Придобиване на имот по давност при първоначално държане

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50087

София, 19.10.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 10 октомври две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр.дело 3914/2021 година

Производството е по чл. 290 ГПК

С определение № 122 от 29.03.2022 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по касационна жалба, подадена от Н. Б. Б., Д. Г. Б. и Б. А. Б. на решение № 1073 от 17.06.2021 г. по гр.д.№ 3641/2020 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 260653/13.10.2020г., постановено по гр.д. № 5609/2019г. на Варненски районен съд. С последното е признато за установено по отношение на касаторите, че К. С. М., починал в хода на въззивното производство, заместен от наследниците му Я. Й. Х., участваща и в лично качество и Б. Д. Д. са собственици на основание давностно владение, упражнено в периода 03.05.2006г. до 03.05.2016 г. на реална част от 572 кв.м., защрихована в черно на комбинирана скица приложение № 2 към заключението на в.л. С. К. на л. 373 от делото на РС, която реална част е от недвижим имот с идентификатор № ***, по КК и КР, с адрес [населено място], с.о. "М.", п.к. 9000, целият с площ от 725 кв.м., при описани граници и е отхвърлен насрещеният иск с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от касаторите на основание дарение против ищците за същия имот.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – правилата за придобивна давност, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на свидетелските показания в съвкупност с писмените доказателства, превратно тълкуване на свидетелските показания, необсъждане на свидетелските показания ангажирани от касаторите, и необоснованост на решението.

Ответниците по касация оспорва жалбата. Твърдят, че съдът правилно е приел, че са придобили имота по давност, защото след изтичане едногодишният договор за наем са го завладели и тъй като са били владелци, реституранните собственици е следвало да прекъснат теклата в тяхна полза придобивна давност. Относно анимуса и явността на владението, се позовават на сведения, дадени от касаторите пред полицията, че след 2007 г. всяка година Я. Х. отказвала да освободи имота. Оспорват и процедурата по реституция на праводателите на ответниците.

Върховен касационен съд, състав на второ гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

По основанието за допускане до касация:

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса: „В кой момент владението от тайно става явно и под каква форма следва да се изяви промяната в намерението за своене, за да няма въвеждане в заблуждение“. Въпросът се отнася до елементите на владението и признаците на владението и е констатирано противоречие със съдебната практика - /Решение № 145 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 627/2010 г., I г. о. и Решение № 41 / 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4951/2015 г., I г. о., Решение № 136/16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 436/2014 г., I г. о., Решение № 12/ 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1840/2013 г., I г. о., С тези и други решения се приема следното:

За да се реализира придобиване по давност следва да са доказани и двата елемента на владението – упражняване на фактическа власт /обективният елемент/ и изявено намерение за своене за себе си /субективният елемент/. Обективния елемент на владението – фактическата власт върху веща включва фактически действия, които трябва да се изразяват в недвусмислено манифестиранане на власт върху имота, а по съдържание те трябва да са като действията на собственик - / ПП-6-74/ и да не са търпими действия, т.е. спорадични и извършвани със съгласието на собственика. /Решение № 483/11.12.2012г. по гр.д.№ 493/2012г. І гр.о./ Субективният елемент на владението – намерението за своене за себе си е психическо състояние, което е трудно доказуемо, поради което е установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС. Тя обаче е установена в полза на владелеца, а не на държателя - предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я дължи за другиго. Намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика, Без правно значение е дали владелецът знае кой е собственик на вещта. Действията, манифестиращи намерението за своене обаче следва да могат стигнат до собственика /когато това е възможно/ Владението следва да се осъществява постоянно, спокойно, явно и да е несъмнително. Тези признаци могат да имат различно проявление при владението на различните имоти според техния вид, предназначение и начин на ползване. Осъществяването на всеки един от тях се преценява конкретно въз основа на установените факти. Р № 503/02.05.2012г. по гр.д.№ 83/2011г. І гр.о. Р № 262/01.11.2012г. гр.д.№ 439/12.ІІ гр.о. Да е постоянно владението означава друго лице да не е завладявало имота за период от шест месеца, като е започнало само да извършва владелчески действия, защото тогава то ще има право на владелческа защита. Владението трябва да не е прекъснато чрез действия, посочени в чл. 116 ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС, които прекъсват придобивната давност. Владението трябва да е несъмнително, т.е. да са ясни и двата му елемента, да са изявени чрез действия като на собственик, които не са двусмислени и да разкриват желание на владелеца да държи вещта като своя. Владението следва да е явно, което означава всеки заинтересован, включително и собственика да може да разбере, че фактическата власт се упражнява от владелец, който владение за себе си, а не от държател, който държи имота за друг. Скритостта на владението изключва придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност да разбере, че се засягат правата му и да защити правото си на собственост поради това, че не е ясно дали някой упражнява владение върху веща му. Принцип в правото е, че давност не тече срещу той, който не може да защити правото си. Тежестта на доказване на двата елемента на владението и признаци му е на лицето, което се позовава на придобивна давност, като по отношение непрекъснатостта на владението е установена презумпция в полза на владелеца с нормата на чл. 83 ЗС Решение № 436 от 21.03.2006 г. по гр.д. № 1366/2005 г./, ВКС, ІV г.о. Решение № 106/28.12.2015г. по гр.д.№ 2687/15 г. ІІ гр.о./

Когато е установена фактическа власт на основание, което прави упражняващият я само държател /договор за наем, договор за заем за послужване или друг облигационен договор/, той не се ползва от презумпцията на чл. 69 ЗС. Тази презумпция е установена в полза на владелеца и прилагането й е изключено, ако фактическата власт е установена като държане, в който случай вещта се държи за други го. Наличието на основание, на което е установена фактическа власт изключва намерението да се владее за себе си. За да се трансформира упражняването на фактическа власт от упражняването й за другиго, въз основа на основание за това, във владение за себе си, упражняващото фактическа власт лице е необходимо да демонстрира промяна на намерението и да противопостави тази промяна на собственика, защото за да се придобие по давност недвижим имот, владението следва да е явно и несъмнено. От момента на изявяване на промяната на намерението от такова в държане за другиго във владение за себе си с посочените, изискуеми от закона признаци започва да тече придобивната давност. Това се прилага и когато между собственика и упражняващият фактическа власт лице е имало уговорка за ползване.

По касационната жалба:

По делото е установено следното:

Въз основа на договор за наем между Община Варна и първоначалния ищец К. С. М. от 22.12.1989 г. ищците са установили държане на процесния имот. Договорът е с едногодишен срок, но с възможност за продължаване на действието му, ако се спазват уговорките по него. На 16.10.2017 г. ищците са сключили договор за охрана на имота със „СОД-Варна“ АД. На 30 11 2017 г. е подадена жалба от тях до Районна прокуратура за препятстван достъп до имота от неизвестни лица. Частен съдебен изпълнител по изп.д.№ 20187120400421 с взискател Н. Б. Б. и длъжници Д. Г. Б. и Б. А. Б. е констатирал, че в имота са К. С. М. и Я. Х.. Те са предявили установителен иск за собственост, по който се позовават на придобивна давност.

Процесния имот е бил предмет на реституционна процедура за възстановяване по ЗСПЗЗ. Процесния имот е заявен по т.5 от заявлението /л.233/. С решение № 79/21.06.1993 г. на ПК е възстановено правото на собственост на наследници на Д. С. К. за нива от 3,8 дка в м. „Д.“, въз основа на опис-декларация за влизане в ТКЗС. В последната са описани граници и те са посочени в решението от 1993 г. В него не са описани границите към настоящия момент, защото имота попада в терени по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ и реституцията се извършва двуфазно след изготвяне на ПНИ. Процедурата по реституция е приключила с издаване на основание пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ на заповед № ПР-150/14.04.2006 г., влязла в сила на 02.05.2006 г. Възстановена е част от имот * по ПНИ с площ 485 кв.м., целия с площ 725 кв.м. на наследниците на Д. С. К.: Н. Г. Г., Г. А. Г. и Г. А. Г.. Протоколът за трасиране на границите е от 31.05.2006 г. и е подписан от Г. Г. /л.92/, разпитана като свидетел/, а въвод във владение от ПК е извършен с протокол от 02.09.2007 г. С н.а. № 34,т.7/19.12.2007 г. Д. Г. Б. е купила 1/2 ид.ч. от имота от Н. /Неделя/ Г. и с н.а. № 35/19.12.2007 г. – другата 1/2 ид.ч. от другите наследници Г. и Г. Г.. Със заповед № 0507/19.07.2005 г., издадена на основание пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ са възстановени 141 кв.м. от същия имот 1172 на наследници на Т. П. К.: В. С. К. и Т. С. К., те са въведени във владение на 30.03.3009 г. и са ги продали на Д. Б. с н.а. № 7,т.ІІ/004.06.2009 г. Със заповед № 0662/07.09.2005 г., издадена на осн. пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ са възстановени 100 кв.м. от имот * на наследници на И. П. А.: С. И. И., В. Б. П. и Ж. Б. И.. Те са въведени във владение на 14.07.2007 г. и са продали възстановената им част на Д. Б. с н.а. № 15,т.ІІ/05.11.2007 г. По инициатива на Д. Б. е изготвен и одобрен ПУП-ПЗ за имот * / л. 107-110 от делото на РС/. Заповедта за одобряване на плана за застрояване за имота не е обжалвана и е влязла в сила. На 01.07.2010 г. Д. Б. е сключила предварителен договор с Е.ОН за присъединяване на имота към електроразпределителната мрежа за жилищна сграда в имот и за получаване на външно ел.захранване. * /л.111-114/. Тя е декларирала имота и е заплащала данъка за него, като са представени разписки от 2011 г. до 2017 г.. С н.а. № 38, т. 2/04.05.2018 г. Д. Б. и съпругът и Б. Б. даряват целия имот на дъщеря си Н. Б. Б., която предявява насрещен иск по чл. 108 ЗС, основан на дарение. По делото са приложени заповед по чл. 34, ал.1 ЗСПЗЗ на кмета на Община Варна за изземване от К. С. М. на заявения за възстановяване имот на наследници на Т. П. К. и констативен протокол от 07.11.2001 г. за отстраняване на К. М. от имота, подписан от него като ползвател /л.126 и л.290/. К. С. М. е записан като ползвател при заснемане на имотите в м. „М.“ – зона по пар.4 ЗСПЗЗ.

Ответниците твърдят, че са се съгласили ищците да останал да ползват имота докато оправят документите, което взаимно съгласие определят като заем за послужване.

Според показанията на св. К., К. и Я. са били постоянно в имота от около 1989 г., изкопали кладенец. В имота имало постройка, няколко дървета и колове, с които подпирали гроздето. Освен зеленчуци отглеждали и дървета. Я. гледала животни в имота /предимно котки/ и всеки ден разнасяла храна. Не е виждал Д. и Б. в имота. Свидетелят К. е посещавал имота 3-4 пъти в годината и помагал на внука на ищците да берат плодовете. Не познава касаторите, не ги е виждал и от К. знае, че имота си е негов. В имота се отглеждали кокошки овощни дръвчета и зеленчуци. Бившата собственица Г. Г., разпитана като свидетел, заявява, че тя е присъствала на трасирането на имота, воден е разговор с К. и Я. и те са заявили, че знаят, че имота е на свидетелката и на други. Разговорът се водел преди наследниците да са се поделили. К. помолил да го оставят да работи имота докато може и когато кажат, щял да го освободи. К. поискал само да му заплатят кладенеца – 2 000 лв. Виждала е в имота да ходят Б. и Д., защото там имали и друг имот и се отбивали и в тоя. Всяка година се договаряли Д. и К. дали ще се работи от К. имота и следващата година и последния път било през 2017 г. Уговорката не се оформяла писмено. К. давал на Д. и Б. плодове. Според показанията на свидетелят Т. К. /бивш собственик на част от имота/, когато се трасирал имота, той се разбрал с К. докато е здравословно добре да ползва имота, но да пуска собствениците да си берат плодове. Уговорките важали и за частта на Д. и Б.. Виждал е Д. и Б. да берат плодове от имота. К. искал да му платят кладенеца, за да освободи имота. Той присъствал на трасирането на границите на имота. Всяка година се водели разговорите с К. за ползването на имота.

По делото са приложени сведения, съдържащи показания на Д. и Б. Б. относно конфликт с ищците. В тях те са заявили, че Д. е собственик от 2007 г. /когато го е купила от реституираните собственици/. По повод искането на Д. и Б., които посещавали имота всяка година, ищците да освободят имота, те заявили, че няма да го освободят. Тези сведения са 26.12.2017 г., видно от съдържанието им, т.е. след подаване на жалбата до прокуратурата от ищците през ноември 2017г.

При така установеното и с отговора на правният въпрос, въззивната инстанция не е съобразила, че първоначалният ищец К. М. е установил фактическа власт върху имота на основание договор за наем с Община Варна от 22.12.1989 г., едногодишен, но с уговорена възможност за продължаване на срока му. Ищците са установили фактическа власт като наематели и като такива са били само държатели. Тъй като имота е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ и е попадал в терени, предоставени за ползване по пар.4 ЗСПЗЗ, по отношение на него давност не е текла до издаване на заповедите по пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ. Преди този момент не е реституирана собствеността, защото в решението от 1993 г. не са посочени граници към настоящия момент. Трите заповеди по пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ са издадени съответно на: заповед № ПР-150/14.04.2006 г., влязла в сила на 02.05.2006 г., заповед № 0507/19.07.2005 г. и заповед № 0662/07.09.2005 г. Неоснователно е възражението на ответниците по касация, че е незаконосъобразна прецедурата по реституция. По делото е приложена реституционната преписка и издадените по нея решения и заповеди по пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ. Реституцията е извършена на основание опис-декларация за влизане в ТКЗС, което е годно доказателство по смисъла на чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ за реституиране на недвижимия имот, а с ПНИ, имота е индивидуализиран. Официалните документи, установяващи реституцията са оспорени, но доказателствената им сила не е оборена от ищците нито настъпилите материално правни последици от тези административни актове.

От момента на влизане в сила на заповедите по пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ е реституирана собствеността и със следващите действия собствениците са започнали да упражняват правото си на собственост – трасирани са границите на реституираните реални части, въведени са във владение на тези части от имота на 02.09.2007 г., на 30.03.3009 г. и на 14.07.2007 г., разпоредили са се с реалните части в полза на трето лице – касаторката Д. Б., което е упражнявало правото си на собственост като е изготвило ПУП за имота, присъединило го е към ел.мрежата, декларирала го е и е плащала данъците за него.

Разпитана е като свидетел една от наследниците на Д. С. К., на които е реституирана част от процесния имот - Г. А. Г. и Т. К. /бивш собственик на друга част от процесния имот, които установяват както трасирането на границите на место при въвода, така и това, че са водили разговор с К. и Я. и те са заявили, че знаят, че имота е на свидетелката и на други, че К. помолил да го оставят да работи имота докато може и когато кажат, щял да го освободи, но поискал само да му заплатят за кладенеца, който изкопал 2 000 лв. Неоснователно са игнорирани тези показания при обсъждане на основанието, на което ищците са твърдели, че са придобили правото на собственост. Не кореспондира на доказателствата, че те нямали непосредствени впечатления. Тези свидетели са подписали протоколите за трасиране на границите и те са продали реституираните им части на ответниците Д. Г. Б. и Б. А. Б., видно от представените нотариални актове. /н.а. № 34,т.7/19.12.2007 г., н.а. № 7,т.ІІ/004.06.2009 г. и н.а. № 15,т.ІІ/05.11.2007 г./ Според свидетелските показания на Г. и К., новите собственици Б. и Д. ходели в имота и всяка година Д. и К. се договаряли дали ще се работи от К. имота и следващата година и последния път било през 2017 г., като уговорката не се оформяла писмено. К. давал на Д. и Б. плодове. Тези показания се подкрепят и от сведенията на л. 329 и 330 от делото на РС. Изложеното сочи на това, че първоначалните ищци са ползвали имота въз основа на ежегодни уговорки със собствениците и като такива са останали само негови държатели, признавали са правото на собственост на реституираните собственици и правоприемниците им и са се съобразявали с това право. Възприели са и действията на Д. Б., като собственик по присъединяване на имота към ел.мрежата и не са реагирали. За първи път са демонстрирали установяване на владение за себе си, отблъсквайки владението на собствениците едва през 2017 г., когато Д. и Б. Б. са свидетелствували пред органите на Полицията, относно конфликт с ищците К. М. и Я. Х. по повод това, че последните отказали да освободят имота, Тези сведения са от 26.12.2017 г., видно от съдържанието на сведението , жалбата до прокуратурата, че неизвестно лице е проникнало в имота е от м.11.2017 г., от когато е и договорът за охрана на имота. От този момент обаче до предявяване на иска през 2019 г. не е изтекъл изискуемият се от закона десет годишен срок на владение.

Макар, че изложените теоретични постановки в решението са правилни, те не са подведени правилно под установените факти по делото. Фактическата власт на ищците към момента на реституцията неправилно е квалифицирана като владение, като не е съобразено, че е установена въз основа на договор за наем с общината, т.е. установена е като държане, че през 2001 г. общината е провела процедура по изземване на имота от ищеца, за което е съставен и подписан от него констативен протокол. Затова е необоснован и поради това неправилен извода на въззивната инстанция, че след като е установена фактическа власт върху недвижим имот, се предполага, че продължава да бъде упражнявана като владение от владелеца непрекъснато до момента, в който по несъмнен начин не бъде доказано, че е прекъснато владението и започналата да тече придобивна давност. Както вече се посочи презумпцията на чл. 69 ЗС е установена в полза на владелеца и приложението й е изключено по отношение на държателя. В този смисъл е неприложима посочената от ответниците по касация съдебна практика / решение № 262/2012 г. по гр.д.№ 944/2011г. на І гр.о. и решение № 88/27.07.2016г. по гр.д.№ 661/2016 г. на ІІ гр.о./, относими към хипотеза, когато фактическата власт е основана на акт, предполагащ предаване на владението, а не на държането. Въззивната инстанция правилно е приела, че до издаване на последната заповед по пар.4к, ал.7 – 05.02.2006 г. давност не е текла, но въпреки това е съобразила свидетелски показания, че от 1992 г. К. ползвал имота и направил кладенец в него през 1989 г., т.е. тези действия са възприети като на владелец. Неправилно е прието, че показанията на св. Г. не са непосредствени – не е съобразено, че тя е участвала при трасирането, подписала е протокола, приложен по делото и сама е участвала в първите уговорки са ползване на имота. Не са съпоставени нейните показания с тези на св. Т. К., които са в същия смисъл. Същевременно показанията на св. К. установяват само ползване на имота от семейството на К. /събиране на плодове от растенията, отглеждане на кокошки в имота/, в какъвто смисъл е била и уговорката със собствениците. Не е доказано с някакви други действия ищците да са демонстрирали, че от държатели са се превърнали във владелци и как и кога те са достигнали до знанието на собствениците, на които имота е реституиран и на частните им правоприемници, които са извършвали правни действия за изменение на ПУП на имота, за електрифицирането му, плащали са данъците за него. Ежегодните уговорки за ползване на имота от семейството на К., това, че са ги допускали в имота и са им давали плодове от него, са създавали представа у собствениците, че първоначалните ищци са в имота като държатели и намерението за своене /ако е имало такова преди 2017 г./ е останало скрито за тях. При установените факти по делото, въззивната инстанция необосновано е приела за неоснователно възражението на въззивниците за това, че ако ищците са упражнявали владение, то е останало тайно до 2017 г. По тези съображения, решението по първоначалният и насрещният иск е неправилно, като постановено в противоречие с правилата за придоибвна давност, не са обсъдени всички събрани доказателства във взаимната им връзка и поради това формираните изводи са необосновани. Поради това въззивното решение следва да се отмени. Тъй като не е необходимо извършване на други процесуални действия, настоящата инстанция следва да се произнесе по съществото. Като съобразява, че ищците не са придобили по давност процесния имот по изложените съображения, предявеният от тях иск за собственост, основан на придобивна давност следва да се отхвърли. Насрещният иск, предявен на основание чл. 108 ЗС от ответницата Н. Б. Б. е доказан и основателен. Тя е придобила имота по дарение, оформено с н.а. № 38, т. 2/04.05.2018 г. от Д. Б. и съпругът й Б. Б., а те са го купили от собствениците, на които имота е реституиран. Правото на собственост не се изгубва дори да не се упражнява ефективно освен ако друг не го придобие /чл.99 ЗС/ В случая ищците не са придобили по давност купения от Д. и Б. Б. недвижим имот по изложените съображения. От твърденията на страните и писмените доказателства се установява, че ищците са в имота, за което няма основание, поради което предявеният насрещен ревандикационен иск следва да се уважи.

Касаторите претендират разноски с жалбата. Претенцията им е доказана до размер на 2823 лв.за всички инстанции, от които 2679 лв. за първа и втора инстанция и 144 лв. разноски пред ВКС.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1073 от 17.06.2021 г. по гр.д.№ 3641/2020 г. на Окръжен съд-Варна и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от К. С. М. ЕГН-[ЕГН], починал в хода на въззивното производство, заместен от наследниците му Я. Й. Х. ЕГН-[ЕГН], участваща и в лично качество и Б. Д. Д. ЕГН-[ЕГН] да се признае за установено по отношение на ответниците Н. Б. Б. ЕГН-[ЕГН], Д. Г. Б. ЕГН-[ЕГН] и Б. А. Б. ЕГН-[ЕГН], че ищците са собственици на основание давностно владение, упражнено в периода 03.05.2006г. до 03.05.2016 г. на реална част от 572 кв.м., защрихована в черно на комбинирана скица приложение № 2 към заключението на в.л. С. К. на л. 373 от делото на РС, съставляваща неразделна част от решението, която реална част е от недвижим имот с идентификатор № ***, по КК и КР, с адрес [населено място], с.о. "М.", п.к. 9000, целият с площ от 725 кв.м., при граници: ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и ПИ ***.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 ЗС по отношение на Я. Й. Х. ЕГН-[ЕГН] и Б. Д. Д. ЕГН-[ЕГН], че Н. Б. Б. ЕГН-[ЕГН] е собственик на основание дарение на реална част от 572 кв.м., защрихована в черно на комбинирана скица приложение № 2 към заключението на в.л. С. К. на л. 373 от делото на РС, съставляваща неразделна част от решението, която реална част е от недвижим имот с идентификатор № ***, по КК и КР, с адрес [населено място], с.о. "М.", п.к. 9000, целият с площ от 725 кв.м., при ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и ПИ *** и ОСЪЖДА Я. Й. Х. и Б. Д. Д. да предадат на Н. Б. Б. владението върху описания имот.

Осъжда Я. Й. Х. и Б. Д. Д. да платят на Н. Б. Б. деловодни разноски за всички инстанции в размер на 2823 лв.

.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: