Определяне на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно обвинение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50152

София, 16.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември, две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при секретаря Анжела Богданова

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4455/2021 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. С. К., със съдебен адрес - [населено място], подадена от пълномощниците му адвокат Р. Н. и адвокат С. К., срещу решение №513 от 20.05.2021 г. по гр. дело № 3314/2020 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 23.07.2020 г. по гр. дело №5232/2018 г. на Софийския градски съд за отхвърляне на иска му за разликата над 120 000 лв. до пълния предявен размер 180 000 лв.

Ответникът по касационната жалба Прокуратура на Република България,град София оспорва жалбата.

Касационна жалба е постъпила и от Прокуратурата на Република България срещу същото решение в частта, за осъждането й да заплати на Г. С. К. на основание чл. 2 ал. 1, т.3 ЗОДОВ сумата 120 000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди. Ответникът по тази касационна жалба Г. С. К., със съдебен адрес - [населено място], оспорва жалбата.

Въззивният съд е приел, че на 23.04.2012 г. ищецът е бил привлечен в качеството му на обвиняем по ДП 262/2010 г. по описа на ОД на МВР - гр.Варна, пр.пр. № 1905/2008 г. на Окръжна Прокуратура - Варна и му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал.1, т. 2 НК, като му е взета мярка за неотклонение „подписка“. Във връзка с повдигнатото обвинение в Окръжен съд - гр.Варна е образувано първоначално н.о.х.д. № 957/2014 г., което с разпореждане на съдията-докладчик от 15.09.2014 г. е прекратено и делото е върнато на Окръжна Прокуратура - Варна за отстраняване на съществени процесуални нарушения. На 16.10.2014 г. е внесен нов обвинителен акт срещу ищеца в Окръжен съд - Варна и е образувано н.о.х.д. № 1257/2014 г., по което отново му е наложена мярка за неотклонение „подписка“. С присъда № 42/14.04.2015 г. на ОС - Варна ищецът е оправдан по повдигнатите обвинения по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2 НК. Присъдата на първоинстанционния съд е протестирана от представителя на ОП-Варна, образувано е в.н.о.х.д. № 158/2015 г. по описа на Апелативен съд - Варна, като с решение № 186/22.11.2015 г. тя е потвърдена. Решението на Варненския апелативен съд е оставено в сила с решение № 44/03.05.3016 г. по к.н.д. № 1652/2015 г. на ВКС, ІІІ н.о. Оправдателната присъда по отношение на ищеца е влязла в сила на 03.05.2016 г. Установено е в производството още, че през 2009 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по друго наказателно производство – ДП № 63/2008 г. на ОД на МВР [населено място], за друго престъпление, по което е задържан в Бургаския затвор с мярка за неотклонение „задържане под стража“ за периода 16.10.2009 г. до 23.04.2012 г. От свидетелските показанията се установява, че ищецът е започнал кариерата си като адвокат, впоследствие е станал съдия във Варненския районен съд, после отново адвокат, синдик и ликвидатор, а след това частен съдебен изпълнител. Съгласно чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от дейността на правозащитните органи от незаконно повдигане на обвинение, приключило с оправдателна присъда. Отговорността на държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл.4 ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. В случая оправдаването на ищеца по повдигнатото му обвинение съставлява основание за ангажиране на отговорността от държавата за репариране на претърпените вреди, настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. По отношение на размера на иска за обезщетение за неимуществените вреди - негативните отражения върху ищеца от незаконното обвинение, които се установяват от събраните гласни доказателства, са значими, многопосочни и комплексни. Особено е съществен фактът, че ищецът е бил привлечен в качеството му на обвиняем на същата дата, на която е отменена мярката му за неотклонение по другото водено срещу него производство. Тези целенасочени действия на държавното обвинение срещу личността му са довели до неговото унижаване, отчаяние и обезверяване. Тенденциозното започване на ново наказателно преследване, завършило с оправдателната присъда, е причинило емоционален срив, установим както от показанията на свидетелите, така и от заключението на приетата експертиза. Според свидетелските показания ищецът „рухнал“ след повдигане на второто обвинение, независимо от взетата най-лека мярка за неотклонение. Поради това страданията и вредите от второто повдигнато обвинение в случая са напълно и ясно разграничими. Доказани по делото са и настъпилите промени в неговото здравословно състояние - световъртежи, проблеми със съня, губел равновесие, кървели му венците, имал проблеми със ставите. Установява се и притеснението, че ще бъде конфискувано имуществото му. В случая съществено значение и относително голяма тежест имат и настъпилите негативни последици в неговата професионална дейност – отдръпването на колеги и клиенти. Самият факт, че ищецът е работил като адвокат, съдия и съдебен изпълнител, показва, че той е човек на честта и засягането на това нематериално благо при него има много по-интензивен характер и съставлява траен вредоносен резултат. При определяне на обезщетението на следващо място съдът е взел предвид, че ищецът е бил незаконно обвинен в извършване на тежко престъпление, за което се предвижда наказание – от три до осем години лишаване от свобода и конфискация на част или на цялото имущество; бил е обвиняем, респ. подсъдим в един продължителен период от време от около 4 години, като явяването му пред досъдебните органи и пред съда за осъществяване на съдопроизводствените действия го е ангажирало физически и емоционално. Вследствие на взетата мярка за неотклонение "подписка", макар и най-леката такава, ищецът е бил подложен на силен стрес, шок и уплах да не бъде задържан отново, предвид, че мярката е взета веднага след изменението на мярката „задържане под стража“, взета по другото наказателно производство. В рамките на този период от четири години воденото наказателно производство го е лишило от средства за ежедневна издръжка за задоволяване както на личните му нужди, така и да осигурява такава на семейството. Трябва да бъдат отчетени също така броят и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността и начина на живот – от спокоен и уравновесен човек, водещ здравословен начин на живот, той се превърнал в човек, затворен в себе си, притеснен, уплашен за живота си и този на семейството си; разгласяването на информацията за процесното наказателно производство сред колеги, приятели и клиенти и свързаните с това негативни последици; рефлектирането на обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти. От воденото наказателно производство той е търпял неблагоприятни последици, касаещи професионалната му оценка и правото му на добро име на професионалист с оглед факта на разгласяване на неговото задържане и относно хода на наказателното производство срещу него сред колеги, приятели и клиенти. Накърнено е неговото професионално достойнство, като е уронено доброто му име на юрист. Интензитетът на неблагоприятното засягане на неимуществената сфера на ищеца, неговото човешко достойнство и професионална чест е много по-висок, като тези правнорелевантни обстоятелства трябва да бъдат взети предвид при определяне размера на дължимото обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на тежко користно престъпление. Сумата от 120 000 лв. е онзи паричен еквивалент на справедливото обезщетение, което би репарирало в най-пълна степен всички неимуществени вреди на ищеца от незаконното обвинение в извършването на престъпление по чл. 255, ал. 3 НК, за което е оправдан.

С определение № 582 от 23.06.2022 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №513 от 20.05.2021 г. по гр. дело № 3314/2020 г. на Софийския апелативен съд в частта относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди по повдигнатите въпроси за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, а също и за значението на всяко едно от тях за размера на обезщетението, както и относно справедливостта като критерий по чл.52 ЗЗД за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди.

По въпросите относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди, по които е допуснато касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Даденото от въззивния съд разрешение на въпроса противоречи на практиката на Върховния касационен съд, посочена от касатора – ППВС №4/23.12.1968 г., ТР №3/22.04.2005 г. ОСГК на ВКС, решение №199 от 29.10.2018 г. по гр. дело №363/2018 г. на ВКС, IV г.о., решение №53 от 07.05.2019 г. по гр. дело №3528/2018 г. на ВКС, III г.о., и решение № 159 от 09.10.2019 г. по гр. дело № 89/2019 г. на ВКС, ІІІ г.о.

Според тази практика при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. На обезщетяване подлежат само неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда и тежестта на уврежданията. Задължително се отчита общата продължителност и предмета на наказателното производство, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, личността на увредения, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост, който винаги се основава на конкретни факти и на индивидуалната преценка за стойността, която засегнатите блага са имали за притежателя си. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, а когато дадена вреда не е пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, тя не подлежи на репариране. Размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на живот и обществено-икономическите условия в страната към датата на деликта, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата на Прокуратура на Република България и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна, поради следните съображения:

С оглед на дадените отговори на въпросите и доводите в касационната жалба на Прокуратурата на Република България, при проверка правилността на въззивното решение, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че съдът правилно е приел, че държавата чрез своите правозащитни органи отговаря за всички причинени вреди, когато е повдигнато и поддържано обвинение от прокуратурата, по което е постановена оправдателна присъда. Неправилно обаче са били възприети релевантните за случая обстоятелства във връзка с тежестта на обвинението и степента на наказателната репресия, като при определяне на дължимото обезщетение, въззивният съд не е преценил и доколко негативните изживявания на пострадалия са в пряка причинна връзка с процесуалните действия на прокуратурата, въз основа на което следва да се приложи критерият по чл.52 ЗЗД. Причинените неудобства от наказателното преследване и злепоставянето му в обществото безспорно имат пряко значение за размера на обезщетението на пострадалия, когато е налице причинна връзка с повдигането на обвинение, като следва да се съобразят и икономическите условия в страната към датата на постановяване на оправдателната присъда. Повдигането на незаконно обвинение на ищеца само по себе си е увреждащо действие, тъй като засяга неговия личен живот, професионален авторитет и достойнство на гражданин. След като се доказват увреждащите последици от наказателната репресия, съдът е длъжен да присъди обезщетение, но при съобразяване с релевантните за спора обстоятелствата от значение за определяне на конкретния размер. В случая, правилно е била отчетена тежестта на обвинението, но не е съобразено обстоятелството, че срещу ищеца по едно и също време се е водило и друго наказателно производство за тежко престъпление. Преживените притеснения, страх от бъдещия изход на делото, неудобството, опетняването на доброто име в обществото и накърняването на достойнството и честта, са във връзка с всички обвинения, независимо дали са повдигнати в едно или в множество отделни дела. В настоящия случай отговорността на Прокуратурата на РБ може да се ангажира само за онази част от търпените неимуществени веди през исковия период, които са в причинна връзка с процесното незаконно обвинение. Освен това при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат предвид не само външните проявления в здравословното и емоционално състояние на пострадалия, която неизбежно съпътства наказателната репресия, но и социално-икономическите условия и стандарт на живот в страната, както и последиците от обвинението върху начина на живот на обвинения в престъпление. В настоящия случай присъденият размер на обезщетението е необосновано завишен и не съответства като еквивалент на действителните неимуществени вреди, претърпени от Г. К.. Въззивният съд не е изложил мотиви за наличието на причинна връзка между всички описани обстоятелства и причинените вреди, като не е посочил и значението на всяко едно от тях по отношение размера на присъденото обезщетение. Същевременно, не са отчетени и взети предвид обстоятелства, които имат съществено значение за определяне размера на обезщетението и обуславят присъждането на много по-нисък размер – водене на две отделни наказателни производство по едно и също време, като това, което не е предмет на делото е за много по-тежко престъпление; невъзможността да се разграничат неимуществените вреди за всяко едно от тях; за ищеца не са настъпили трайни вредни последици, в това число за неговото физическо и психично здраве, а и за професионалното му развитие; спрямо него е действала най-леката мярка за неотклонение „подписка“. Неправилна е преценката на въззивния съд на обстоятелства, които е обсъдил и взел предвид при определяне по-висок размер на обезщетението: в мотивите си е посочил, че спрямо ищеца е прилагана единствено мярка за неотклонение „подписка“, но не е отчел, че същата е засегнала личната му сфера в значително по-ниска степен от „задържането под стража“ и не го е извела от обичайната му семейна и социална среда. Също така, не са налице данни за широко разгласяване на повдигнатото обвинение по процесното дело, за разлика от обвинението по другото наказателно дело срещу ищеца, поради което същото неправилно е преценено като източник на неимуществени вреди с по-голям интензитет. По делото липсват данни Прокуратурата неправомерно да е предоставяла невярна информация за хода на наказателното производство. Не са отчетени също така обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната в периода на увреждането.

Ето защо, с оглед на по-ограничения обем от неблагоприятни последици за пострадалия, при съвкупната преценка на тези обстоятелства, настоящият състав приема, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от конкретното обвинение е в размер на 30 000 лева, което се дължи със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда до изплащане на сумата.

Изложеното налага касиране на въззивното решение, с което е потвърдено решение от 23.07.2020 г. по гр. дело №5232/2018 г. на Софийския градски съд в частите, за осъждането на Прокуратурата на Република България да заплати на Г. С. К. на основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ обезщетение за причинените неимуществени вреди за разликата над 30 000 лв. до 120 000 лв. и присъденото адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА, както и присъденото адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА за въззивното производство. Предявеният от Г. С. К. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България за обезщетение на причинени неимуществени вреди за разликата над 30 000 лв. до 120 000 лв. трябва да се отхвърли като неоснователен. В останалата обжалвана част въззивното решение трябва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода на спора Прокуратурата на Република България трябва да бъде осъдена да заплати на адвокат С. К. К. адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА в размер на 8443.76 лв. за трите съдебни инстанции.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на III г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №513 от 20.05.2021 г. по гр. дело № 3314/2020 г. на Софийския апелативен съд в частите, с които Прокуратурата на Република България, град София, е осъдена да заплати на Г. С. К., [населено място], на основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ обезщетение за причинените неимуществени вреди за разликата над 30 000 лв. до 120 000 лв. и присъдените адвокатски възнаграждения в размер на 4553 лв. и 4 550 лв. на основание чл.38, ал.2 ЗА за първоинстанционното производство и за въззивното производство и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Г. С. К., [населено място], срещу Прокуратурата на Република България, град София, за заплащане на обезщетение на причинени неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над 30 000 лв. до 120 000 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №513 от 20.05.2021 г. по гр. дело № 3314/2020 г. на Софийския апелативен съд в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, град София, да заплати на адвокат С. К. К. адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА в размер на 8443.76 лв. за трите съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.