исковата молба ответникът Община Варна е направил възражение, поддържано и с въззивната жалба, че спорният имот е бил отчужден за улица със заповед № 1158 от 14.07.1998 г. на Кмета на Община Варна, която не е била обжалвана от праводателката на ищците и съответно в тази част не е била предмет на влязлото в сила решение № 83 от 30.03.2010 г. по адм.д. № 75/1999 г. на Окръжен съд-Варна, с което тази заповед е частично отменена по отношение на други лица. Това възражение също не е обсъдено от съда в двете инстанции. Вместо да обсъди оплакванията във въззивната жалба във връзка с доказателствата по делото, въззивният съд, препращайки към мотивите на първоинстанционното решение, необосновано е възприел извода на първоинстанционния съд, че спорният имот е бил със статут на придаваемо място, и е изложил общи мотиви за действието на регулационните планове, одобрени при действието на ЗТСУ/ отм./и на ПУП, одобрени при действието на ЗУТ. По този начин съдът е допуснал нарушение на процесуалните норми на чл.12 и чл. 236, ал.2 във вр. с чл. 269 ГПК, което е съществено , тъй като е довело до неправилно определяне на приложимия материален закон.

По делото е безспорно установено, че процесните 488 кв.м са част от имот пл.№ .... по КП от 1977 г., както и че със ЗРП от 1993 г. същите са били отредени за прокарване на улица с ширина 14 м. Съгласно чл. 110, ал.1 ЗТСУ/ отм./ само недвижимите имоти, придадени към парцели на други физически или юридически лица се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план. Това придобиване е под прекратително условие, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 ЗТСУ /отм./ и чл. 86, ал. 2 ППЗТСУ /отм./, ако до влизане в сила на следващия дворищнорегулационен план, планът, предвиждащ придаване по регулация на част от един имот към съседен парцел, или образуване на общ парцел от два маломерни имота, не бъде приложен, новият план се създава въз основа на първоначалното /преди неприложения план/ положение на недвижимите имоти. При действието на ЗУТ регулацията няма отчуждително действие. Това ново принципно положение е наложило да бъдат уредени изрично отношенията по повод действащите към момента на влизане в сила на новия закон, но все още неприложени дворищнорегулационни планове, за да се осигури приемственост и плавен преход между стария и новия режим, като е определен срок за прилагането им /§ 6, ал.2 ПР на ЗУТ/, след изтичане на който отчуждителното действие на дворищнорегулационния план отпада автоматично, по силата на закона, и собствеността върху придаваемите места се връща в патримониума на собственика на имота, от който са придадени.

Настоящият случая не е такъв. Улицата е мероприятие по плана за обществени мероприятия /уличнорегулационния план/. За разлика от дворищнорегулационните планове, одобрени при действието на ЗТСУ/ отм./, уличнорегулационните планове нямат непосредствено отчуждително действие. За реализиране на мероприятията на държавата и общините ЗТСУ/ отм./ предвиждаше процедура по отчуждаване по глава V, раздел І, включваща издаване на заповед за отчуждаване по чл. 95 и 98 ЗТСУ/отм./ и обезщетяване на собствениците на отчуждените имоти. В своята практика във връзка с отчуждителното действие на уличнорегулационните планове ВКС е имал повод да посочи, че собствеността върху отредените за мероприятие на държавата или общините имоти се придобива от влизане в сила на заповедта по чл. 95 и 98 ЗТСУ/ отм./, като обезщетяването на правоимащия собственик не елемент от фактическия състав на отчуждаването, а само предпоставка за заемане на отчуждения имот / в този смисъл напр. решение № 250 от 13.07.2020 г. по гр.д. № 2955/08 г. на ІV г.о; решение № 16 от 09.03.2016 г. по гр.д. № 6670/2014 г. на І г.о./ .

След отмяната на раздел І от глава V на ЗТСУ/ отм./ в ДВ бр. 124/1998 г. посоченият по-горе ред за отчуждаване на имоти на частни лица за мероприятия на държавата и общините е неприложим. Законодателят е регламентирал положението на отчуждителните производства, започнали при действието на отменените разпоредби на ЗПИНМ и ЗТСУ, с разпоредбите на § 2 и § 3 от ПЗР на ЗИД на ЗТУС/ ДВ бр. 14/2000 г./, като в зависимост от това дали има издадена заповед за отчуждаване и дали имотът е бил завзет до 30.10.1998 г. /датата, от която влиза в сила ЗИДЗДС, с който се отменя раздел І от глава V на ЗТСУ/, са предвидени няколко хипотези: отчуждителните производства, за които няма издадена заповед за отчуждаване и не са завзети до посочената датата, се прекратяват; по отношение на тези, за които има издадена заповед за отчуждаване и са завзети до 30.10.1998 г. се прилагат отменените разпоредби на ЗТСУ и чл. 102 ЗС, а по отношение на отчуждителните производства, за които има издадена заповед за отчуждаване, но имотът не е завзет до 30.10.1998 г. заповедта за отчуждаване и обезщетяване се отменя, а отчуждителното производство се прекратява от кмета на общината.

След влизане в сила на ЗУТ положението на отчуждителните производства, започнали при действието на отменените разпоредби на глава V, раздел І от ЗТСУ, е уредено с § 9 от ПР по аналогичен начин. Предвидено е , че за тези, по които е издадена отчуждителна заповед и имотът е завзет но 30.10.1998 г., се прилагат отменените разпоредби на ЗТСУ и чл. 102 ЗС, а в случаите, когато недвижимият имот не е зает до посочената дата е посочено, че заповедта за отчуждаване и обезщетяване се отменя и производството се прекратява от кмета на общината със заповед, т.е. отмяната на отчуждаването не е по силата на закона, а е предпоставено от издаване на нарочен административен акт.

Изложеното по-горе не е съобразено от въззивния съд. Поради това съдът не е изяснил и не е дал отговор на въпроса налице ли е влязла в сила заповед по чл. 95 и 98 ЗТСУ/ отм./ за отчуждаване на процесния имот за улица, а при положителен отговор на този въпрос и с оглед данните, че имотът не е завзет-дали е отчуждаването е отменено, както повелява разпоредбата на § 9, ал.2 ПР на ЗУТ. това налага въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да обсъди събраните по делото доказателства с оглед изясняване на посочените обстоятелства, като даде възможност на страните да ангажират доказателства във връзка с тях, съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като се касае за прилагане на императивни правни норми.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 116 от 03.02.2020 г. по в.гр.д. № 2067/2019 г. на Варненския окръжен съд .

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: