Отмяна на влязло в сила решение при противоречие относно спиране на чипове за асансьор

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 58

София, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2752 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.303, ал.1, т.4 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 25010834 от 13.03.2023 г. на Г. Д. С. и Д. Х.-С. за отмяна на влязлото в сила решение № 3639 от 22.06.2020 г. по гр. д. № 11032/2019 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение № 148435/23.06.2019 г. по гр. д. № 51101/2018 г. на Софийски районен съд, с което са били отхвърлени предявените от молителите срещу В. Н. Р., в качеството му на управител на ЕС в [населено място], [улица], акцесорни искове по чл.45 ЗЗД за сумата от по 1500 лв. за всеки от тях.

Молителите твърдят, че са предявили срещу В. Н. Р., в качеството му на управител на ЕС в [населено място], [улица], две групи искове: по чл.109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови действията си, с които създава пречки на ищците да ползват асансьора в сградата, като включи апартамент № 26 в системата за ползване на асансьорната уредба и активира 3 бр. електронни чипа за задвижване на асансьора, и искове по чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 1500 лв. за всеки от тях поради незаконното деактивиране на чиповете им за асансьора.

Твърдят, че първоначално и двата иска са отхвърлени с решение № 148435/23.06.2019 г. по гр. д. № 51101/2018 г. на Софийски районен съд, потвърдено с решение № 3639 от 22.06.2020 г. по гр. д. № 11032/2019 г. на Софийски градски съд. По подадената от тях касационна жалба е постановено определение № 108 от 22.03.2021 г. по гр. д. № 3793/2020 г. на ВКС, I-во г.о, с което касационното обжалване е допуснато по главния иск, а жалбата срещу решението по акцесорния иск по чл.45 ЗЗД е оставена без разглеждане заради цената на иска, която е под 5 000 лв. С решение № 20078 от 11.06.2021 г. по същото дело е било обезсилено въззивното решение по главния иск и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане в тази част. При новото разглеждане с решение № 2078 по гр. д. № 7759/2021 г. на Софийски градски съд искът по чл.109 ЗС е бил уважен след отмяна на отхвърлителното решение на първата инстанция.

Молителите твърдят, че по този начин се е стигнало до две противоречиви решения по въпроса дали ответникът има основание да отказва достъпа им до асансьора. С решението по чл.109 ЗС е прието, че това е неоснователно действие и ответникът е осъден да го прекрати, а с решението по чл.45 ЗЗД е прието, че действието не представлява деликт. Затова молителите искат отмяна на влязлото в сила решение по чл.45 ЗЗД, като считат, че то е незаконосъобразното от двете решения.

След подаване на молбата за отмяна, въз основа на подадено заявление вх. № РСЛ23-ГР94-1801/21.03.2023 г., е регистрирано Сдружение на собствениците, [населено място],[жк], [жилищен адрес] [улица], [жилищен адрес] с управител В. А. К., което е станало страна по делото.

Ответникът Сдружение на собствениците, [населено място],[жк], [жилищен адрес] [улица], [жилищен адрес] с управител В. А. К. оспорва молбата. Счита, че тя е неоснователна. Позовава се на настъпилата в хода на процеса регистрация на сдружението. Поддържа, че липсва противоправно поведение на предишния управител на ЕС В. Р., тъй като деактивирането на чиповете се основавало на взето решение на ОС на ЕС. След отмяната на решението ограничаването на достъпа до асансьора било преустановено.

С определение № 2125 от 12.07.2023 г. по настоящото дело, постановено в производство по чл.307 ГПК, молбата за отмяна е допусната до разглеждане в открито съдебно заседание.

Разгледана по същество, молбата е основателна.

За да се отмени влязло в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК трябва има пълен идентитет на страните по двете дела, по които решенията си противоречат. Такъв идентитет в случая е налице. Исковете по чл.109 и чл.45 ЗЗД са предявени от Г. Д. С. и Д. Х.-С.. Ответникът по двете дела също е един и същ. Макар исковете да са предявени срещу В. Н. Р. в качеството му на управител на ЕС в [населено място], [улица] това да е отразено в диспозитивите на влезлите в сила решения, страна по делата е била самата етажна собственост, представлявана от нейния управител. В хода на настоящото производство за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК е настъпила промяна в начина на управление на етажната собственост, като е регистрирано Сдружение на собствениците с управител В. А. К.. С. е участвало в производството по отмяна. Промяната е само във формата на управление и представителство на етажната собственост, но не и в страната, обвързана от сила на пресъдено нещо по двете решения. Тази страна е Етажна собственост в [населено място], [улица].

Налице е и обективен идентитет между двете дела по смисъла на т. 5 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК. Съгласно приетото в тълкувателното решение, идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл. 303, ал.1, т.4, чл. 303, ал. 1, т. 4 , вр. с чл. 307, ал.4 ГПК е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо.

Настоящият случай е точно такъв. В предмета на двата иска – по чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД се включва един и същи въпрос – дали деактивирането на чиповете на Г. Д. С. и Д. Х.-С. от асансьорната уредба е правомерно действие или не – т.е. дали то е неоснователно действие по смисъла на чл.109 ЗС и съответно дали е противоправно действие по смисъла на чл.45 ЗЗД. Този въпрос следва да се разреши по еднакъв начин и по двата иска, но в случая това не е станало. До противоречие между двете решения се е стигнало поради прилагане на правилото на чл.280, ал.3, т.1 ГПК, при което касационната жалба срещу решението по паричните искове е оставена без разглеждане заради цената на исковете, която е под 5000 лв. Влязлото в сила решение, с което са били отхвърлени исковете по чл.45 ЗЗД, е постановено като резултат от първоначалното отхвърляне на иска по чл.109 ЗС по съображения, че действията на ответника по деактивиране на асансьорните чипове на ищците не са неоснователни и противоправни, тъй като са предприети в изпълнение на решение на ОС на ЕС, взето на 10.03.2011 г. и при наличие на неизплатено от ищците парично задължение към ЕС. Именно затова първият въззивен състав в мотивите си за отхвърляне на исковете по чл.45 ЗЗД е приел, че липсва противоправно поведение на ответника, което да наложи уважаването им. Впоследствие обаче решението по чл.109 ЗС е променено като резултат от инстанционния контрол и този иск е уважен, като е прието, че действията на ответника по деактивиране на чиповете на ищците за асансьора не почиват нито на нормативен акт, нито на вътрешни правила на етажната собственост, т.е. налице са неоснователни действия на ответника, които пречат на ищците да упражняват пълноценно правото си на собственост върху апартамента, който притежават в същата сграда. Прието е също, че решението на ОС на ЕС от 10.03.2011г. за спиране на чиповете за асансьорите на всички длъжници, които не заплатят задълженията си към ЕС в срок до 3 месеца, е отменено с влязло в сила решение № 176791/14.08.2020 г. по гр. д. № 17518/2019 г. на СРС, 48 състав.

Съгласно чл.307, ал.4 ГПК, в случая по чл.303, ал.1, т.4 ГПК съдът отменя неправилното решение. Следователно в настоящото производство следва да бъде преценено кое решение е неправилно – това по чл.109 ЗС или по чл.45 ЗЗД.

Настоящият състав приема, че съдебното решение по чл.109 ЗС е правилно, тъй като решението на ОС на ЕС, на което се основава деактивирането на асансьорните чипове на ищците по това дело, е отменено, т.е. няма никакво правно основание за деактивиране на чиповете. Отмяната на решението на ОС на ЕС като неправилно означава, че изначално не е имало основание за деактивиране на чиповете на молителите. Наличието на парично задължение на етажен собственик, произтичащо от решение на ОС на ЕС, дава възможност за подаване на молба за издаване на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1, т.1 ГПК – в този смисъл уредбата на чл.38, ал.2 ЗУЕС. Това е законосъобразният начин да се съберат неизплатени парични задължения на етажни собственици. Прилагането на други принудителни мерки, непредвидени в закон, представлява неоснователно действие, от което засегнатите лица могат да се бранят чрез иска по чл.109 ЗС, когато отмяната на незаконосъобразното решение на ОС на ЕС не е достатъчно за отстраняване на допуснатото нарушение.

Следователно – неправилно е решението по чл.45 ЗЗД, тъй като не е съобразено с окончателното решение по обуславящия иск с правно основание чл.109 ЗС, което настоящият състав приема за правилно.

В хипотеза като настоящата, когато в две влезли в сила решения между едни и същи страни по различен начин е разрешен преюдициален въпрос, след отмяна на неправилното решение делото следва да се върне на въззивния съд, който да постанови решение по този спор, тъй като следва да има решение и по двата иска.

Това налага отмяна на влязлото в сила решение по чл.45 ЗЗД и връщане на делото на въззивния съд за ново произнасяне по този иск.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК влязлото в сила решение № 3639 от 22.06.2020 г. по гр. д. № 11032/2019 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение № 148435/23.06.2019 г. по гр. д. № 51101/2018 г. на Софийски районен съд, в частта, с която са били отхвърлени предявените от Г. Д. С. и Д. Х.-С. срещу В. Н. Р., в качеството му на управител на ЕС в [населено място], [улица], акцесорни искове по чл.45 ЗЗД за сумата от по 1500 лв. за всеки от ищците.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за постановяване на решение по съществото на спора.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: